начало

Първо заседание на ВСС: Няма кандидати за председател на ВАС Първо заседание на ВСС: Няма кандидати за председател на ВАС

За искът по чл. 53 от ЗКИР

Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Гост. » 26 Юни 2011, 15:37

Колеги,
един въпрос ме мъчи напоследък и не мога да стигна до еднозначно решение - искът по чл. 53 от ЗКИР прекъсва ли придобивната давност?
Константната практика на ВС указва, че с предявяване на установителен иск се прекъсва придобивната давност, дори и ответната страна да продължава да владее имота. Искът по чл. 53 е установителен, но особен- признава право на собственост към един минал момент- влизане в сила на КК.
Ако да речем това( влизане в сила на КК) е някъде преди 20години, през цялото време, и далеч преди посочените години, ответната страна владее и до момента имота, но междувременно имаме предявен иск по 53 ЗКИ и влязло в сила СР по него, по ягодите, каква е ползата от този иск, когато не е предявен обективно съединен с иска по 108 от ЗС?
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот nk7702n » 26 Юни 2011, 17:10

Нещо се чудя какъв е смисълът на този въпрос, Поли. Нали искът по чл. 53 от ЗКИР е за установяване на грешки и непълноти в КК, а искът по чл. 108 с друг предмет - осъдителен относно правото на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Тоест, и двама иска могат да се предявят самостоятелно или обективно съединени. Но, според мен по - удачният вариант при спор за материално право да се предявят обективно съединени Този иск би следвало да прекъсва придобивната давност, все пак той се предявява, когато има спор за материално право, иначе би се приложила административната процедура по отстраняване на грешката в КК.
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот hidden » 26 Юни 2011, 17:45

poli_g написа:Искът по чл. 53 е установителен, но особен- признава право на собственост към един минал момент- влизане в сила на КК.
Ако да речем това( влизане в сила на КК) е някъде преди 20години, през цялото време, и далеч преди посочените години, ответната страна владее и до момента имота, но междувременно имаме предявен иск по 53 ЗКИ и влязло в сила СР по него, по ягодите, каква е ползата от този иск, когато не е предявен обективно съединен с иска по 108 от ЗС?

Искът по чл. 53 ЗКИР може да бъде или осъдителен иск по 108 ЗС, или установителен по 124 ГПК, или спор за граници по 109А ЗС. Ако е установителен, то той не може да се съединява с ревандикационния, защото осъдителният иск съдържа в себе си установителния. Ако е спор за граници, то той не прекъсва придобивната давност.
И аз не разбрах много добре въпроса.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот nannyogg » 26 Юни 2011, 17:47

nk7702n написа:Нещо се чудя какъв е смисълът на този въпрос, Поли. Нали искът по чл. 53 от ЗКИР е за установяване на грешки и непълноти в КК, а искът по чл. 108 с друг предмет - осъдителен относно правото на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Тоест, и двама иска могат да се предявят самостоятелно или обективно съединени. Зависи какво се цели като резултат от ищеца. А за придобивната давност, смятам, че тя се отнася до правото на собственост, докато поправката в КК е по - скоро дейност не с юридически, а такава за фактическо определяне на граници на имотите по КК, нищо че законът дава възможност установяването на грешки да става и по съдебен ред.


Не само, точно установителен за право на собственост към минал момент е /влизане в сила на регулационен план/. Т.е. владея си имота, мисля, че е 1000 квадрата, вадя си нова скица от АГКК и вътре виждам, че имотът ми е с площ 800 квадрата. Правя проверка и виждам, че 200 кв. метра са вписани към имота на съседите ми, въз основа на регулационен план от 1996 г., примерно /което ще е жив късмет, обичайно най-големите поразии са от много по-рано/. И ето го, чл. 53, ал. 2. Дали имам правен интерес ще трябва да решавам, но пък със 108 ще доказвам собственост към този момент, не към момента на грешния план, който пък ще е послужил за изготване на грешна кадастрална основа сега, а и 108 каква работа върши в случая?. Т.е. въпроса го разбирам така - може ли в производството по иск по чл. 53, ал. 2 да се направи възражение за придобивна давност? И отговорът ми е - по принцип, да, но дали ще бъде уважено - зависи - от титулите за собственост, от приложените регулации, от това станали ли са парцеларните граници имотни и т.н. и т.н. Съвсем възможно е, при придаваеми имоти по ЗТСУ примерно, ако всичко е ок с придаването по регулация и не съм се възползвала от сроковете по ЗУТ /тези по параграф 6 имам предвид/, да се наложи да си търпя новата квадратура. Трябва да се съобрази и параграф 8,ал.1 ПЗР на ЗУТ, разбира се.
Изобщо, признавам си, че вече няколко пъти ми се предлага да водя такъв иск и най-вече от страх да не подведа доверителите :oops: , прехвърлям делата на мой колега. Но покрай тях рових и четох, сигурно не сте го пропуснали, но има едно ТР 3/93 на ОСГК на ВС, третира регулацията по ЗТСУ, обаче вижда ми се относимо.
п.п. А КК от преди 20 години как ще е влязла? ЗКИР е от 2000 г., а първите КК практически почнаха да се одобряват към 2005 г., мисля. Но разбирам, че използвате и сте имали предвид КК вместо регулационен план.
Omnia vincit amor et nos cedamus amori.
Аватар
nannyogg
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Юни 2009, 08:28

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Гост. » 26 Юни 2011, 18:18

hidden написа:
poli_g написа:Искът по чл. 53 е установителен, но особен- признава право на собственост към един минал момент- влизане в сила на КК.
Ако да речем това( влизане в сила на КК) е някъде преди 20години, през цялото време, и далеч преди посочените години, ответната страна владее и до момента имота, но междувременно имаме предявен иск по 53 ЗКИ и влязло в сила СР по него, по ягодите, каква е ползата от този иск, когато не е предявен обективно съединен с иска по 108 от ЗС?

Искът по чл. 53 ЗКИР може да бъде или осъдителен иск по 108 ЗС, или установителен по 124 ГПК, или спор за граници по 109А ЗС. Ако е установителен, то той не може да се съединява с ревандикационния, защото осъдителният иск съдържа в себе си установителния. Ако е спор за граници, то той не прекъсва придобивната давност.
И аз не разбрах много добре въпроса.


