forum.lex.bg

Решение № 1396 / 68 г. по н.д. № 1149 / 1968 г. III н.о. на ВКС :
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият със своя автомобил е предприел пресичане на главната улица, когато по това време е преминавал тролейбус, който пък е бил изпреварван от лека кола, в която се е намирал пострадалият. Водачът на тролейбуса, който е възприел за неправомерно предприетото пресичане на подсъдимия на главната улица, е спрял управляваното от него превозно средство, но водачът на лекия автомобил, който го е изпреварвал, е продължил движението, обаче е бил засечен от колата на подсъдимия, вследствие на което се е получил удар между двете превозни средства, при който е загинал пострадалият пътник. Защитата на подсъдимия поддържа, че необосновано първоинстанционният съд не е приел, че транспортната злополука се дължи не само на виновното поведение на подсъдимия, но и на нарушенията на правилата за движение, които водачът, който е изпреварвал тролея, е допуснал. Това възражение е неоснователно. Изпреварването като маневра на едно моторно превозно средство е регламентирано с правилото на § 158 ПДУП. Изпреварване може да се предприеме при наличността на условията, които са предвидени в букви "а" до "ж" от същия параграф, и при липса на забрана, отнасяща се до определен пътен участък. Изпреварването на кръстовище, регулирано със светофарна уредба не е забранено. Този извод следва да се направи по аргумент за противното, като се има пред вид правилото на § 160 ПДУП, според което се забранява изпреварване само на нерегулирани кръстовища или пък регулирани с милиционер-регулировчик. Следователно, изпреварването на кръстовища, където регулирането се извършва от светофар, става на общо основание. Когато, обаче, светофарната уредба не работи (не издава светлини) и при липса на други регулиращи знаци или белези кръстовището се превръща в нерегулирано, на такова кръстовище изпреварване не може да се извърши, съгласно изрично предвидената забрана по § 160 ПДУП. Същото е положението, когато светофарната уредба работи с жълта мигаща светлина. Ако обаче една от пресичащите се в това кръстовище улици запазва характера си на главна по отношение на другата, която я пресича, предимството на това място се определя с оглед изискванията на § 144 ПДУП. Макар и светофарът да работи с мигаща жълта светлина, ако кръстовището е регулирано с пътни знаци, за предимство на едната от пресичащите се улици следва да намери приложение § 144, а не § 147 ПДУП. Щом като се касае до кръстовище, образувано от пресичането на две улици, едната от които е главна, наличността на мигаща жълта светлина не е основание да се приеме, че предимството на улицата е отпаднало, а мигащата светлина е само сигнал за внимание при навлизането в кръстовището. Когато, обаче, се пресичат две главни улици, които са такива по своите характерни външни белези (трамвайни или тролейбусни линии или булевард с две пътни платна), при наличност или при отсъствие на мигаща жълта светлина предимството на всяка една от тях се премахва и те се превръщат в равнозначни улици, респективно и кръстовището става нерегулирано. Преминаването през такова кръстовище се извършва съобразно изискванията на § 147 ПДУП. На такива кръстовища изпреварването е забранено

ЧАСТ ТРЕТА
УСТРОЙСТВО НА МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Глава тринадесета
УСТРОЙСТВО НА УЛИЧНАТА МРЕЖА, ПЪТИЩАТА И ТРАНСПОРТНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ
Чл.49. (1) Според транспортно-комуникационните си функции и значение улиците в населените места и селищните образувания се разделят на класове съгласно чл.77 ЗУТ.
(2) В зависимост от административно-стопанското си значение пътищата се разделят на републикански и местни съгласно чл.3 ЗП.
(3) Извън класификацията по ал.1 и 2 са селскостопанските и горските пътища, които осигуряват достъп до поземлените имоти в земеделските и горските територии.
Чл.50. (1) Местоположението, трасетата и устройството на пътищата и улиците се определят въз основа на устройствените схеми и планове и специализирани комуникационно-транспортни схеми, планове и проекти.
