forum.lex.bg

Моля за мнение, кражбата попада ли в дефиницията за непреодолима сила съгласно чл.306 ал.(2) "Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора"
Какво Ви е мнението по следното становище на НАП

Писмо № 24-32-320 от 31.01.2008 г. на НАП

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ........,

В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология" на Националната агенция за приходите (вх. № 24-32-320/31.10.2007 г.), Ви уведомявам следното:

Според изложеното в запитването търговецът е закупил автомобил по договор за финансов лизинг през м. ноември 2006г. През м.февруари 2007г. автомобилът е откраднат. След уведомяване на органите на МВР е започнала процедура по издирването му. През това време търговецът продължава да внася ежемесечно лизинговите вноски съгласно сключения договор с лизингодателя и ползва данъчен кредит по съответните фактури, последната от които е през м. септември 2007г. Процедурата по издирване на автомобила, който не е намерен, е прекратена с постановление. Във връзка с описаната фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какъв е реда за отписване на автомобила от активите на фирмата и какви са документите от лизингодателя и застрахователя, които се изискват за това?
2. Как стои въпроса с амортизациите, които са начислени за 2006г. и 2007г.?
3.Признава ли се начисления ДДС за периода 11.2006г. - 09.2007г, по лизинговите вноски съгласно издадените фактури?

При така изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

По прилагането на ЗКПО:

.............
Кражбата е инкриминирано деяние, изразяваща се в тайно присвояване на чуждо имущество. За целите на данъчното облагане кражбите са приравнени и включени в категорията "липси". Предвид на това е приложима разпоредбата на чл.28, ал. 1 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. Конкретният случай не е в хипотезата на предвиденото в закона изключение, тъй като в българското търговско и данъчно законодателство кражбата не се третира като непреодолима сила. Това обуславя заключението, че при формиране на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат следва да бъде увеличен по реда на чл.28, ал.1 от ЗКПО с разходите, отчетени по повод отписването на откраднатия автомобил, които представляват данъчна постоянна разлика.

Относно понятието "непреодолима сила" за целите на данъчното облагане
Автор Преслав Недев
28 October 2006

№ Д-24-00-329 от 8.08.2000 г. относно понятието "непреодолима сила" за целите на данъчното облагане

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

чл. 43, чл. 53 ЗОДФЛ, чл. 43, чл. 70, чл. 237, чл. 238, § 1 ДПК, чл. 306 ТЗ



По повод постъпили запитвания в Главна данъчна дирекция относно понятието "непреодолима сила", във връзка с прилагането на чл. 43, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица и на основание чл. 237, ал. 1, т. т. 1, 2 и 10 и чл. 238, ал. 1 от ДПК, изразяваме следното становище:

По своята правна същност патентният данък е окончателен и годишен, не зависи от финансовия резултат (печалба или загуба), дължи се за конкретен данъчен период (една данъчна година) и е определен като абсолютна сума от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ промените в декларираните обстоятелства, свързани с определянето на дължимия окончателен годишен (патентен) данък се декларират от данъчно задължените лица в седемдневен срок от настъпването им, като размерът на данъка се намалява само при преустановяване на дейността, причинено от непреодолима сила. Наличието на тези обстоятелства се удостоверява с документи, издадени от компетентните органи.

В Закона за облагане доходите на физически лица не се съдържа легална дефиниция на понятието "непреодолима сила". Това понятие се използва в данъчния процес (чл. 43, ал. 1, т. 2 и чл. 70, ал. 1, т. 1 от ДПК), като според § 1, т. 10 от Данъчния процесуален кодекс, "непреодолима сила" има значението по чл. 306, ал. 2 от Търговския закон. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Невъзможността на изпълнението на едно задължение може да бъде предизвикана от обстоятелства, които законът нарича "непреодолима сила". Като непреодолима сила, според съдебната практика се квалифицират природните бедствия - земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар (ако не се дължи на причини, за които длъжникът отговаря) и т. н. Всички тези обстоятелства от извънреден характер са за длъжника (или за данъчно задълженото лице) случайни по своя произход, непредвидени и непредвидими, настъпващи независимо и въпреки волята на лицето. Но една производствена авария не може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство - в повечето случаи липсва непредвидимост и непредотвратимост на събитието.