Не съм съгласна с болда, така щото Ср по иска с пр. осн. чл. 53 ЗКИР има за предмет установяване право на собственост върху имота или част от него към минал момент – изработването на кадастралната основа, тъй като тя трябва да отразява вярно имотите според действителните им граници и обема на правото на собственост. В тази установителна част на иска той не е идентичен с иска по чл.108 ЗС( имплицитно вкл. установтелен е, но към дата на предявяване на ИМ, респективно към дата на постановяване на СР). :)


Не само ТР3/93, а и ТР 3 от 2011 съм чела, обаче въпросът ми е принципен-предходно производство е признато по отношение ответника, че определена квадратура е включена в кадастралната основа на имота на ответника към момента на одобряване на кадастралния план през средата на 90-те.
Съдът го е квалифицирал като иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР , което образувано далеч преди влизане в сила на ЗКИР ( образувано по чл. 32 ЗТСУ), ама дълги години на съдебно производство и усложнения всякакви , накрая е постановено по вече действащ ЗКИР) 8) .
Последна промяна poli_g на 26 Юни 2011, 18:34, променена общо 2 пъти
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот nk7702n » 26 Юни 2011, 18:20

Благодаря на nanyogg за подробния коментар, ето го и синтезирано съдържанието на ТР № 3 / 1993 на ОСГК, за тези, които се интересуват :

Т. № 3 от 15.7.1993 г. по г. д. № 2/93 на ОСГК БВС 1. Дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. 2. Понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменяването на плана на това основание - чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ.
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Гост. » 27 Юни 2011, 02:27

:roll: Извинете закъснението- обективно е, но все пак с оглед липсата на друго мнение приемам, че до тук nanyogg ме разбра в питането( колкото и хаотично да е. Е, може и да са ми рошави мислите( т.е. да пиша глупости), но все пак продължавам, докато не ме отрезви :idea: някой). И се връщам на следното твърдение:
може ли в производството по иск по чл. 53, ал. 2 да се направи възражение за придобивна давност? И отговорът ми е - по принцип, да

В конкретния казус не е направено възражение, което смятам за правилно- предмет на иска по 53 е право на собственост към момента на влизане в сила на регулационния план и основанието на иска произтича от интереса да се отстранят съществените непълноти или грешки в кадастъра към момента, когато е одобрен. След като предмет на делото е собственост към онзи момент възражението е ирелевантно( по ред причини с оглед казуса, отделно насрещен иск по 108 е бил немислим- би бил недопустим... ).

Не в това ми е проблема- публикувах темата, за да прочета разсъжденията ви по въпроса с давността ( опитвам да предвидя евентуално възражение на бъдещ ответник по ОУИ във връзка с този казус, признавам). Скромното ми мнение, е че иск по 53, ал.2 от ЗКИР не прекъсва придобивната давност и в този ред на споделени мисли ще съм благодарна на разсъжденията ви.

Спорна седмица, колеги.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Standbay » 27 Юни 2011, 22:56

Актът по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, по своята правна природа, има предназначение да установи липсата на имуществен спор между заявителя на искането за попълване на кадастралната карта и регистъра към нея и евентуални трети лица. Въведено е законовото изискване актът да бъде съставен на самото място и да бъде представен за подпис на лицата, собственици на съседни имоти, като чрез подписването му от тях, заявителя и длъжностното лице се гарантира липсата на какъвто и да било имуществен спор (спор за материално право).

№……................

гр. Пловдив, 05 януари 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.А.

при участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от председателя Я.А. административно дело № 2028 по описа за 2007 година на Пловдивския административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба на Г.П.П., действащ чрез пълномощника си адвокат З.З.,***8, против Заповед № КД –14–16–483 от 17.10.2007 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър–Пловдив, с която се одобрява изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /ККР/ на село Долнослав, Община Асеновград, за поземлен имот с идентификатор 22839.100.71.

В жалбата са наведени доводи, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се иска от съда неговата отмяна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началника на Служба по кадастъра – гр. Пловдив, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по направеното оспорването.

От конституираните в производството като заинтересовани страни – Х.Г.П. и Д.К.П., чрез адв.П., считат административния акт за законосъобразен , а жалбата за неоснователна.

Останалите заинтересовани страни-В.Г.Н., П.Г.Р., Г.Х.Д., Л.Т.Д. и Л.Г.Р., не се явяват, не се представляват и не взимат становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив не взема участие в настоящото производство.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което тя се явява допустима, а разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Заповед № КД –14–16–483 от 17.10.2007 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър–Пловдив е позована на подадено заявление вх. № 16-94-4493/24.09.2007 г. от Д.К.П., акт за непълноти и грешки № 320/12.10.2007 г./л.23/, заснемане на имота от правоспособно лице инж. Г. Минков и представените документи, изискващи се по чл. 58, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри.

От приетите по делото доказателства се установява, че с Нотариален акт №1, том ­­ІІІ, нотариално дело №337 от 2002 година /л.33/, Х.Г.П. и Д.К.П. са станали собственици на УПИ VІІ-77, в кв.6, по плана на село Долнослав, с площ от 548 кв.метра.

С нотариален акт №399, том ІІ, нотариално дело №734 от 1984 година /л.35/, Г.П.П. и П.К. Пейчева са станали собственици на дворно място с площ от 509 кв.метра, съставляващо имот с планоснимачен номер 79, за който е отреден парцел І-79, в кв.6 по плана на село Долнослав.

Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочен чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР визира материалноправните предпоставки за попълването на кадастъра. Процедурният ред за установяването им е уреден в ал. 2 и ал. 3 на същия законов текст, по смисъла на които непълнотите и/или грешките се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а в случай на спор за материално право относно действителната кадастрална граница между имотите този спор се решава по общия исков ред, преди издаването на заповед за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната основа.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена от компетентния орган – Началника на СК - Пловдив, с оглед правомощията му делегирани от Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър /сега Агенция по геодезия, картография и кадастър/ със Заповед № 300-120 от 15.08.2003 г., издадена на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, но е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на изискванията на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР, съответно чл. 62, ал. 3 и 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри, тъй като актът за непълноти и грешки № 320/12.10.2007 г. не е подписан от заинтересованите страни, което сочи на спор за материално право, който следва да се разреши предварително по съдебен ред и едва тогава Началникът на СК - Пловдив може да издаде заповед за одобряване на изменението на КП.

Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от заинтересуваните лица, както повеляват горецитираните законови и подзаконови разпоредби, е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Актът не следва да се подписва от пряко заинтересуваните лица, по силата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/05 г., само в хипотезите на изпълнение на влязло в сила съдебно решение, а по отношение на второто предложение и когато регулационните граници по приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, съдът обоснова своите изводи за незаконосъобразност.

В случая липсва акт, който да е подписан от жалбоподателя Г.П.П. и съпругата му П.К. Пейчева, налице е само съобщение /л.17/ до Г.П.П. и П.К. Пейчева за издадената заповед.

В последната е казано, че изменението се състои в ... промяна границите между поземлени имот /ПИ/ с идентификатори 22839.100.67, 22839.100.68, 22839.100.70 и 22839.100.71, като прилага регулацията за имот 22839.100.71-/УПИ VІІ-77/. Заличават се от кадастралната карта и кадастралните регистри ПИ 22839.100.67, 22839.100.68, 22839.100.70 и 22839.100.71 и се нанасят нови по приложената регулация, които получават идентификатори 22839.100.427, 22839.100.428, 22839.100.429 и 22839.100.430...

Липсва фактическото обосноваване в оспорената заповед, от което да става ясно за кого се заличава и за кого остава собствеността, а това обстоятелство както и констатираното различие в площите по документите за собственост на /л.33 и л.35/ и тези посочени в заповедта, обосновават извод за незаконосъобразност на административния акт.

При констатирането на тези обстоятелства, службата е следвало да състави акт, който се представя за подпис на всеки от заинтересованите собственици и ако се направи възражение или се откаже подписването му, се отказва исканата поправка с указание за отстраняването на спора за собственост по съдебен ред. В административното производство нито администрацията, нито съдилищата могат да се произнасят относно правата на собственост.

Актът по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, по своята правна природа, има предназначение да установи липсата на имуществен спор между заявителя на искането за попълване на кадастралната карта и регистъра към нея и евентуални трети лица. Въведено е законовото изискване актът да бъде съставен на самото място и да бъде представен за подпис на лицата, собственици на съседни имоти, като чрез подписването му от тях, заявителя и длъжностното лице се гарантира липсата на какъвто и да било имуществен спор (спор за материално право).

При основанието на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, акт за установяване на непълнотите и грешките се съставя дори и в случаите на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри.

След като актът не е подписан, законът навежда към наличие на спор за материално право, а аргумент за този извод е и текстът на чл. 62, ал. 6 от Наредбата, която по същество повтаря изискването на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и също установява преюдициалност на разрешаването на спора за материално право. Законът изисква не съобщаване на акта, а изричното му подписване, което е индиция, че заинтересованите не оспорват новозаснетия кадастрален имот. При наличието на отказ да се подпише акта, за административния орган са налице условията да откаже издаването на позитивен административен акт за попълване, поради забраната на чл. 53, ал. 2, пр. 2 ЗКИР. Като не е спазил тези изисквания, Началникът на СК - Пловдив е издал заповедта в нарушение на материалния закон и на процедурата за съставяне на акта за непълноти и грешки.

Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗКИР, одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят: когато съдържат непълноти или грешки (т. 1); когато са одобрени при нарушение на закона (т. 2); когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1 (т. 3). Ал. 2 предвижда, че непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице, като когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Съгласно ал. 3, непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Т. е. съгласно чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, кадастърът може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, документирано с подписите им върху акта за непълноти и грешки или въз основа на съдебно решение по спор за материално право.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в частта, в която въвежда като основание за изменение на кадастъра и нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, административният съд намира, че не следва да се прилага, по силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА. Тя противоречи на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация. В този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 2797/16.03.2007 г. по адм. д. № 369/2007 г., II о.

Действително, по смисъла на чл. 41 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралният регистър за урегулираните поземлени имоти се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове и друга документация, одобрени по реда на отменените ЗЕКРБ и ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, или са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления, като данните за собствениците и носителите на други вещни права се набират от източниците по ал. 2 на същия член.

В тази връзка, документите си за собственост на процесната част от имота и доводите си за границите му по предходния кадастрален план Х.Г.П. и Д.К.П. са могли да правят в производство по чл. 49, ал. 2 ЗКИР по обжалване на заповедта, с която е одобрен кадастърът. След като е пропусната възможността и срокът за това /л.44, Заповед №РД-18-5 от 31.01.2005 година на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е обнародвана в ДВ бр.17 от 22.02.2005 година/, поправката на грешка в кадастралния план може да се направи само по реда на чл. 53, ал. 1, което предполага съгласие на всички заинтересовани собственици или разрешен спор за материално право.

Предвид горното, съдът приема, че задължително условие за изменение на влязлата в сила кадастрална карта е съгласието на заинтересуваните собственици, удостоверено с подписа им върху акта за грешки или непълноти - чл. 53, ал. 3 ЗКИР. В настоящия случай е установено, че собствениците на поземлен имот с идентификатор № 22839.100.67, чиято площ и граници се променят не са подписали акта, а и няма данни в административното производство същия да им е бил съобщаван за подпис, след като за тях съществува и правната възможност в административното производство да направят съответното възражение.

По същите съображения приетата по делото СТЕ, подкрепя направените вече изводи.

Изложеното до тук е достатъчно за да се приеме, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият ще следва да бъде отменен изцяло.

Жалбоподателят има право на извършените разноски по производството, за които в кориците на делото са налични разходно-оправдателни документи за 230 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, Х-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № КД –14–16–483 от 17.10.2007 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър–Пловдив, с която се одобрява изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /ККР/ на село Долнослав, Община Асеновград, за поземлен имот с идентификатор 22839.100.71.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър град София да заплати на Г.П.П. с ЕГН **********,***, сумата от 230 лв./двеста и тридесет/ лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Дай ми фактите, за да ти дам правото!
Аватар
Standbay
Потребител
 
Мнения: 568
Регистриран на: 27 Авг 2008, 21:46

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Гост. » 27 Юни 2011, 23:26

Предмета на това дело и моето питане се различават, но наистина благодаря.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Melly » 27 Юни 2011, 23:50

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установения в ЗКИР ред от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Неговото основно предназначение е да дава информация за намиращите се на територията на Република България недвижими имоти и за съществуващите по отношение на тях вещни права (чл. 2, ал. 2 ЗКИР).

На следващо място за гарантиране на истинността на кадастралните данни е уредена и възможността за поправка и допълване на кадастъра (чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР). Заповедите за одобряване на кадастралните карти и регистри имат констативно действие. Те не създават права на собственост, а само отразяват актуалните такива към момента на издаване на заповедта.
Органите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не могат при изготвянето на кадастрална карта да решават спорове за материално право. Те са длъжни да отразят в кадастралната карта съществуващото фактическо положение.
Именно с оглед постигането на съответствие на отразеното в кадастъра с действителното правно положение е предвидена възможност за извършването на последващи корекции и изменения на кадастралната карта или регистри.
ВКС приема, че установяването на допусната неточност в отразените в кадастъра факти не може да се търси по исков ред. Той аргументира това свое становище с правилото, според което установителните искове за факти са допустими единствено в предвидените от закона случаи, а такова предвиждане липсва при кадастралните данни. Установителен иск обаче може да се предяви по отношение на притежаваните от ищеца вещни права, ако възникне спор относно отразеното в кадастралните регистри.
В ЗКИР законодателят е предвидил специален ред за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра - чл. 53 ЗКИР. В този смисъл се посочва, че редът по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР има императивен характер. Процедурата започва по молба на заинтересованото лице за установяване на грешки или непълноти в кадастралния план. Те се установяват с констативен акт, съставен на място, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици или носители на други ограничени вещни права, които се засягат.
Неподписването на констативния акт сочи наличието на спор за материално право, поради което е пречка за издаване на заповед за попълване на грешки или непълноти в кадастралния план. Този спор следва предварително да бъде решен в исково производство.
Едва след това допуснати грешки в кадастралния план биха могли да бъдат отстранени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №180

ГР.ВИДИН

В ИМЕТО НА НАРОДА



Видински окръжен съд гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и единадесета година в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ :Д.М.

С. С.

В.М.



С участието на секретаря и в присъствието на Прокурора, като разгледа докладваното от С. В.М. ВЧГРД дело № 122 по описа за 2011 г, за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано по повод частна жалба от „А…и… „АД-гр.С…, бул.”Ал.С… „ № … ет.. срещу определение № 89-РЗ/14.01.2011г. по гр.д № 1304/2010г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Подържат в частната жалба, че постановеното определение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Посочват, че неправилно ВРс е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР-установителен иск за право на собственост към момента на влизане в сила на регулационния план и се е позовал на решение № 22 от 1982г. на ВКС. Подържат, че предявеният от тях иск е с правно основание чл.108 ЗС, като никъде в молбата не правят твърдения за непълнота или грешка в кадастралния план. Посочват, че са повдигнали спор за собственост, който следва да бъде разрешен по общия исков ред и едва след това да се пристъпи към отстраняване на грешките и непълнотите в кадастралния план. Посочват, че този извод следва от изричната разпоредба на чл.53 ал.2 ЗКИР, както и от константната практика на ВКС и ВАС. Подържа се, че споровете за метериално право са преюдициални по отношение административната процедура по нанасяне на поправки и отстраняване на непълноти и грешки в кадастралните планове и основи.

