ДВАМА УПРАВИТЕЛИ НА ООД ЕДИНИЯТ ВОДИДЕЛО ДРУГИЯТ ПРАВИ ОТКАЗ

Колеги, имам нужда от помощ във връзка със следният казус:
клиентът ми е съдружник и управител на ООД. Съдружниците са двама - 50 на 50. И двамата са управители на дружеството и го представляват заедно и поотделно. Единият продава всички недвижими имоти на дружеството като използва протокол от общо събрание с невярно съдържание - двамата съдружници са подписали протокол за продажба само на част от имотите, след което на задните страници на този протокол са допълнени всички останали имоти. Трудно е за доказване, т.к. протоколът не е подписван на всяка страница, страниците дори не са номерирани, а на последната страница на протокола си стои подписът на клиентът ми и на съдружникът му. След тази първа продажба по познатата схема са извършени още няколко прехвърляния. Смятам да заведа иск по 26 ЗЗД за нищожност на първата продажба, като насоча иска към всички приобретатели до момента. Имам още основания, които смятам да наведа, за нищожност на сделките. Съмнявам се, че при първата продажба изобщо е била заплатена продажната цена, което ще доказвам със СЧЕ. Но притеснението ми е свързано със следното: прочетох практика (едно решение само намерих всъщност) съобразно която производството по делото е прекратено, т.к. искът е заведен от един от управителите на ООД, но другият управител, който също представлява ООД-то прави ОТКАЗ от иска и съдът го е уважил, като се е мотивирал че и двамата управители представляват дружеството - поотделно и че обстоятелството, че са във влошени взаимоотношения не е от значение. Притеснявам се да не ми се случи същото в този случай. Предприех процедура по изключване на съдружника, продал всички имоти, но се шантажира получаването на поканата за ОС. От друга страна ме притиска 5 годишния срок, след който третите лица могат да ми претендират късата придобивна давност.
Евентуално решение намирам в следното: насочвам исковата претенция и срещу управителят, продал имотите, като действащ във вреда на дружеството, като твърдя, че продажбата е фиктивна.
Не мога да намеря практика, която да потвърждава или да отхвърля едно такова решение на нещата. Вие как мислите - ще свърши ли работа? Моля ако имате други предложения - ще ви бъда благодарна за тях!
клиентът ми е съдружник и управител на ООД. Съдружниците са двама - 50 на 50. И двамата са управители на дружеството и го представляват заедно и поотделно. Единият продава всички недвижими имоти на дружеството като използва протокол от общо събрание с невярно съдържание - двамата съдружници са подписали протокол за продажба само на част от имотите, след което на задните страници на този протокол са допълнени всички останали имоти. Трудно е за доказване, т.к. протоколът не е подписван на всяка страница, страниците дори не са номерирани, а на последната страница на протокола си стои подписът на клиентът ми и на съдружникът му. След тази първа продажба по познатата схема са извършени още няколко прехвърляния. Смятам да заведа иск по 26 ЗЗД за нищожност на първата продажба, като насоча иска към всички приобретатели до момента. Имам още основания, които смятам да наведа, за нищожност на сделките. Съмнявам се, че при първата продажба изобщо е била заплатена продажната цена, което ще доказвам със СЧЕ. Но притеснението ми е свързано със следното: прочетох практика (едно решение само намерих всъщност) съобразно която производството по делото е прекратено, т.к. искът е заведен от един от управителите на ООД, но другият управител, който също представлява ООД-то прави ОТКАЗ от иска и съдът го е уважил, като се е мотивирал че и двамата управители представляват дружеството - поотделно и че обстоятелството, че са във влошени взаимоотношения не е от значение. Притеснявам се да не ми се случи същото в този случай. Предприех процедура по изключване на съдружника, продал всички имоти, но се шантажира получаването на поканата за ОС. От друга страна ме притиска 5 годишния срок, след който третите лица могат да ми претендират късата придобивна давност.
Евентуално решение намирам в следното: насочвам исковата претенция и срещу управителят, продал имотите, като действащ във вреда на дружеството, като твърдя, че продажбата е фиктивна.
Не мога да намеря практика, която да потвърждава или да отхвърля едно такова решение на нещата. Вие как мислите - ще свърши ли работа? Моля ако имате други предложения - ще ви бъда благодарна за тях!