forum.lex.bg

twist написа:.....Обаче трябва да се самоосигурявам. А основание за това е да се регистрирам в АВ като лице, упражняващо свободна професия. Притеснението ми е, че срещам мнения, че такава регистрация ще ми бъде отказана, защото нямам професията на адвокат, икономист и.... всички подобни изброени професии. .....

3. (изм. с Решение № 8525 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 8 от 2001 г., бр. 91 от 2003 г., бр. 1 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г.) като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Румяна Станчева експерт по социално осигуряване написа:Физическите лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка за упражняваната от тях трудова дейност, се определят като самоосигуряващи се лица в осигурителното законодателство. Това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност

- едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества

- регистрираните земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители и тютюнопроизводителите, регистрирани по Закона за тютюна и тютюневите изделия.

За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност

на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти и др.,

които плащат патентен данък и не са еднолични търговци; които извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън горепосочените, както и застрахователните агенти, съгласно чл. 165, ал.2 от Кодекса за застраховането.

Осигурителното задължение съпътства трудовата дейност

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се възниква от започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до прекратяването й. Самоосигуряващите се провеждат държавното си обществено осигуряване чрез издадения им от Агенцията по вписванията ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

След влизане в сила на Закона за регистър БУЛСТАТ от 11 август 2005 г. всички физически лица, упражняващи свободна професия, задължително се вписват в регистър БУЛСТАТ с 10-значен идентификационен код, който съвпада с единния граждански номер на лицето, съответно с личния номер на чужденец. С 10-значен код по регистър БУЛСТАТ се регистрират и земеделските производители и тютюнопроизводителите. Вписването на лицата, упражняващи свободни професии в регистър БУЛСТАТ, се извършва в службите по вписванията по постоянен адрес. Лицата, упражняващи свободна професия, както и земеделските производители и тютюнопроизводители, регистрирани преди 11 август 2005 г. с 9-значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ, провеждат осигуряването си с този код.

Собствениците и съдружниците в търговски дружества регистрират дружествата си с ЕИК по БУЛСТАТ в службите по вписвания по съдебната им регистрация. В службите по вписвания по съдебна регистрация регистрират предприятията си и едноличните търговци.

Регистрациите в НОИ и НАП отпаднаха

От 1 януари 2006 г. отпада задължението на юридическите лица, клоновете им, на едноличните търговци и на самоосигуряващите се да се регистрират както в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, така и в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица, но регистрацията се извършва чрез служебно вписване въз основа на данните от регистър БУЛСТАТ. Служебното вписване на търговските дружества се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалище на дружеството. Тъй като по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължено лице е самото физическо лице, служебната регистрация на едноличните търговци се извършва в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес на физическото лице, а не в териториалната дирекция по седалище на ЕТ. Лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, както и земеделските производители и тютюнопроизводители, се регистрират служебно в съответните териториални дирекции на Националната агенция за приходите по постоянен адрес.

Самоосигуряващите се на основание чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина декларират в компетентната териториална дирекция на НАП започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност. Декларацията се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната. Декларацията, с която се декларират посочените обстоятелства, е по утвърден образец. Съдружниците и собствениците на търговски дружества, едноличните търговци и лицата, упражняващи свободна професия, земеделските производители и тютюнопроизводителите подават декларациите в съответната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес.

Контролът се осигурява чрез регистъра на осигурителния институт

За осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове на осигурителното законодателство по отношение на ползване на осигурителни права от осигурените лица в Националния осигурителен институт се поддържа регистър на осигурителите и самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.5, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