Подържат, че са сезирали ВРС с иск за материално право-чл.108 ЗС, включващ в себе си както иск за признаване за установено, че ищеца е собственик, така и осъдителен за отстъпване на собствеността и предаване на владението. Считат, че е неправилен изводът на ВРС, че първо следва да се проведе административна процедура, а едва след това да се предяви установителен иск .

Моли ВОС да постанови определение, с което отмени обжалваното определение на ВРС като незаконосъобразно.

Ответната по жалба страна не е взела становище по иска.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, доказателствата приложени към същата и съобразявайки данните в нея ,прие за установено следното от фактическа страна :

Частната жалба е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от обжалване, като разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения :

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установения в ЗКИР ред от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Неговото основно предназначение е да дава информация за намиращите се на територията на Република България недвижими имоти и за съществуващите по отношение на тях вещни права (чл. 2, ал. 2 ЗКИР).

На следващо място за гарантиране на истинността на кадастралните данни е уредена и възможността за поправка и допълване на кадастъра (чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР). Заповедите за одобряване на кадастралните карти и регистри имат констативно действие. Те не създават права на собственост, а само отразяват актуалните такива към момента на издаване на заповедта.
Органите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не могат при изготвянето на кадастрална карта да решават спорове за материално право. Те са длъжни да отразят в кадастралната карта съществуващото фактическо положение.
Именно с оглед постигането на съответствие на отразеното в кадастъра с действителното правно положение е предвидена възможност за извършването на последващи корекции и изменения на кадастралната карта или регистри.
ВКС приема, че установяването на допусната неточност в отразените в кадастъра факти не може да се търси по исков ред. Той аргументира това свое становище с правилото, според което установителните искове за факти са допустими единствено в предвидените от закона случаи, а такова предвиждане липсва при кадастралните данни. Установителен иск обаче може да се предяви по отношение на притежаваните от ищеца вещни права, ако възникне спор относно отразеното в кадастралните регистри.
В ЗКИР законодателят е предвидил специален ред за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра - чл. 53 ЗКИР. В този смисъл се посочва, че редът по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР има императивен характер. Процедурата започва по молба на заинтересованото лице за установяване на грешки или непълноти в кадастралния план. Те се установяват с констативен акт, съставен на място, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици или носители на други ограничени вещни права, които се засягат.
Неподписването на констативния акт сочи наличието на спор за материално право, поради което е пречка за издаване на заповед за попълване на грешки или непълноти в кадастралния план. Този спор следва предварително да бъде решен в исково производство.
Едва след това допуснати грешки в кадастралния план биха могли да бъдат отстранени.

С оглед на посоченото по-горе ВОС приема, че ВРс е сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС и този спор за материално право следва да се разреши с влязло в сила съдебно решение по общия исков ред за правото на собственост върху тези земеделски земи и по реда на чл.53 ЗКИР да поиска изменение на кадастралната карта и имотния регистър. В този смисъл е и разпоредбата на чл.53 ал.2 изр. Второ от ЗКИР според която когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Споровете за материално право по чл.53 ал.2 ЗКИР са преюдициални по отношение административната процедура по нанасяне на поправки и отстраняване на непълноти и грешки в кадастралните планове и основи- Р № 5040/02.06.2005 по адм- дело № 273382005 на ВАС, Р № 3595 от 21.04.2005 по адм. Дело № 5159/2004 на ВАС.

При тези данни определението на ВРС, с което е прекратено производството по делото следва да бъде отменено и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Видински окръжен съд :

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 89-РЗ/14.01.2011г. по гр.д № 1304/2010г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

ВРЪЩА делото на ВРс за продължаване на производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.


П.П. А имаш влязло в сила решение по 108 ЗС. :wink:
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Standbay » 28 Юни 2011, 06:27

Мисля че разбирам от къде идва заблудата, че съществува право на иск по чл. 53 ЗКИР
Тази анонимна пулбикация е вкарала в заблуждение не малко хора
Да се говори за иск по чл. 53 ЗКИР е все едно да се говори за иск по чл. 79 ЗДС.
Производството по чл. 53 ЗКИР е изцяло административно - цитираното от мен решение, както и това от Melly не оставят никакво съмнение в това.
Спорът за материално право може да бъде както за собственост, така и за ограничени вещни права - позване, преминаване(сервитут), право на строеж, определяне на границите - т.е. исковете по ЗС
Дай ми фактите, за да ти дам правото!
Аватар
Standbay
Потребител
 
Мнения: 568
Регистриран на: 27 Авг 2008, 21:46

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Гост. » 28 Юни 2011, 08:48

Ще пиша малко по-късно, че имам ангажимент.
Влязлото в сила СР по 108 не ме успокоява, защото винаги може да заведе ново дело с такъв предмет ( каква му е ползата, като вчера в с.з по реда на чл. 114 ГПК(отм.) призна неизгоден факт- от 1980г. не владее имота...).

Остава ми въпросът- каква е по ягодите ползата от едно дело с предмет установяване ПС към дата 1985г.? ( диспозитивът е такъв- към 85г.)? И този иск какво отношение има към давността?

Посочих 79, защото той указва, че иде реч за спор за право( има интерес да си предяви иск по реда на чл. 124 ГПК, евентуално 108 ЗС с усложнения- според зависи фактологията), но не съм съгласна в онази тема, че е приложим ЗЗД.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Standbay » 28 Юни 2011, 09:06

poli_g написа:Влязлото в сила СР по 108 не ме успокоява, защото винаги може да заведе ново дело с такъв предмет (

Кой го твърди това :shock: :shock: :shock:
Ами 299(224) гпк :roll:
Дай ми фактите, за да ти дам правото!
Аватар
Standbay
Потребител
 
Мнения: 568
Регистриран на: 27 Авг 2008, 21:46

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот nannyogg » 28 Юни 2011, 16:06

Standbay написа:Мисля че разбирам от къде идва заблудата, че съществува право на иск по чл. 53 ЗКИР
Тази анонимна пулбикация е вкарала в заблуждение не малко хора

Да се говори за иск по чл. 53 ЗКИР е все едно да се говори за иск по чл. 79 ЗДС.
Производството по чл. 53 ЗКИР е изцяло административно - цитираното от мен решение, както и това от Melly не оставят никакво съмнение в това.
Спорът за материално право може да бъде както за собственост, така и за ограничени вещни права - ползване, преминаване(сервитут), право на строеж, определяне на границите - т.е. исковете по ЗС


Сред заблудените са няколко състава на районни и окръжни съдилища, както и такива на ВКС - приемам обаче, че тяхната заблуда при квалификацията на исковете и постановяването на решенията по-долу се дължи на навика им да ровят в гугъл. Моята заблуда се обяснява по-просто - недостатъчна подготовка.

