forum.lex.bg

Определение № 161 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5395/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева

За да е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение, съдът, разрешавайки спора следва да е приложил, респ. неприложил неясна и непълна правна норма, която се нуждае от тълкуване, с оглед на точното й прилагане. В конкретният случай съдът е отказал да приложи общите разпоредби за недействителност на сделките - чл. 29 ЗЗД, като неотносими за публичната продан, различна от договора за продажба, поради своето правно естество, защото представлява едностранен властнически акт на съдия изпълнител, издаван при наличността на наддавателно предложение. В този смисъл практиката на съдилищата и тази на ВКС е единна в изводите си, че публичната продан се различава от договора за продажба не само по своя фактически състав, но и по правните си последици. За разлика от продажбата, при публичната продан правото на собственост се придобива само след плащане на цената, въз основа на възлагането и публичната продан не може да бъде развалена, поради евикция, или скрити недостатъци, но затова пък може да бъде отменена, чрез обжалване, защото е акт на власт. Публичната продан е един от изпълнителните способи за осъществяване на парични вземания, който Гражданският процесуален кодекс (отм.) регламентира в чл. 337 - 389. Тези норми и конкретно чл. 384, ал. 3 и чл. 379 ГПК (отм.) се отнасят за случаите, в които действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред, ако възлагането не бъде обжалвано и изключват приложението на общите норми на ЗЗД, регламентиращи недействителността на договорите - чл. 26 и следващите от с.з. В този смисъл двете нормативни уредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване, с оглед на точното им прилагане.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



Номер 906 Година 07.06.2012 Град Пловдив



В ИМЕТО НА НАРОДА



ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав

В закрито съдебно заседание на 07.06.2012 година, в състав:



Председател: Мариана Хитева

Членове: Румяна Цонева

Дочка Върбева



Като разгледа докладваното от съдията Румяна Цонева

ч. гр. д. № 493 по описа за 2012 година



Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Обжалвано е определение № 237/20.01.2012 г. по в.гр.д. № 161/2012г.на О. с. П., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на длъжника „А.” - Е. - гр. П. и на третото лице „И.” - ЕАД - гр. С. старо наименование „Б. инвестиционен фонд” - ЕАД/, против действията на ЧСИ П. И. с рег. № 821 по изп. д. № 529/2010 г., изразяващи се в извършен на 11.05.2011 г. и обективиран с протоколи от същата дата въвод във владение на купувачите по отношение на следните недвижими имоти: Магазин № 5 с идентификатор 56784.506.747.1.20, със застроена площ от 33,24 кв. м., с административен адрес: гр. П., ул. „. войвода” - № 3, и М. № 3 с идентификатор 56784.535.76.1.57, със застроена площ от 34,77 кв. м., с административен адрес: гр. П., ул. „Д.” - № 2, и е прекратено производството по образуваното въз основа на нея в. гр. д. № 161/2012 г. по описа на ПОС - VII гр. с..

Срещу определението е подадена частна жалба от „А.” - Е. гр. П. чрез пълномощника адв. К.А.Т,. в която се твърди, че определението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Поради това се иска да бъде отменено определението и делото да бъде върнато за разглеждане на жалбата по същество.

Срещу определението е подадена частна жалба и от „И.” - ЕАД гр. С. чрез пълномощника адв. Р.С,. в която се твърди, че определението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Поради това се иска да бъде отменено определението и делото да бъде върнато за разглеждане на жалбата по същество.

Ответниците по жалбата Т. К. К. и Д. И. С. не са взели становище по нея.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 161/2012 г.на О. с. П. е образувано по жалба на длъжника „А.” - Е. - гр. П. и на третото лице „И.” - ЕАД - гр. С. старо наименование „Б. инвестиционен фонд” - ЕАД/, против действията на ЧСИ П. И. с рег. № 821 по изп. д. № 529/2010 г., изразяващи се в извършен на 11.05.2011 г. и обективиран с протоколи от същата дата въвод във владение на купувачите Т. К. К. и Д. И. С. по отношение на следните недвижими имоти: Магазин № 5 с идентификатор 56784.506.747.1.20, със застроена площ от 33,24 кв. м., с административен адрес: гр. П., ул. „. войвода” - № 3, и М. № 3 с идентификатор 56784.535.76.1.57, със застроена площ от 34,77 кв. м., с административен адрес: гр. П., ул. „Д.” - № 2.

Ж. се позовават на сключен на 11.06.2006 г. между тях предварителен договор за наем на осемнадесет самостоятелни обекта, представляващи магазини и жилища, сред които и двата процесни магазина, и на сключен и окончателен договор на 11.06.2010 г. за наем на същите обекти за срок от 10 години, вписан в Агенция по вписванията с А. № 196, том 7 от 19.07.2010 г. Оказало се обаче, че част от предмета на предварителния и окончателния договор за наем е обект на принудително изпълнение по изп.дело № 529/2010 г. по описа на ЧСИ П. И. , а именно процесните два магазина: Магазин № 5 с идентификатор 56784.506.747.1.20 и М. № 3 с идентификатор 56784.535.76.1.57. Поради това „А.” Е. и наемателят уведомили писмено ЧСИ за наличието на допълнителна тежест върху имотите, която щяла да доведе до спорове относно правото на владение върху процесиите имоти между лицето, упражняващо действителната фактическа власт - „И.” ЕАД като наемател, и евентуалните им купувачи, добили това качество при публичната продан.

