forum.lex.bg

Здравейте,
Имам следния казус. Съдружникът ми е със запориран дял. Изправени сме пред ликвидация. Фирмата е малка, няма кой знае какви активи, със скромни обороти, но все пак ни храни. Регистрирах ЕООД, през което все още не работя.Посъветвайте ме, моля ви, да продължа ли да работя през ООД, за да чистя складови наличности, или да му прехвърля и моя дял и да си работя през новата фирма? Кое ще е по-малкото зло?
От др.страна той иска да изтеглим фирмен кредит и тогава да му прехвърля дяла си и той да се оправя. Това възможно ли е изобщо и дали ще ме вкара в по-голяма схема?
Не знам как да постъпя.

Фирмен кредит, при запориран дял, няма кой да ви даде. А другото най-добре си го преценете сама. Вие трябва да решите дали желаете да продавате. Принципно, с нова фирма ще ви е по-лесно.

Защо Вие не изкупите неговия дял? Така ще освободите фирмата от запора и ще продължите да си осъществявате дейност.

boxko написа:Защо Вие не изкупите неговия дял? Така ще освободите фирмата от запора и ще продължите да си осъществявате дейност.

Защото Агенцията по вписванията ще откаже вписването на прехвърлянето на дяловете при наложен запор.
Най-добре е да се предложи на кредитора да му се изплати ликвидационния дял на съдружника със запорирания дял съобразно правилата на чл. 517, ал. 3 ГПК, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ.

kalahan2008 написа:

boxko написа:Защо Вие не изкупите неговия дял? Така ще освободите фирмата от запора и ще продължите да си осъществявате дейност.

Защото Агенцията по вписванията ще откаже вписването на прехвърлянето на дяловете при наложен запор.
Най-добре е да се предложи на кредитора да му се изплати ликвидационния дял на съдружника със запорирания дял съобразно правилата на чл. 517, ал. 3 ГПК, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Точно това имах предвид
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

boxko написа:Точно това имах предвид

Не ми се вярва, тъй като продажбата на дружествен дял и изплащането на ликвидационния дял са две съвсем различни неща.
Интересно е да се разсъждава какви правни последици настъпват след изплащане на ликвидационния дял. Изглежда законодателят е подходил доста несериозно при законодателната промяна през 2002 г., тъй като в закона на практика липсва уредба и това повдига редица въпроси от практическо естество. В практиката си съм имал такива случаи и тогава се сблъскваме с празнотата в закона.
Основният въпрос е: какво се случва с дружествения дял на длъжника? Чия собственост става? Как се заличава участието на длъжника в дружеството?
След като дружеството изплаща ликвидационния дял, а не някой от съдружниците, излиза, че съдружникът-длъжник вече не би следвало да е съдружник.
Дали участието на съдружника се прекратява на основание чл. 125 ТЗ? Или пък трябва да бъде изключен по реда на чл. 126 ТЗ?
Според мен не може да се приложи чл. 126 ТЗ и съдружникът да бъде изключен.
Логиката е, че процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК съчетава елементи от два правни института - сурогационнен иск (чл. 134 ЗЗД) и прекратяване на участието на съдружника с 3-месечно предизвестие (чл. 125, ал. 2 ТЗ). От тази гледна точка кредиторът извършва вместо длъжника действията по прекратяване на участието му в дружеството, като изпраща до дружеството 3-месечното предизвестие и се удовлетворява впоследствие от ликвидационния дял. Много дружества тръгват да изключват съдружника след това, което е грешка. Систематичното място на двете разпоредби (ал. 2 и ал. 3 на чл. 125 ТЗ) ясно сочи, че се касае за прекратяване на участието на съдружника, а не за изключването му.
Проблемите са няколко:
1. Длъжникът има задължения освен към кредитора, но и към съдебния изпълнител (за такси), а евентуално и към НАП. Тогава съдебният изпълнител отказва да вдигне запора на дружествения дял, а съответно Търговският регистър отказва да впише промените в дружеството.
2. Дори и при евентуално вдигнат запор (след 2 години изп. дело ще се перемира и съд. изпълнител ще прекрати делото) Търговският регистър пак ще откаже вписването на прекратяването на участието на съдружника, тъй като това изисква преценка от ДЛР дали коректно е определен и изплатен ликвидационният дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ, което включва и анализ на баланса на дружеството.

На практика тази норма е мъртва и се нужда от спешна законодателна промяна. Без съгласието на кредитора и на съдебния изпълнител на практика е невъзможно вдигане на запора и уреждане на отношенията по повод на дружествения дял. Освен това много по-логично е не дружеството, а някой от съдружниците да изплати ликвидационния дял и така да придобие дела на длъжника, защото ООД не може да придобива собствените си дялове.