forum.lex.bg

Колеги от консултантска фирма ме попитаха как да постъпят, като асансьорните им шахти излизат над допустимите площи по Наредба №7 възможности валидни за архитектурни елементи. Самата аз не съм работила много с тази наредба и нямам опит. Не искам приятелите ми от фирмата да допуснат грешка, затова реших да потърся помощ тук.

Проектантът на въпросните асансьорни шахти би следвало да е в състояние да защити проекта си - в това число и от гледна точка на съответствието му с приложимите норми. Не е работа на консултантите да правят това вместо него (нея).

Проектантът на въпросните асансьорни шахти би следвало да е в състояние да защити проекта си - в това число и от гледна точка на съответствието му с приложимите норми.

Пред кого, като въобще не го допускат до защита

aspida написа: асансьорните им шахти излизат над допустимите площи по Наредба №7 възможности валидни за архитектурни елементи.

Сигурно става дума за чл. 93, ал. 2 Наредба 7, т.е. не става дума за площи над необходимите (касаещи Кинт и Пл), а за издатини на сградите над покривната плоскост.
Разбира се, че това е въпрос на решение на архитекта. Тъй като никъде в законодателството не е изяснен термина "архитектурно- художествен елемент", то наистина не е работа на консултанта да се произнася по това, дали въпросния елемент е архитектурно- художествен. Това не влиза в правомощията му по чл. 142, ал. 5 ЗУТ. Щом архитектът е предвидил шахтата като такъв елемент, никой друг не е оправомощен да оспорва това негово предвиждане. Единствено съдът при възникнал спор би могъл да дава тълкувания на въпросната правна норма. Но тъй като жалбите и протестите по ЗУТ вече са едноинстанционни (с много малко изключения), то не бихме могли да имаме и решение на ВАС, което да даде еднозначно тълкуване на това понятие.

Едноинстанционни са само производствата по обжалване на решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове по ЗУТ (чл. 132 (1), т. 3, и тълкувателно решение № 1/2008 г. на ВАС).
А защо площите на елементите по чл. 93 (2) от Наредба 7 да не участват при изчисляване на Кинт, ако правилно Ви разбирам?

Преди да бързаш да ми отговориш по отношение на едноинстанционността на производствата по ЗУТ виж първо новите алинеи 4, 5, 6 и 7 на чл. 215 ЗУТ (ДВ бр. 87/2010 г)
Не съм казал, че не участват при определяне на площите, но смятам, че въпросът е за допустимостта на тези елементи като издатини на основание чл. 93 (2) от Наредба 7, а не като допълнителен товар на Кинт. Така разбирам въпроса на aspida. Иначе този текст няма отношение към определяне на площите на обекта.

Най-накрая тази поправка стана факт. Очакваше се отдавна. Благодаря за информацията!
Така, както аз разбирам въпроса на aspida - става въпрос за това, че тези т. нар. елементи превишават допустимите площи за тях (20% от ЗП, но не повече от 25 кв. м). Тук може би въпросът опира до това как да се определи площта конкретния елемент, т. е. каква е площта на онази част от елемента, която излиза извън ограничителната линия по чл. 92 (1) от наредбата.

Да, време е aspida да конкретизира, какво има предвид. Но обикновено споровете по тези текстове касаят допустимост на издатините. Самите текстове не дават никакво право да не смяташ площта на тези елементи при определяне на Кинт, смисълът им е да направиш допълнителни издатини над покрива, без да нарушиш общата норма по останалите текстове за издатини (но не и за Кинт).
Ако, обаче, площта им наистина надвишава допустимите в ал. 2 площи, то тогава са недопустими, тук не би имало никакво място за спор.

probcho написа: Лифтовия(въжения) асансьор е с технологично помещение горе, докато хидравличния е долу!

Проблемът при асансьорите не е в машинното помещение, което наистина при електрическите асансьори е само горе, а в това, че има технологично изискване за разстояние между нивото на последната спирка и долен ръб плоча на тавана на асансьорната шахта. При жилищните сгради това разстояние е винаги по- голямо от височината на етажа и поради това асансьорната шахта излиза над покрива.
Пък и защо трябва да се преработва готов проект само заради това, че на някой надзорник асансьорната шахта не му прилича на "архитектурно- художествен елемент"?

