Нужен ли е НОВ ГПК или е по-добре да се промени действащия?!

[ignatius]

Стамболиев може да въведе и една глава "Трансцедентално производство", което ще е извънредна инстанция и там той ще се съвещава директно с дядо си Господ кой е прав и кой крив...

Този не беше ли шеф на екстрасенсите?Сигурно няма да му е трудно директно да се консултира с по висши същества....

[portokal]

Мисля, че хората няма заради това да се отказват да си наемат адвокати. С напътването от страна на съда не се изземва ролята на адвоката. Съдът не ти е на разположение за консултации преди и по време на делото, преди делото съдът не може да те посъветва какъв иск да предявиш... най-после съдът може и да пропусне нещо, а всеки би искал да се подсигури.

[enigma]

Според мен по-сериозният въпрос е дали няма да се върне пак старата практика всеки пропуск на съда относно служебното начало да се счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Тогава наистина ще стане голям цирк.

[ignatius]

Мисля, че хората няма заради това да се отказват да си наемат адвокати. С напътването от страна на съда не се изземва ролята на адвоката. Съдът не ти е на разположение за консултации преди и по време на делото, преди делото съдът не може да те посъветва какъв иск да предявиш... най-после съдът може и да пропусне нещо, а всеки би искал да се подсигури.

Не знам.
Аз всеки път изтръпвам,когато трябва да се намеси някаква държавна институция.Много рядко виждаме нещо свястно от тях.Затова предпочитам правомощията им да са възможно най-стеснени.Все пак не става дума за престъпления.

[ignatius]

Според мен по-сериозният въпрос е дали няма да се върне пак старата практика всеки пропуск на съда относно служебното начало да се счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Тогава наистина ще стане голям цирк.

Старата редакция на чл.4.:
4. Съдът решава делата въз основа на закона.
Той е длъжен да участвува дейно за всестранното изясняване на действителните права и отношения на страните.
Съдът напътства страните при извършване на съдопроизводствените действия, за да се избегне увреждането на техните интереси поради неосведоменост, малограмотност или други подобни причини.

По новия ГПК:
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.


Май циркът е неизбежен.

[ignatius]

Meno Male! Scarpia.

Пучини кефи.

[enigma]

Да, така е

[enigma]

Но дано все пак да го тълкуват ограничително този таксти, или да се правят, че го няма:)

[enigma]

Но дано все пак да го тълкуват ограничително този текст, или да се правят, че го няма:)

[mitko6]

Според мен по-сериозният въпрос е дали няма да се върне пак старата практика всеки пропуск на съда относно служебното начало да се счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Тогава наистина ще стане голям цирк.

Явно някой не е чел този кодекс. А той е безумен по философия и приложение, но не и точно където си мисли enigma. "Въззивната" инстанция няма право да връща делото за ново ръзглеждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

[enigma]

Мите,

пак ли злобееш !?

както и да е:

1) явно изобщо нямаш на представа за какво говоря, защото остава проблемът, че възможността за обжалването на така наречените "пропуски" на съда е подигравка с добрата адвокатска работа - така на практика се създава пълна несигурност и не се знае как ще тръгне практиката на съдилищата.

2) твоето твърдение, доколкото засяга проблема, не вярно за всички хипотези.

3) има и други инстанции.

4) какъв ти е проблемът с философията?

[mitko6]

Мите,

4) какъв ти е проблемът с философията?

Огромен, а пък и ми писна от пишман доктринери - справка: новият ГПК. А защо да злобея, просто се изненадвам, че не си видял безумията в новия ГПК - те са повече от 20 на брой! Бездарна смесица (еклектика) от всички всевъзможни правни системи - щом са вкарали и прецедентно право - не това на съда на ЕО, а в правомощията на ВКС, не ми се говори за съставителите. А пък разделът за призовавеното ми е най-любимият. Но също ми е любим и разделът за незабавната заповед за изплънение... Абе... тури му пепел. Само ти напомних едно много важно нещо - преди да се изказваш, прочети го, туй пущината ГПК. Е, те тогава ще разбелеш що е яд

[enigma]

Достатъчно съм го чел засега. С ignatius коментирахме проблемите само по един от текстовете.