НАРЕДБА № 1 от 28.09.1987 г. за разработване на програмни продукти и извършване на програмни услуги чрез колективната и личната дейност на гражданите
Издадена от председателя на Комитета по информатика, обн., ДВ, бр. 80 от 16.10.1987 г., с отпаднало основание, бр. 99 от 16.11.1999 г.
Библиотека закони - АПИС, т. 12, р. 3, № 235
Раздел I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за разработване на програмни продукти и за извършване на програмни услуги в съответствие с изискванията на Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (ДВ, бр. 48 от 1987 г.), наричан по-нататък "правилника".
Чл. 2. По реда на тази наредба може:
1. да се разработват програмни продукти и свързани с тях информационни продукти:
а) оригинални програмни продукти;
б) изготвяне на нови версии;
в) обвързване на съществуващи програмни продукти в програмни системи;
г) разработване на информационни продукти;
2. да се извършват следните програмни услуги:
а) въвеждане в действие (инсталиране) на програмни продукти на определени електронноизчислителни технически средства или оказване на помощ при въвеждането им в действие;
б) разработване на отделни програми или модули от програмни продукти;
в) модификация на програмни продукти;
г) изготвяне на документация на програмни продукти;
д) оказване на системна помощ относно програмни продукти;
е) отстраняване на недостатъци и грешки в програмни продукти;
ж) запълване с информация на информационни бази и бази "знания";
з) оказване на консултантска помощ при разработване на програмни продукти относно спецификата на задачите, които трябва да се решават, или по съобразяване на състава и организацията на програмните продукти с потребностите на потребителите;
и) други програмни услуги.
Раздел II
РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОГРАМНИ УСЛУГИ
Чл. 3. (1) Разработването на програмни продукти и извършването на програмни услуги по чл. 2 може да се осъществяват от гражданите, посочени в чл. 2 от правилника.
(2) Гражданите могат да извършват съответната дейност по чл. 2 индивидуално или чрез малки производствени колективи. Предприятията може въз основа на писмен договор да дават под наем на гражданите, които разработват програмни продукти и извършват програмни услуги, микроелектронноизчислителни машини или отделни устройства към тях, както и да им предоставят да ползуват срещу заплащане електронноизчислителни машини за обработка на данни.
Чл. 4. (1) Предприятията може да изкупуват програмни продукти, алгоритми и ноу-хау в областта на програмирането, създадени от граждани, и без предварително сключен договор за разработка.
(2) В договора за изкупуване се определят правата, които се прехвърлят от гражданите на предприятията върху съответните обекти, и задълженията на страните.
(3) Към договора по ал. 2 се прилага декларация от гражданите, че върху обекта не съществуват права на други физически или юридически лица или че със създаването му не са нарушени такива права.
(4) Ако декларацията е с невярно съдържание, съответната отговорност към физическите или юридическите лица, правата на които са нарушени, се носи от гражданите, подали декларацията.
Раздел III
РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ
Чл. 5. (1) Програмни и информационни продукти, разработени или изкупени по реда на тази наредба, може да се разпространяват само ако са придружени с документ за съответствие със стандартизационните и другите установени изисквания. Документът се издава от Комитета по информатика или от определени от него предприятия в 30-дневен срок от поискването му срещу заплащане по тарифа, утвърдена от Комитета по цените.
(2) Необходими условия за разпространяване на програмните продукти по ал. 1 са те да са регистрирани и след завършването им да се представи анотация за тях в Националния програмен и проектен фонд.
(3) Регистрацията и представянето на анотацията се извършват от предприятието, което е възложила разработването или е изкупило програмните продукти.
(4) За извършване на проверката на програмните продукти при издаване на документа по ал. 1 може да се привличат консултанти и извънщатни сътрудници по реда на Наредбата за привличане на консултанти и извънщатни сътрудници по научно-техническия прогрес (ДВ, бр. 37 от 1979 г.).
(5) Във фактурата, издадена за продажба на копия на програмните продукти, разработени по реда на тази наредба, се посочват регистрационният им номер и номерът на документа по ал. 1, както и входящият номер на анотацията в Националния програмен и проектен фонд. Без такива данни банките не допускат изплащане на предадените копия.
Чл. 6. Предприятията, възложили разработването или изкупили програмни и информационни продукти съгласно тази наредба, отстраняват всички недостатъци и грешки, появили се при потребителите в едногодишен гаранционен срок от отстъпването им на съответния потребител. Те осъществяват тази дейност чрез свои специалисти, чрез гражданите, на които са възложили разработването или от които са изкупили програмните продукти, или чрез граждани, с които сключват трудов договор за допълнителен труд за извършване на програмни услуги.
Раздел IV
ЦЕНИ
Чл. 7. (1) Предприятията заплащат на гражданите програмните продукти и услуги по нормативно установените цени, които са пределни.
(2) Когато няма установени цени, заплащането става по договаряне.
(3) В договора за изкупуване на програмни продукти може да се предвиди вместо цена по ал. 1 и 2 гражданите да вземат процент от сумите, получавани при разпространяването на съответния програмен продукт, но не повече от 10 на сто от сумата за всяко преотстъпване.
Раздел V
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА И ДРУГА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 8. За нарушения по чл. 5, ал. 1, 2 и 5 виновните лица се наказват съгласно чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания . Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от длъжностни лица с контролни функции от Комитета по информатика, а наказателните постановления се издават от неговия председател или от определен от него заместник-председател.
Чл. 9. Доходите от разпространяване на програмни продукти, без да са спазени изискванията на чл. 5 и 6 , се смятат за неправомерни по смисъла на Наредба № 16 на МФ, ДКП и БНБ за неправомерните доходи (обн., ДВ, бр. 40 от 1981 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1982 г.).
ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "предприятие" е всяко юридическо лице, посочено в чл. 1, ал. 2 на правилника;
2. "програма" е серия от инструкции, изразени на машинен или програмен език и записани на технически носител по начин, който позволява да бъдат използувани на електронноизчислителна техника за постигане на определен резултат;
3. "програмен продукт" е една или повече програми, които решават определена задача, заедно с документацията им;
4. "оригинални програмни продукти" са тези, които са разработени изцяло самостоятелно, без да са използувани други разработени преди това за решаване на същите задачи;
5. "нова версия" е програмен продукт, който изцяло замества съществуващ преди това и притежава по-широки функционални възможности или по-високи потребителски свойства, изразени в увеличаване на ефективността от използуването му за извършване на определени видове работи;
6. "обвързване на съществуващи програмни продукти в програмни системи" е създаване на технологична или функционална връзка между съществуващи програмни продукти за съвместно решаване на определени задачи;
7. "информационен продукт" е съвкупност от реални данни, записани върху технически носител по начин, който позволява използуването им с програмен продукт по предназначение, заедно със съответната инструкция;
8. "модификация" е изменение на съществуващ програмен продукт с цел да се задоволят конкретни потребителски потребности;
9. "системна помощ" е разясняване начините за решаване на задачите, поставени от потребителя в процеса на работата с програмни продукти, чрез електронноизчислителна техника.
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 от Постановление № 35 на МС от 1987 г. за приемане на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (ДВ, бр. 48 от 1987 г.). Тя е съгласувана с Министерството на финансите, Комитета по труда и социалното дело, Комитета по цените и Централния съвет на Българските професионални съюзи.
§ 3. Указания по прилагането на наредбата се дават от председателя на Комитета по информатика.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 202 на МС от 9 ноември 1999 г. за отменяне на нормативни актове
(ДВ, бр. 99 от 1999 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
§ 1. Отменят се:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
7. Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги, приет с Постановление № 35 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1988 г., бр. 15, 37 и 70 от 1989 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 6 и 23 от 1991 г. и бр. 5 и 17 от 1993 г.).
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Заключителна разпоредба
§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Румяна СТАНЧЕВА, експерт в НОИ написа:Лицата, упражняващи свободна професия, осъществяват дeйност на свой риск и за своя сметка. За извършване на дейността си те трябва да притежават необходимата правоспособност и квалификация. Някои от упражняващите свободни професии извършват дейността на основание предварителна регистрация, определена в нормативен акт. Това са нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и др.

