forum.lex.bg

колеги, може би ще ви е интересно и се надявам на Вашето мнение по следния казус:

Община Х приема ПУП-план за улична регулация (т.е. не регулира находящите се в съседство поземлени имоти). Уличната регулация навлиза в ПИ - т.е. налице е отчуждаване на части от ПИ. Опитвам се да приложа чл. 16, ал. 1 във връзка с ал. 7 - по ал. 1 ако се чете буквално не могат да се прехвърлят повече от 25 процента от площта. По ал. 4 за отчужденото общината обезщетява собствениците с УПИ в местността. Проблем възниква от ал. 5, която урежда различни моменти за придобиване: общината придобива с влизане в сила на ПУП, а УПИто определено като обезщетение се придобива от собственика на отчужденото ПИ с индивидуализираща заповед на кмета. Във времево отношение първо общината придобива отчужденото с ПУП, а обезщетяването с УПИ става на по-късен етап. Има практика на ВАС - р. 471/16.01.07 по адм.д 8822/2006 г. застъпва едно доста странно за мен становище: според решението преценката за тия 25 процента се прави като се съпоставят отчуждената площ и даденото като обезщетение УПИ... Аз поне не виждам основание да се прави такава съпоставка, тъй като чл. 16, ал.1 ЗУТ сочи, че за 25те процента се има предвид имота, който се прехвърля на общината и няма и не се споменава нищо за съпоставка между отчужденото и обезщетението.

Прав ли съм в разсъжденията си според вас

Аз поне не виждам основание да се прави такава съпоставка, тъй като чл. 16, ал.1 ЗУТ сочи, че за 25те процента се има предвид имота, който се прехвърля на общината и няма и не се споменава нищо за съпоставка между отчужденото и обезщетението.
Чл.16, ал.4 В случаите по ал.1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти).......
Тоест, за да определи равностоен урегулиран имот, все пак трябва да се направи
съпоставка между отчужденото и обезщетението.
А що се отнася до момента на придобиване на собствеността, съгласно ал.5 : Собствениците на поземлени имоти по ал.4 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал.1 от датата на влизане в сила на плана.
Освен това е определен еднакъв 7-дневен срок, в който кмета на общината е длъжен да изпрати копие от влезлите в сила заповеди на службата по вписванията, а копие от одобрения план - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра.А това трябва да означава, че и двете страни в производството едновременно придобиват собствеността върху новообразуваните имоти.
Но това все пак са мои разсъждения.[quote][/quote]

Смисълът на урегулирането по чл. 16 от ЗУТ е собственикът да получи урегулиран имот, равностоен на поземления имот преди регулацията, отстъпвайки част от площта му за инфраструктура, но не повече от 25%. Под "равностоен" се разбира с еднаква или по-голяма пазарна цена, а не (противно на общоприетото схващане) с еднаква квадратура. За да се сравнят тези пазарни цени обаче, е необходимо да има урегулирани имоти, формирани според изискванията на чл. 16 (4) – планът за улична регулация не е достатъчен. Това означава, че в такъв случай алинея 5 просто не може да се приложи, и общината на практика не може да проведе отчуждителна процедура. Това е една от причините общините да избягват одобряването на ПУР без дворищна регулация, макар законът да дава такава възможност.

magodeoz, прав сте, че "равностоен" трябва да се разбира като същия по стойност. Но защо да трябва да се сравняват УПИта? Не може ли да се сравнява стойността на УПИ и стойността на ПИ? Не виждам пречка в ЗУТ за това. Просто комисията по 210 ще направи оценка на единия имот като УПИ, а на другия като ПИ...

Становището на общината пък е, че въобще не се касае за чл. 16, а за чл. 205 т.1. Въпреки това съдът е допуснал експертиза, в която ВЛ да определи процентната част от площта, която се прехвърля.

Моето становище е, че приложим е чл. 16 тъй като става въпрос за територии с неприложена първа регулация - че са такива е потвърдено от вещото лице.

