forum.lex.bg

В тарифата, одобрена от Министерския съвет, ясно и изчерпателно са изброени всички действия и документи: вписване и обявяване в Търговския регистър; издаване на удостоверение; извършване на писмена справка.... Очевидно такса се плаща за предоставена услуга.Налице ли е предоставяне на услуга в случай на отказ за вписване? При отказ исканото вписване не е извършено и следователно няма основание за заплащане на държавна такса по смисъла на чл.12 от ЗТР. Все пак, същността на услугата е вписване на обстоятелство, а не проверка на набор документи...или при постановен отказ за вписване на обстоятелство по причина- примерно липса на документ или нещо друго, просто се констатира неизправното заявление, а не се извършва админ. услуга.
Тъй като таксата е внесена предварително,смятам да не съществува законова пречка тя да се приложи към повторното заявление за същото обстоятелство. Легално основание на този извод е разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗТР.
Доскорошната практиката по фирмените дела на съдиите в търговските отделения при окръжните съдилища не беше ли такава, след резолюция „без движение“ и след отстраняване на пропуските и грешките, при подаване на коригираното вече заявление, нова такса не се изисква. Това е правилно и законосъобразно, защото съдът е коректив на администрацията. От друга гледна точка не е ли в сила принципът на съответствие на определените държавни такси и направените разходи. Интересна е залегналата в закона дефиниция на понятието „прости такси“, тъй като според чл.2, ал.2 от Закона за държавните такси те се заплащат за „предоставена услуга в съответствие с материално-техническите и административните разходи“. Пропорционалните такси пък се определят върху цената на документа или услугата. И в двата случая обаче заплащането е въз основа на предоставена услуга. Когато длъжностното лице по регистрацията постанови отказ за първоначално вписване на фирма или на промени по партидата й, агенцията не предоставя никаква услуга по вписване, т.е. не прави никакви материално-технически разходи. Отчитам факта, че служителят е отделил време за разглеждане на заявлението и за изготвянето на отказа, но Законът за Търговския регистър съвсем правилно не е въвел специална „такса разглеждане“ на заявленията, защото това би противоречало на чл.4 от Закона за държавните такси.

Интересно ми е вашето мнение, колеги?!

Или някаква практика в тая насока!

Благодаря за отделеното време!

Решение № 274 от 14.01.2003 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2002 г., IV о., докладчик съдията Надежда Джелепова
чл. 16, ал. 3 ЗСБТ
------------------------

Производството е по реда на чл. 12 и сл. във връзка с чл. 5, т. 1 от ЗВАС.


Образувано е по жалба на "Пиринкомерс" ООД със седалище гр. Благоевград, представлявано от управителя Светла Стефанова Станкова, срещу протоколно Решение № 20 от 13.05.2002 г. на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), с което не е уважена молбата на дружеството за възстановяване на внесена държавна такса.


В жалбата е релевирано оплакване за противоречия с материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 12, т. 4 от ЗВАС.


Ответникът - Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, чрез процесуалния си представител юрк. Петя Стоилова, поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.


Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна по подробно изложени съображения.


Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС и е процесуално допустима.


Разгледана по същество е основателна.


С протоколно Решение № 111 от 10.08.1999 г. Държавната комисия по стоковите борси и тържищата на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 16, ал. 3 от ЗСБТ във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 6, ал. 6 от НРИДКСБТ е отказала издаване на разрешение за организиране на стоково тържище на "Пиринкомерс" ООД - гр. Благоевград. Това протоколно решение е било обжалвано и с Решение № 2687 от 23.04.2001 г., постановено по адм. д. № 7103 от 2000 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение жалбата на "Пиринкомерс" ООД - гр. Благоевград е отхвърлена.


С Писмо вх. № РД-09-312 от 10.04.2002 г. "Пиринкомерс" ООД - гр. Благоевград е поискало възстановяване на сумата 3000 лв., представляваща внесена държавна такса на основание чл. единствен, т. 2 от ТТСДКСБТ, дължима за издаване на разрешение за организиране на стоково тържище. С протоколно Решение № 20 от 13.05.2002 г. Държавната комисия по стоковите борси и тържищата не е уважила подадената молба за възстановяване на внесената такса.


Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗСБТ за извършваните действия и за издаваните документи комисията събира такси, определени с тарифа, прието от Министерския съвет. Очевидно е, че законът прави разлика между видовете държавни такси предвид предмета на услугата - извършени действия и издаване на съответния документ. Такова разграничение съществува и в Тарифата за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, приета с ПМС № 299/1997 г. на основание чл. 10, ал. 3 от ЗСБТ. В първите три точки от член единствен на тарифата е определен размерът на държавните такси за издаване на разрешения за съответния вид дейност, в т. 4, 4 и 6 са посочени таксите за прекратяване на извършваната дейност, т. 7 предвижда такса за вписване на промяна, т. 8 - за съобщаване на непълноти, т. 9 за представяне на препис и т. 10 за издаване на дубликат. Липсва обаче текст в тарифата за дължима държавна такса при отказ от издаване на исканото разрешение.