На свой риск и за своя сметка професионална дейност могат да извършват и дейците на науката, културата, образованието, архитектите, икономистите, инженерите, журналистите и други физически лица.
.........................................................
На лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, при изплащане на възнаграждения за работа по договори с възложител (комисионни договори, договори за изработка, за поръчка и др.) не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат лични вноски от лицата.

Лицата, упражняващи свободни професии, доказват участието си в осигуряването с осигурителни книжки. В осигурителните книжки се вписват осигурителния стаж, осигурителния доход, както и направените осигурителни вноски. Осигурителните книжки се получават и заверяват в териториалните

§1, т.28 ЗДДФЛ написа:"Лица, упражняващи свободна професия" са:
експерт-счетоводителите;
консултантите;
одиторите;
адвокатите;
нотариусите;
частните съдебни изпълнители;
съдебните заседатели;
експертите към съда и прокуратурата;
лицензираните оценители;
представителите по индустриална собственост;
медицинските специалисти;
преводачите;
архитектите;
инженерите;
техническите ръководители;
дейците на културата, образованието, изкуството и науката;
застрахователните агенти;
други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

В икономиката всеки един от факторите природни ресурси, технологии, капитал и труд могат да бъдат продавани. Но за разлика от древното римско право, което е познавало само четири вида договори за продажба на човешкия труд (договор за услуги, договор за изработка, мандат или договор за поръчка и влог), съвременното позитивно право познава значително повече такива договори. Те са предмет на различни правни клонове. В индустриалните общества най - съществен е делът на продажбата на работната сила. Правилата за нейното извършване са предмет на трудовото право и правото на държавния служител, които засега у нас регулират трудовите и служебните правоотношения, възникнали от трудов договор, от конкурс, от избор и от административен акт, наречен заповед за назначаване. Но съществуват и множество други обществени отношения, които имат за предмет продажбата на икономическия фактор "труд" и които са предмет на търговското и облигационното право. Извършването на услуги е от тази категория обществени отношения, но поради тяхното многообразие все още не са обхванати в един основен регламент (т.нар. в правото "общ закон") и затова от една страна съществуват редица специални регламенти на отделни видове договори за услуги (виж напр. чл. 1, ал. 1, т. 4, 5, 9, 11 и 13, и чл. 2, т. 2 от Търговския закон; договора за медицински услуги по Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, договор за адвокатски услуги, регламентиран със Закона за адвокатурата и т.н.), а от друга страна, все поради тяхното многообразие, значителен брой услуги нямат изрична правна уредба и при съдебното обсъждане на всеки един конкретен случай е необходимо да прилага аналогия на правото.

twist написа:..... Въпросът ми е ако получа отказ от регистрация като лице, упражняващо свободна професия от АВ, имам ли някакво основание да се опитам да обжалвам този отказ. ......

twist написа:..... И пак няма да получа коментар по същество ......