Не е много ясно какво се има предвид под обекти за социалната инфраструктура - там малко съм посъчинявал, да видим дали ще мине... За зелена система не може да мине, защото си е улица. За общите мрежи и съоражения на техническата инфраструктура има легална дефиниция в ЗУТ.

Емилия, мерси и за твоето мнение.

Не виждам как общината ще направи това сравниние, след като няма УПИ (т. е. няма дворищна регулация). Освен това, за да сте в хипотезата на чл. 16 от ЗУТ, трябва това да е посочено като основание при одобряването на плана. Чл. 205 от ЗУТ предполага отчуждаването на цели имоти без преструктуриране на собствеността - това ли е хипотезата? В него (и следващите го) въобще не става въпрос за проценти от имота, а за имоти, от които не може да се образува самостоятелен УПИ - това са доста редки случаи.

Чл. 206, ал. 1 сочи, че по 205 могат да се отчуждават и части от имоти.
Одобряването на плана от Общинския съвет е обнародвано в ДВ и като основание за одобряването са посочени чл. 21, ал. 1, т. 11 и 23, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 129, ал. 1 и чл. 134, ал. 1, т. 1, което не носи никаква информация освен че ОС има правомощия да приема ПУП и реда, по който това става... Никъде аз не видях да се сочи нито чл. 205, нито чл. 16 от ЗУТ така че май всичко ще опре до преценка на съда.

Ще си послужа с жаргон но ми се струва ч отчуждително-обезщетителното дествие на ПУП създаден при условията на чл.16 ал.1 до 5 вкл е голямо дърво. Както на друго място в този форум съм казал аз съм архитект, но доста пъти съм създавал планове за неурегулирани територии, а това означава - такива по чл.16 ал.1 до 5 вкл. от ЗУТ. Най-силно безпокойство буди последното изречение на ал.4 според което "Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210.". Неясно е, от гледна точка на чл.17 ал.5 Конституция,защо пазарната стойност на УПИ с който фактически планът те обезщетява е приведена в тъждественост със справедливата стоиност на обезщетението. Съгласно цялата наша легислатура уреждаща пазарните взаимоотношения пазарна стойност може да има едва когато има пазар и обекти на този пазар - в случая вече наличен УПИ, а такъв възниква едва с влизане в сила на ПУП. Елементарната причинно-следствена връзка предполага невъзможност за определяне на такава (цена), която да бъде сравнена с цената на отчуждавания с ПУП ПИ и да се съпостави с обезщетяващия след влизане на ПУП в сила УПИ за да се установи че стойността му е "не по-малка". Едва ли не по-малката пазарна стоиност на УПИ изпълва смисъла на справедливото по стойност обезщетение по чл.17 ал.5 К. Още по голямо безпокойство буди "доказването" на тази пазарна стойност от комисията по чл.210, най-малкото заради това, че въпросната комисия в болшинството от случайте е в положение на субординация на органа одобряващ акта с който имота се отчуждава. Самият факт, че законът е избрал цената да "се доказва" по смислов извод означава, че обектът предназначен да те обезщети справедливо отсъства, защото както вече установихме той възниква с влизането в сила на самия план.. Ерго при всички случаи цената дадена от комисията по чл.210 ЗУТ е прогнозна от което автоматично произтича, че не натоварва със справедливост определеният за обезщетение УПИ. Имам идеи как да се излезе от този тупик с по бистри текстове в чл.16, но пак казвам аз съм архитект и не смея чак толкова много да навлизам в оперативното пространство на юриспуденцията. Нека нейните представители кажат кое-що пък аз, мога единствено да открия че съм мислил правилно или неправилно.

В темата "Ще газят конституцията още по здраво" съм публикувал проекторазпоредба на чл.16 ЗУТ - разисвана към този момент в МРРБ. Ако някой желаяе може да я види!

