forum.lex.bg

Здравейте, колеги!
Позволих си да изведа тази тема отделно от темата "Жалбите срещу откази", защото и там някои колеги споменават за неприсъждане на разноски, но не е обсъден проблемът.
И аз се отчетох с постановен по мое заявление отказ, който отказ е един от многото абсурдни такива, за които съм чувала. Последният, за който чух и беше отменен от съда впоследствие, гласеше, че прокуристът не бил измежду лицата, които могат да заявят актове за обявяване.
И така сме изправени пред 2 варианта - плащане на таксата отново (в случая 50лв.) и стискане на палци да попадне при ДЛР, което има нещо в главата си, или плащане на половината такса и чакане 2-3 месеца, докато се отмени отказът. Само че във втория случай - нищо че си прав - не ти възстановяват разноските.
Та въпросът, който поставям, е някой имал ли е случай да си поиска и получи разноските по обжалването на отказа? И как?

Колега tessa,

аз също имам Ч.Ж. срещу Отказ пред БлОС, в заявлението бях забравил да претендирам "сторените разноски по делото", което направих с нарочно второ заявление, на което Негова чест-Съдята е написал някаква резолюция, която "любезните" деловодки не пожелаха да цитират по телефона.В скоро време, като си понеса мощите към югозапада, ще имам някаква практика относно разноските по Жалба за отказ и ще споделя ...

Повод да пиша,обаче е не горното, а споделеното мнение относно правното качество Заявител по ЗТР на прокуриста, да призная мислил съм, даже имаше нарочна тема тук някъде, аз твърдя прокуриста да не е представител по закон, за целите на ЗТР...и ще ми бъде интересно да споделите решението в което се твърди обратното.
Благодаря!

Ето линк, тук го има Решението
https://public.brra.bg/CheckUps/Verific ... 09827a9665

Благодаря, но ще го чета и анализирам след малко, бръмчи главата ми, безспирно...

Пиша, само за да повдигна темата за тези, които или не са успели да я видят, когато я поставих, или при които вече има някакво развитие по жалбите и могат да споделят опит.
Благодаря!

а на Апелативка не жалихте ли ?

Сигурно нещо не разбирам, иначе - цяла тема по такъв въпрос. Производството е охранително и обжалването е по реда на ГПК. А според чл.541 ГПК разноски не се присъждат, тъй като са в тежест на молителя. Така беше и според отменения ГПК - чл.435.

Производството е по реда на чл.274 ГПК, глава XXІ Обжалване на определнията...

И ако органът по регистрацията ти е все едно "съдът", издал определението (а не насрещна страна) - пак същата работа. Не можеш да присъдиш разноски срещу по-долния съд. Несправедливо, но така излиза.

Нема справедливост в тоя живот, напразно съм се нервил, че не претендирах сторените по делото разноски, и ги исках с нарочно ново заявление...живот ли е да го опишеш...благодаря на tessa,error и portokal, нещо ново научих сега...

И аз благодаря за споделените размисли и насоки за мислене.

portokal написа:И ако органът по регистрацията ти е все едно "съдът", издал определението (а не насрещна страна) - пак същата работа. Не можеш да присъдиш разноски срещу по-долния съд. Несправедливо, но така излиза.

В подкрепа на сладкия цитрус, САС е постановил Определение № 345, 23.03.2009 г.


.....съдебното производство по обжалване на отказите на АВ е едностранно и безспорно производство, в което Агенцията не участва като страна и поради това не дължи разноски на жалбоподателя, който следва да ги понесе за своя сметка.
....
В част І, гл.VІІІ, р.ІІ от ГПК /обн. ДВ бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ са регламентирани общите правила за разпределение на разноските между страните в гражданския процес, като нормата на чл.78 от ГПК урежда отговорността за разноски в исковото производство, а тази на чл.79 – отговорността за разноски в изпълнителното производство. Разглежданите разпоредби се съдържат в Част І на ГПК – „Общи правила”, но същите са приложими само към тези съдебни производства, в които участват насрещни страни – ищец и ответник, съотв. длъжник и взискател, между които се разпределя отговорността за разноски в процеса.
...

Да ама не , е кво правим сега , АВ ще прави квото си иска. Тия разноски са от джоба на някого щото съответния служител е спал , по реда на отговорност да държавата ли ги търсиме , ми накрая и така може да стане !
Ами тогава хайде към съответния АС, при условие ,че имате отменен акт на АВ ! И да не забравите да си вземете адвокат и да искате разноски !



ето едно определение ,за жалост жалбоподателя не е приложил отменен акт на АВ инъче реда е тоя


Определение № 10568 от 16.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова
чл. 204, ал. 2 АПК,

чл. 24, ал. 1,

чл. 24, ал. 4 ЗТР





Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба от Тони Атанасов Димов, против определение от 1.07.2008 г., постановено по адм. дело № 3324 от 2008 г. по описа на Административен съд - София-град.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно. Счита, че процесното определение е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. По същество счита, че не са налице обстоятелства които да доведат до прекратяване на производството по реда на ЗОДОВ.

Върховният административен съд - III отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, а по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, подадени от Тони Атанасов срещу Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието на РБ за заплащане на имуществени (претърпяна загуба по договор за поръчка и пропуснати ползи от оттеглени поръчки) и неимуществени вреди, настъпили вследствие постановен от длъжностно лице по регистрацията към АП отказ с № 20080310185049/17.04.2008 г.

С обжалваното определение е върната частично исковата молба, в частта относно претендираното от ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от 1. незаконосъобразен отказ за вписване в Търговския регистър на "Т. А. Л." ЕООД, и 2. фактическо действие на длъжностното лице по регистрацията в нарушение на чл. 24, ал. 1, изр. първо от ЗТР, изразяващо се в постановяване на немотивиран отказ.

Съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките за допустимост на предявените искове - не е налице отменен по съответния ред административен акт. Не е приложима и разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от АПК, даваща възможност оспорването на административния акт да се съедини с иска за обезщетение, тъй като за конкретния случай жалбата срещу процесния отказ е подсъдна на гражданския съд.

Определението е правилно.

За да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо той да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред, предвид нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт.

Предвид липсата на наведени твърдения и представени доказателства, че процесният отказ на длъжностното лице по регистрацията е оспорен, респективно е отменен като незаконосъобразен, правилно е прието от съда, че исковата молба, с която се претендира присъждане на понесени в резултат на отказа вреди е недопустима. Изложените в тази връзка съображения на съда, че в случая не са налице изключенията от посоченото правило визирани от чл. 204, ал. 2 и ал. 3 АПК, се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Не на последно място, процесният отказ на АП не е индивидуален административен акт, тъй като не е постановен от административен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, във връзка с § 1, т. 1 АПК, т. е. не е налице властническо волеизявление, с което се осъществява държавното управление, а акт на орган на към МП, подлежащ на обжалване по изрично уредения ред в специалните закони - чл. 25, ал. 1 и 4 от Закона за търговския регистър.

Предвид изложеното образуваното по недопустима искова молба съдебно производство, законосъобразно е прекратено. Обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 1.07.2008 г., постановено по адм. дело № 3324 от 2008 г. по описа на Административен съд - София-град.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.