Може ли ЧСИ да насочи принудително изпълнение към банкова сметка на длъжника в която има под 200 лева?
Брат ми дължи близо 300 000 лева на държавата. По сметката си има стотина лева и публичния изпълнител му я запорирал, но не може да я пипне понеже несеквестируема по реда на ДОПК. Преди няколко дни обаче и ЧСИ е наложил запор за сума от над 900 лева. Може ли ЧСИ да изтегли сумата от банката? В чл. 444 от ГПК т. 8 пише и за предвидените в друг закон вещи, които са неподлежащи на принудително изпълнение.
- Дата и час: 24 Ное 2024, 18:21 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Запор на банова сметка със сума под 200 лева
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Запор на банова сметка със сума под 200 лева
Може ли ЧСИ да изтегли сумата от банката? - Може освен ако не получи удостоверение/информация от платеца трето задължено лице, че сумата по банковата сметка е била за вземане, което е несеквестируемо (или частично несеквестируемо) по 446 ГПК.
В чл. 444 от ГПК т. 8 пише и за предвидените в друг закон вещи, които са неподлежащи на принудително изпълнение. - Това вероятно е списъка на Министерски съвет за вещите, които не подлежат на отнемане от страна на кредитор, но там са изброени вещи (+ добитък), а не вземания.
В чл. 444 от ГПК т. 8 пише и за предвидените в друг закон вещи, които са неподлежащи на принудително изпълнение. - Това вероятно е списъка на Министерски съвет за вещите, които не подлежат на отнемане от страна на кредитор, но там са изброени вещи (+ добитък), а не вземания.
Moral und Gerechtigkeit haben nichts mit Rechtswissenschaft zu tun.
- bludniq_sin
- Потребител
- Мнения: 967
- Регистриран на: 06 Яну 2011, 14:56
Re: Запор на банова сметка със сума под 200 лева
Несеквестируемостта на средства в банкова сметка се определя не от размера, а от източника.
Тук има и друг интересен момент - двоен запор. От публичния изпълнител и от ЧСИ.
Нали си спомняте, че задълженията към бюджета са на първо място?
По различен начин се поставя въпросът с несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато длъжникът „ги получава” по банкова сметка. Налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3. Тази част не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или без касиерът на работодателя (платецът на възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него.
Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.
т. 13 от ТР 2/2013 гр. София, 26 юни 2015 год.
Тук има и друг интересен момент - двоен запор. От публичния изпълнител и от ЧСИ.
Нали си спомняте, че задълженията към бюджета са на първо място?
- jhoro
- Активен потребител
- Мнения: 2230
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58
Re: Запор на банова сметка със сума под 200 лева
bludniq_sin написа:Може ли ЧСИ да изтегли сумата от банката? - Може освен ако не получи удостоверение/информация от платеца трето задължено лице, че сумата по банковата сметка е била за вземане, което е несеквестируемо (или частично несеквестируемо) по 446 ГПК.
В чл. 444 от ГПК т. 8 пише и за предвидените в друг закон вещи, които са неподлежащи на принудително изпълнение. - Това вероятно е списъка на Министерски съвет за вещите, които не подлежат на отнемане от страна на кредитор, но там са изброени вещи (+ добитък), а не вземания.
Мда, парите по сметката е вземане, а не вещ.
В ДОПК обаче има предвидено ограничение 250 лева, които публ. изпълнител не може да пипа.
- ilian_todorov
- Активен потребител
- Мнения: 1358
- Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34
Re: Запор на банова сметка със сума под 200 лева
jhoro написа:Несеквестируемостта на средства в банкова сметка се определя не от размера, а от източника.По различен начин се поставя въпросът с несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато длъжникът „ги получава” по банкова сметка. Налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3. Тази част не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или без касиерът на работодателя (платецът на възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него.
Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.
т. 13 от ТР 2/2013 гр. София, 26 юни 2015 год.
Тук има и друг интересен момент - двоен запор. От публичния изпълнител и от ЧСИ.
Нали си спомняте, че задълженията към бюджета са на първо място?
Спомням си (освен ако кредитора е ипотекарен), но нали все някой ден брат ми ще си погаси задълженията по давност или пък в по-близък план е възможно публ. изпълнител да прекрати изпълнителното дело (чл. 225, ал.1, т.4 и ал.2 от ДОПК), тъй като вземането е несъбираемо и ще махне запора.
- ilian_todorov
- Активен потребител
- Мнения: 1358
- Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34
5 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта