ІІІ. Факти, свързани с твърденията за извършена реклама
Молителите посочват определени правни издания, достъпни чрез хартиен носител и посредством техните интернет страници, на които се намира информация за ответните дружества и предмета на дейността им.
По-конкретно в молбата са цитирани следните юридически справочници:
- „Chambers Europe”-издание за водещи адвокати, обслужващо бизнеса.
- „Chambers Global”- издание, съдържащо коментари и класации за адвокати.
- „Chambers and Partners”- издание, съдържащо данни за различни правни фирми, като е предвидена възможността всяка да се регистрира, но профилите /информацията изнесена от издателството свързана с регистрирания/ се заплащат от фирмите и се отпечатват точно според указанията.
- „Legal 500”- издание за информация относно правни фирми и техните клиенти. В не уводните раздели на електронния вариант на изданието, юридическите фирми могат да поставят реклама под форма на банери или да се включат в спонсорираните раздели /например Правно развитие; Новини за юридически фирми/.
- „IFLR 1000”-издание за правните кантори по света, занимаващи се с корпоративни финанси.
- „European Legal Experts in Bulgaria”-издание, съдържащо публикации за елита на правната професия и техни клиенти.
По- долу е направен анализ на приложените надлежно преведени на български език, доказателства относно публикации, относими към ответните страни.
1. „Волф Тайс Бизнес Сървис” ЕООД, гр. София – няма представени доказателства относно публикувана информация за дружеството.
С констативен протокол от 08.07.08г. работната група, водеща проучването по преписката, установи, че на интертнет страницата на австрийското дружество – „Волф Тайс Рехтсанвелте ГМБХ”, Австрия е публикувана информация, за откриване на офис в България. Информацията, относима към настоящото производство е следната:
-“Най-голямата правна фирма CEE/SEE продължава експанзията си и въвежда своя 11-ти офис в операции в България.”
-„Операциите на различните места отговарят на изискванията на местните закони и правилата на местните колегии, включително сътрудничество с независими местни адвокати.”
-„В изпълнение на местните регулации Волф Тайс е подала документи за регистриране на операциите си под формата на правна фирма по българския Закон за адвокатурата”.
2. „ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах – клон София”, гр. София
В юридическите справочници „Chambers Europe” е публикувана следната информация за дейността на ответната страна: „фирмената практика обхваща широк кръг от въпроси, включително придобивания, правен анализ, договори за заем...” /Chambers Europe/.
По отношение на екипа в изданиeто се посочва, че е „силна група от индивидуалисти”, а отделни адвокати са определени като „отлични в своята област”.
3. „Студио Легале Сути – България” ЕООД, гр. София
В юридическия справочник „Legal 500” ответното дружество е определено като „българският клон на добре установена италианска фирма”, „българският офис на голяма италианска мрежа”, чиято дейност „е предимно източник на българското законодателство, при сделки между балканските страни и Италия и западноевропейските клиенти”.
На интернет страницата на дружеството се посочва, че SLS „е единствената българска адвокатска кантора с офиси в Милано, Генуа...”, „фирмата предлага пълния обем от услуги на Studio Legale Sutti по отношение на българския пазар, закони и юрисдикция, включително представителство пред всички местни съдилища и власти и оказване на помощ по приватизационни въпроси... трансбалкански юридически услуги”.
Посочва се, че „През февруари 2002 година, в електронното издание на списание „Европейски адвокат” е отбелязано, че СЛС е една от много малкото действително международни кантори, действащи в момента в сферата на юрисдикцията в България”.
В изданието „European Legal Experts in Bulgaria” е представена информация за Цветелина Димитрова, в качеството й на ръководител на софийския офис на СЛС. Същата е член на САК.
4. „Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати” ЕООД, гр. София
„Cerha Hempel Spiegelfeld Hlawati”, Виена, се представя на интернет страницата си като „една от най-големите и добре познати фирми в областта на корпоративното право в Австрия”, предоставяща чрез „повече от 135 адвоката” „креативни търговско ориентирани решения в областта на сливанията и придобиванията, корпоративното и търговското право... съдебните процеси и арбитражните производства”.
Същевременно се посочва, че офисът на CHSH в София „предоставя консултации на местни и чуждестранни клиенти в България”.
В кратките автобиографични справки на управляващият директор на ответното дружество, както и на съдружникът Петър Хофман, е упоменат фактът, че са членове на адвокатски колегии.
5.„И. К. Рокас енд Партнърс” ООД, гр. София
В „Legal 500” се посочва, че дружеството е „софийски офис на гръцка фирма..., работи предимно във връзка с вътрешно инвестиране, приватизационни сделки, включващи регионални клиенти на фирмата”.
В допълнителна информация на интернет страница
http://www.rokas.com/pages/network.asp?Document/D=4 се посочва, че целта на ответното дружество е „да осигурява правни консултации от най-високо качество”, като „адвокатите на фирмата вече имат голям опит в консултирането”.
6.„Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД, гр. София
В „Chambers Global” 2008 година е публикувана информация за дружеството, което е представено като „най-успешната чужда правна фирма в България”, посочват се, нейните „най-скорошни постижения”, както и „най-ярките примери от работата й с клиенти”.
Управляващият съдружник Дейвид Бутс е представен в качеството му на адвокат, чийто „екип, състоящ се от близо 20 адвоката е допринесъл немалко за усещането на тяхното присъствие в София” /IFLR 1000/.
В юридическите справочници „Chambers Europe” и „Legal 500”, дейността на дружеството е разкрита чрез мнения на техни клиенти, които „одобряват „ориентирането към бизнеса мислене при предоставянето на правни съвети””, а за „адвокатите във фирмата” се посочва, че „те са първите на които се обаждам”, както и, че са „добър пример за всички юридически практики”.
В изданието е посочено, че „Международен източник заявява: „няма съмнение, че отново бихме използвали тази фирма – определено е избор номер едно за нас””,
В подраздел „Корпоративно/търговско” право на „Chambers Europe”, се посочва, че „Висококачествената” търговска марка на фирмата „привлича лоялни разнообразни последователи, оценяващи я като най-успешната адвокатска кантора в България”.
7. „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц” ЕООД, гр. София
На интернет страницата на международната правна кантора CMS Reich-Rohwig Hainz се посочва, че ответното дружество „CMS Reich-Rohwig Hainz, София, предлага услуги на едно място на ниво, което трябва да се очаква от международна правна кантора с богат опит”.
По отношение екипа, посредством който дружеството осъществява дейността си, се посочва, че това са „местни адвокати”, които „предлагат първокачествени консултации”. Определят се като „лидери в областта на данъчните и правните казуси”.