Решение № 175 от 27.05.2009 г. на ОС - Велико Търново по гр. д. № 254/2009 г.
Решение № 1425 от 23.07.2009 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 991/2009 г., 8-ми гр. с-в, докладчик съдията Виолета Гъдева
Решение № 420 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев
Решение № 640 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 398/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова
Определение № 204 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова

По повод второто потъмнено - искрено Ви моля да посочите иск по ЗС, чрез който се установява право на собственост към минал момент.

п.п. Извинения към poli_g за отклонението от темата 'и.
Omnia vincit amor et nos cedamus amori.
Аватар
nannyogg
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Юни 2009, 08:28

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Гост. » 28 Юни 2011, 18:00

Standbay написа:
poli_g написа:Влязлото в сила СР по 108 не ме успокоява, защото винаги може да заведе ново дело с такъв предмет (

Кой го твърди това :shock: :shock: :shock:
Ами 299(224) гпк :roll:


Нали! Е, и за мен бе изненада този факт, ама е дълго, както каза ти, и с оглед обема на една 15г. съдебна сага го прозрях. Възможно е! Допустимо ли е?- защо не, особено ако в установителната част по 108 ( 2000г.)е разглеждан въпроса за ПС към 85г. ( "не е доказал, че е собственик на имот с претендирана площ от определена квадратура и същия не е част от парцел .... в рамките на който е ограничено правото му на собственост", и защото е отхвърлен иска по 53 :arrow: отхвърля и по 108.
По-късно Решението е обезсилено, но само в частта по 53, в останалата част е влязло в сила, като от ВКС указват, че при промяна в обстоятелствата- защо не?

Горното е последица от юридически заигравки 8) - няколко дела с идентичен предмет, спирани и прочее... довели до това патово положение ( той няма интерес да предяви иск по 108, аз не искам да продължава това положение и обмислям възможността за ОУИ, защото нямам друга възможност след като има уважен вече иск по 53) , като през цялото време ответникът си владее имота.
Та, за това продължавам да си питам за давността?

п.п. Няма проблеми с отклоняване- темата си е ок. и всяко мнение е интересна посока за размисъл.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот hidden » 29 Юни 2011, 07:27

poli_g написа:
hidden написа:
poli_g написа:Искът по чл. 53 е установителен, но особен- признава право на собственост към един минал момент- влизане в сила на КК.
Ако да речем това( влизане в сила на КК) е някъде преди 20години, през цялото време, и далеч преди посочените години, ответната страна владее и до момента имота, но междувременно имаме предявен иск по 53 ЗКИ и влязло в сила СР по него, по ягодите, каква е ползата от този иск, когато не е предявен обективно съединен с иска по 108 от ЗС?

Искът по чл. 53 ЗКИР може да бъде или осъдителен иск по 108 ЗС, или установителен по 124 ГПК, или спор за граници по 109А ЗС. Ако е установителен, то той не може да се съединява с ревандикационния, защото осъдителният иск съдържа в себе си установителния. Ако е спор за граници, то той не прекъсва придобивната давност.
И аз не разбрах много добре въпроса.


Не съм съгласна с болда, така щото Ср по иска с пр. осн. чл. 53 ЗКИР има за предмет установяване право на собственост върху имота или част от него към минал момент – изработването на кадастралната основа, тъй като тя трябва да отразява вярно имотите според действителните им граници и обема на правото на собственост. В тази установителна част на иска той не е идентичен с иска по чл.108 ЗС( имплицитно вкл. установтелен е, но към дата на предявяване на ИМ, респективно към дата на постановяване на СР). :)


А защо искът ще е установителен за минал момент (към датата на изработването на КК)? Това от къде следва? Според мен спорът за материално право ще касае настоящия момент.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Гост. » 29 Юни 2011, 10:54

А защо искът ще е установителен за минал момент (към датата на изработването на КК)? Това от къде следва? Според мен спорът за материално право ще касае настоящия момент.


Добре, да помислим- ако искаме да се установи грешка в КО, а последния кадастрален план е одобрен някъде назад във времето( както правилно посочи nannyogg) какъв иск имате възможност да предявите?
На мен, доколкото ми е известно, ако има грешка в заснемането и част от площта на моя имот е заснета в площа на вашия, който ми е съседен- нямам друг иск освен по 53.

Нямам много време и пускам едно сходно на моя казус СР( не му знам съдбата, но пък Р в този смисъл изобилстват)

Гр. С. , 23.04.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА ПЕТКО Г.
при секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдията КОЛЕДЖИКОВА гр. д. № 597 по описа за 2009 г. на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и сл. ГПК отм. вр.§ 2, ал.2 от ПЗР ГПК.
С решение № 283 от 24.11.2008 г. по гр. д. № 392/2007г. на Свогенския районен съд А. Д., Р. Д., С. Ц., Ц. Д. от с.С. , Р. И. от с.Т. и Н. Д. от гр.Б. са осъдени да предадат на П. Д. и Т. Д. от гр.С. владението върху 56 кв.м. от следния недвижим имот: УПИ № ХІV-262, кв.13 по ПУП на с.С. , целият с площ от 425 кв.м., заключени между точки -4-5-6-7-9 (кафяви) по скицата към заключението на вещото лице, приета в с.з. на 25.03.2008 г., като искът в останалата му част е отхвърлен. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 156,56 лева.
Решението е обжалвано от А. Д. с искане за обезсилване, евентуално за отмяната му и за отхвърляне на предявения иск.
Ответниците Т. Д. и П. Д. оспорват жалбата, останалите не изразяват становище.
Ищците са предявили против ответниците иск за предаване владението на част от УПИ № ХІІІ-264, кв.13 по регулационния план на с.С. , заключена между страничната регулационна линия между парцели ХІV-262 и ХІІІ-264 в кв.13, имотната граница, нанесена на скицата към акта за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план от 09.02.1998 г. и уличната регулация, която част съставлявала част от имот пл.№ 262 в кв.13 по плана на с.С. . Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на парцел ХІV-262, а ответниците са собственици на парцел ХІІІ-264 в кв.13 по плана на с.С. . Поради грешка в кадастралната основа част от имот пл.№ 262 на ищците била включена в парцел ХІІІ-264, собственост на ответниците. Последните оспорили правата на ищците в инициираното производство пред административния орган за нанасяне на вярната имотна граница. Ответниците владеели имота без основание.
Ответниците пред районния съд са оспорили предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.188, ал.1 ГПК отм., приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е и се установява от писмените доказателства по делото, че ищците са собственици на дворно място от 425 кв.м., съставляващо парцел ХІV-262 в кв.13 по плана на с.С. с построената в същото сграда, а ответниците са собственици на дворно място от 550 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-264 в кв.13 по плана на същото село.
Видно от протокол от 05.04.1969 г. по гр.д. № 140 от 1969 г., праводателят на ищците е получил в дял парцел ХІV-311 в кв.13 по плана на с.С. , а ответникът А. Д. и праводателката на останалите ответници са получили в дял парцел ХVІІІ-311 в същия квартал.
Установява се от заключението по съдебно-техническата експертиза вещото лице Милчев, че при одобряване на действащия дворищнорегулационен план от 1983 г. границата между парцели ХІV-311 и ХVІІІ-311 в кв.13 по предходния план, която е и обща имотна граница между имоти пл.№№ 262 и 264, не е отразена вярно. При изготвяне на комбинирана скица, отразяваща двата плана вещото лице е установило, че мястото, заключено между точките -4-5-6-7-9- с площ от 56 кв.м. по графично изчисление, съставлява част от парцел ХІV-311 в кв.13 по предходния план и неправилно е заснето като част от имот пл.№ 264 по действащия план, собственост на ответниците по иска.
Със заповед № 70 от 18.02.1993 г. на Кмета на Община Своге е одобрено нанасянето на имотната граница между имоти пл.№ 262 и 264 и изменението на дворищната регулация досежно регулационната граница по имотната граница между парцели ХІV-262 и ХІІІ-264 в кв.13 по плана на с.С. . Заповедта е отменена с решение от 09.07.1993 г. по гр.д.№ 713/1993 г. на СОС.
По молба на праводателя на ищците Цене Д. е съставен акт за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план от 09.02.1998 г., в който е канстатирано, че парцелната граница на парцел ХІV-311 в кв.13 по предшестващ план на с.С. не е заснета вярно като имотна между имоти пл.№№ 262 и 264 в кв.13 по действащия план ан селото. Констатирано е, че границата между двата имота не е материализирана на място. В графичната част на акта е заснета и нанесена с кафяв цвят имотната граница между имотите.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
На първо място, по оплакването за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск, следва да се посочи, че с оглед искането в ИМ и уточненията на ищците в молби от 25.05.2009 г. и от 08.07.2009 г. съдът приема, че е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, разгледан и от районния съд. Ето защо това оплакване е неоснователно.
По предявения ревандикационен иск ищецът следва да установи следните елементи от фактическия състав на чл.108 от ЗС – че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът владее същия без да има основание за това. В случай, че ответникът твърди наличие на правно основание за владението си, той следва да го установи в процеса.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск за предаване владението върху част от имот, който е погрешно заснет в кадастралния план като имот на ответниците, не обуславят основателност на ревандикацията, преди да е проведен успешно иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР за поправка на грешка в кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура.
От значение по настоящото дело са единствено данните от действащия план от 1983 г. В кадастралния план е нанесена границата между двата съседни имота – тя определя принадлежността на спорната земя към имота на ответниците. В случай, че има грешка в кадастралния план в частта относно спорната земя, пътят на защита е друг – по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР. Спорът за материално право по чл.53, ал.2 от ЗКИР завършва с решение, което има установително действие към минал момент – момента на одобряване на кадастралния план. Това решение няма вещно-прехвърлително или конститутивно действие – до евентуалното изменение на съответния план, заварените планове запазват своето действие, включително и вещноправното действие на дворищнорегулационния план. Ето защо в спора за собственост с ответниците ищците не могат да се позовават на евентуална грешка в кадастралния план, ако такава не е установена по надлежния ред.
Основанието на иска по чл. 108 ЗС и искането, с което се претендира владението, не са идентични на основанието и на искането по установителния иск за признаване, че са допуснати съществени непълноти или грешки в кадастралния план, макар този иск да е предпоставен от право на собственост. С осъдителния иск по чл. 108 ЗС се признава, че към момента на неговото предявяване и на постановяването на решението ищецът е собственик на имота, че владелец на същия без основание е ответникът и затова той се осъжда да го придаде на невладеещия го негов собственик.
От друга страна, с иск по чл. 108 ЗС за процесната част от парцел /УПИ/ ХІІI-264, не може да бъде разрешен спор за имуществено право по смисъла на чл. 53 от ЗКИР, респ. двата иска не могат да бъдат съединявани за разглеждане в едно производство. Между иска по чл. 53 от ЗКИР и иска по чл. 108 от ЗС е налице съществена разлика с оглед момента, към който се цели установяването на правото на собственост - в първия случай това става към момента на влизане в сила на регулационния план и основанието на иска произтича от интереса да се отстранят съществените непълноти или грешки в кадастъра към момента, когато е одобрен, а във втория случай собственикът защитава правото си на собственост към датата на предявяването на иска и основанието на иска произтича от интереса да се иска връщане на имота от несобственик, който го държи без правно основание. Различна е и активната легитимация по иска по чл. 53 от ЗКИР и по иска по чл. 108 ЗС - в първия случай следва ищецът да е притежавал правото на собственост върху имота към момента на одобряване на регулационния план или да е правоприемник на собственика към същия момент, а във втория случай ищецът следва да се легитимира като собственик към датата на предявяване на иска, съответно към датата на постановяване на съдебното решение.
В спора по предявения по делото ревандикационен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи на първо място активната си легитимация на собственик на процесната част от урегулиран поземлен имот. Това не е установено в процеса, поради което съдът приема, че искът за ревандикация е неоснователен.
Съгласно § 6, ал. 6 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, действащите към деня на влизане на този закон в сила териториално устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове могат да се изменят при условията и по реда на същия закон. Съобразно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, влезлият в сила план може да се изменя и когато кадастралният план или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки. В тези случаи изменението на подробния устройствен план се допуска, след като се допълни, съответно поправи кадастралния план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно поправи кадастралната карта по реда на ЗКИР. Цитираната разпоредба не предвижда пряко основание за предявяване на иск за установяване на грешка или непълнота в кадастралния план, респ. в кадастралната карта, а урежда предпоставките за изменение на действащия подробен устройствен план, когато непълнотите или грешките не са свързани със спор за имуществено право. Разпоредбата препраща към Закона за кадастъра и имотния регистър. Спорът за граници на имоти в регулация, когато е свързан със спор за собственост, се разрешава с иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, който има за предмет установяване право на собственост към минал момент, докато чрез ревандикацията се защитава налично право на собственост.
При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че липсват основания да се приеме, че обемът права на собственост, в рамките на собствения на ищците недвижим имот- УПИ XIV-262, е нарушен и са налице основанията за уважаване на ревандикационния иск.
Направените от настоящата инстанция изводи не съвпадат с постановеното в обжалваното решение, поради което то следва да се отмени и вместо него да се постанови друго

:roll: Намерих си отговор на първия ми въпрос. Втория с давността още си стои.


Предявената искова молба е отново нередовна и отново следва да бъде оставена без движение.
Констатираните с предходното съдебно определение нередовности по исковата молба, не са отстранени в цялост. Отново укзава на ищцовата страна, че следва да се съобрази със спецификата на предявения иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Наличието на грешка в кадастралната основа /кадастрална карта и регистър/ и на свързан с нея спор за материално право са материалноправните предпоставки за основателност на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР , по наличието и/или отсъствието на които съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Предмет на тези искове е признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на влизане в сила на определен КП или РП, ищецът е бил собственик на определена площ, представляваща част от неговия имот/УПИ, която в резултат на грешка в кадастралната основа неправилно е била заснета към имота/УПИ на ответника. В случая, петитумът на исковата молба не отговаря на това условие за допустимост. В него не е посочен планът, в който е била допусната твърдяната грешка, в резултат на която площ от УПИ на ищците неправилно е била заснета в УПИ на ответниците. Тук следва да се съобрази от ищцовата страна, че искът по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по своя характер е установителен иск за собственост към минал момент - този на изготвянето на последния кадастрален план, а не към настоящия момент, както по-скоре се твърди и сочи в исковата молба. В този смисъл следва да се прецизира, както обстоятелствената част, така и петитума на иска, с оглед това, че следва във всички случаи на предявен иск с пр. основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, да е налице установителна претенция, като изрично се посочи по кой план се желае установяване на действително съществуващото положение. Следва да се изложат обстоятелства и към кой момент /по кой КП/ е допусната твърдяната грешка, и в какво се изразява значението й за регулационните предвиждания. Посочените обстоятелства са необходими за индивидуализацията на спорното материално право, за да може да се изследват параметрите на правото на собственост на ищците върху конкретен имот към минал момент и дали е осъществено последващото му погрешно заснемане в съответния КП /кадастрална карта и кадастрален регистър/. Освен това следва както петитума, така и самата обстоятелствена част на исковата молба следва да са в насока - или да се установи наличие на грешка, или непълнота в кадастралната карта, като се посочи от кой имот, и каква част е пропусната да се впише като такава на собственост на ищците, респ. каква част погрешно и от кой имот, е била записана като собствена на ответниците, да се конкретизира към кой минал момент претендират правото на собственост върху описания имот, по кой КП е допусната грешка и в какво точно се изразява тя, при заснемането на имота, и в какво се изразява значението й за регулационните предвиждания, кой е предходния КП и РП, по който иматът е бил заснет вярно и каква именно грешка е допусната в последващите планове. Без яснота по тези въпроси искът би бил недопустим.
На следващо място имотите следва да бъдат индивидуализирани с пълните си кадастрални данни – номер, площ, съседи, местонахождение и пр., както в обстоятелствената част, така и в петитума на молбата.
На следващо място отново следва да се прецени доколко е допустимо в рамките на едно производство е допустимо обективното съединяване на двата предявени иска – чл. 53, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС за разглеждане в едно производство, като се вземе предвид дали предявяването на ревандикационен иск при условия-та на обективно комулативно съединяване с иска по чл.53/2/ ЗКИР не е лишено от правен интерес. Тъй като преди отстраняването на грешката в кадастъра по силата на влязлото в сила решение по иска по чл.53 ал.2 ЗКИР ревандикационната претенция би била преждевременно заявена, което налага евентулно следва да се прецени дали в едно производство, с това по ЗКИР е допустима и петиторната защита с иска по чл.108 ЗС. Да се отчете и обстоятелството, че при положение, че спорът е за имоти в населено място с одобрена кадастрална карта по ЗКИР, преюдициалността на производството по иска по чл.53 ал.2 ЗКИР по отношение на иска по чл.108 ЗС е несъмнена, тъй като обектът на правото на собственост по КК е поземленият имот, означен с идентификатор и индивидуализиран с посочените в чл.27 ал.1 т.1 ЗКИР кадастрални данни. А условие за редовност на исковата молба е имотът да е описан по действащия към момента на предявяване на иска по чл.108 ЗС план .Това обстоятелство, както и изискването за вписване на исковата молба по иска по чл.108 ЗС предпоставят предварително разрешаване на спора относно отразяването на имота в КК, след което би била възможна петиторната защита по ревандикационния иск.
На следващо място исковата молба не е вписана. Задължение на страната е да прояви процесуална активност и да впише молбата, като съда само следи служебно и указва за това.
С оглед на така констатираните нередовности, ИМ отново следва да се остави без движение, с указание за представянето на нова и поправена искова молба с прецизна обстоятелствена част и петитум съобразно дадените по-горе в настоящето указания, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.



....
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот hidden » 29 Юни 2011, 19:38

poli_g написа:
А защо искът ще е установителен за минал момент (към датата на изработването на КК)? Това от къде следва? Според мен спорът за материално право ще касае настоящия момент.


Добре, да помислим- ако искаме да се установи грешка в КО, а последния кадастрален план е одобрен някъде назад във времето( както правилно посочи nannyogg) какъв иск имате възможност да предявите?
На мен, доколкото ми е известно, ако има грешка в заснемането и част от площта на моя имот е заснета в площа на вашия, който ми е съседен- нямам друг иск освен по 53.

Е как да няма друг иск? Искът ще е по чл. 109А ЗС.
Объркването идва от механичното пренасяне на уредбата по ЗТСУ към ЗУТ. Уредбата по ЗТСУ предвиждаше вещноправен ефект на дворищно-регулационните планове, какъвто ПУП по ЗУТ няма и няма нужда исковете по чл. 53 ЗКИР да установяват материално-правното положение към минал момент.
Определение № 142 от 12.06.1999 г. на ВКС по ч. гр. д. № 136/2001 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков
Бюлетин на върховния касационен съд, бр. 6/2001 г., стр. 29

чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ

Легитимирани като страни по исковете за граници са собствениците на съседните имоти (и титулярите на ограничени вещни права). Трети лица, които нямат отношение към правото на собственост (в т. ч. органите по ТСУ), не са легитимирани да участват в производството като страни.
------------------------
Обжалвано е въззивно определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото по отношение на Общинска администрация - К.
За да потвърди определението на районния съд и по този начин го направи свое, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, Общинската администрация Костинброд не е юридическо лице и не е легитимирана да участва в производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ се отличава от иска по чл. 109а ЗС по това, че не се претендира определянето на граница между два имота към настоящия момент, а установяването на граница, съществувала към един минал исторически момент. За постановяването на решението по този иск, е без значение, какви промени в регулационния статут на имотите са се извършвали след посочения исторически момент и какви регулационни промени ще бъдат извършени след предявяването на иска в хода на производството по делото (чл. 188, ал. 3 ГПК). Легитимирани като страни по исковете за граници са собствениците на съседните имоти (и титулярите на ограничени вещни права), тъй като само тяхната правна сфера се засяга от възникналия спор. Трети лица, които нямат отношение към правото на собственост (в т. ч. органите по ТСУ), не са легитимирани да участват в производството като страни, тъй като тяхната правна сфера не се засяга от спора между собствениците. Органите по ТСУ, които са отказали попълването на кадастралната основа, поради наличието на спор между собствениците, не може да участват в исковото производство по разрешаването на спора. Те ще зачетат влязлото в сила съдебно решение съгласно чл. 220 ГПК, тъй като то е задължително за всички учреждения в Републиката.

Закон за териториално и селищно устройство
Чл. 32. (1) Влезли в сила застроителни и регулационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят:
1. в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството;
2. когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Ако непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само кадастралният план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред;
3. когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания;
4. когато планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания;
5. когато планът е одобрен при съществени закононарушения. По тази точка не могат да се изменят планове, по които има влязло в сила решение на съд или на юрисдикция или когато планът е приложен;
6. (нова - ДВ, бр. 45 от 1984 г.) по предложение на съда по дела за делба на парцели.
(2) Влезлите в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят и със съгласие на всички пряко заинтересовани собственици.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 79 от 1998 г.) Не се допуска застроителните и регулационните планове да се изменят на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 и 3, с оглед създаване на законно разположение или допустим начин и характер на застрояване за незаконно направени строежи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) След изтичане на срока по чл. 182а, ал. 1 непълноти и грешки в кадастралната карта и с кадастралните регистри се отстраняват по реда на чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър.


Мисля, че искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) е различен от визираните в чл. 53 ЗКИР искове.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот Гост. » 29 Юни 2011, 19:58

Бихте ли ми подсказал разликата между двата иска?

