от bgarch » 10 Ное 2014, 16:05
Все пак успях да го намеря. Ето, поствам го по- надолу:
РЕШЕНИЕ
№ 11513
София, 20.12.2005
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
при секретар Мария Цветкова и с участието
на прокурора Огнян Топуров изслуша докладваното
от съдията ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА
по адм. дело № 8700/2005.
С решение № 86/2005 г., постановено по адм.д. № 1404/2004 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по жалба на Атанас Недялков Рядков е отменена като незаконосъобразна Заповед № 1/19.01.2004 г. на Началника на РДНСК гр.Пазарджик, с която по реда на чл. 216 ал.2 ЗУТ е отменен Акт за узаконяване № 4/17.12.2003 г. на Главният архитект при община Пазарджик.
Срещу решението са подадени две касационни жалби с искане за отмяната му.
В касационната жалба, подадена от КАТЯ, НЕДЕЛЧО и ИВАН РЯДКОВИ, тримата от гр.Пещера, се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебният акт. Твърди се, че не са обсъдени доказателствата за незаконност на строеж "гараж", към който е извършено пристрояване и постройката като цяло е преустроена в магазин, след което цялата е узаконена неправилно, тъй като изразеното от съсобствениците съгласие не обхваща пристройката. Молят след отмяна на съдебния акт да бъде оставена в сила заповедта на РДНСК.
Вторият жалбоподател РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ /РДНСК/ гр.Пазаржик навежда оплаквания за неправилно приложен материален закон и необоснованост на съдебният акт. Обосновава доводи за законова забрана да се узакони преустройство на незаконен строеж и нищожност на удостоверението за търпимост на първоначалния строеж, като издадено от некомпетентен орган. Моли да бъде отменено съдебното решение и делото се върне за ново разглеждане или се постанови решение по съществото на спора, като се потвърди издадената от РДНСК заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е по реда на чл. 33-40 ЗВАС.
Касаторите-физически лица не се явяват и не се представляват.
Касаторът РДНСК гр.Пазарджик се представлява от юрисконсулт Грозданов, който поддържа жалбата.
Ответникът Атанас Рядков се представлява от адв.Захова, като процесуалният представител поддържа жалбата, представя писмени доказателства, които са приети и моли да бъдат присъдени в полза на представляваната страна съдебни разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени от заинтересувани страни в срока по чл. 33 ал.1 ЗВАС, при което са процесуално допустими.
Върховният административен съд, ВТОРО отделение, след като обсъди оплакванията по жалбите във връзка с доказателствата по делото, намира за установено следното:
С Акт за узаконяване № 4/17.12.2003 г., издаден от Главният архитект при община Пещера, въз основа на проекти "за узаконяване преустройство на съществуваща "МС" в магазин за хранителни стоки", е узаконена "Масивна едноетажна сграда със ЗР-38.0 кв.м., преустроена в Магазин за хранителни стоки", находяща се в УПИ IV-155 кв. 7 по плана на гр.Пещера. Този акт е бил отменен като незаконосъобразен с обжалваната Заповед № 1/19.01.2004 г. на Началника на РДНСК гр.Пазарджик, която била поправена на основание чл. 18 ал.2 ЗАП със Заповед № 36/23.09.2004 г.на същия орган относно фамилното име на Атанас Рядков, като заповедта за поправката не е предмет на съдебния спор, макар и да е неразделна част от обжалваната заповед. Първоинстанционният съд приел, че първоначалната постройка на допълващо застрояване е законна, предвид "отразяването й в кадастралния план от 1985 г. и при липса на доказателства в обратния смисъл". Освен това тя била "търпим строеж" , за което се е позовал на заключението на експертизата. От тези съждения е изведен довод за допустимост да бъде узаконено извършеното преустройство при наличие на условията по § 184 ЗИДЗУТ и е отменена като незаконосъобразна Заповед № 1/19.01.2004 г. на Началника на РДНСК гр.Пазарджик.
Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила при следните съображения:
Установено е по делото, че при изготвянето на действуващият ЗРП, одобрен през 1985 г. в кадастъра на УПИ IV-155 кв. 7 по плана на гр.Пещера е заснета сграда на допълващо застрояване, обозначена "МС", тангираща частично до жилищната сграда и разположена на регулационната граница с УПИ V-154 и на уличната регулационна линия, с размери 7.50/3.50 м. Така описаната постройка по-късно била продължена в дълбочина до 11.05 м. със запазване на ширината й от 3.50 м. и общата квадратура от 38.68 кв.м. била преустроена в магазин за хранителни стоки, като тези факти са установени с констативен акт № 1/08.01.2001 г. Всички строителни работи по изграждане на първоначалната постройка, нейното пристрояване, както и преустройството й в магазин били извършени без надлежно одобрени строителни книжа, поради което с процесния Акт за узаконяване № 4/17.12.2003 г. била узаконена като "Масивна едноетажна сграда със ЗР-38.0 кв.м., преустроена в Магазин за хранителни стоки". Актът за узаконяване е издаден на основание заявление от 25.11.2003 г., подадено от Атанас Рядков за узаконяване "преустройство на гараж в магазин за хранителни стоки", с приложени одобрени архитектурни проекти, декларация от съседите-собственици на УПИ V-154 и от съсобствениците, като времето на извършване на преустройството е установено чрез декларация от три лица.
