forum.lex.bg

Това ми е доста болна тема. Колкото повече чета ЗДДС и ППЗДДС, толкова по-неясно ми става.
Доколкото се ориентирам, за да се начислява ДДС при публична продан, следва да са налице две предпоставки:
- длъжникът да е регистриран по ЗДДС
-продажбата на продаваната вещ да не представлява освободена доставка.
Освободени доставки представляват неурегулираните поземлени имоти (НУПИ) и сградите, които не са нови. Нови са сградите, които са на етап "груб строеж" или са въведени в експлоатация, но са построени не по-малко от 60 месеца (т.е. 5 години) преди публичната продан.
Т.е. на пръв поглед ДДС се начислява само ако длъжникът е регистриран по ЗДДС и се продава урегулиран поземлен имот или нова сграда.
Обаче съгласно чл. 45, ал. 7 ЗДДС длъжникът може да избере дали публичната продан да бъде освободена от ДДС доставка или не. За целта съдебният изпълнител поканва длъжникът да избере дали да се начислява ДДС или не - чл. 83, ал. 5 ППЗДДС. Съгласно този текст "Правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона се упражнява от длъжника след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от длъжника, доставката е освободена." Очевидно правото на избор се отнася до старите сгради и НУПИ.
Тук започва голямото чудене. ППЗДДС сочи, че до "обявяване" на публичната продан длъжникът следва да заяви избора си. Никъде обаче не е посочен срок. Аз сега какъв срок да посоча на длъжнка? Ако поканя днес длъжника и на другия ден залепя обявленията, т.е. разглася проданта, на практика лишавам длъжника от възможността да избере каква доставка да бъде публ. продан - с или без ДДС.
С други думи, има ли някакъв срок за упражняване на този избор или той е произволен?
Другият ми въпрос е свързан с понятието "длъжник". Наявсякъде в ЗДДС и ППЗДДС се говори за "длъжник". Как стои обаче въпросът, когато на публична продан е изнесен имот, който не е собственост на длъжника, а на трето лице, учредило ипотека (т.е. ипотекарен длъжник). Ако длъжникът е регистриран по ЗДДС, а ипотекарният-не е регистриран? Или обратното? Според мен най-логично е да се гледа дали собственикът на имота е регистриран по ЗДДС (т.е. ипотекарният длъжник, а не длъжникът по изп. лист), но може и да греша.
Последната ми чуденка е как се постъпва в случаите, когато длъжникът е регистриран по ЗДДС, продаваният имот представлява сграда, която не е нова, но имотът се възлага на взискателя. Съгласно чл. 83, ал. 4 ППЗДДС "Когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Гражданския процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му, доставката се документира от доставчика (длъжника) по общия ред на закона."
Това какво означава, включено ли е ДДС в продажната цена или не? Така като чета чл. 131, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС, ДДС не се включва в продажната цена, ако е възложено на взискателя. Т.е. вземането на взискателя се намалява, но с пълния размер на продажната цена, без да се приспада ДДС. Или греша?
Моля за помощ

малко в обратен ред ще започна

чл. 131 ал.3 има връзка с ал. 1 само до толкова, че да отмени задълженията на публичния изпълнител да извърши т.1-4 на ал.1 . В този случай длъжникът /собственик/ трябва да документира доставката по общия ред. Чл. 131 ал. 4 казва, че данъкът е включен в цената, което значи, че цената съдържа и данъка.
Ако обявената цена е 1000, сделката е облагаема, тогава дан. основа е 833,33 и ДДС 166,67

тук ще вметна, че според мен, текстът в чл.131 ал.4 не е съвсем коректен. Данъчната основа съгласно чл.26 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Значи хем данъчната основа е равна на цената, хем и данъкът е включен в същата, което прави нещата малко абсурдни

По въпроса за "длъжника" - да , логично е да се гледа собственика на имота, защото за него биха възникнали задълженията за издаване на данъчен документ по чл. 131 ал. 3 и 4 , както и за евентуална корекция на данъчен кредит по чл. 79 според избора по чл. 45 /ако има такъв/.

Относно уведомлението по чл. 83 ал.5 от ППЗДДС и аз не откривам срок.

Другият ми въпрос е свързан с понятието "длъжник". Наявсякъде в ЗДДС и ППЗДДС се говори за "длъжник". Как стои обаче въпросът, когато на публична продан е изнесен имот, който не е собственост на длъжника, а на трето лице, учредило ипотека (т.е. ипотекарен длъжник). Ако длъжникът е регистриран по ЗДДС, а ипотекарният-не е регистриран? Или обратното? Според мен най-логично е да се гледа дали собственикът на имота е регистриран по ЗДДС (т.е. ипотекарният длъжник, а не длъжникът по изп. лист), но може и да греша.
тук да попитам само - нима е възможно това? да се продаде чужд имот, макар и ипотекиран, за да се покрият задълженията на длъжника(не ипотекарния)?
иначе - мнението ми по този въпрос е същото като твоето...
по отношение на поканата - само крайната дата за упражняване на правото е фиксирана....ако не искате да лишите длъжника от това право - струва ми се, винаги можете да го направите - но признавам си, не съм ви запознат с процедурите
за 131 ал. 4 - действително е леко объркан, но чак абсурден - не съм особено съгласен аз - нещо подобно на чл. 67 ал. 2 е.
иначе - в повечето случаи за взискателя би било по добре длъжникът да избере
доставката да е облагаема

Благодаря за отговорите!
Относно срока по чл. 83, ал. 4 ЗДДС. Мисля, че който е писал тази норма, не е бил много наясно как точно протича процедурата по една публична продан. Самият процес има няколко етапа - първо се насрочва самата продан, след страните се уведомяват за същата, след това /а може и заедно с това или преди това/ се разлепват уведомления и накрая се съставя протокол по чл. 487, ал. 3 ГПК за разгласяване на проданта, който се входира в съда.
За да стартира тази процедура обаче, още при насрочване на самата продан съдебният изпълнител следва да е наясно каква ще бъде началната цена, тъй като същата се фиксира и в обявлението, а следва и в уведомленията до страните да бъде същата. В противен случай длъжникът може да атакува публичната продан и да твърди, че процедурата не е спазена, а проданта да падне.
Това означава, че при насрочване на проданта трябва да има яснота относно това дали в началната цена се включва ДДС или не.
Тъй като няма посочен срок, а е посочен единствено крайният момент-разгласяването на проданта, то в периода от насрочане на проданта до разгласяването й длъжникът изведнъж може да реши и да заяви, че иска да се продава с ДДС. Между насрочането и разгласяването минава технологично време от няколко дни до няколко седмици. И какво правим в този случай? Наново насрочваме проданта, този път с ДДС. Ами ако след това реши пък да си промени мнението и иска без ДДС? И така до кога? за мен ситуацията е леко абсурдна.

prost написа:Другият ми въпрос е свързан с понятието "длъжник". Наявсякъде в ЗДДС и ППЗДДС се говори за "длъжник". Как стои обаче въпросът, когато на публична продан е изнесен имот, който не е собственост на длъжника, а на трето лице, учредило ипотека (т.е. ипотекарен длъжник). Ако длъжникът е регистриран по ЗДДС, а ипотекарният-не е регистриран? Или обратното? Според мен най-логично е да се гледа дали собственикът на имота е регистриран по ЗДДС (т.е. ипотекарният длъжник, а не длъжникът по изп. лист), но може и да греша.
тук да попитам само - нима е възможно това? да се продаде чужд имот, макар и ипотекиран, за да се покрият задълженията на длъжника(не ипотекарния)?
иначе - мнението ми по този въпрос е същото като твоето...
по отношение на поканата - само крайната дата за упражняване на правото е фиксирана....ако не искате да лишите длъжника от това право - струва ми се, винаги можете да го направите - но признавам си, не съм ви запознат с процедурите
за 131 ал. 4 - действително е леко объркан, но чак абсурден - не съм особено съгласен аз - нещо подобно на чл. 67 ал. 2 е.
иначе - в повечето случаи за взискателя би било по добре длъжникът да избере
доставката да е облагаема

Не е въпросът да бъде лишен длъжникът от правото да избере дали с или без ДДС, а да не му се позволява да злоупотребява с това право. Никой не иска да уврежда длъжника, защото при една жалба съдът много лесно ще отмени проданта, затова е най-добре процедурата да си е изрядна.
Моето мнение е, че следва да се дава на длъжника някакъв разумен срок, примерно една седмица, за да реши - с или без ДДС.
Що се отнася до това дали взискателят предпочита с ДДС - точно обратното е - защото така началната цена става прекалено висока, а в тази криза това прави имота непродаваем.
Относно това дали може да се продава имот, който не е на длъжника - прочетете си ЗЗД, там си го пише. Това всъщност е идеята на ипотеката.

