forum.lex.bg

Колеги, събирам мнения и идеи за следния казус. Лице причинява смъртта на друго при ПТП. Предявен е граждански иск от наследниците в наказтелното дело. Наред с обезщетенията съдът осъжда лицето да заплати разноски в полза на държавата (държавна такса в размер 10000 лв.). Лицето привежда сумата. Застрахователят на гражданската му отговорност отказва да му възстанови тази сума на осн. чл. 268, т.10 КЗ - защото застрахователят не е привлечен в процеса. Сами разбирате, че е нямало и как да бъде привлечен. Така отговорността на застрахователя се поставя в зависимост чисто и просто от волята на ищецът - дали ще предяви граждански иск в наказателното дело или ще си води отделен иск в гражданския съд. В единият случай лицето няма да може да привлече застрахователя, а в другият - ще може. Оттам и в единият случай, ще получи застрахователна закрила, а в другия - не по едно и също застрахователно правоотношения, по което той е коректен субект.
Някакви идеи?

редактирайте си неточностите в поста-най-малко 10 000лв държавна такса
ми се струва абсурдно.

Има Гаранционен фонд, към Министерство на Правосъдието, там можете да консултирате, какво да правите, дали сте за тази "болница".
Нещо не ми се връзва, тия са много гадни, застрахователите, бе.

vetre, как Ви се струва 4% от 250 000 лв? Някакви други забележки? Ами идеи?

Чл. 224. (1) Застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил.
(2) При предявен иск от увредения застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона.

Именно, колега.Това е резултата, предполагам на ...нечие твърдоглавие или безхаберие.Или трябваше застрахователят да влезе в наказателния процес, като ГО, по изключение, или да се предвиди, че при наличие на застрахователно правоотношение по ГО искът трябва да се води в отделен процес.Като трябваше да впишат някъде, ако остане ГП път, че и срещу застрахователя увредения не дължи д.т., ако ПТП е престъпление.../ сега има разл.практика/
Нямам идея как може да се оправите със ситуацията, в смисъл - не съм сигурна, че ще ги осъдите успешно
Всяко лице, което може да бъде задължено да плати дадено обезщетение, следва да МОЖЕ поне да участва в производството по неговото определяне, тогава е справедлив процеса
А когато не участва , ама даже и няма право да участва- няма сила на пресъдено нещо по ГИ присъдата, вкл.за размера на главницата на обезщетението, не само разноските.
И тогава:
1.З. не плащат по споразумение с пострадалия преди да приключи нак.дело, ако пострадалият потърси първо тях.
2.доколкото застрахователят не е страна в нак.процес, дали тече давността или е спряла и срещу него/ по ГИ на пострадалия/
3.в повечето случаи отказват да платят пълния размер на присъденото от нак. съд обезщетение. Алтернативите са преизчисляване на размера по споразумение с пострадалото лице, а това може да падне до половината, или воденето на нов – гражд. процес, този път срещу застрахователя. Две решения, две дела, може с различно съдържание, вкл.относно фактите по съпричиняването.. да не го смятаме в години и в разноски.
4.като застрахован забравяш разноските по ГИ в наказ.дело.

Така отговорността на застрахователя се поставя в зависимост чисто и просто от волята на ищецът - дали ще предяви граждански иск в наказателното дело или ще си води отделен иск в гражданския съд. В единият случай лицето няма да може да привлече застрахователя, а в другият - ще може. Оттам и в единият случай, ще получи застрахователна закрила, а в другия - не по едно и също застрахователно правоотношения, по което той е коректен субект

Черно на бяло винаги да отговарят за съдебни разноски в закона не може да се напише, защото убива каквато и да е идея за извънсъдебно уреждане на спорове, по чиято и да било инциатива, освен това застраховането на правните разноски по дело е с различна цел
Никак не съм спец по застрахователно но си мисля, че може да Ви отговорят така и в съд : .)
" Границите на отговорността на застрахователя се определят от страните по застрахователния договор и тъй като в случая в полицата не е уговорено застрахователят да дължи всичко, което застрахованият е платил, включително лихви и разноски, отговорността на застрахователя се свежда само до платеното от застрахования обезщетение ..."
Дано постигнете друго !

не бях чувал за иск с подобен размер и затова реших,че има грешка.
иначе въпроса е дискутиран,няма начин застрахователите да платят
нещо по този начин без да са осъдени.поне засега.
единственото спасение водачът да се признае за виновен със споразумение
и веднага да се почва гр.дело с/у водача с привличане на хиените.
така вече няма мърдане.