Съдържанието на нормите е следното:
32 ЗТСУ
Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред

53 ЗКИР
Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.

ЗТСУ е отменен от 01.01.2001г., а ЗКИР е влязъл в сила от същата дата( обяснявам си го, за да няма празнота в уредбата), но на пръв прочит за мен става дума за един и същ иск.
№ 556
София 29.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 890/2009 година и за да се произнесе съобрази следното

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 46/ 24.02.1997 г. по гр.д. № 182/95 г. на РС-Б. е отхвърлен иска, предявен от Л. Ж. против П. С. и С. Н. по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ / отм./

С решение № 121 от 30.03.1998 г. по гр.д.І№ 642/ 97 г. на Д. окръжен съд решението на районния съд е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане.

След преобразуване на делото с решение № 134 от 18.10.2006 г. по гр.д. № 89/ 98г на РС- Б. искът по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ е уважен, като е признато за установено, че 70 кв.м. от имота на ищеца неправилно са заснети като част от имот пл. № 1* собственост на ответника П, а 72 кв.м. - като част от имот пл. № 1* собственост на ответника С, в което се изразява и грешката в кадастралния план от 1985 г.

С решение № 77 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 42/ 2007 г. на Д. окръжен съд горното решение на районния съд е оставено в сила.

Въззивното решение е обжалвано от ответниците, но жалбата на П. С. е върната като нередовна и производството по нея е прекратено.

Производството пред ВКС е висящо по жалбата на С. Н. вх. № 1464/ 6.06.2008г., във фазата за преценка на нейната допустимост по чл.280 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпросите за допустимостта и характера на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ / респ. този по чл.53, ал.2 ЗКИР/ и съотношението му с иска по чл.108 ЗС, като тези въпроси били решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

От фактическа страна по делото е установено, че страните имат съседни имоти, с обща граница между имота на ищеца- на север и имотите на ответниците- от южната му страна. Прието е, че по кадастралния план към регулацията от 1985 г. общата имотна граница е заснета неправилно и не отразява вярно обема на правата на страните, като части от имота на ищеца- от 70 и 72 кв.м. неправилно са заснети и показани към имотите на ответниците. Това е дало основание на съда да приеме, че е налице грешка в кадастралната основна, свързана със спор ма материално право, поради което уважил предявените искове и признал, че спорните части са собственост на ищеца.

Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 искът по чл.108 ЗС е преюдициален спрямо този по чл.32, ал.1, 2 ЗТСУ. След като в случая имало предявен такъв иск и той е отхвърлен с влязло в сила решение № 254 от 11.10.2001 г. по гр.д. № 289/2000 г. на Д. окръжен съд, настоящият иск също бил недопустим.

От данните по делото и представените решения не може да се направи извод, че практиката на Върховния касационен съд е в поддържания от касатора смисъл, както и че въззивното решение й противоречи.

Всяка грешка или непълнота в кадастралния план, свързана със спор за материално право, е основание за предявяване на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ или по чл.53, ал.2 ЗКИР. Решенето по такъв иск има за предмет установяване право на собственост върху имота или част от него, но към минал момент- изработването на кадастралната основа, тъй като тя трябва да отразява вярно имотите според действителните им граници и обема на правото на собственост. В тази установителна част на иска той не е идентичен с иска по чл.108 ЗС, който има за предмет защита на правото на собственост към момента на предявяване на иска, което е разяснено и в представеното с касационната жалба решение № 59/ 86г. на ОСГК на ВС. В този смисъл, ако има зависимост тя е обратната- едва след уважаване на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ и попълване на вярната кадастрална граница може да се води иск по чл.108 ЗС. По тези съображения първото основание за допускане на касационното обжалване следва да се отхвърли.

Неоснователни са и доводите свързани с характера и предмета на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ. Действително кадастралният план от 1985 г. е първият одобрен такъв, въпреки предишни две заснемания на имотите по планове, които не са били одобрени. За да приеме, че общата граница между имотите на страните по този план е погрешно показана на плана, съдът е изходил от действителния обем на правата на страните така както са придобити от тях при закупуването на имотите. Доколкото се е позовал на заснеманията от 1970 г. и 1976-77 г. то е за да обоснове какви имоти притежават страните според обема на придобитите права и в какви граници. Според касатора при липсата на предходен кадастрален план не може да се установява грешка по смисъла на чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ в плана от 1985 г.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение не намира изложените доводи за основателни и че решението противоречи на трайната съдебна практика по приложението на чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ. Представените с жалбата решения не подкрепят, а опровергават тезата на касатора. Не се представят съдебни решения, които да са в поддържания от касатора смисъл, че първият кадастрален план не може да бъде попълван и поправян по реда на чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ. В цитираното решение № 59/ 86 г. на ОСГК подробно е разяснен смисълът на това кадастралната основа да отразява вярно и точно всички данни за имотите, тъй като това има значение за предвижданията на бъдещите подробни устройствени планове, като не се прави разграничение дали се касае за първо или следващо кадастрално заснемане. Другите представени към жалбата решения на ВКС нямат отношение към поставения въпрос, а решения на състави на ВАС не могат да бъдат критерии за противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че и в тази част не е налице основание за допускане на жалбата за разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА разглеждането на касационна жалба вх. № 1464/ 6.06.2008 г., подадена от С. Р. Н. от гр. Д. против решение № 77 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 42/ 2007 г. на Д. окръжен съд.

Осъжда С. Р. Н. да заплати на Л. С. Ж. разноски по делото за настоящото производство в размер на 300 лв.- ½ от сумата по договор за правна помощ серия А 0759731 от 4.02.2009 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Споделям част от фактологията, с надеждата да съм по-добре разбрана относно питането си.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: За искът по чл. 53 от ЗКИР

Мнениеот hidden » 29 Юни 2011, 21:29

С ПУП по ЗУТ се урегулират неурегулирани поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. Със ЗУТ не е създадена възможност с плана да се отнемат и/или придават части от (или към) съседни поземлени имоти. При изработване на ПУП по ЗУТ се съблюдават границите на поземлените имоти така, както са заснети и отразени в кадастъра, и прокарването на вътрешните регулационни линии е в съответствие с имотните граници. Регулационните линии на УПИ могат да не съвпадат с имотните граници, само ако е налице предварително съгласие на собствениците им, а „придаване по регулация” само по силата на плана за регулация е недопустимо. За разлика от дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ (отм.), подробните устройствени планове, приети при действието на ЗУТ, не могат да променят границите на поземлените имоти и нямат непосредствен вещноправен ефект.
Оттук идва и разликата между иска по чл. 32 ЗТСУ (отм.) и иска по чл. 53 ЗКИР - искът по ЗТСУ (отм.) установява материалноправното положение към датата на нанасяне на имота в кадастъра, тъй като е възможно парцелът да е бил с неуредени сметки по регулация, което поставя границите на имота във "висящо" положение, зависещо от това дали ще влезе в сила дворищнорегулационният план, докато по ЗУТ не може да има имоти с неуредени сметки по регулация, освен в случаите по § 8 ПР на ЗУТ.
Общо взето, това са ми аргументите.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Следваща

Назад към Строителство и регулация


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 35 госта


cron