Ето ви извадка от мотивите на съдебното решение, с което се отхвърля жалбата:

"Данните по делото не водят до извод за приложимост хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУТ с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите от социалната инфраструктура - публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като за осъществяването на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите, като обезщетяването на собствениците се извършва съгласно ал. 4 и ал. 5 на същата разпоредба, т. е. касае се за специфично отчуждително производство по ЗУТ, извън производствата по ЗОбС и ЗДС. Разпоредбата на ал. 5, чл. 16 ЗУТ, регламентира обаче издаване на нарочна заповед само по отношение на собствениците на новообразувани имоти по ал. 4, т. е. само по отношение на "определения равностоен урегулиран имот", който съставлява обезщетение на собствениците, какъвто не е настоящия случай. В конкретния казус разработката е по реда на чл. 16 ал.7 от ЗУТ, според която за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план по решение на общинския съвет вместо плана по ал. 1 може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2.от ЗУТ. Според нормата на чл. 110 ал.1 т.2 от ЗУТ план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът за регулация може да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост. "

Ако искате, може да го коментирате. Според вас какво следва оттук нататък? ПУП има ли отчуждително действие или трябва да се приложи друго производство?

Впрочем, решението е окончателно. Не подлежи на обжалване пред горна инстанция заради тълкувателно решение № 1/2008 г. на ВАС.

Тано защо връщаш топката към един толкова ясен въпрос, че и доизяснен с тълкувателно решение на ВАС, освен ако не предлагаш беседа по въпроса как можем да излезем от не толкова читавите му текстове!
Аз нямам съмнение по ал.7 на чл.16 ЗУт. Тук отчуждаване си трябва на общо основание. Въобще тази разпоредба я нямаше в първородения текст на чл.21а ЗТСУ. понеже като заинтересовано лице обжалвах създадения по чл.21а ЗТСУ "ЗРП- Сл. бряг запад" и поради една друга особеност в самата разпоредба целия план беше хвърлен във въздуха се наложи вече в чл.16 да се появят текстовете на ал. 7. Същевременно бях и в позиция пряко да наблюдавам работата по ЗУТ (тогава проект). Просто бях слисан да видя как креации на столичните общинари и те в позиция по първоначалния ЗУТ, хора (поради спецификта на работата им) без елементарна представа за това как се създават новоурегулирани територии успяха да набутат кашата по чл. 16 ал. 7 и тюрлюгювечът в чл.110 ЗТСУ. Както се оказва текстовете не работят защото проблемите с отчуждаването виснаха на Министерския съвет - виж проблемите с магистралите

Хързулнали са Ви по чл. 16 (7) от ЗУТ. Вие сте искали да се вмъкнете в дворищна регулация по ал. 3, но не би. Сега можете да обжалвате само и единствено размера на обезщетението - т. е. решението на комисията по чл. 210, но май и това е свирено (поради некадърност при подаването жалбата, ако ми разрешите). След неподлежащото на обжалване съдебно решение друго освен беседа във форума не Ви остава. Да, не са прави административните съдии. Но - dura lex - sed lex, както се казва.

юлиан, тълкувателното решение е за (не)възможността да се жали на горна. Или ти имаш пред някое друго тълкувателно решение? Иначе си прав, кашата тук е пълна - не знам кой ги е писал тия разпоредби, ама не се е справил никак добре.

магодеоз, прав сте, остава само обжалване на размера на обезщетението. Това за некадърността не го схванах - бихте ли уточнили какво намирате за некадърно? И как бихте постъпили? Надявам се да отговорите, защото хич не обичам голословното приказване (ако и Вие ми разрешите).

tano, имам предвид решението на ВАС по отношение "окончателното" решение по чл.132 ал.1 т. 3 ЗУТ. Споделям мнението на magodeoz за неправилността на това решение на ВАС особено пък в хипотезата на чл.16 ал.4 и 5 ЗУТ, където планът е пряк отчуждително-обезщетителен акт. Тук се съкращава всяка възможност за справедливост при обезщетението. Колкото по кашата чл.16 ал.7 и тюрлюгювечът по чл.110 ЗУТ непотвърдени слухове твърдят, че сществен принос са имали Валя Бакалова и сегашния гл. юрист на ДАГ при СО - Борис Милчев тогава зам. министър на МРРБ подклаждан от арх. Ст. Николов, арх.М. Виделов, в известнва степен и арх. П. Еврев и един двама инж. геодезисти. при мълчаливото съгласие на Даниел Моис Левиев - автор на първоначалния вариант на ЗУТ. Понеже аз съм вече далече от София, моля пследната информация да я приемате като недостоверна, докато сам не се убедите как стоят нещата. В случай че информацията се окаже вярна сочете публично с пръст тези хора дано се почувстват, поне малко виновни

