Трябва ли да се промени ЗУТ?
Публикувано на: 27 Сеп 2005, 00:56Колеги, от много време мисля да пусна нещо като анкета по въпроса.
Мотивите ми са, че вече съвсем се убедих, че има няколко текста от ЗУТ, които направо си "плачат" за промяна.
1. Първият е чл. 149, ал.2 от ЗУТ. Старата му редакция/преди ДВ бр. 65/2003г./ беше много по-добра!
Сегашната му редакция е изключително неудачна. Стесняването на кръга на З.Л. смазва и често остава безпомощни много хора, които се оказват лишени от каквато и да е форма на правна защинта.
Като пример ще дам следния: Издава се скица-виза. Дотук добре същата е напълно законосъобразна. Но проектът и издаденото разрешение за строеж не са съобразени с нея - примерно: с проекта се одобрява сграда, при намалени отстояния спрямо съседния УПИ и на базата на тоя проект се издава строително разрешение. Съседа се оказва "прецекан" от законодателя. От една страна не може да обжалва скица-визата, било защото същата е копие на одобрения ПУП, който е законосъобразен, било защото същата е издадена при условията на чл. 134, ал.6 ЗУТ, но законосъобразна, а от друга страна същият не е З.Л. да обжалва разрешението за строеж и одобрените проекти в отклонение от визата. Ако човекът пусне жалба Началникът на РДНСК ще я оснави без разглеждане, а впоследствие съдът ще потвърди акта на Началника на РДНСК.
2. Втирият тескт е този, който прогласява едноинстанционност на обжалването на ПУП и измененията му. /пак след изменението на ЗУТ от ДВ бр. 65 / 2003г./. Тази редакция също е неудачна, тъй като вече като няма ВАС като инстанция по въпроса, практиките на различните съдилища станаха абсолютно некоординирани. /не че ВАС имаше постоянна практика, но кагото делата ходиха там, горе -долу имаше някакви критерии, а сега всичко е каша/. Вече не знаеш, като хванеш подобно дело какво ще реши съда - в тоя град едно, в другия - друго, направо ужас! Станахме като Щтатите всека град/щат да си има собствено правоприлагане и прецеденти.
И отделно - не може едно градоустройство, което е основата, с която следва да е съобразен инвестиционния процес и с най- голямо отражение за в бъдеще, да подлежи на едноинстонционен контрол, а друго много по- дребно и маловажно нещо, с много по-малък обществен отзвук, каквото е, примерно, разрешението за строеж, и което по презумпция следва да е съобразено с градоустроиството, да подлежи на двуинстанционен контрол. Просто няма логика.
Вярно е, че идеята да се променят тези текстове, може би е била да се съкрати процедурата - уж в полза на гражданите /поне аз мисля, че това е бил мотивът на законодателя/ и да се облекчи вероятно ВАС, във връзка с отпадането на двуинстанционното производство по обжалването ПУП, но така вместо да се изпишат вежди, според мен се изкараха очи!
Вие как мислите?
Мотивите ми са, че вече съвсем се убедих, че има няколко текста от ЗУТ, които направо си "плачат" за промяна.
1. Първият е чл. 149, ал.2 от ЗУТ. Старата му редакция/преди ДВ бр. 65/2003г./ беше много по-добра!
Сегашната му редакция е изключително неудачна. Стесняването на кръга на З.Л. смазва и често остава безпомощни много хора, които се оказват лишени от каквато и да е форма на правна защинта.
Като пример ще дам следния: Издава се скица-виза. Дотук добре същата е напълно законосъобразна. Но проектът и издаденото разрешение за строеж не са съобразени с нея - примерно: с проекта се одобрява сграда, при намалени отстояния спрямо съседния УПИ и на базата на тоя проект се издава строително разрешение. Съседа се оказва "прецекан" от законодателя. От една страна не може да обжалва скица-визата, било защото същата е копие на одобрения ПУП, който е законосъобразен, било защото същата е издадена при условията на чл. 134, ал.6 ЗУТ, но законосъобразна, а от друга страна същият не е З.Л. да обжалва разрешението за строеж и одобрените проекти в отклонение от визата. Ако човекът пусне жалба Началникът на РДНСК ще я оснави без разглеждане, а впоследствие съдът ще потвърди акта на Началника на РДНСК.
2. Втирият тескт е този, който прогласява едноинстанционност на обжалването на ПУП и измененията му. /пак след изменението на ЗУТ от ДВ бр. 65 / 2003г./. Тази редакция също е неудачна, тъй като вече като няма ВАС като инстанция по въпроса, практиките на различните съдилища станаха абсолютно некоординирани. /не че ВАС имаше постоянна практика, но кагото делата ходиха там, горе -долу имаше някакви критерии, а сега всичко е каша/. Вече не знаеш, като хванеш подобно дело какво ще реши съда - в тоя град едно, в другия - друго, направо ужас! Станахме като Щтатите всека град/щат да си има собствено правоприлагане и прецеденти.
И отделно - не може едно градоустройство, което е основата, с която следва да е съобразен инвестиционния процес и с най- голямо отражение за в бъдеще, да подлежи на едноинстонционен контрол, а друго много по- дребно и маловажно нещо, с много по-малък обществен отзвук, каквото е, примерно, разрешението за строеж, и което по презумпция следва да е съобразено с градоустроиството, да подлежи на двуинстанционен контрол. Просто няма логика.
Вярно е, че идеята да се променят тези текстове, може би е била да се съкрати процедурата - уж в полза на гражданите /поне аз мисля, че това е бил мотивът на законодателя/ и да се облекчи вероятно ВАС, във връзка с отпадането на двуинстанционното производство по обжалването ПУП, но така вместо да се изпишат вежди, според мен се изкараха очи!
Вие как мислите?
