Р Е Ш Е Н И Е
№.................../09.02. 2010г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ отделение, ХІІІ състав в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТАМБОЛОВА
при секретаря Т.Ч. като разгледа докладваното от съдия Диана Стамболова адм. дело № 2035/2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Б.Д.Г. срещу Отказа на Главния архитект на район Аспарухово, община Варна, обективиран в писмо с рег. № УТ- 01- 5/23.06.2009г. за издаване виза за промяна предназначението на гараж в магазин на ул. Средец № 21 гр. Варна. Излага твърдения, че оспореният отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което моли съдът да го отмени и административният орган да бъде задължен да издаде исканата виза за проектиране.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Ответната страна Община Варна, редовно призована не се представлява, не изразява становище по жалбата.
По допустимостта : Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Административното производство е започнало по искане на Б.Д.Г. за издаване виза за проучване и проектиране по реда на чл.140 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.6 от ЗУТ за промяна предназначението на гараж в магазин в гр. Варна, ул. Средец № 21. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 214, т. 1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. В случая то не представлява такова по чл.140, ал.2 от ЗУТ - копие /извадка/ от плана, а се касае за искане на издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без да се изменя самия план. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, пред надлежен съд, поради което е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното :
Видно от нот. акт № 108, том VІ, н.д. № 192/1961г. и нот. акт № 185, том ІХ, н.д. № 3316/1966г. жалбоподателката е собственик на УПИ ХІІ-1197, кв. 39 по плана на 27 –ми м.р. на гр. Варна.
С разрешение за строеж № 84/17.12.1976г. на Варненски градски народен съвет е позволено на Б.Д.Г. да изгради в собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. Средец № 21, представляващ парцел ХІІ-1197, кв. 39 гараж за лека кола с размери 6.00/3.50м. Съгласно строителен протокол № 55/17.12.1976г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа петното е ситуирано на уличната регулационна линия и на 0.80 м от страничната регулационна линия към имот ХІ -1199.
Със заявление вх. № УТ-01/5/ от 08.01.2009г. жалбоподателката е поискала от Община Варна район Аспарухово издаване виза за промяна предназначението на гараж в магазин в УПИ ХІІ-1197, кв. 39 по плана на 27 –ми м.р. на гр. Варна, административен адрес : гр. Варна, ул. Средец № 21.
С оспорения отказ, материализиран в писмо с рег. № УТ -01- 5/23.06.2009г. на Главния архитект на район Аспарухово при община Варна е отказано издаване виза за промяна предназначението на гараж в магазин с мотиви, че със Заповед № 3843/05.11.2007г. на Кмета на община Варна, в т.3 е разпоредено да не се допуска преустройство и промяна предназначение на гараж в магазин или други обслужващи дейности, както и че с Решение на ОбС Варна, прието с протокол №15/20.05.2005г. в т.4 е постановено забрана за промяна предназначение на съществуващи гаражи за други дейности.
С оглед гореизложеното, съдът формира следните правни изводи:
При преценката на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваният отказ е издаден от некомпетентен орган - Главния архитект на район Аспарухово при община Варна. Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране. Визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Според § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ Главният архитект на общината въз основа на решение на общинския съвет може да предостави свои функции по този закон на други дльжностни лица от общинската администрация. С цитираното в оспорения отказ Решение на ОбС Варна, прието с протокол №15/20.05.2005г., на основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, във вр. чл.148, ал.2 от ЗУТ и по предложение на Кмета на Община Варна с вх. № РД-9-9302/46/31.03.2009г., ОбС Варна оправомощава главните архитекти на райони на Община Варна да издават разрешения за строеж и актове за узаконяване. При липсата на доказателства относно проведена процедура по § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ за делегиране на правомощия от Главният архитект на Община Варна на Главния архитект на район Аспарухово, като не е изпратил заявлението по компетентност на Главния архитект на Община Варна, а се е произнесъл с оспорения изричен отказ, Главният архитект на район Аспарухово при община Варна е издал нищожен индивидуален административен акт, чиято нищожност следва да бъде прогласена.
За да постанови оспорения отказ Главният архитект на район Аспарухово при община Варна се е позовал на Решение на ОбС Варна, прието с протокол №15/20.05.2005г. в т.4, което е неотносимо към искането на жалбоподателката, тъй като съдържа оправомощаване от Общински Съвет на главните архитекти на райони с определени функции във връзка с изпълнение на задължения по ЗУТ, както и на Заповед № 3843/05.11.2007г. на Кмета на община Варна, която е вътрешнослужебен административен акт, с който не би могло да се дерогира действието на Закона. При произнасяне по искането на жалбоподателката компетентният административен орган - Главният архитект на община Варна следва да установи единствено дали същата има качеството възложител на инвестиционния проект по смисъла на чл. 161 ЗУТ.
По изложените съображения оспорения административен акт се явява нищожен и следва да бъде обявен за такъв от настоящия съдебен състав, а преписката следва да бъде върната на Главния архитект на Община Варна за произнасяне по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК ответника Община Варна следва да заплати на жалбоподателката разноските по делото съставляващи 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на изричен отказ изх. № УТ- 01 -5/23.06.2009г. на Главния архитект на район Аспарухово при Община Варна за издаване виза за промяна предназначението на гараж в магазин в гр. Варна, ул. Средец № 21 по заявление вх. № УТ-01/5/ от 08.01.2009г. на Б.Д.Г..
ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Община Варна за произнасяне по същество, съгласно дадените указания в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Б.Д.Г. *** направените разноски по делото в размер на 310 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: