system написа:Така, нека продължим със сътвореното от господин "съдията":
sadiata написа: Интересна е точка 3 от Чл.214 от ЗУТ където е определено за ИАА и акта за премахване на незаконни строежи.В този смисъл във връзка с чл.213 следва логическия извод ,че жалбата против незаконно построена ограда е искане да се издаде акт за премахването на незаконен строеж,респ. незаконно построената ограда
Тази "връзка" с чл. 213 от ЗУТ, която правите, е напълно неотносима към дефиницията за ИАА по смисъла на този закон. Нормата очертава общата компетентност на съдилищата по осъществяване на съдебния контрол върху тези актове по устройство на територията, които са административни актове по смисъла на ЗУТ. И от нея не следва извод - още по-малко "логически", че жалбата срещу незаконно построената ограда била искане да се издаде акт за премахване на незаконен строеж. Ако ще обосновавате "логиката" си с правилата на АПК, задръжте, защото има специални норми на ЗУТ, които цитирате, но очевидно не разбирате.
sadiata написа:Съответно тъй като не е налице специална клауза по отношение на реда на съдебно обжалване на ИАА по смисъла на чл.214 т.3 то по силата на чл.213 от ЗУТ се прилагат разпоредбите на АПК
Само че е налице специална норма, дефинираща понятието "индивидуален административен акт" по смисъла на ЗУТ. Тази специална норма на чл. 214 от ЗУТ ограничава обхвата на съдебното обжалване - то обхваща само тези актове, които са ИАА по смисъла на ЗУТ.
Точка трета на чл. 214 от ЗУТ определя като ИАА актовете за премахване на незаконни строежи. Тълкуването на тази норма във връзка с предходните две точки на същия член изключва отказите за издаване на акт за премахване на незаконен строеж като ИАА по смисъла на ЗУТ. В точка първа на чл. 214 от ЗУТ отказите за издаване на изброените там ИАА изрично са приравнени към ИАА. В точка втора това е направено чрез препращане към точка първа. В точка трета обаче не се съдържа приравняване на отказите към ИАА, нито изрично, нито чрез препращане. Това не е "неуреден въпрос", който да направи възможно приложението на дефиницията на АПК, защото в останалата част на дефинитивната норма на чл. 214 от ЗУТ (без точка 3), отказите са прогласени за ИАА. Това означава, че волята на законодателя е била да изключи отказите за издаване на акт за премахване на незаконен строеж като ИАА по смисъла на ЗУТ.
Последващият чл. 215 ал. 1 от ЗУТ в частта за отказите е донякъде непрецизен и не може да обоснове приравняване на отказите към ИАА по точка 3. Това е така, защото нормата визира всички ИАА по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, а приложението на пасажа "отказите за издаването им" към точки първа и втора на чл. 214 от ЗУТ би довело до "двойно отрицание" - "отказите на отказите за издаване на ИАА".
Съжалявам, че трябваше да повторя донякъде доводите си от темата "Ответник по жалба за мълчалив отказ?", но се нлагаше за яснота.
За да постигнем още по-голряма яснота, ще се опитам да Ви обясня, че Вашата теза за обжалваемостта на отказите на ДНСК за издаване на акт за премахване на незаконен строеж води до неразрешимо логическо противоречие. Надявам се да прочетете внимателно следващите редове. Да допуснем, че жалбата срещу незаконен строеж е искане за издаване на ИАА и че този отказ подлежи на обжалване. Страни в административния процес в неговата административна фаза биха били напр. молителят, собственикът на имота или носителят на друго ВП (ако е различно от молителя лице) изпълнителят на строежа и/или собственикът на строежа. ДНСК издава отказ за издаване на заповед за премахване на строежа. Молителят обжалва този отказ пред административния съд. Страни в съдебния административен процес са, освен посочените по-горе, и ДНСК. Административният съд приема, че жалбата е допустима и основателна и отменя отказа на началника на ДНСК.
И сега идва въпросът какво би следвало да направи административният съд ? Той не може да "реши делото по същество" на осн. чл. 173 ал. 1 от АПК, защото това би означавало да разпореди премахване на незаконния строеж. Естеството на този акт не позволява това - той е в компетентност единствено на началника на ДНСК или овластено от него длъжностно лице, съгласно чл. 225 ал. 1 от ЗУТ. Остава другият вариант, визиран в чл. 173 ал. 2 от АПК - да върне преписката на началника на ДНСК с указания по тълкуването и прилагането на закона.
И тук идва колизията. Тези указания задължително биха съдържали становище относно незаконността на строежа. След като отменя отказ за премахване на незаконния строеж, адм. съд задължително следва да обоснове материалноправния си извод за незаконността на строежа. Този извод би се ползвал със сила на пресъдено нещо, защото би бил част от задължителните указания на адм. съд в отменителното решение. Тази сила на пресъдено нещо действа по отношение на страните в адм. процес. Началникът на ДНСК изпълнява указанията и издава заповед за премахване на незаконния строеж.
Ето Ви противоречието. От една страна, тази заповед за премахване на незаконния строеж би била ИАА по смисъла на чл. 214 т. 3 от ЗУТ и би подлежала на обжалване, съгласно изричната разпоредба на чл. 215 ал. 1 от ЗУТ. Но от дзруга страна, тя не би следвало да подлежи на обжалване, защото не е допустимо пререшаване на въпрос, решен със сила на пресъдено нещо. А в случая въпросът за законността на строежа би бил в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението на административния съд.
Стана ли ясно ?
.......