Но аз примерно считам, че въвждането на прецедентното право и по специално промяна на ролята на ВКС е огромна крачка към ефектимно работеща съдебна система. Дори французите признаха сила на прецедент на решенията на върховните си съдилища - така най-ефективно се постига предвидимост на решенията. А при германците е така и без да има специална уредба.

Друг е въпросът, че разпоредбите са изписани безобразно, и че със 130 върховни съдии е невъзможно да имаш единна практика.

В незабавното - какво толкова - несъдебни изпълнителни основания с някои модификации - нямали са смелост обаче да ги ограничат само до нотариалните актове - тоест нищо принципно ново. Добре поне, че са отпаднали менителничните ефекти. Ако имаш предвид защитата, то тя е уредена така поради изричните изисквания на един регламент - за да могат за се превръщат в Европейски изпълнителни основания.

А какъв ти е проблема с призоваването!?

[mitko6]

А какъв ти е проблема с призоваването!?

Аз проблем нямам, но съдът със сигурност! Ако не е налице т. нар. "лично" призоваване, следват една след друга различни "възможности", процедури за призоваване, като впоследствие тези "редовни" процедури по призоваването могат да доведат до отмяна на влязло в сила решение по извънинстанционните способи - твърде лесно, а и основанията за това - поради "нередовна" процедура по призоваването, са безбройни. А, и т. нар. "въззивна" инстанция има право да отменя влязло в сила решение, в определен случай. Абе, твърд много "революции" ми дойдоха тези дни. Гледам, че и някаква фракция от ДС си направила организацийка ала Наци-югенд.
С този ГПК нищо добро не очаква правосъдието, съдебната система ще бъде затлачена от искови производства, щом и при едно обикновено, немотивирано възражение на длъжника кредиторите щат-нещат ще предявяват искове. А любопитно е, че ще в този случай ще си "въртят едни 1000 лв..., опс - едни дела" районите и окръжните, тъй като при възражение при тези разпореждания за издаване на изп. листове по незабавното заповедно производство, по които е компетентнен РС (за издаване на заповедта за изпълнение), ще се прехвърлят на съответния ОС, тъй като голяма част от тези "несъдебни изпълнителни основания" (умишлено ги слагам в кавички, да не се объркаме ), произтичат от търговски сделки, а търговските спорове са предметно подсъдни на ОС. А пък и какво му е особеното на това производство - за разглеждането на т. нар. търговски спорове, че и специален раздел в "особеното производство" му отделили. Трагедия. Съсипаха философията на реформата... Но това е логично! Особено като се има предвид как с новия ЗСВ затвърдиха статуквото в съдебната система. Нищо ново под слънцето...

[ignatius]

Специално за призоваването не ми се вижда кой знае какви проблеми да създава връчването чрез залепване на уведомление.Защо да е много лесно оборване на редовността му?

За немотивираното възражение си прав донякъде,но като има незабавно изпълнение, искането за спиране трябва да е подкрепено с убедителни доказателства.Задължението да се предяви иск обаче остава...

Иначе,напълно подкрепям въвеждането на прецедента.Най-после нещо сигурно ще има!Да се надяваме.


П.П.За фракцийката на ДС и гърчавия й опит да създаде Хитлерюгенд обаче си напълно прав.

[mitko6]

Относно "редовното" призоваване! При т. нар. неприсъствено решение, твърде примамливо за ищците и за съда (обаче зависи от съда), при "редовно" призоваване на ответника и връчването на исковата молба с приложенията и с указанията от съда при "другите" способи за връчване, се достига до следните невероятни приключеуния.

Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.

(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.


Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.


(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.


Защита срещу неприсъственото решение

Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:

1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; как се доказва надлежността на връчването на тези съобщения чрез залепване на вратата, аз мога да ви кажа, че твърде лесно се оборва удостоверителната сила на този официален свидетелстващ документ - удостоворяването от връчителя - чрез свидетели и тук не могат да се прилагат абсолютните забрани за свидетелрски показания, защото се установява "редовността" на "надлежното" призоваване. А ако някой си има и най-малка представа от връчители, ще знае, че най-лесното е да лепнат някакво съобщение без да си правят труда да ходят на адреса втори и трети път. И всичко това ще бъде "надлежно" удостоверено. При толкова различни процедури за призоваване, ще има велики процеси "относно процеса", ще има оспорвания на редовността на призоваването, отмяна на влезли в сила решения и пр. и пр. Просто безумие.