В кратките автобиографични справки за членовете на този екип, наред с изложената конкретна информация за всеки един от тях, се посочва, че повечето от тях са членове на адвокатски колегии („българската адвокатска колегия”, „адвокатската колегия в България”, „Член на Адвокатска колегия на Австрия, 1996г.”) , специалисти в различни области на правото.
8. „Шонхерр България” ЕООД, гр. София
В IFLR 1000, в раздел „Други забележителни фирми” е представено дружеството „Шонхерр България” ЕООД и предметът му на дейност: „арбитраж, съдебни дела, банкови операции и финанси, Европейски съюз и конкуренция, сливания на дружества и закупуване на предприятия, недвижими имоти и строителство”.
В юридическия справочник „Chambers Europe”, се посочва, че Шонхерр ГмбХ „открива софийски клон, като център за регионалните си клиенти”, като дейността на клона на дружеството е свързана с „корпоративно и търговско право”, „банково дело и финанси”, „застрахователно дело и сделки с недвижими имоти”. Посочва се още, че „ дейността... определено се фокусира върху недвижимите имоти, като девет адвоката работят в тази сфера на практика”. Александра Дойчинова е посочена като „адвокат” и „младши съдружник”, като „оглавява кантората в България”.
Въз основа на установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. Приложимост на ЗЗК
За да разгледа основателността на твърденията в молбата по същество, на първо място КЗК следва да установи дали тя е допустима, доколкото в становищата на ответните дружества се навеждат множество доводи за нейната недопустимост на различни основания. КЗК ще разгледа основателността на наведените доводи за недопустимост на молбата по-долу по отделно.
1. На първо място КЗК счита, че молбата съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 49, ал.1 от ЗЗК, доколкото надлежно са идентифицирани както молителите, така и ответните страни, както и е посочено конкретно твърдение за извършено нарушение на чл. 30 от ЗЗК, изразяващо се в недобросъвестно осъществяване на адвокатска дейност посредством заобикаляне на разпоредбите на ЗА чрез регистриране от страна на ответните страни на търговски дружества, носещи фирмите на известни международни адвокатски дружества, от което се извличат неправомерно различни по вид облаги, които българските адвокатски дружества- техни конкуренти не могат да реализират, доколко са ограничени от разпоредбите на ЗА, с който изцяло се съобразяват.
Конкретизацията на твърденията, изложени спрямо всяко едно от ответните дружества, както и спазването на останалите формални реквизити на молбата, я правят годно основание, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1, т.1 от ЗЗК за образуване на производство, като рамките на последното се определят изцяло от рамките на твърденията и страните, посочени в молбата, т.е. предметът на това производство от обективна и субективна страна се определя от изложеното в молбата.
Поради това обстоятелство, КЗК няма да излага и анализира по-натам твърдения на ответните страни, изложени в техните становища, касаещи поведението на молителите, доколкото подобни твърдения не попадат в обхвата на настоящото проучване.
2. На второ място КЗК счита, че е компетентна да разгледа по същество изложения в молбата спор, поради изложените по-долу в т.2 от настоящите правни изводи аргументи.
2.1. КЗК приема за основателни доводите на ответните страни, че е извън нейната компетентност да анализира законосъобразността на тяхната регистрация като търговски дружества, доколкото спрямо тази процедура е приложим Търговският закон, а контролът за спазването му се осъществява от съда.
В рамките на това производство, тя не анализира, което наистина би било недопустимо, а приема за безспорен фактът на тяхното законосъобразно регистриране. В този смисъл достатъчно доказателство за това са представените надлежни съдебни регистрации на всички ответни страни. Поради това и разглеждането по същество на довода за изтекъл давностен срок за проверка на законосъобразността на тяхното регистриране, наведен от ответната страна “Шонхерр България”ЕООД, е недопустимо, (а в същото време и неотносимо към спора по настоящото производство).
2.2. КЗК приема за основателни и доводите на ответните страни, че поведението на адвокатите и адвокатските дружества се регулира изцяло от специалния ЗА, като контролът за спазването от страна на последните на разпоредбите му, се осъществява по специален ред, предвиден в него от Висшия адвокатски съвет и от съда.
В настоящото производство обаче, предмет на молбата не е КЗК да провери спазването от страна на ответните дружества на разпоредбите на ЗА, което принципно би било действително недопустимо, (а в конкретния случай е и неотносимо) доколкото ответните дружества са търговски дружества, а не адвокатски такива, съответно за тях принципно към момента на настоящото проучване са неприложими правилата на ЗА..
Предмет на настоящото производство е да се провери доколко добросъвестно, с оглед разпоредбите на чл. 30 от ЗЗК, е поведението на ответните страни, които безспорно притежават качеството на предприятия, както от формална гледна точка, доколкото са регистрирани като търговски дружества, респ. клон на такова, така и от гледна точка на реално осъществяваната от тях стопанска дейност под формата на услуги от различен характер.
Разглеждането на така изложените твърдения в молбата е допустимо, доколкото е в правомощията на КЗК анализирането на добросъвестността в поведението на “предприятия”, по смисъла на §1, т.1 от ЗЗК.
2.3. КЗК приема за основателни доводите, наведени от „Студио Легале Сути – България” ЕООД, че е извън нейната компетентност да се произнася по законосъобразността на регистрирането и ползването на фирмите на ответните дружества, доколкото този въпрос се регламентира от ЗМГО, касае права на индустриална собственост, и компетентни да се произнесат по него са Патентно ведомство и съдът.
В конкретния случай, проучването на предмета на молбата не включва в себе си анализ на законосъобразността на регистрирането и ползването на определени фирми от ответните страни, което действително би било недопустимо, а включва анализ на добросъвестността при избора на фирма, под която тези предприятия ще извършват дейността си, което принципно попада в обхвата на разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК, поради което молбата е допустима и на това основание.
2.4. КЗК не приема за основателни доводите, изложени от ответните страни, че доколкото в повечето случаи собственик на техния дружествен капитал са чуждестранни адвокатски дружества, и доколкото чрез тази молба се прави опит по административен ред да се създаде пречка за достъпа на последните до българския пазар на правни услуги, то спорът, изложен в молбата не следва да бъде разгледан от български административен орган, а следва да се препрати по компетентност на Европейската Комисия, тъй като касае достъпа до Общия пазар, който се обезпечава от общностните, а не от националните разпоредби.
И молителите и ответните страни, съгласно молбата, основание за образуване на настоящото производство, осъществяват своята дейност на територията на Р.България, което безспорно се установява, както от техните съдебни регистрации, така и от доказателствата за реално осъществявана дейност.