Освен природни явления, непреодолима сила могат да бъдат и събития и явления от обществения живот - военни действия, правителствени забрани, ограничаващи износа (ембарго), епидемии, стачки, хиперинфлация и т. н. Като непреодолима сила може да се определи и едно престъпление (пр. кражбата, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс).

Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение. Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.

Невъзможността да се използва едно наето помещение, поради прекратяване на наемното правоотношение, не води до обективна невъзможност на изпълнението - лицето би могло да наеме друго помещение, от което да извършва дейността. Невъзможността да се използва моторното превозно средство, като последица от автомобилна катастрофа, не се определя като непреодолима сила - лицето може да извършва дейността с друго МПС.

Следва да се има предвид, че според един от основните принципи на правото, липсата на средства никога не прави изпълнението на едно задължение обективно невъзможно.

В някои случаи изпълнението на задължението е обективно възможно от друго лице, но самият длъжник не е в състояние да го извърши, поради настъпването на извънредно събитие, свързано с личността на длъжника - катастрофа, злополука и т. н. В тези случаи "субективната невъзможност" се приравнява на обективната невъзможност да се изпълни едно задължение и с оглед на правните последици на неизпълнението и тези обстоятелства (или събития) се възприемат като непреодолима сила.

Според константната съдебна практика и възприетото от правната доктрина терминологично значение на понятието "непреодолима сила" не са непреодолима сила обстоятелствата, които се отнасят до личността на длъжника. Внезапно настъпилото тежко заболяване или други обстоятелства, свързани със здравословното или физиологичното състояние на едно лице, не се квалифицират като непреодолима сила. Това е така, тъй като физиологичното състояние на човешкия организъм не представлява юридическо събитие от извънреден характер. В този смисъл непреодолима сила може да бъде една автомобилна катастрофа, но настъпилите травматични увреждания за лицето не са непреодолима сила - те представляват резултат от настъпването на едно извънредно събитие - катастрофата.

За да е налице преустановяване на дейността, причинено от непреодолима сила, е необходимо не само да е настъпило едно непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер. Това събитие трябва да създава, да причинява невъзможността. Необходимо е между случайното по произхода си събитие и невъзможността за изпълнение да съществува причинна зависимост. Ето защо трябва да се докаже както настъпването на непреодолимата сила, така и причинната връзка между нея и неизпълнението на едно задължение.
Пожарът в един търговски обект, който е унищожил изцяло стоката и оборудването в него, причинява обективна невъзможност да се осъществява дейността на търговеца в обекта и води до неизбежно прекратяване на дейността му за този обект. Но ако вследствие на пожар е повредена или унищожена само част от стоката или оборудването в един магазин, което е довело до временни затруднения, но не и до обективна невъзможност да се извършва дейността на търговеца в този обект, пожарът не представлява непреодолима сила - настъпилото събитие не причинява неизбежно прекратяване на дейността. Кражбата на машините в едно производствено помещение причинява обективна невъзможност да се осъществява производствената дейност, но кражбата на парични средства не може да се възприеме като форсмажорно обстоятелство.

С оглед прилагането на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ, за целите на облагането с окончателен годишен (патентен) данък, следва да се има предвид, че едно събитие от извънреден характер, което е непредвидено и непредотвратимо (непреодолима сила) причинява прекратяване (преустановяване) на дейността, извършвана от данъчно задълженото лице или причинява невъзможност лицето да осъществява дейността през течение на данъчната година. Преустановяването на дейността през течение на данъчната година, което е причинено от непреодолима сила, е условие за намаляване (редуциране) размера на дължимия от данъчно задълженото лице патентен данък. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ съдържа следния юридически фактически състав:

1. Данъчно задълженото лице подава декларация по чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ, с която декларира преустановяване (прекратяване) на дейността.

2. Преустановяването на дейността трябва да е причинено от непреодолима сила.

След подаването на декларацията по чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ от данъчно задълженото лице, данъчните органи следва да извършат данъчна проверка или ревизия, с цел да се установи верността на декларираните от лицето обстоятелства и съществуването на причинно-следствена връзка между непреодолимата сила и преустановяването на дейността. В това данъчно производство са допустими предвидените в Данъчния процесуален кодекс доказателствени средства, но чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ дава приоритет на писмените доказателствени средства - документи, издадени от компетентните органи. Документът за наличие на обстоятелства за непреодолима сила, издаден от компетентен орган, подлежи на конкретна преценка и тълкуване от данъчния орган ведно с всички установени при данъчната ревизия данни и факти.