(2) За улици в населените места или в части от населени места с много тежки теренни и други специфични условия изключения по чл.80, ал.6 и чл.81, ал.2 ЗУТ се допускат въз основа на задание, прието от общинския съвет по предложение на общинския експертен съвет, както следва:
1. широчината между регулационните линии на обслужващите улици, предвидени без тротоари, може да се намалява от 6 на 5,5 м;
2. широчината на пешеходните алеи може да се намалява от 2,25 на 2,0 м;
3. широчината на тротоарите за пешеходци може да се намалява от 1,5 на 1,20 м;
4. широчината на служебните тротоари може да се намалява от 0,75 на 0,50 м;
5. широчината на задънените улици може да се намалява от 3,5 на 3,20 м.
(3) Задънените улици с дължина, по-голяма от 100 м, трябва да завършват с уширение за обръщане на автомобилите в обратна посока, осигуряващо радиус на завиване не по-малък от 10 м, а по изключение, при условията на чл.81, ал.2 ЗУТ - площ за обръщане на автомобилите в обратна посока с маневри.
(4) При изграждане на пешеходни тунели най-малката им широчина е 3 м, в централни градски части - 4,5 м, а най-малката им светла височина - 2,3 м.
(5) При проектиране на пешеходните алеи и тротоари в населените места и селищните образувания се спазват правилата, нормативите и изискванията на наредбата по чл.107, т.5 ЗУТ, както и други нормативни актове във връзка с тази наредба, приети от съответния общински съвет.
(6) Когато улици в населени места са част от републикански или местни пътища, широчината на платното им не може да бъде по-малка от широчината на платното на съответния път извън границите на населеното място.
Чл.51. В населените места и в курортните територии и комплекси се предвиждат алеи за велосипедно движение, оразмерени съгласно Нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на населените места.
Чл.52. Функционалните, техническите и транспортните параметри на различните класове улици се определят съгласно наредбата по чл.75,ал.4 ЗУТ.
Чл.53. (1) Размерът на необходимите площи за изграждане на пътища се определя, като към площта, необходима за разполагане на земното платно на пътя, се добави площта на ограничителните ивици от двете му страни със следните широчини:
1. два метра - при автомагистралите и пътищата от I и II клас;
2. един метър - при останалите републикански и местни пътища.
(2) При корекции на реки, дерета, направа на баражи, диги и др.п. за предпазване на пътя се осигурява разстояние до 1 м от двете страни на съоръжението.
(3) За опорни пунктове за поддържането на пътищата, предвидени в ЗП, се предвиждат необходимите терени, определени с проект в съответствие със специфичните технологични изисквания за тяхната дейност.
(4) За изграждане на бензиностанции и газостанции необходимата площ се определя при спазване на следните препоръчителни нормативи: за малък тип - до 2000 кв. м, за среден тип - до 3000 кв. м, за голям тип - до 4000 кв. м, за бензиностанции от голям тип със съоръжения за сервизни услуги - до 5000 кв. м.
Чл.54. (1) Необходимата площ за изграждане на автогари и автоспирки се определя по следните нормативи:
1. за автогари с до 10 автобусни места - по 700 кв. м на едно място;
2. за автогари с 11 до 20 автобусни места - по 500 кв. м на едно място, но не по-малко от площта по т.1;
3. за автогари над 20 автобусни места - по 400 кв. м на едно място, но не по-малко от площта по т.2;
4. за междинни автоспирки - 500 кв. м, за крайни автоспирки - до 1000 кв. м.
(2) Необходимата площ за изграждане на автобази за автобуси се определя по следните нормативи според броя на автобусите:
1. до 100 автобуса - по 150 кв. м на един автобус;
2. над 100 автобуса - по 130 кв. м на един автобус.
(3) Необходимата площ за изграждане на автобази за товарни автомобили и механични средства с дължина до 12 м се определя по следните нормативи според броя на товарните автомобили:
1. до 100 автомобила - по 130 кв. м на един автомобил;
2. над 100 автомобила - по 110 кв. м на един автомобил.
(4) Необходимата площ за изграждане на автобази за тежкотоварни автомобили с дължина над 12 м, за товарни автомобили и съчленени автобуси се определя по следните нормативи според броя на автомобилите:
1. до 100 автомобила - по 170 кв. м на един автомобил;
2. над 100 автомобила - по 150 кв. м на един автомобил.
