forum.lex.bg

Здравейте,
Става въпрос за интернет доставчик с който при предоставяне на дадена услуга се подписва документ в който пише, че си запознат и съгласен с общите условия на доставчика които са побликувани на интернет страницата му.Въпроса ми е следния: при подписване на договора не трябва ли да ти предоставят копие от общите условия, има ли право доставчика да побликува общите условия само в интернет пространството и как може потребителя на услугата да разбере ако доставчика направи промени по общите условия.
Благодаря

Що няма отговори?

В търговското право договорите при общи условия са регламентирани от чл. 298 ТЗ.
При тази разновидност на договорите, едната страна, която има качеството на търговец и чиято дейност е свързана със сключването на множество еднообразни договори с други физически и/или юридически лица-търговци или нетърговци, формулира предварително клаузите на договора под формата на общи правила за поведение. Те се предлагат на другата страна при сключването на договора. Целта е всички контрахенти на търговеца да бъдат третирани еднакво и равноправно.
Общите условия не са нормативен акт, а договорни клаузи и затова те се нуждаят от приемане от другата страна, както по начало се нуждаят от приемане клаузите при сключването на договор.
За да се приемат от другата страна, общите условия трябва да й бъдат предадени, съобщени. Другата страна трябва да знае, че сключва договор при общи условия и трябва да познава тяхното съдържание. Задължението на търговеца, изготвил общите условия, да запознае с тях другата страна, произтича от закона и гаранция за неговото изпълнение е подписът на другата страна, че приема общите условия, ако тя няма качеството на търговец. Според изричния текст на Търговския закон-чл. 298, ал. 1, т. 1 другата страна-нетърговец , трябва писмено да заяви, че приема общите условия. Това волеизявление задължително трябва да бъде в писмена форма, независимо дали самият търговски договор, който се сключва, е формален или не. Следователно, и когато законът не изисква определена форма като условие за действителността на сделката, ако тя се сключва при общи условия, трябва да е налице писмено волеизявление на другата страна – нетърговец, че приема общите условия.
Ако другата страна има също така качеството на търговец, общите условия стават задължителни и за нея, ако тя ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги е оспорила незабавно. Само в тези случаи не е необходимо писмено заявление на другата страна, че ги приема.
Когато, обаче, за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна, само ако са й били предадени при сключването – чл. 298, ал. 2 ТЗ. Без значение е дали другата страна е търговец или нетърговец.
Ако липсва писмено изявление от другата страна – нетърговец или ако общите условия не са били предадени при сключването на писмения договор, според чл. 298, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ТЗ и per argumentum a contrario, общите условия не стават задължителни и не обвързват другата страна. Следователно, страната, която е създала общите условия, не може да се позовава на тях при определяне на договорното съдържание. В този случай съдържанието на договора ще се определи от уговореното между страните, както и от разпоредбите на закона, в случай, че договорът е изрично уреден в Търговския закон или в друг нормативен акт.