В текста на чл. 14, ал. 3 от ЗСБТ изчерпателно са посочени документите, които се прилагат към заявлението за издаване на разрешение за организиране на стоково тържище, като сред тях не е посочено изискване за прилагане на документ за внесена държавна такса. Следователно, при подаване на заявлението за издаване на разрешение за организиране на стоково тържище не се дължи държавна такса. Такова изискване е предвидено в Наредбата за разрешенията, издавани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, издадена на основание § 6 от ПЗР на ЗСБТ. Според чл. 60, ал. 1 от Конституцията гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Това, което не е установено със закона, не може да бъде установено като задължение с наредбата, издадена в приложение на закона, съобразно чл. 12 и чл. 15, ал. 2 от ЗНА.


В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 12 от НРИДКСБТ е предвидено прилагането на банков документ, удостоверяващ внасянето на съответната такса съгласно тарифата за таксите, събирани от комисията. От анализа на съдържанието на наредбата се налага извода, че в случая става въпрос за такса за извършваните от комисията действия по приемането на заявлението на отделния кандидат и проверка на приложените към него документи. Това е таксата по т. 8 на чл. единствен от тарифата, а не таксата, визирана в т. 2. Последната се дължи за издаване на съответното разрешение, издавано от комисията. В противен случай на практика би било неприложимо разделението на видовете дейности, извършвани от комисията, от вида на издаваните документи. Действията на комисията преди вземане на решението, независимо от вида му - положително или отрицателно, са различни от разрешението, издадено след взетото положително решение.


Разграничение на действията, които комисията извършва по приемане на заявлението с приложените документи и по вземане на решение за издаване на разрешение или отказ от издаването му е направено както в текста на чл. 16 от ЗСБТ, така и в глава трета и четвърто от наредбата. От това следва, че дължимата държавна такса е различна в зависимост от предмета на услугата - извършени действия или издаване на документ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от ЗДТ.


Твърдението на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, че таксата по т. 2 от ТТСДКСБТ в размер на 3000 лв. се дължи не само за издаването на разрешение, но и за извършените от комисията действия, съдът намира за неоснователно. Тази такса се заплаща като лицензионна при издаване на официалния документ - разрешението за организиране на стоково тържище. Такава такса не се дължи при отказ да бъде издадено такива разрешение и подлежи на връщане в случай, че е била погрешно внесена.


Неоснователно е и възражението на комисията, че няма уреден ред за връщането на таксата в Закона за стоковите борси и тържищата. Действително, посоченият закон не съдържа подобни разпоредби. Следва да се отбележи обаче наличието на изричен текст в този смисъл - чл. 4б от ЗДТ, съобразно който недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованите за това страни.

С оглед горното обжалваното решение на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата като издадено в противоречие с материалноправни разпоредби ще следва да бъде отменено.



Решение № 3754 от 15.04.2003 г. на ВАС по адм. д. № 514/2003 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска
чл. 14, ал. 3,

чл. 16, ал. 1, т. 1,

чл. 16, ал. 3,

§ 6 ЗСБТ
------------------------

Производството е по реда на чл. 12 и сл., във връзка с чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по повод на постъпила жалба от "Промишлени стоки" ЕООД, гр. Димитровград, ул. "Бузлуджа" № 39, представлявано от управителя Галина Видаркинска, срещу Решение № 45 от 6.12.2002 г. на ДКСБТ - София, с което е отказано възстановяване на платена такса от 3 000 лв. Жалбоподателят счита този отказ за незаконосъобразен и моли да бъде отменен, ведно с последиците от това.

Ответникът - Държавна комисия по стоковите борси и тържищата към Министерския съвет, чрез надлежно упълномощения си по реда на чл. 20, ал. 1, б. "в" от ГПК, процесуален представител оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Представени са писмени бележки с подробно изложени съображения.

Участвуващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата, следва да се остави без уважение. Жалбоподателят е внесъл сумата 3 000 лв., има постановен отказ за издаване на разрешение, който не е обжалван и е влязъл в законна сила. ЗСБТ не предвижда възможност и ред за връщане на внесени държавни такси; такъв ред не се съдържа и в Закона за държавните такси. Тъй като таксата е внесена по сметка в ДКСБТ, която е държавно учреждение на бюджетна издръжка, то следва да е налице законово основание за връщането на постъпилата и осчетоводена сума, тъй като такова основание не е налице, сумата не следва да се връща, а решението, следва да остане в сила.