По отношение на ипотекирания имот - очевидно не ме доразбрахте, но....ок, отивам да чета ЗЗД.
Веднъж заявено, правото на избор е достатъчно - едва ли ви е проблем и да го документирате. Ако изобщо това право бъде заявено, разбира се.
Що се отнася до това...
Що се отнася до това дали взискателят предпочита с ДДС - точно обратното е - защото така началната цена става прекалено висока, а в тази криза това прави имота непродаваем.
при наличието на точно този текст в чл. 131 ал. 4, как смятате би било по-изгодно на взискателя?
при освободена доставка - цена на стоката 1000 лв (продажната цена)
или при облагаема доставка - цената отново е 1000 лв, но с включен в нея данък в размер на 166, 67 лв.

prost написа:По отношение на ипотекирания имот - очевидно не ме доразбрахте, но....ок, отивам да чета ЗЗД.

Чл. 173. Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.

Именно де.
Но "продавачът" (знам знам, грешно избрана дума, но нарочна) е ипотекарния длъжник, не някой друг.
И всъщност - мнението ми беше в подкрепа на вашата логика, а не на въпреки, затова и вметнах, че очевидно не сме се доразбрали.
Как стои обаче въпросът, когато на публична продан е изнесен имот, който не е собственост на длъжника, а на трето лице, учредило ипотека (т.е. ипотекарен длъжник). Ако длъжникът е регистриран по ЗДДС, а ипотекарният-не е регистриран? Или обратното? Според мен най-логично е да се гледа дали собственикът на имота е регистриран по ЗДДС (т.е. ипотекарният длъжник, а не длъжникът по изп. лист), но може и да греша.

kalahan,
има още нещо, което е изключително неприятно в тази процедура
и това не е само правото на избор по чл. 45 от длъжника.
/ Безспорно той би следвало да има това право най-вече за да се запази принципа на данъка некумулативност. Ако за имота не е ползван ДК и при нормална продажба би била допустима хипотезата на чл.50 от закона, то тя би следвало да се има предвид и при публичната продан /

При една евентуална дерегистрация на длъжника по време на процедурата на публичната продан, преди датата на продажба /за облагаема доставка и обявена цена със ДДС/ става доста неприятно за купувача при ползване на правото му на ДДС. Публичният изпълнител би трябвало да се увери, че длъжникът е все още регистриран при финализиране на сделката и чак тогава да издаде документа по чл. 131 ал.1. Не съм сигурна как би протекла процедурата и дали в посления момент може да се променя обявена цена /със или без ДДС /.

Калахан, интересно ми е как разреши на практика този казус - дължи ли се ДДС при ПП при обект в нова сграда /до 5г/ , когато длъжникът е физическо лице, нерегистрирано по ДДС, а купувачът е регистриран?

Потребителски панел- настройки на форума- "искам да получавам лични"- изпрати.
ами не е лесно да си прост

galimar ,
то оттекло отдавна, но не стигнахте ли до трето изречение, тире първо от първото мнение на kalahan2008?

galimar написа:Калахан, интересно ми е как разреши на практика този казус - дължи ли се ДДС при ПП при обект в нова сграда /до 5г/ , когато длъжникът е физическо лице, нерегистрирано по ДДС, а купувачът е регистриран?

Отговорът на този въпрос е ясен - ако длъжникът/ипотекарният длъжник не е регистриран по ЗДДС, ДДС не се начислява и не се дължи.
То не че galimar ще се сети след година и половина да влезе в тази тема, де.

Наистина как го извъртяха това ДДС, за сгради от "груб строеж" до 5 год. след приемане на сградата се дължи ДДС
Над 5 год. не се дължи ДДС, както и за прилежащия терен на такава да я наречем "стара" сграда. Ама прилежащия терен го приемат до 3 метра от контурите на сградата. На останалата част от УПИ (ако има такава част) ще се дължи ДДС.
Ходи да мериш с рулетката
Само данъчни могат да го измислят.

p_dyan написа:Над 5 год. не се дължи ДДС, както и за прилежащия терен на такава да я наречем "стара" сграда.

А, зависи - дали длъжникът/ипотекарният длъжник е използвал правото си на избор по чл. 45, ал. 7 ЗДДС.
Радвам се, че след като отворих темата, ЗДДС беше изменен и уточниха, че става въпрос не само за длъжника, но и за ипотекарния длъжник.

Ама прилежащия терен го приемат до 3 метра от контурите на сградата. На останалата част от УПИ (ако има такава част) ще се дължи ДДС.
Ходи да мериш с рулетката
представи си една бяла, много малка, спретната къщурка, на огромен парцел....
Само данъчни могат да го измислят.
е...значи авторите на директивата са данъчни