Данъчният орган следва да прецени за всеки конкретен случай дали установените обстоятелства могат да се квалифицират като непреодолима сила и дали същите са причинили преустановяването на дейността, предизвиквайки последваща обективна невъзможност данъчно задълженото лице да извършва декларираната дейност. Ако в резултат на направената данъчна проверка или ревизия се установи по безспорен начин, че е осъществен фактическият състав на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ, данъчният орган следва да коригира дължимия от лицето в годишен аспект окончателен годишен (патентен) данък.

В случай че данъчно задълженото лице започне отново да извършва през същата данъчна година дейността, която е преустановило поради непреодолима сила, се прилага разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗОДФЛ.

ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) А. Тончев





№ Д-24-00-329 от 8.11.2000 г. относно понятието "непреодолима сила"

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

чл. 237, чл. 238 ДПК



По повод постъпили запитвания в Главна данъчна дирекция относно понятието "непреодолима сила" във връзка с прилагането на чл. 43, ал. 2 от закона за облагане доходите на физическите лица на основание чл. 237, ал. 1, т. т. 1, 2 и 10 и чл. 238, ал. 1 от ДПК и в допълнение към писмо изх. № Д-24-00-329 от 8.08.2000 г., изразяваме следното становище:

Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни задължението, което не се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Невъзможността може да бъде както физическа, така и юридическа, като юридически невъзможно е изпълнението, когато неговото извършване е невъзможно или непозволено по действащото право. Актове на държавни органи, въвеждането на последващи разрешителни лицензионни режими или последващи нормативни изисквания за упражняването на една дейност, могат да доведат до юридическа невъзможност да се изпълни едно задължение и да се възприемат като непреодолима сила. Ако на едно данъчно задължено лице през течение на данъчната година не бъде подновено издаденото разрешително или издадения лиценз за упражняване на дейността, това обстоятелство - представляващо акт на държавен или общински орган - представлява непреодолима сила, тъй като създава юридическа невъзможност да се извършва дейността. Но ако едно лице наруши установения правен режим или не изпълни така установените нормативни изисквания за упражняването на една дейност, наложените от държавните органи санкции и сакционните последици от неговото противоправно поведение (пр. отнемане на издаден лиценз или разрешително, запечатване на търговски обект от органите на ХЕИ и т. н.) не са непреодолима сила - липсват качествата непредвидимост и непредотвратимост.

ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) А. Тончев

Източник http://www.nedev.biz

Деки, напоследък данъчните застъпват горният "отговор на зададен въпрос"
Общо взето смята, че щом си позволил да ти откраднат колата, значи си постъпил небрежно, като не си сложил аларма, СОД, каско, Джи Пи Ес система за търсене, заключващо устройство, взрив свързан към стартера и т.н. , т.е., това не е непреодолима сила, защото си можел да предотвратиш тази кражба.
Цолова, ДДС-то ли ви мъчи?

Не знам напоследък какво застъпват данъчните, но това становище си е от "време оно ". То се съчетава с понятието " добър стопанин " , " прилежен търговец " и др. такива, които намират място в различни по време нормативни актове.
Това се учи още "в отделенията " при юристите .
След като кражбата е предвидимо явление добрият стопанин е ДЛЪЖЕН да предприеме всички възможни мерки , за да не допусне да бъде извършена , а не да търси оправдания за своята небрежност.

Че е логично, логично е )) Но явно е имало някакви съдебни решения, които са накарали Тончев навремето да дава друг акъл между редовете )

Благодаря за мненията и предоставените писма.
В моя случай проблемът не е в ДДС-то, а в корпоративния данък - открадната е парична сума от автомобил, а не самия автомобил. Явно е загубена кауза да се настоява за признаване на "непреодолима сила" в този случай и ще се увеличи фин.резултат с признатия извънреден разход. Запознах се и с някои решения на ВАС в тази връзка, продължава обаче да ме дразни формулировката в ТЗ "непредвидено ИЛИ непредотвратимо". Един курс по формална логика явно е необходим на някои законотворци.
Още веднъж благодаря за информацията.