Чл.55. Необходимата площ за площадки за открито гариране и паркиране на превозни средства се определя по следните нормативи:
1. за леки автомобили - по 22 до 25 кв. м на автомобил;
2. за автобуси - по 50 кв. м на автобус;
3. за съчленени автобуси - по 65 кв. м на автобус;
4. за товарни автомобили с дължина до 12 м - по 40 кв. м на автомобил;
5. за товарни автомобили с дължина над 12 м - по 60 кв. м на автомобил;
6. за мотоциклети - по 4 кв. м на мотоциклет;
7. за велосипеди - по 2 кв. м на велосипед.
Чл.56. (1) Размерът на необходимите площи за изграждане на железопътни линии се определя, като се спазват следните минимални разстояния от двете страни на жп линията при различни теренни условия:
1. при железопътна линия в насип - на разстояние до 1 м от петата на насипа или от външния ръб на канавката, ако има такава;
2. при железопътна линия в изкоп - на разстояние до 1 м от горния ръб на изкопа или от най-външния предпазен канал, ако има такъв;
3. при предпазни канали, разположени на повече от 5 м от външния ръб на изкопа, необходимият за тях терен се определя от 0,5 до 1 м от двата горни външни ръбове;
4. при взаимствани изкопи и депа - на разстояние до 1 м от горния външен ръб или от външната пета на депото;
5. при корекции на реки, дерета, направа на баражи, диги и др. за предпазване на жп линията - на разстояние до 1 м от двете страни на съоръжението;
6. при наличие на служебни пътища за обслужване на високоскоростни жп линии за пътя се прилагат изискванията на т.1, 2 и 3.
(2) За изграждане на железопътни гари, тягови подстанции и други технически обекти на железопътната инфраструктура необходимата площ се доказва и определя въз основа на одобрен инвестиционен проект.


Глава четиринадесета
УСТРОЙСТВО НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ И КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Чл.57. (1) Водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения се изграждат в съответствие с предвижданията на устройствените планове.
(2) Водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения се проектират и изграждат, като се спазва основното изискване прилежащите им терени да не бъдат оводнявани, за да не се влошават качествата на околната среда и да не предизвикват неблагоприятни физико-геоложки процеси.
Чл.58. (1) Необходимите площи при строителство на обекти за водоснабдяване се определят при спазване на следните нормативи:
1. при помпени станции максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща станцията и нейните съоръжения, е до 3 м;
2. за сграда за охрана при помпена станция, за земни резервоари и кулорезервоари, когато са самостоятелни обекти, необходимата площ е до 200 кв. м;
3. при земни резервоари максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща резервоара, е до 3 м от стъпките на насипа от всички страни;
4. при кулорезервоари максималната широчина на окръжаващата резервоара ивица земя е до 1 м от чашата на съоръжението на резервоара.
(2) При водовземания от реки, язовири, езера, подземни води, минерални води, при водоизточници в защитени водни обекти и при водоизточници, разположени в строителните граници на урбанизираните територии, необходимата площ, която се включва в границите на санитарно-охранителната зона на пояс I, се определя съгласно изискванията на наредбата по чл.86, ал.1 ЗУТ.
(3) За урбанизираните територии се спазват изискванията на наредбата по чл.70, ал.4 ЗУТ.
(4) Извън урбанизираните територии не се разрешава строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи и канали на разстояние 3 м от двете страни на водопровода, мерено по оста му, а за водопроводи с диаметър над 1500 мм - на разстояние, определено с проекта.
Чл.59. Необходимата площ за изграждане на канализационни обекти се определя, като се прилагат следните нормативи:
1. за пречиствателна станция за отпадъчни води необходимата площ се определя с проект, като в площадката се предвижда и ивица с широчина 15 м за залесителен пояс около станцията, мерено от външните страни или от петите на насипите;
2. при помпена станция с черпещ резервоар максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща станцията, сградите и съоръженията, е до 3 м;
3. при септична яма и попивен кладенец максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща съоръжението, е до 2 м, мерено от контурите му.