@tano: Извинявайте - нямах намерение да отправям квалификации и обиди. Имах предвид, че вместо да се опитвате да подведете вече издадената заповед към приложното поле на ал.1 до 5 от чл. 16 от ЗУТ, би следвало да обжалвате самото решение на ОС за създаване на "сакат" план по ал. 7. Макар че едва ли сте узнали навреме за това решение.

юлиан, нямам идея кои са авторите на разпоредбите и дали посочени от Вас лица имат отношение, но имам известна представа върху законотворческия процес и ми ясно защо се получава така. Както и да е, това е тема на друг разговор.

магодеоз, може би не съм обяснил в предходните постове достатъчно добре - обжалвано е именно решението на ОС, с което се одобрява ПУП. За да доизясня за протокола, като основание за отмяна съм посочил противоречие с материалноправната норма на чл. 16, ал. 1, а именно надвишаването на 25 процента от имота.

И да, планът е "сакат", но пък ЗУТ дава право на общината да приеме по свой избор "нормален" план (разбирай регулиращ и имотите) или "сакат" (план за улична регулация).

Въпросът беше в тълкуването на чл. 16. За мен начинът, по който съдът го е тълкувал, не е достатъчно добре обоснован с оглед на логическото и систематично тълкуване на разпоредбите. Но каквото и да мисля аз, е без значение, съдът се е произнесъл, а пък възможност за обжалване пред горна инстанция няма поради тълкувателното решение.

Съдът се е произнесъл. Хау! Това е факт. В случая обаче помислете дали съдът не Ви е направил услуга - отричайки приложимостта на чл. 16 от ЗУТ в частта му, касаеща отчуждаването (до 25% - безвъзмездно, според комисията по чл. 210) с "нарочната заповед" - дали пък не Ви е дал възможност да претендирате за обезщетение за цялата отчуждена площ?

magodeoz, да не би да искаш да кажеш че систематично погледнато ал.7 е част от чл.16 и като така ПУР, който тя предвижда се подчинява на хипотезата на ал.1 за процентите. Ако е така, лично на мен ми е много интересно такова разбиране на разпоредбата. Все пак не съм юрист, а света си е шарен от всякъде

Ако разгледаме текстовете на алинеи 1, 4 и 5 в тяхната съвкупност, се налага изводът, че прехвърлянето на тези до 25% е обвързано със създаването на урегулирани имоти за собствениците на отчуждените части. От друга страна, в ал. 7 е употребен изразът "вместо плана по ал. 1", т. е. вместо онзи, с който се прехвърля "процентна част", което навява на мисли за отчуждително производство на самостоятелно правно основание.

magodeoz,

От друга страна, в ал. 7 е употребен изразът "вместо плана по ал. 1", т. е. вместо онзи, с който се прехвърля "процентна част", което навява на мисли за отчуждително производство на самостоятелно правно основание.

.Аз също поддържам извода поставен в горната извадка от твоя пост, но понеже ти си раздвижен към мслене и извън ординерното, в предния си пост, те попитах дали не можеш да развиеш устойчива и логична правна фигура в смисъл че плана по ал.7 на чл.16 си остава систематично подреден и в останалите хипотези от където идва и част от цялата сътворена в ЗУТ каша.
Към tano . За да съм сигурен че всички мислим за едно и също хубаво е в прав текст да знам дали става въпрос за Тълкувателно ришиние №1 /2008г. на ВАС

Не разбрах точно каква теза трябва да се докаже. Ако подлежащо на доказване е, че в ЗУТ цари пълна каша, то това е ноторно известен факт.