Следователно, на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗЗК и по аргумент за противното от принципа, въведен в чл. 2, ал.2, т.2 от ЗЗК, доколкото ответните страни са предприятия, което се установи по т. 2.2. от правните изводи на настоящото решение, осъществяващи дейността си на територията на страната, спрямо тяхното поведение принципно е приложим българският ЗЗК.
Недопустимо е искането на някои от ответните страни („Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати” ЕООД) КЗК да препрати спора за разглеждане по същество от Европейската Комисия, тъй като съгласно националния правен ред, посочен по-горе, именно КЗК следва да се произнесе по спора.
Задължения на КЗК, като национален орган по конкуренция, за изискване на становища, респ. за препращане на спор за разглеждане от Европейската Комисия (или от друг национален орган по конкуренция) съществуват съгласно разпоредбите на Регламент на Съвета на ЕО № 1/2003г. относно прилагането на разпоредбата на чл. 81 (касаеща забранените споразумения и другите форми на картелиране) и чл. 82 (касаеща забраната за злоупотреба с господстващо положение на пазара), както и съгласно разпоредбите на Регламент на Съвета на ЕО № 139/2004г., касаещи контрола върху концентрациите.
Такива задължения обаче, не съществуват по отношение на спорове, свързани с нелоялната конкуренция, какъвто спор е и настоящият.
2.5. Последният въпрос, свързан с допустимостта на молбата, и поставен от ответните страни, е за липсата на пасивна, респ. активна легитимация на страните по спора.
2.5.1. Както вече се установи в т.2.2. от настоящите правни изводи, ответните страни са “предприятия”, по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната, по смисъла на чл. 2, ал.1, т.1 от ЗЗК, поради което те са надлежни пасивно легитимирани страни по настоящото производство.
2.5.2. По отношение на молителите в повечето от становищата на ответните страни се застъпва становището, че липсва активна легитимация за депозиране на молба, въз основа на която да се образува производство по глава VІІ от ЗЗК, доколкото молителите са адвокатски дружества, а адвокатската дейност не е стопанска дейност, съответно те не са “предприятия”, по смисъла на §1, т.1. от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, поради което и не могат да бъдат и “заинтересовани лица”, по смисъла на §1, т.10 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, във връзка с чл. 36, ал.1, т.1 от ЗЗК и чл. 48, ал.1 от ЗЗК.
Във връзка с наведените доводи КЗК по-долу ще анализира, за целите на приложението на ЗЗК, доколко адвокатската дейност представлява стопанска дейност, съответно доколко адвокатските дружества-молители в настоящото производство са предприятия, по смисъла на ЗЗК.
В българското законодателство адвокатската дейност е предмет на специална уредба, предвидена в ЗА.
Член 2, ал. 1 от ЗА определя упражняването на адвокатската професия като дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица, осъществяваща се в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.
Адвокатската професия обхваща точно определен вид дейности, изброени изчерпателно в чл. 24 от ЗА., а именно:
- устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
-изготвяне на всякакви книжа, свързани с възложената от клиента работа;
-представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Член 2, ал.1 от ЗА предвижда адвокатската дейност да се осъществява чрез самоиздръжка на адвоката. Това означава, че за извършваните от него дейности той винаги получава заплащане, т.е. адвокатската дейност винаги е възмездна. Принципът е, че адвокатът самостоятелно договаря с клиентите си размера на възнаграждението, което получава от тях, във връзка с извършената от него работа. Изключение от този принцип се въвежда със Закона за правната помощ (ЗПП), предвиждащ при определени хипотези, с оглед осигуряване на равен достъп до правосъдие за всички лица, определени лица да получават безплатна правна помощ от адвокати. Дори в тези случаи обаче, когато възнаграждението се заплаща на адвокатите съгласно разпоредбите на глава VІІ от ЗПП от републиканския бюджет, те получават средства за извършените от тях правни услуги, т.е. последните дори в този случай не са безвъзмездни, независимо, че се извършват в обществен интерес.
Поради възмездния характер на адвокатската дейност, по своето естество тя представлява независима стопанска дейност. Тя попада в обхвата на понятието “стопанска дейност”, изведено от практиката на Съда на Европейските общности, доколкото представлява извършвана редовно или по занятие платена дейност “предоставяна от свободни професии без значение от целите и резултатите на дейността”.
В подкрепа на тази й квалификация е и обстоятелството, че адвокатите и адвокатските дружества се третират като данъчно задължени правни субекти. В Решение № 1/28.02.2008г. на КС е постановено, че „....посоченият конституционен статут на адвокатурата, не е основание за ограничаване на изключителните правомощия на НС по своя преценка, без да засяга основни начала или принципи на основния закон, да третира адвокатите или техните професионални формирования като субекти на данъчни задължения.”
Видно от този цитат, доколкото адвокатите и адвокатските сдружения реализират приходи, поради възмездния характер на дейността им, те следва да заплащат данъци, както търговците, регистрирани по ТЗ. В случая, за целите на данъчното облагане е без определящо значение фактът, че адвокатската дейност е специфична, и поради това има отделно регулиране на начина на осъществяването й, посредством разпоредбите на ЗА, отличаващо се от общото регулиране на осъществяването на стопанска дейност от търговците по Търговския закон.
По аналогия на логиката на Върховния административен съд, КЗК счита, че както за целите на данъчното облагане адвокатите се приравняват на търговците, доколкото от значение за данъчните закони е не начинът на осъществяване на една дейност, нито нейният характер, а това дали е възмездна и дали лицето, осъществяващо я реализира приходи за своя сметка или не, по същия начин, за целите на приложение на нормите на ЗЗК, определящо значение има дали лицето извършва редовно или по занятие дадена дейност за своя сметка, от което реализира приходи, или не.
Именно тази логика е имплементирана и в разпоредбата на § 1 т. 9 от ДР на ЗЗК, където „стопанската дейност” е определена като дейност на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара.”
Отново следвайки тази логика, и отдавайки определящо значение на финансовия резултат от дейността и ползата от него за съответното лице, а не на реда и начина на осъществяването й, ЗЗК предвижда в §1,т.1 от Допълнителните си разпоредби, че „предприятие е всяко физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност на съответния пазар независимо от правната и организационната си форма”.
Предвид гореизложеното, КЗК счита, че адвокатските дружества са “предприятия” по смисъла на ЗЗК и в качеството си на такива осъществяват стопанска дейност на територията на Р. България. Ето защо спрямо тях принципно са приложими правилата за конкуренция.
Следователно, молителите в настоящото производство са надлежно активно легитимирани лица, доколкото са “заинтересовани лица”, по смисъла на §1, т.10 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, във връзка с чл. 36, ал.1, т.1 от ЗЗК и чл. 48, ал.1 от ЗЗК. Поради това тяхната молба е допустима и на това основание.