2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; отново субективизъм - какво са особени непредвидени обстоятелства - заминаване на село, за да бера вишните също може да е такова непредвидено обстоятелство, защото те са ми по-важни от един иск за 100 лв. например. Все пак вишновката е по-сккъпа, нали?!! А пък това обстоятелство става непредвидено, защото много често през периода на "вишнобера" падат обилни валежи и ще съсипат реколтата.

3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. това е по-смеслено!

(2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.

(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. Ето това се нарича революция, т. нар. "въззивен" съд може да се произнася по извънреден способ за отмяна.

[mitko6]

А относно незабавното заповедно производство. Каква е логиката да се допусне принудително изпълнение, което може да бъде спряно само при представяне от длъжника (ответника по иска) на убедителни писмени доказателства, когато взискателят трябва да предявява искове, т. е. да бъде съдебно установено това вземане. Ако ми обръщат задължението за предявяане на иск, да не правят такива идиотски неща - допуснал принудително изпълнение, което след оспорването му чрез възражение не се спира, но пък не длъжника, а взискателят трябва да предявява искове, за да установи съществуването на това притезание със СПН. Логика никаква - при несъдебните изпълнителни основания, бе напълно оправдано да не се спира изпълнението, защото само по реда на чл. 250 или по исков ред - чл. 254 ГПК можеше да се иска сперане, но тогава длъжникът е този, който трябва да предяви иск. Както казва един приятел, проблемът е, че в Университета не се изучава логика.

[enigma]

Не, ако четеш внимателно ще видиш, че изобщо е отпаднало изискването за свидетели при призоваването - залепването или отказът да се получи призовката ще се удостоверяват само от връчителя - от това по-голяма стабилност на призоваването здраве му кажи. Виж. и новата част седма (която вече е влязла в сила) - при призоваване в ЕС всичко ще се удостоверява само от пощенския служител.

Относно особени непредвидени обстоятелства - има си практика какво точна значи това и тя е сравнително твърда. Освен това уредбата на неприсъственото решение е също основана на регламента за европейско изпълнително основание.

Относно иска при незабавното изпълнение - досега пък се притискаше този срещу когото се прави изпълнение да подава иск, а не твърдящия неизпълнение (банката) - така се нарушаваше правилото actor sequitor forum rei, което си е направо противоконституционно.

[ignatius]

1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; как се доказва надлежността на връчването на тези съобщения чрез залепване на вратата, аз мога да ви кажа, че твърде лесно се оборва удостоверителната сила на този официален свидетелстващ документ - удостоворяването от връчителя - чрез свидетели и тук не могат да се прилагат абсолютните забрани за свидетелрски показания, защото се установява "редовността" на "надлежното" призоваване.

И свидетелите какво ще казват?Че никой не е идвал на адреса, за да връчи призовка?Че никога не е залепвано уведомление? Или че никога не е пускано в пощата такова?Малко трудно ще се намерят толкова категорични свидетели.

А ако някой си има и най-малка представа от връчители, ще знае, че най-лесното е да лепнат някакво съобщение без да си правят труда да ходят на адреса втори и трети път. И всичко това ще бъде "надлежно" удостоверено. При толкова различни процедури за призоваване, ще има велики процеси "относно процеса", ще има оспорвания на редовността на призоваването, отмяна на влезли в сила решения и пр. и пр. Просто безумие.

Имам си представа от връчители.Сега на тях най-лесно е да кажат,че не са намерили никого на адреса.Така се отървават от задължението си, а делата се влачат. По новия ГПК в техен интерес /отново за да се оттърват/ ще е да направят призоваване, защото нямат друг избор. Отговорността им вече е съвсем друга и шикалкавеното от тяхна страна ще намалее.Дали ще го извършат редовно е друг въпрос,но не виждам какво толкова ще ги затруднява залепването на уведомление,че да не е както трябва. Така поне се елеминират трудностите предизвикани от умишленото криене на адресата, което всъщност създава най-големите проблеми при призоваването.

[enigma]

Освен това призовкарят е натоварен с публичноправни функции, а върнатият отрязък има стойността на официален удостоверителен документ.

Проблем ще създават случаите, когато нищо не лепят, а удостоверяват залепване, но в РБ всяка норма може да послужи за корупционна практика.