Видно от приложеното по делото известие (обратна разписка), обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 16.12.2002 г., с оглед на който факт, входираната на 29.12.2002 г. жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 13, ал. 2 от ЗВАС, 14-дневен срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява и основателна.

С решение, взето по Протокол № 27 от 19.07.2001 г., Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 16, ал. 3 от ЗСБТ, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 6, ал. 6 от НРИДКСБТ е отказала да издаде разрешение за организиране на стоково тържище на заявителя "Промишлени стоки" ЕООД, гр. Димитровград. Това протоколно решение не е било обжалвано в четиринадесет дневен срок пред ВАС, поради което е влязло в законна сила.

С Покана вх. № РД-09-954 от 20.11.2002 г., дружеството е поискало да бъде доброволно възстановена преведената по сметка на ДКСБТ сума от 3 000 лв.

С решение, взето по Протокол № 45 от 6.12.2002 г., Държавната комисия по стоковите борси и тържищата не е уважила молбата на "Промишлени стоки" ЕООД, гр. Димитровград за възстановяване на платена сума от 3 000 лв. (три хиляди лв.), като държавна такса на основание чл. единствен, т. 2 от ТТСДКСБТ.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗСБТ за извършваните действия и за издаваните документи комисията събира такси, определени с тарифа, приета от Министерския съвет. Очевидно е, че законът прави разлика между видовете държавни такси, предвид предмета на услугата - извършени действия и издаване на съответния документ. Такова разграничение съществува и в Тарифата за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, приета с ПМС № 299 от 1997 г. на основание чл. 10, ал. 3 от ЗСБТ. В първите три точки от член единствен на Тарифата е определен размерът на държавните такси за издаване на разрешения за съответния вид дейност; в т. 4, 5 и 6 са посочени таксите за прекратяване на извършваната дейност; т. 7 предвижда такса за вписване на промяна; т. 8 - за съобщаване на непълноти; т. 9 - за представяне на препис и т. 10 - за издаване на дубликат. Липсва обаче текст в Тарифата за дължима държавна такса, при отказ от издаване на исканото разрешение за организиране на стоково тържище.

В разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗСБТ, изчерпателно са посочени документите, които се прилагат към заявлението за издаване на разрешение за организиране на стоково тържище, като сред тях не е посочено изискване за прилагане на документ за внесена държавна такса. Следователно, при подаване на заявление за издаване на разрешение за организиране на стоково тържище не се дължи държавна такса. Такова изискване е предвидено в Наредбата за разрешенията, издавани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, издадена на основание § 6 от ПЗР на ЗСБТ. Според чл. 60, ал. 1 от Конституцията, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Това, което не е установено със закона, не може да бъде установено като задължение с Наредбата, издадена в приложение на закона, съобразно чл. 12 и чл. 15, ал. 2 от ЗНА.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 12 от НРИДКСБТ е предвидено прилагането на банков документ, удостоверяващ внасянето на съответната такса съгласно Тарифата за таксите, събирани от комисията. От анализа на съдържанието на Наредбата се налага изводът, че в случая става въпрос за такса, за извършваните от комисията действия, по приемането на заявлението на отделния кандидат и проверка на приложените към него документи. Това е таксата по т. 8 на член единствен от Тарифата, а не таксата, визирана в т. 2. Последната се дължи за издаване на съответното разрешение, издавано от комисията. В противен случай, на практика би било неприложимо разделението на видовете дейности, извършвани от комисията, от вида на издаваните документи. Действията на комисията, преди вземане на решението, независимо от вида му - положително или отрицателно, са различни от разрешението, издадено, след взетото положително решение. Разграничение на действията, които комисията извършва по приемане на заявлението с приложените документи и по вземане на решение за издаване на разрешение или отказ от издаването му е направено, както в текста на чл. 16 от ЗСБТ, така и в Глава трета и четвърта от Наредбата. От това следва, че дължимата държавна такса е различна, в зависимост от предмета на услугата - извършени действия или издаване на документ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от ЗДТ.

Твърдението на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, че таксата по т. 2 от ТТСДКСБТ, в размер на 3 000 лв., се дължи не само за издаването на разрешение, но и за извършените от комисията действия, съдът намира за неоснователно. Тази такса се заплаща като лицензионна при издаване на официалния документ - разрешението за организиране на стоково тържище. Такава такса не се дължи при отказ да бъде издадено такова разрешение и подлежи на връщане в случай, че е била погрешно внесена.

Неоснователно е и възражението на комисията, че няма регламентиран ред за връщането на внесени държавни такси. Действително, Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ), не съдържа подобни разпоредби. Следва да се отбележи, обаче, наличието на изричен текст в този смисъл - чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ) - нова разпоредба, обн. в ДВ, бр. 62/2002 г., действаща към момента на постановяване на обжалваното решение, съобразно която, недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованите страни.
Предвид на всичко изложено, обжалваното решение на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, като издадено в противоречие с материалноправни разпоредби ще трябва да бъде отменено в съответствие с чл. . 12, т. 4 от ЗВАС.