Въз основа на гореизложеното в т. І, т. 2 от настоящите правни изводи, КЗК счита, че подадената молба е процесуално допустима, което позволява по-долу да се разгледа по същество нейната основателност.
ІІ. Приложимост на глава VІІ от ЗЗК
За да се установи извършено нарушение на общата забрана по чл. 30 от ЗЗК, е необходимо да бъде установено наличието на кумулативно посочените в разпоредбата елементи, а именно: наличието на стопанска дейност; отношения на конкуренция между страните по спора; и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
Както се установи в т. І, т.2 от правните изводи на настоящото решение, страните в настоящото производство са предприятия, които извършват стопанска дейност по смисъла на ЗЗК на територията на Р. България.
Доколко обаче те са поставени в отношения на конкуренция помежду си, следва да се изследва предвид спецификата на дейността, която реално извършва всяка една от страните по производството.
1. По отношение на молителите с оглед представените в хода на производството доказателства, се установява, че всички те са адвокатски дружества, надлежно регистрирани по реда, предвиден в ЗА. С изключение на Адвокатско дружество „Батков и Сие” и адвокатско дружество „Делчев и съдружници”, които не са представили доказателства за реално предлагани правни услуги, всички останали са представили доказателства за реално осъществявана адвокатска дейност, по смисъла на чл. 24 от ЗА.
Видно от изчерпателно изброените в чл. 24 от ЗА дейности, които се осъществяват от адвокатите, сред тях попадат и правните (устни и писмени) консултации и становища по правни въпроси.
КЗК не оспорва факта, че след като описаните в чл. 24 от ЗА дейности се осъществяват от адвокати, то лица, които имат юридическо образование и правоспособност, без да са адвокати, могат да предлагат правни консултации. Нещо повече, без да бъде адвокат, дадено лице може да бъде и процесуален представител (например в изброените в чл. 29-32 от ГПК хипотези). За разлика от предлагането на правни консултации обаче, което може да се осъществява от всеки правоспособен юрист, процесуалното представителство, когато не се осъществява от адвокат, може да се извършва от определени в закона лица, в конкретно посочени хипотези. Поради това, тази дейност принципно е типична адвокатска дейност.
Без да навлиза в теоретично дефиниране на понятията адвокатска дейност, правни консултации и правни услуги, КЗК безспорно установява, че всички молители осъществяват адвокатски дейности, в това число и консултантски услуги.
2. По отношение на ответните страни, с оглед на приложените доказателства се установя различна фактическа обстановка за всяка една. Поради това ще бъдат разгледани по-отделно по-долу.
За прецизността на анализа КЗК счита за необходимо към този етап да уточни, че няма да счита приложените по преписката публикации, дори и те да съдържат информация за предлагани от ответните страни адвокатски услуги и/или само консултантска дейност, за надлежно доказателство за установяване на факта на реално извършваната дейност, доколкото тези публикации не изхождат от ответните дружества, и съответно не само, че последните не носят отговорност за тяхната публикация, но не е безспорно доказана и достоверността на съдържащата се в тях информация. Поради това, по-долу КЗК ще установи реално извършвания предмет на дейност от ответните страни единствено на база предоставената от тях информация.
2.1. Ответното дружество „Волф Тайс Бизнес Сървис” ЕООД, гр. София, съгласно твърденията му, регистрирания предмет на дейност, както и видно от приложените доказателства, анализирани в т.ІІ, т.12 от фактическата част на настоящото решение, не е извършвало нито адвокатска дейност, нито конкретно е предоставяло правни консултации.
Поради това то не е конкурент на молителите и принципно с поведението си не би могло да наруши разпоредбите на чл. 30 от ЗЗК, което е основание КЗК по-натам да не анализира по същество последното.
2.2. Ответната страна “ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах – клон София” в предмета на дейност съгласно съдебната си регистрация е включила предоставянето на икономически и правни консултации. Успоредно с това и в становището си до КЗК ответната страна потвърждава, че осъществява дейност по предоставяне на правни услуги и консултации посредством съдействието на български адвокати. Сред изброените услуги се включват, както правните консултации, така и останалите услуги, предлагани от адвокат, съгласно чл. 24 от ЗА, в това число и процесуално представителство. Приложен е и списък (видно от т. ІІ. Т.13 от фактическата част на настоящото решение) на български адвокати, с които ответната страна си съдейства при предлагането на правните услуги. Освен това, като клон на австрийското дружество- принципал „ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах Рехтсанвелте ГмбХ”, Австрия, което извършва правни услуги (съгласно представено извлечение от търговския регистър на Австрия за актуално състояние), ответната страна е длъжна да предлага същия вид услуги на територията на България.
Следователно ответната страна е конкурент на молителите, както по отношение на консултантските услуги, така и по отношение на типично адвокатските такива, което позволява по-натам КЗК да оцени съответствието на поведението на “ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах – клон София” с разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК.
Правно организационната форма на ответната страна не пречи за целите на приложението на КЗК, клонът да се приема като отделно предприятие, носещо самостоятелна отговорност за поведението си. В тази насока е и практиката на КЗК във връзка с процесуалната легитимация на клона в качеството му на самостоятелно предприятие – отделен търговец .
2.3. Ответната страна „Студио Легале Сути – България” ЕООД, гр. София съгласно представените доказателства, описани в т. ІІ, т.14 от фактическата част на настоящото решение, не предоставя нито адвокатски услуги, нито правни консултации. В тази насока са и твърденията в изразеното пред КЗК становище. Това се потвърждава и от регистрирания предмет на дейност, непредвиждащ конкретно предоставяне на правни консултации.
Видно от приложено споразумение, в актуалната му редакция след подписване на анекса към него от 01.02.07г. (т. ІІ, т. 14 от фактическата част), (............)*.
Следователно, видно е, (............)*.
Въз основа на гореизложеното КЗК счита, че „Студио Легале Сути – България” ЕООД, гр. София не е конкурент на молителите, следователно принципно с поведението си не би могло да наруши разпоредбите на чл. 30 от ЗЗК, което е основание КЗК по-натам да не анализира по същество последното.
2.4. Ответната страна „ЦХШХ” ЕООД София извършва правни услуги, в това число адвокатски, по смисъла на чл. 24 от ЗА, както и юридически консултации, което е видно, както от приложени (............)*, издадени по този повод, така и от приложените и описани в т. ІІ, т.15 от фактическата част на настоящото решение (............)*.
Фактът, че осъществява правни консултации се доказва и от съдебната регистрация на дружеството, изрично предвиждаща предоставяне на такива, както и от становището на ответната страна, поради което КЗК счита за безспорно установено, че „ЦХШХ” ЕООД София е конкурент на молителите, което позволява по-натам КЗК да оцени съответствието на поведението му с разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК.