В производството по чл. 216 ал.2 ЗУТ Началникът на РДНСК гр.Пазарджик, по жалба на Катя, Неделчо и Иван Рядкови е отменил актът за узаконяване с мотиви, че е извършено преустройство на строеж, за който не са представени строителни книжа. Изразено е становище, че е недопустимо узаконяване преустройство на незаконен строеж и на строеж, който не е в режим на търпимост.
Неоснователно се поддържа от касаторите-физически лица, че не са обсъдени доказателствата относно незаконността на първоначалната постройка. Тези доказателства са обсъдени, но изведеният извод не удовлетворява, тъй като е необоснован. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че първоначалната постройка е законна, защото е нанесена в кадастралния план - законността на един строеж се установява с издадено строително разрешение, а не с нанасянето му в кадастралния план. Безспорно е установено, че първоначалната постройка на допълващо застрояване е била изградена без строителни книжа, поради което тя е представлявала незаконен строеж. Поради забраната на чл. 148 ал.7 ЗУТ не може да се издаде строително разрешение за преустройство на незаконен строеж преди неговото узаконяване, респективно - не може да се узаконява преустройство на строеж, който не е узаконен. В тази част мотивите на Началникът на РДНСК гр.Пазарджик за недопустимост узаконяването на незаконен строеж са правилни. Ирелевантно е обстоятелството дали в този й вид и размер сградата е била "гараж", тъй като гаражът също е постройка на допълващо застрояване.
Невъзможно е един строеж да бъде едновременно и законен и търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Законният строеж е винаги "търпим" в общоприетия смисъл на тази дума, докато "търпим строеж" по смисъла на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, е само този, който е изграден до 07.04.1987 г. при отсъствие на строителни книжа, но е бил допустим по действуващите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването му или съгласно този закон. Съгласно цитираната разпоредба, търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползуване, от което следва, че те могат да бъдат преустройвани, съответно - да бъде узаконявано преустройството им, какъвто извод е направил и Началникът на РДНСК. Обжалваната Заповед № 1/19.01.2004 г. на този орган обаче не съдържа мотиви относно извода, че узаконеният строеж "не е в режим на търпимост", при което този извод е голословен и е опроверган от доказателствата по делото. Основателно съдът е приел, че първоначалната постройка на допълващо застрояване има статут на "търпим строеж" и тази търпимост е установено най-вече от представеното по делото удостоверение от 29.01.2004 г., издадено от община Пещера на основание § 16 ал.1 ПР ЗУТ. Неоснователно касаторът РДНСК гр.Пазарджик твърди, че същото е издадено от некомпетентен орган, тъй като е подписано от кмета на общината. В разпоредбата на цитирания параграф не е дефинирана персонална компетентност за главния архитект да издава тези удостоверения, а по смисъла на чл. 6 ал.4 ЗАП в случаите, когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентност на общинската изпълнителна власт, той се издава от кмета на общината. Представеното удостоверение има декларативен характер, с него се удостоверяват факти с правно значение, които са съществували преди издаването на акта за узаконяване и отмяната му с процесната заповед на РДНСК гр.Пазарджик. То не поражда права и не засяга интереси, поради което е без значение времето на издаването му. С това доказателство е опроверган немотивирания извод на Началника на РДНСК, че второстепенната постройка не е търпим строеж и правилно на това основание заповедта му е отменена като незаконосъобразна.
С акта за узаконяване на незаконен строеж строителството се узаконява такова, каквото е изпълнено в действителност, а не такова, каквото е било предвидено по ПРЗ или издадената виза. Материалноправните изисквания за узаконяване се съдържат в § 184 ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, и касаят технически изисквания - "ако е допустимо по разпоредбите, които са действували по време на извършването му", а ал.6 на същия параграф указва на кого да бъде издаден актът за узаконяване при съсобственост. С оглед на тези разпоредби, без значение е фактът, че узаконеното преустройство не съответствува на издадената виза и даденото от съсобствениците съгласие не се отнася до цялата застроена площ на преустроената сграда, каквито оплаквания са наведени от касаторите-физически лица.
При този изход на спора основателно се претендират от адв.Захова съдебни разноски, направени от доверителя й пред касационната инстанция. Съгласно представения договор за правна помощ удостоверени са съдебни разноски в размер на 200 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на касаторите, съгласно чл. 63 ал.2 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 40 ал.1 ЗВАС Върховният административен съд, ВТОРО отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/2005 г., постановено по адм.д. № 1404/2004 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 1/19.01.2004 г. на Началника на РДНСК гр.Пазарджик.
ОСЪЖДА Катя Иванова Рядкова, Неделчо Николов Рядков и Иван Николов Рядков, тримата от гр.Пещера, да заплатят солидарно в полза на Атанас Недялков Рядков от гр.Пещера, ул."Ст.Кънчев" № 57 съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Славка Найденова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Елена Златинова
/п/ Джузепе Роджери
е твърде малко вероятно да се стигне до там! Обикновено съдебната практика се ползва като коз при налагане на някаква извън съдебна практика! Което изкривява самото прилагане на закона!
Предлагам ти да се включиш - трябва ми секретар!