Определение № 9016 от 28.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова
чл. 4б ЗДТ





Производството е по реда на чл. 229 от АПК.

Образувано е по жалба на Недялко Недялков със съдебен адрес - гр. София, ул. "Л. Каравелов" № 5 против определение № 407/17.06.2008 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. № 192/2008 г. с което е оставена без уважение молбата му за връщане на внесена държавна такса в размер на 10 лева. което е оставена без уважение молбата му за връщане на внесена по делото държавна такса в размер на 10 лв. Изложени са доводи за незаконосъобразност и се иска отмяната му.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли искането за връщане на внесената по делото д. т. в размер на 10 лв. съдът е изложил мотиви, че към момента на внасянето й държавната такса е била дължима съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК и в размера по Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и поради това, че делото е прекратено с влязло в сила определение, поради неотстраняване в срок на нередовностите по жалбата, не са налице предпоставки за приложение на чл. 143 от АПК.

Определението е правилно.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от Недялко Йотков Недялков от гр. София против отказ на Община-Червен бряг за извършване на административна услуга. Жалбата е била оставена без движение с определение от 28.02.2008 г. и са дадени указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности. Поради неотстраняване в срок на нередовностите, жалбата е оставена без разглеждане и образуваното по нея производство е прекратено с определение № 237/21.04.2008 г. Определението за прекратяване е влязло в сила без да е било обжалвано. Предпоставките за отговорност за държавните такси, разноските по производството и възнаграждение за адвокат са визирани в разпоредбата на чл. 143 от АПК и тъй като в конкретния случай не е налице хипотеза от посочените в ал. 1-4 на разпоредбата и внесената такса е била дължима към датата на внасянето й, правилно съдът не е уважил искането за връщане на внесената държавна такса от жалбоподателя в размер на 10 лв. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 234, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 407 от 17.06.2008 г. по адм. д. № 192/2008 г. на Административен съд - гр. Плевен, с което е оставена без уважение молбата на Недялко Йотков Недялков от гр. София за връщане на внесена по делото държавна такса в размер на 10 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Регистърът правилно отказва да възстановява такси, тъй като вече няма "без движение" - а направо отказ.
Евентуално ако е неправилен отказа - но в 99 % е мотивиран и трудно би се оборил в съд - таксата ще се компенсира със задължителната сила на решението на съда.
Но и в стария съдебен регистър не връщаха такси.
Даже си мисля, че дори да заведеш исково дело, ако си платил вече таксата, тя не ти се връща.
Като, че ли имат основание, специално за Търговския регистър, тъй като "без движението" трябва да се съобщава (евентуално) и това си е двойна работа.
Пък и целта е да ни прибират повече пари.

аз благодаря на колегите за изказано мнение ...винаги съм знаел, че мога да разчитам на подкрепата на donna и другите колеги...

може би вината е от части моя, че не уточних казуса, а се впуснах да обяснявам мотивите си....конкретния казус е постановен отказ за заличаване на търговец,
моята идея е да подам отново заявление с комплекта документи и твърдя да не е извършена административна услуга от АВ с отказа да впишат новото обстоятелство...или като се позова на нормата, че се вземат документите от неуваженото заявление, то съвсем резонно за мен е таксата за неизвършеното вписване на обстоятелство по отказано заявление да може да се ползва за новото заявление, което цели да отстрани допусните пропуски ...

никога не съм и мислел да искам да ми възстановяват от администрацията пари, пази боже,това, като поведение звучи еклектично, като по-малък си мислех, че администрацията е олицетворена от лелката събираща такси

ivan_lawyer написа:Регистърът правилно отказва да възстановява такси, тъй като вече няма "без движение" - а направо отказ.
...
Като, че ли имат основание, специално за Търговския регистър, тъй като "без движението" трябва да се съобщава (евентуално) и това си е двойна работа.
Пък и целта е да ни прибират повече пари.

Като се замисля, далеч във времето, когато регистърното производство се случваше в Окръжния съд ...и не съм много сигурен дали доц. Григоров или доц. Касабова твърдеше на лекции, че съдът действа като административен орган с обвързана компетентност и допуска вписването ...отказва вписването...или допуска вписването на част обстоятелствата, като съдът се произнася с решение за допускане на вписването и определение за представянето на документ. Решението е административен акт, което ми дава основание да приема решението на регистърния съд да няма СПН.
За мен, производството пред АВ е административно такова,в тоя ред на мисли...каква е разликата- резолюция-"без движение"....или мълчалив отказ за вписване, поради наличие порок в заявление, в очакване да се поправи...