2.5. Ответната страна „И. К. Рокас енд Партнърс” ООД, гр. София, в своето становище пред КЗК отрича да е предоставяла правни услуги под каквато и да било форма. Не се предвижда осъществяването на такава дейност и съгласно съдебната му регистрация. Видно от приложените доказателства, анализирани в т. ІІ, т.16 от фактическата част на настоящото решение, дружеството предоставя консултантски услуги, които обаче не са правни по своя характер.
Въз основа на гореизложеното КЗК счита, че „И. К. Рокас енд Партнърс” ООД, гр. София не е конкурент на молителите, следователно принципно с поведението си не би могло да наруши разпоредбите на чл. 30 от ЗЗК, което е основание КЗК по-натам да не анализира по същество последното.
2.6. Ответната страна „Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД, гр. София предлага консултантски услуги, в това число и юридически, видно от описаните в т. ІІ, т. 17 от фактическата част на настоящото решение доказателства, а именно: (............)*. Този факт се потвърждава и от приложено (............)*. Фактът не се отрича и в становището на ответното дружество, както е виден и тълкуването в контекста на горните доказателства на съдебната му регистрация, предвиждаща предлагане на консултантски услуги.
Въз основа на събраните доказателства КЗК счита за безспорно установено, че „Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД, гр. София е конкурент на молителите, което позволява по-натам КЗК да оцени съответствието на поведението му с разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК.
2.7. Ответната страна „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц” ЕООД в своето становище до КЗК отрича да е извършвала правни услуги, а твърди, че предлага консултантски такива, но в други области. В подкрепа на това са и приложените и анализирани в т. ІІ, т.18 от фактическата обстановка 10 броя фактури, от които не е видно, точно за какъв вид консултантска дейност става дума.
В същото време в становището си до КЗК „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц” ЕООД не отрича, че предлаганата от него консултантска дейност, макар и да попада в обхвата на чл. 24 от ЗА, може да се осъществява и от лица, които са юристи, но не са адвокати. Посочва се, че ответната страна предоставя консултантски услуги, като използва адвокати или адвокатски дружества. Последните обаче осъществяват дейността си изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗА.
Доколкото, макар и от представените писмени доказателства да не е видно точно какъв вид консултантска дейност предлага ответната страна, но в същото време от становището й е видно, че тя предлага осъществяването на правни услуги посредством сътрудничеството си с адвокати или адвокатски дружества, то КЗК за целите на настоящото проучване приема, че „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц” ЕООД предлага, та макар и опосредено чрез подизпълнители, правни услуги, както правни консултации, така и извършва чисто адвокатски дейности.
Въз основа на събраните доказателства КЗК счита за безспорно установено, че „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц” ЕООД е конкурент на молителите, което позволява по-натам КЗК да оцени съответствието на поведението му с разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК.
2.8. Ответната страна „Шонхерр България” ЕООД, гр. София отрича да е извършвала пряко или опосредено адвокатска дейност, както и да е предлагала юридически консултантски услуги. Това се потвърждава и от регистрирания й предмет на дейност, както и от приложените в т. ІІ, т.19 от фактическата част доказателства: (............)*.
В становището се уточнява, че в България, адвокатското дружество „Шонхерр Рехтсанвелте” Гмбх., притежаващо изцяло дружеството собственик на ответната страна „Шонхерр” Гмбх, влиза в преки отношения с местни адвокати, за да предоставя адвокатски услуги, но в тези отношения по никакъв начин не участва Шонхерр България” ЕООД. В същото време от приложената от молителите извадка от интернет страницата на австрийското дружество е видно, че последното има български служители, но не е безспорно дали те работят от негово име и за негова сметка директно, или са служители на българското ответно дружество.
Въз основа на гореизложеното КЗК счита, че “Шонхерр България” ЕООД не е конкурент на молителите, следователно принципно с поведението си не би могло да наруши разпоредбите на чл. 30 от ЗЗК, което е основание КЗК по-натам да не анализира по същество последното.
ІІІ. По чл. 30 от ЗЗК
По-долу по същество ще бъде оценявано с оглед съответствието му с разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК, поведението на следните дружества: “ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах – клон София”; „ЦХШХ” ЕООД София; „Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД и „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц” ЕООД, доколкото те са конкуренти на молителите, по смисъла на тази разпоредба.
На първо място, следва да се отбележи, че предмет на настоящия анализ е не дали поведението на ответните страни, посочени по-горе, съответства с разпоредбите на ЗА, нито с разпоредбите на ТЗ, нито с разпоредбите на ЗМГО, доколкото подобен анализ е недопустим на основанията, изложени по-горе в т. І, т.2.1., т.2.2. и т.2.3. от настоящите правни изводи.
Предмет на настоящия анализ е доколко поведението на ответните дружества съответства на добросъвестната търговска практика, по смисъла на §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, за чието съблюдаване е предвидена и разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК. Съгласно определението, “добросъвестната търговска практика” “са правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави”.
1. От доказателствата по преписката безспорно се установи, че и четирите ответни страни осъществяват, както консултантски услуги, които предоставят пряко, така и адвокатски услуги, в това число и процесуално представителство.
“ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах – клон София” и „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц” ЕООД (видно от т. ІІ, т.13 и т.18 от фактическата част на настоящото решение) предоставят адвокатски услуги чрез сътрудничество с български адвокати, т.е. опосредено чрез подизпълнители, като клиентите всъщност влизат в преки отношения с ответните страни, а услугите им се изпълняват от наети от последните адвокати, на базата на договорни отношения с тях.
Другите две ответни страни - “Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД и „ЦХШХ” ЕООД София, видно от т. ІІ., т.15 и т. 17 от фактическата част на настоящото решение) предлагат директно както правни консултации, така и всички останали дейности, присъщи за адвокатската дейност.
2. Само по себе си предоставянето на правни консултации, макар и да влиза в обхвата на чл.24 от ЗА, и да е сред дейностите, предлагани от адвокатите и адвокатските сдружения, не изисква непременно съответният юрист да е регистриран като адвокат. Това е така, поради мотивите, посочени по-горе в т.І, т.І, т.2.5.2. от правните изводи на настоящото решение. Поради това, предлагането на правни консултации от юристи чрез регистрирани търговски дружества само по себе си не представлява недобросъвестно поведение по смисъла на чл. 30 от ЗЗК.
