forum.lex.bg

The_Night_Rider написа:не батзе,не го брани.ще си плаща

rts написа:Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

Решение № 691 от 1.07.2004 г. на ВКС "Пазар и право", бр. 2/2006 г., стр. 32 Солидарната отговорност, предвидена в чл. 15, ал. 3 ТЗ, не е ограничена със срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който има значение единствено и само за отделното управление на преминалото предприятие от правоприемника, но не и за предявяването на исковете срещу прехвърлителя и приобретателя, които се изсрочват с общата 5-годишна давност.

Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Е-5М" АД - гр. С., срещу въззивното решение от 26.06.2003 г. по гражд. д. № 5749/2002 г. на СГС, IV-В състав. Оплакванията, развити в касационната жалба, са за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Ответникът по жалбата поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. ВКС - ТК, като провери обжалваното решение с оглед заявените отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК, намира, че жалбата е неоснователна. Предявен е от Д. Г. М. от гр. С. срещу касатора иск по чл. 82 ЗЗД за претъпени от него вреди под формата на пропуснати ползи (lucrus cessans) за периода 20.06.1999 - 31.12.2001 г. поради неизпълнение на договор за изграждане и предаване на апартамент № 26, ул. "Н." № 39-41, гр. С. За да уважи така предявения иск, въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел, че е налице валидно сключен между страните договор за строителство на процесния апартамент с уговорен краен срок за предаването му с акт 16 от 19.06.1999 г. До настоящия момент апартаментът не е завършен и предаден на ищеца, обстоятелство, обусловило правния му интерес да предяви иск за вреди, който е възприет от въззивния съд за доказан изцяло. ВКС - ТК, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е правилно. По делото е представен н. а. 187/3.07.1998 г., т. XXXII, н. д. № 8093 от 1998 г. I-ви нотариус при СРС, в който е обективирана продажба от Е. Л. А. на ищеца на право на строеж върху дворно място, находящо се в гр. С., ул. "Н." № 39-41, подробно индивидуализирано по размер и граници в нотариалния акт за ап. 26 със застроена площ от 130,58 кв. м. Със споразумение от същата дата между ищеца и С. Г., действащ като едноличен търговец ЕТ "Е5" в качеството му на изпълнител последният е поел задължение да изгради и предаде на ищеца с акт 16 процесния апартамент в срок до 19.06.1999 г. Не се спори между страните, че жилището е изплатено изцяло на цедента Л. Б. А. и до настоящия момент незавършено и предадено от изпълнителя. Основният спорен въпрос, върху който се концентрира спорът е относно това кой е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск предвид настъпилото след сключеното от 3.07.1998 г. между страните споразумение правоприемство между ЕТ "Е5" и касатора, породено от прехвърляне на предприятието на ЕТ "Е5" на последния при условията на чл. 15, ал. 1 ТЗ. В тази връзка касаторът релевира в касационната жалба възражение за поредност (exceptio ordinis), което основава на чл. 15, ал. 3, изречение второ ТЗ, според който кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието - в случая С. П. Г. - ЕТ "М. - м. - С. Г.". След като ищецът не бил сторил това в 6-месечния срок по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, то неговото право да иска обезщетение за вреди от ответника-приобретател на ЕТ "М. - м. - С. Г." било преклудирано. В сключеното от 3.07.1998 г. между страните споразумение изпълнителят е С. П. Г. - с ЕТ "Е5", преименуван впоследствие на ЕТ "М. - м. - С. Г.". Последното като предприятие е прехвърлено при условията и по реда, установен в чл. 15, ал. 1 ГПК на "Е-5М" АД, обстоятелство, вписано на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в търговския регистър с решение от 17.08.2000 г. по ф. д. № 15273/1999 г. Съгласно чл. 15, ал. 3, изречение първо ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Тази солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника е законова и е уредена като вид лично обезпечение на кредиторите на предприятието на отчуждителя (прехвърлителя). Право на ищеца обаче е да избере срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си, поради което ответникът по иска - правоприемникът на отчуждителя "Е-5М" АД, е пасивно легитимиран по така предявения иск - аргументиран от чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Единствено солидарната отговорност на приобретателя по търсими (непарични) задължения е уредена като субсидиарна, тъй като кредиторите на тези задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, а след това към неговия приобретател - чл. 15, ал. 3, изречение последно ТЗ. В конкретния случай ищецът е кредитор на носимо задължение, каквото е по своята правна характеристика паричното обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, поради което направеното от касатора възражение за поредност е неоснователно. Солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ не е ограничена със срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който има значение единствено и само за отделното управление на преминалото предприятие от правоприемника, но не и за предявяването на исковете срещу прехвърлителя и приобретателя, които се изсрочват с общата 5-годишна давност. В писмената си защита пред настоящата инстанция касаторът релевира възражение за липса на достоверна дата, определяща крайния срок за завършване и предаване на процесния апартамент в споразумението от 3.07.1998 г. Това възражение се основава на това, че тази дата била вписана на ръка и не била парафирана от страните по споразумението. От данните по делото се установява, че страните по споразумението не са оспорвали достоверността на крайния срок, посочен в споразумението и определен от тях на 19.06.1999 г. пред първоинстанционния съд, поради което те не са инвокирали и производство по чл. 154 ГПК, каквото не е било изобщо развивано. Ето защо възражение в този смисъл, направено за пръв път пред касационния съд, е процесуално недопустимо и не следва да бъде обсъждано. Оплакването на касатора, че по делото не бил представен и съответно преценяван предварителният договор от 12.01.1997 г., сключен между С. П. Г. и Л. Б. А., е за непълнота на доказателства, което не съставлява касационно отменително основание. Независимо от това, следва да се посочи, че нито касаторът, нито другите страни по споразумението от 3.07.1998 г. - цедентът, цесионерът и изпълнителят на обекта не са оспорвали пред първоинстанционния и въззивния съд валидността на извършената възмездна цесия и осъщественото плащане по нея от страна на ищеца към цедента, признато за валидно от изпълнителя-праводател на касатора. Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.