Въпросът ми е дали след това споразумение търговският обект става изцяло собствност на "А"? Или е 4/6? Или само 1/3? Кредиторите на ЕТ могат ли да насочат изпълнението срещу целия имот, или само срещу 4/6 или срещу 1/3?
Какъв е характерът на това споразумение по чл. 60, ал. 2 ТЗ - има ли характер на отказ от наследствени права? Има ли значение дали обектът е закупен във връзка с търговската дейнoст на ЕТ или е достатъчен единствено фактът, че е закупен от лицето в качеството му на ЕТ? Има ли значение фактът, че наследниците не са уведомили кредиторите на ЕТ, или е достатъчно оповестителното действие чрез вписване в Търговския регистър?
Според мен целият имот става собственост на "А", като опора намирам в това съдебно решение:
РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 1996 Г. ПО Ф. Д. № 149/1996 Г., V ГР. О.
ТЪРГОВСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕХВЪРЛЕНО НА ОБЩО ОСНОВАНИЕ. ПРАВОПРИЕМСТВОТО МОЖЕ ДА НАСТЪПИ НЕ САМО ЧРЕЗ СДЕЛКА, НО И ПРИ НАСЛЕДЯВАНЕ, КАТО ОТДЕЛНИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ МОГАТ ДА ПРЕХВЪРЛЯТ ВЪРХУ ЕДИН ОТ ТЯХ СЪНАСЛЕДСТВЕНИТЕ СИ ПРАВА С ОГЛЕД ЗАПАЗВАНЕ ВИДА И ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.
Чл. 15, ал. 1 ТЗ
Чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
Чл. 34 ЗС
Докладчик съдията Любка Илиева
Производството по делото е образувано по реда па чл. 500 ГПК по повод подадената жалба от Е.И. против решение от 29.07.1996 г. по ф.д. 1717/93 на ОС гр. М., с което е отказано вписване в търговския регистър поемането от нея на предприятието па нейния баща наследодател ЕТ - А.П. с фирма "Е-А П."
Върховният касационен съд, V г.о., намира жалбата за основателна. Незаконосъобразно Окръжният съд гр. М. е отказал вписването на исканото прехвърляне на наследствените дялове от предприятието на починалия едноличен търговец А.П., както и поемането му от неговата дъщеря и законна наследница - Е.И.
Съобразно изложените обстоятелства и направеното искане за вписване, неправилно съдът е приел, че се иска само вписване на поемане на фирмата па починалия едноличен търговец от наследницата му - Е.И. Съществуват два способа за преминаване на собствеността върху търговското предприятие на едноличния търговец: чрез сделка и чрез наследяване при смърт. Едноличният търговец може да прехвърли приживе на трето лице фирмата, само заедно с предприятието си при условията и по реда на чл. 15, ал. 1 Т3 (чл. 60, ал. 1 ТЗ). Другата хипотеза на преминаване на собствеността върху трети лица - при смърт на търговеца, поради универсалния характер на правоприемството, неговите наследници стават продължители на личността в търговското предприятие. За ликвидиране на възникналата собственост те могат да извършат делбата му (чл. 34 ЗС), при която правото на собственост върху идеални части ще се трансформира в реална собственост. Преди делбата обаче те са съсобственици на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Допусната от законодателя възможност за прехвърляне на фирмата на едноличния търговец само заедно с предприятието приживе от него не изключва правото на сънаследниците му по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ да прехвърлят сънаследствените си идеални части от търговското предприятие. За да се противопостави обаче това прехвърляне на трети лица, отчуждителите на наследствените дялове са длъжни да уведомят за него кредиторите и длъжниците на наследодателя. След като може да бъде прехвърлено цялото предприятие (чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 ТЗ) не съществува пречка с оглед запазване вида и дейността му, сънаследниците да могат да прехвърлят помежду си своите сънаследствени права върху него. С оглед тясната връзка между личността на едноличния търговец и предприятието му, законодателят допуска възможността за запазване на неговата фирма (чл. 60, ал. 2 ТЗ) от наследниците, които поемат предприятието. Тази предоставена от закона възможност за запазване единството на фирмата и предприятието, не само че не означава забрана за прехвърляне на сънаследствените дялове върху един от наследниците, а предоставя допустимостта на сделка, която е насочена именно към запазване вида и дейността на търговеца.