3. В същото време обаче, горе-цитираните четири предприятия предлагат, освен консултантски и типично адвокатски услуги, пряко или опосредено чрез български адвокати, в качеството им на подизпълнители, без ответните страни да са адвокатски сдружения, което се потвърждава от доказателствата по преписката, в това число и от информацията, предоставена от Висшия адвокатски съвет, изложена в т. І, т.3.1. от фактическата част на настоящото решение. Не са регистрирани като адвокати и лицата, представляващи, управляващи, или притежаващи дружествения капитал на ответните страни, видно от т. І1 т.3.2 от фактическата част.
Тъй като нито ответните страни са регистрирани като адвокатски сдружения, нито лицата, представляващи, управляващи или притежаващи дружествения им капитал, са регистрирани като адвокати, то спрямо тях разпоредбите на ЗА принципно не са приложими. Поради това и за тяхното поведение не може да се търси отговорност по реда, предвиден в специалния закон, а и това е извън компетентността на КЗК.
3.1. Без да се игнорира горният факт обаче, само по себе си предлагането на адвокатски услуги от страна на търговски дружества, респ. клон на търговски дружество, представлява недобросъвестно поведение, тъй като по този начин се заобикаля приложението на разпоредбите на ЗА спрямо поведението на ответните страни.
3.1.1. Нещо повече, доказателство за недобросъвестността на това поведение се извлича и от обстоятелството, че самият ЗА предвижда ред, по който да се ползват от друго лице услугите на адвокат или адвокатско сдружение, който ред ответните страни заобикалят. Този ред изисква самото лице, което ще ползва чуждите адвокатски услуги да е адвокат, респ. адвокатско сдружение. Видно от чл. 76 от ЗА, адвокат или адвокатско сдружение може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско сдружение за извършването на конкретна правна задача, а чл. 77 от ЗА предвижда подобно сътрудничество за продължителен период от време.
Следователно, в случая ответните дружества заобикалят и този ред, доколкото без да са адвокати сключват договори за сътрудничество, респ. подизпълнение с други адвокати, като целта не е да ползват лично услугите им, а да ги предложат на трети лица- клиенти търговските дружества. В случая, целта на формата на сътрудничество се опорочава, тъй като всъщност се касае за посредничество от страна на търговските дружества. По този начин некоректни стават и техните подизпълнители, доколкото те нарушават забраната на чл. 41 от ЗА, съгласно която адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници, а именно такива посредници се явяват реално търговските дружества.
3.1.2. С факта на използване от страна на ответните страни, (които не са надлежно регистрирани адвокати, респ. адвокатски сдружения, а са регистрирани по ТЗ) на услугите на адвокати и адвокатски сдружения, се заобикаля не само редът за осъществяване на подобно сътрудничество, изрично регламентиран в специалния закон, но се стига и до невъзможност да бъдат обезпечени основни права на клиента, тъй като за ответните страни не съществуват насрещни задължения, чието изпълнение да ги гарантира.
Сред основните такива права на клиента са правото на застраховка на професионалната отговорност, за вреди, причинени на клиента от поведението на адвоката, като и правото на опазване тайната между адвокат и клиент.
От доказателствата се установява, че (............)*, както и „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц”ЕООД, считано от 05.02.07г., предлагат на клиентите си застраховка професионална отговорност, докато за (............)* не са представени доказателства в тази насока.
По същия начин и по отношение на задължението за опазване на тайната на клиента от доказателствата по преписката се установява, че (............)* предвиждат такова задължение при предлагане от тяхна страна на адвокатски услуги, докато другите две ответни страни не са приложили доказателства в тази насока.
При всички случаи обаче, независимо от конкретните приложени доказателства, е въпрос на конкретна добросъвестност от страна на ответните страни, а не на принципно съблюдаване на законови задължения, обезпечаването на тези права на клиентите им. В същото време, при нежелание на ответните страни да обезпечат спазването на тези права на клиентите им, доколкото спрямо търговските дружества, респ. клона не са приложими разпоредбите на ЗА, на последните принципно не би могла да се търси отговорност, съответно защитата на правата на клиентите им не се обезпечава от приложимостта на съответните норми на ЗА, важащи за адвокатите, респ. за адвокатските сдружения.
В този смисъл е и становището на Висшия адвокатски съвет, изложено в настоящото решение, съгласно логиката, на което съществуващата практика, търговски дружества да наемат адвокати по договори за поръчка, като предоставената правна помощ е от името и за сметка на търговците, с които клиентите имат сключени договори, води до заобикаляне на разпоредбите на ЗА, обезпечаващи правата на потребителите на адвокатски услуги.
3.1.3. Следва да се отбележи, че принципно ако биха желали да се съобразят с националното законодателство и да се регистрират като адвокатски сдружения, респ. като български или чуждестранни адвокати (доколкото те са дружества, притежавани от чуждестранни правни кантори), ответните страни биха могли да направят безпрепятствено това, както то е направено от молителите по преписката.
Разпоредбите на чл. 10 и следващите от ЗА уреждат начина за вписване на чуждестранен адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Чл. 13 от ЗА предвижда, че регистрираният надлежно чуждестранен адвокат може да осъществява трайно на територията на Р.България адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, като чл. 15 предвижда и ред, по който чуждестранният адвокат да придобие правата на български адвокат.
По този начин, чуждестранните адвокати, използвайки своето наименовие по произход, могат да регистрират адвокатско сдружение, където отново да използват същото име.
В случая обаче, ответните страни регистрират търговски дружества, а не адвокатски сдружения, тъй като целят да избегнат приложението на разпоредбата на чл. 59 от ЗА, предвиждаща, че в наименованието на дружеството се вписват думите “адвокатско дружество” и имената на един или няколко съдружници, като ал. 2 на същата норма предвижда, че в наименованието не могат да се използват други думи или имена, освен имената на съдружниците.
Ответните страни в становищата си до КЗК твърдят, че разпоредбите на чл. 59, ал.1 и ал.2 от ЗА не са хармонизирани с европейското право, ограничават правото им на установяване, и противоречат на основни принципи, залегнали в ДЕО, както и на конкретни негови норми, които цитират. Ответните страни твърдят, че спрямо тях се осъществява дискриминация, като с посочената норма се пречи на правото им да ползват имената на чуждестранните правни кантори, чиято дейност всъщност те развиват в България. По този начин, както твърдят ответните страни, не могат да се възползват от репутацията на чуждестранната адвокатска кантора, към която принаждлежат.
Във връзка с това твърдение КЗК счита, че доколкото правните норми на ЗА са еднакво приложими за всички лица, осъществяващи адвокатска дейност, то спрямо ответните страни, ако се бяха регистрирали надлежно по реда на ЗА, за да предлагат адвокатски услути в Р.България, би се приложило национално третиране, т.е. биха били поставени при едни и същи условия, рамкирани от ЗА, и приложими и спрямо българските адвокати, респ. адвокатски сдружения, следователно не е налице дискриминация, нито ограничение на правото на установяване.