Добре напредвате, предвид празника, а и капацитета (вместимостта имам предвид, т. е. напълняемия обем) на probcho. Сега остава да уточним що е то "обитаем обем", и как този обем се отнася към понятието "архитектурен елемент" по смисъла на приложимите норми.
PS: Има и електрически асансьори с долно машинно (не че това е от особено значение - габаритите на шахтата са същите).

Ами добре! Дай да уточним какво точно е "архитектурен елемент"!

Като за начало нека започнем че в правния смисъл каквито и да са възможностите в архитектурно отношение за придаване на съответен облик на асансьорна шахта (или климатична инсталация например) в нормативно отношение те са и си остават инсталации (съответно части от тях)и като такива систематично са подредени в два раздела и конкретизирани в отделни разпоредби от Наредба №7 ПНУОВТУЗ. На езика на юриспруденцията те представляват два отделни правни института. Няма никаква правна логика изискванията към архитектурно-художествените елементи по чл.93 ал.2 Наредба №7 ПНУОВТУЗ, да се предявяват и към климатичните или телевизионните инсталации съответно по чл.12 и 122 от същия нормативен акт, още повече, че за вторите има отделни промулгирани в държавен вестник нормативи, които като специални по отношение Наредба №7 ПНУОВТУЗ, винаги имат приоритет. С една дума инсталациите не са архитектурно-художествени елементи, ерго за тях нормите по чл.93 ал.2 Наредба №7 ПНУОВТУЗ не се прилагат .
NB! В разрез с някои псевдоканони лафове вечерта на Св. Никола прекарвам със риба без люспи защото е сьомга, а вместо виното което иначе обичам практикувам водка "Finlandia"

Не мога да се съглася, че асансьорната шахта е инсталация, която не следва да се подчинява на нормите за издатини над покривната плоскост. То е все едно да се окачи отпред на фасадата един панорамен асансьор, примерно, от втория до последния етаж, и да се твърди, че обемът му е извън ограниченията за издатини пред строителните линии по чл. 87 и чл. 88 от наредбата.

magodeoz!Тънка е разликата.Ако се погледне от към тезата, че надвишаването на онези 20% за които тук във форума някой се досети и че и ако едновременно с това се докаже че друго техническо решение няма, аз съм склонен сериозно да дам тежест върху версията за съоръжението. А и чисто формално правно е така. Систематичният анализ го подсказва. Но слава богу системи за асансьори колкото и каквито щеш, не са само онези произвеждани някога на Гара Искър. Примерът ви с панорамният асансьор обаче не е до там удачен, защото може да се окаже че ако има необходимите разстояния и строителната линия не е задължителна въобще не можем да говорим за издатини по смисълана чл.чл. 87 и 88 от Наредба №7 ПНУОВТУЗ. Остава обаче открит един принципен въпрос и той е:
До колко един нормативен акт има основание да бъде създаден по начин да те ограничи или задължи да използваш явно неизгодни в иконимическо отношение технически решения.

probcho написа:Дай да уточним какво точно е "архитектурен елемент"! Предполагам, че ще се обединим около това, че същият не представлява обитаем обем!Или май се бъркам?

Аз не мога да се обединя около такова твърдение. В архитектурата, за разлика от скулптурата, обемите са обитаеми, probcho. Независимо от това, дали са архитектурно- художествени или архитектурно- нехудожествени.
Също не покрепям и твърдението:

С една дума инсталациите не са архитектурно-художествени елементи, ерго за тях нормите по чл.93 ал.2 Наредба №7 ПНУОВТУЗ не се прилагат

Има доста примери в световната архитектурна практика, когато талантливи архитекти са успявали да използват инсталациите на сграда като архитектурен и художествен елемент. Да, има примери и на прозрачни канализационни системи на сгради, използвани като архитектурно- дизайнерско решение.
Така че щом в нормативната уредба няма определение за понятието "архитектурно-художествен елемент", то преценката за това в правния му смисъл остава на автора му. А за качествата му като такъв можем наистина да спорим.

С чл. 92 от наредбата, уважаеми probcho, се допускат едни други издатини, които, според законодателя, са "архитектурни", но не и "архитектурно-художествени" елементи. Те се ограничават по височина, но не и по площ. Докато вторите, по чл. 93 (2), не се ограничават по височина, но пък се ограничават по площ, а и по разположение спрямо вътрешните граници на УПИ. Така че, ако съм архитект – мераклия, като нищо ще си направя една триетажна сграда с още седем етажа кула, увенчана с триетажен купол отгоре. Разбира се, в съответствие с всички приложими норми.