В този смисъл и разпоредбите на цитираната от ответните страни Директива 2006/123/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета на ЕО от 12 декември 2006г. за услугите, предоставяни на територията на Общия пазар, в чийто обхват попадат и правните услуги, предвиждат (параграф 65) че свободата на установяване се осигурява чрез еднакво третиране и липса на индиректна дискриминация. В случая, доколкото ЗА е еднакво приложим, то не може да се счете, че той третира дискриминационно ответните страни, и поради това те го заобикалят. Разпоредбата на чл. 59 от ЗА е приложима и спрямо българските адвокатски сдружения.
Нещо повече, съгласно разпоредбите на Директива 98/5/ЕС, цитирана от ответните страни, която в чл. 11 (1) изрично допуска съвместна практика на адвокати под професионално звание по произход в приемащата държава членка, се посочва, че когато основополагащи правила, които уреждат дейността на тази група в държавата-членка по произход, са несъвместими с основополагащите правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите на триемащата държава-членка, последните имат предимство, доколкото спазването им е оправдано от гледна точка на обществения интерес с оглед защитата на клиента и на трети лица. Такъв е и духът на директивата, доколкото в преамбюла й се посочва, че тя не се стреми нито да промени правилата, уреждащи професията в приемащата държава, нито да освободи адвоката от спазването на тези правила” и „адвокатите „следва да се подчинят на задължението за вписване при компетентния орган на приемащата държава -членка”.
Следователно, на първо място по подобие на ЗА и тази директива предвижда, че адвокатите, респ. сдруженията на адвокати, следва да са надлежно регистрирани по националното законодателство, за да могат да извършват адвокатска дейност, и в тази връзка да използват имената си от страната на техния произход. В конкретния случай ответните страни не са спазили това изискване на ЗА, предвидено и в директивата, поради което и те принципно не би следвало да се позовават на разпоредбите на тази директива, доколкото тя е приложима само спрямо надлежно регистрирани адвокати, каквито те не са.
На второ място, директивата предвижда, че при противоречие между реда за осъществяване на адвокатска дейност в държавата по произход и реда, в приемащата държава, превес има вторият ред, доколкото така се обезпечава защитата на обществения интерес. В този смисъл, макар и горе-посочената директива да позволява адвокати, които са членове на една и съща група, да упражняват съвместна практика в чужда държава, като регистрират там клон или агенция на кантората, към която принадлежат, това не означава, че начинът на учредяване може да противоречи на националния нормативен ред за регистрация на адвокатско дружество. Поради това аргументът, на „ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах – клон София”, че единственият начин да учредят клон е, чрез регистрацията му по ТЗ, е несъстоятелен, тъй като този ред е неприложим за учредяване на дружество, осъществяващо адвокатска дейност в Р.България. Единственият законен ред за това е този, регламентиран в ЗА. В случая, доколкото горе-цитираната Директива дава превес на националния ред, КЗК счита, че нейните норми не могат да се тълкуват по начина, по който посочената ответна страна ги тълкува.
Въз основа на гореизложеното, КЗК счита, че дори да бяха подходили добросъвестно и да бяха се регистрирали като адвокати, респ. адвокатски сдружения по реда на ЗА, ответните страни, въпреки разпоредбите на горецитираната директива, следваше да се подчинят на разпоредбата на чл. 13 от ЗА и на чл. 59, ал.2 от ЗА.
Поради това, заобикалянето на горните разпоредби, чрез регистрирането на търговски дружества, посредством които се осъществяват адвокатски дейности, представлява поведение, “противоречащо на добросъвестната търговска практика, по смисъла на чл. 30 от ЗЗК.
Доказателство, че регистрирането на търговски дружества, респ. клон, цели именно заобикалянето на нормата на чл. 59, ал.1 и ал.2 от ЗА, е и обстоятелството, че последните реално осъществяват адвокатска дейност, като използват за това имената на дружествата- собственици на капитала им, с които последните са известни в техните държави на произход, което се доказва от т. ІІІ от фактическата част на настоящото решение. Това важи и за “ЦХШХ”ЕООД, чиито дружествен дял е прехвърлен на австрийската правна кантора със същото име, по силата на сключен договор, като регистрацията е заявена в Агенцията по вписвания. Изключение прави само “Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД, чийто собственик на дружествения капитал е физическо лице, но видно от публикуваната информация, която ще бъде анализирана по-долу и то използва чуждо известно в правните среди име, поради което е без определящо значение фактът, че това не е името на собственика на дружествения му капитал.
3.1.4. Нещо повече, КЗК счита, че със заобикалянето на ЗА, ответните страни целят не само използването на чуждите имена за осъществяване на адвокатска дейност, но и постигането на още една отделна цел, а именно: представяне на дейността им по начин, който ако беше приложим спрямо поведението им чл. 42 от ЗА, ограничаващ възможностите за реклама на адвокатската дейност, не би бил възможен, доколкото биха могли да бъдат подведени под отговорност за нарушение на тази норма.
В случая е без значение установяването на факта дали точно ответните страни са поръчали, платили и оформили съдържанието на съответната публикация, доколкото е от значение не обстоятелството кой би носил отговорност за тези публикации, още повече че спрямо тях е неприложим ЗА. В случая от определящо значение за добросъвестността на поведението им е, че те се възползват ефективно от тези публикации.
А публикациите не просто представят дейността им, което би било позволено, ако спрямо тях се прилагаше нормата на чл. 42 от ЗА, публикациите дават пложителни оценки за техните услуги, като ги квалифицират с количествени изрази за качество.
Видно от т. ІІІ от фактическата част на настоящото решение, за „ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах – клон София”, гр. София в юридическия справочник “Chambers Europe” се посочва за екипа, че е “силна група от индивидуалисти”, а отделните адвокати са определени като “отлични в своята област.”
За “Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД в „Chambers Global” 2008 година е публикувана информация, според която дружеството е представено като „най-успешната чужда правна фирма в България”, говори се за нейните „най-скорошни постижения”, както и за „най-ярките примери от работата й с клиенти”. В юридическите справочници „Chambers Europe” и „Legal 500”, дейността на дружеството е разкрита чрез мнения на техни клиенти, които дават следните коментари: „одобряват „ориентирането към бизнеса мислене при предоставянето на правни съвети””, „на адвокатите във фирмата”, „те са първите на които се обаждам”, „добър пример за всички юридически практики”. В подраздел „Корпоративно/търговско” право на „Chambers Europe”, се посочва, че ответното дружество е фирма, която „привлича лоялни разнообразни последователи, оценяващи я като най-успешната адвокатска кантора в България”.
За „Си Ем Ес Райх – Рорвиг Хайнц” ЕООД, гр. София на интернет страницата на международната правна кантора CMS Reich-Rohwig Hainz се посочва, че ответното дружество „CMS Reich-Rohwig Hainz, София, предлага услуги на едно място на ниво, което трябва да се очаква от международна правна кантора с богат опит”.
По отношение екипа, посредством който дружеството осъществява дейността си, се посочва, че това са „местни адвокати”, които „предлагат първокачествени консултации”. Определят се като „лидери в областта на данъчните и правните казуси”.
Следователно, чрез тези публикации, ответните страни не само са представени чрез изграждане на логическа връзка с имената на международните правни кантори, към чиито групи принадлежат, но и са определяни с квалификации, които не се прилагат за молителите, доколкото последните са длъжни да се съобразяват с разпоредбата на чл. 42 от ЗА, неприложима за ответните страни.
По този начин последните получават конкурентно предимство, да бъдат предпочетени от чуждестранни клиенти, които имат намерение да осъществяват дейност на територията на страната, но същевременно не са запознати с пазара на правни услуги у нас и най-вече с работата на местните адвокатски дружества.
Доколкото ответните страни, спрямо които не са приложими разпоредбите на ЗА, могат и да не изпълняват задълженията, присъщи за адвокатите, потенциалните клиенти се биха могли да се въведат в заблуда по отношение качеството на предлаганите от търговските дружества услуги. Имената на чуждестранните правни фирми, под които са регистрирани последните, играят решаваща роля при формирането на избора на потребителя. Този избор се обуславя от представата, че услугите, които ще бъдат престирани ще бъдат предложени при спазване на всички разпоредби на ЗА от високо квалифициран екип служители, който е известно, че работи в съответната международна правна фирма.
Това обаче може и да не бъде така, тъй като услугите се предлагат от търговски дружества, които само ако решат биха спазвали разпоредбите на ЗА, доколкото последните не са приложими спрямо тях и следователно не са задължителни.
Всички гореизложени доводи, водят до извода, че заобикалянето на ЗА чрез регистриране на търговски дружества, респ. клон, посредством които (пряко или опосредено чрез адвокати-подизпълнители) се осъществяват адвокатски дейности, по смисъла на чл. 24 от ЗА, предлагани на пазара с имената на известни международни правни кантори, при възможност за неспазване на задълженията на адвокатите, представлява поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика, по смисъла на чл. 30 от ЗЗК и следва да бъде надлежно санкционирано и преустановено.
Без да се оборва горния извод, КЗК счита, че доколко разпоредбите на чл. 59, ал.1 и ал.2 от ЗА ограничават правото на установяване, обезпечено от чл. 43 и чл. 49 от ДЕО, е въпрос, който следва да се реши на законодателно ниво. При наличие на действащо право обаче, КЗК, която е оправомощена да прилага ЗЗК, може да стигне до единствения извод, че е налице нарушение на чл. 30 от ЗЗК.
В този смисъл е и преамбюлът на цитираната от ответните страни Директива 2006/123/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета на ЕО от 12 декември 2006г. за услугите, предоставяни на територията на Общия пазар, в чийто обхват попадат и правните услуги, който предвижда, че е необходимо да се премахнат бариерите за достъп до пазара на държава-членка, от всякакво естество, в това число и законодателно. В същото време, при наличието на такива бариери е невъзможно те да бъдат преодоляни единствено на основание прякото приложение на чл. 43 и чл. 49 от ДЕО. Необходимо е всяка държава-членка да предприеме съответните законодателни мерки за това.
ІV. Постановяване на извършеното нарушение
Тъй като е налице нарушение по чл. 30 от ЗЗК с широка значимост за пазара на адвокатски дейности, КЗК на основание чл. 7, ал.1, т.8 от ЗЗК, счита, че извършваното нарушение следва да се прекрати, доколкото по този начин би се преустановило поведението на ответните страни, противоречащо на добросъвестната търговска практика и условията за участие на пазара за последните и молителите биха се изравнили и биха били приведени в съответствие с действащото законодателство.
V.Определяне на размера на имуществената санкция
Доколкото се касае за еднакъв вид поведение на четирите ответни страни, нарушаващо чл. 30 от ЗЗК, то КЗК счита, че принципно размерът на санкциите би следвало да бъде еднакъв, като се съобрази и с данните за реализирания през 2007г. оборот от обичайна дейност на страните. Съгласно представените доказателства - ОПР за 2007г., оборотът за 2007г на ответните страни, е както следва: (............)*.
Доколкото целта на това производство е не толкова да се санкционира това поведение, колкото последното да се преустанови, като се приведе в съответствие с действащата нормативна уредба, то и санкциите се определят в размер не по-висок от средния за нарушения по глава VІІ от ЗЗК.
Въз основа на гореизложеното и основание чл. 55, ал.1, т. 1 от ЗЗК, чл. 55, ал.1, т. 11 и чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, Комисия за защита на конкуренцията
Р Е Ш И :
1. Налага имуществена санкция на Ди Ел Ей Пайпер Вайс-Тесбах – Клон София”, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. “Позитано” №7, офис № 21, в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК.
2. Налага имуществена санкция на „Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати” ЕООД, гр. София със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул. “Патриарх Евтимий”№22, ет.5, ап.5, в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК.
3. Налага имуществена санкция на „Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД, гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул. “Цар Освободител”№14, в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК.
4. Налага имуществена санкция на „Си Ем Ес Райх–Рорвиг Хайнц” ЕООД, гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул. “Цар Освободител”№ 14, ет.2, в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК.
5. Постановява прекратяване на нарушението по т.1, т.2, т.3 и т.4 от настоящото решение.
6. Оставя без уважение молбата срещу:
- „Волф Тайс Бизнес Сървис” ЕООД, гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. “Кузман Шапкаров”№4, ет.2;
- „И. К. Рокас енд Партнърс” ООД, гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. “Витоша” №90, ет.6, офис 7 и 8;
- „Студио Легале Сути – България” ЕООД, гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин, бл. 418, вх. В, ет.7, ап. 66;
- „Шонхерр България” ЕООД, гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. “Алабин” №56, ет.3,
поради липса на извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК.
Сумата следва да бъде внесена в 30 (тридесет) дневен срок от влизане в сила на решението.
Имуществената санкция се внася на името и по сметка на КЗК - БНБ – Централно управление, пл. “Ал. Батенберг” № 1, IBAN: BG32 BNBG 9661 30 00101701; BIC код на БНБ: BNBG BGSD или в брой в касата на Комисията.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Публикувано на: 23 Яну 2009, 02:22