Жалбоподателите твърдят, че въпреки наличието на висящи производства по обжалване действията на ЧСИ във връзка с проведени няколко публични продани по отношение на двата процесни имота, ЧСИ П. И. провел публична продан за магазин № 5 за периода 11.02.2011 г. - 11.03.2011 г., както и за магазин № 3 за периода 18.02.2011 г. - 18.03.2011 г., по които обявил купувачи и възложил имотите на същите с постановления, вписани съответно в АВ с А. 067, т. 26 от 20.04.2011 г. и с А. № 68, т. 26 от 20.04.2011 г. На 11.05.2011 г. ЧСИ въвел купувачите във владение на тези имоти в присъствието на представители на жалбоподателите, които направили възражения за допуснати от ЧСИ нарушения на процесуалния и материалния закон. Представителят на „А.” Е. заявил писмено възраженията си, че вписаният договор за наем остава в сила спрямо купувача, а представителят на наемателя поискал от ЧСИ да отложи изпълнението и да му даде възможност в тридневен срок да поиска спиране на изпълнението, като представили и оригиналите на предварителния договор за наем и заверени преписи от приемо - предавателните протоколи за процесните имоти между наемодателя и наемателя.

Въз основа на това жалбоподателите са поискали да бъде отменен извършения на 11.05.2011 г. въвод на посочените обекти, обективиран в съставения на същата дата протокол за въвод във владение, или да бъде спряно изпълнението по отношение на процесните имоти.

Ответниците по жалбата Т. К. К. и Д. И. С. като купувачи от публичната продан, на които с постановления са възложени процесиите имоти, не са взели становище по нея.

В мотивите си по чл. 436, ал. З от ГПК ЧСИ П. И. е изразил за недопустимост, и евентуално-за неоснователност на жалбата.

Изп. дело № 529/2010 г. по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 821 е образувано по молба на взискателя „О.” - АД - гр. С. и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 31.03.2010 г., въз основа на Заповед за изпълнение № 2064/26.03.2010 г. по ч. гр. д. № 3945/2010 г. на ПРС, в който е разпоредено длъжникът „А" - Е. гр. П. и солидарно отговорният длъжник С. Н. А. да му заплатят сумата 917230,71 евро, от която просрочена главница за периода от 30.09.2009 г. до 24.03.2010 г. - 860001 евро, просрочени лихви за периода от 30.09.2009 г. до 24.03.2010 г. - 40354,68 евро, наказателни лихви върху главницата от просрочените вноски за периода от 30.09.2009 г. до 24.03.2010 г. - 16875,03 евро, законна лихва върху главницата от 860001 евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.03.2010 г., до окончателното погасяване на задължението, държавна такса в размер на 35878,95 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 18389,47 лв., като дължима по Договор за кредитна линия от 09.02.2007 г. и допълнителни споразумения.

С молбата за образуване на делото взискателят е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо ипотекираните в полза на банката за обезпечаване на вземането й недвижими имоти, описани в Н. акт за учредяване на договорна ипотека № 56, том 1, рег. № 989, дело № 56 от 2007 г., без обекта по т. 15, за който ипотеката е заличена. В нотариалния акт под № 4 и №18 фигурират двата процесни магазина.

По отношение на магазините е вписана възбрана на 12.04.2010 г. Извършени са описи на магазините 20.04.2010 г. и на 26.04.2010 г., същите са оценени и за тях е проведена публична продан , както следва: за периода от 11.02.2011 г. до 11.03.2011 г. за магазин № 5 в гр. П., ул. „. войвода”, и за периода от 18.02.2011 г. до 18.03.2011 г. за магазин № 3 в гр. П., ул. „Д.”. С протокол от 14.03.2011 г. за купувач на магазин № 5 е обявена Т. К. К., на която същия е възложен с Постановление от 17.03.2011 г. С протокол от 19.03.2011 г. за купувач на магазин № 3 е обявен Д. И. С., на когото същия е възложен с Постановление от 22.03.2011 г. С молби от 26.04.2011 г. купувачите Т. К. и Д. С. са поискали да бъдат въведени във владение на възложените им имоти, за което са представили влезлите в сила на 06.04.2011 г. Постановления за възлагане, надлежно вписани в С. по вписванията – П..

Купувачите са били въведени във възложените им имоти на 11.05.2011 г., за което са съставени съответните протоколи за въвод. При осъществяване на въвода, са присъствали и представители на жалбоподателите, които са представили предварителен договор за наем от 11.11.2006 г., приемо - предавателен протокол от 11.11.2006 г. и вписан договор за наем от 11.06.2010 г. по-между им, касаещи и процесните два имота.

Правилно при това положение Окръжният съд е приел, че в случая се касае за принудително изпълнение на парични вземания, чрез осъществяване изпълнението върху недвижими вещи по реда на глава 43 от ГПК. Законосъобразно е прието, че хипотезите по обжалване на въвод във владение на недвижим имот, регламентирани в чл. 435, ал. 2 и ал. 5 от ГПК от длъжника и третото лице, каквито са настоящите жалбоподатели, в случая не са налице. Посочените законови разпоредби касаят действия по принудителното изпълнение за предаване на владението на недвижим имот по чл. 522 и сл. от ГПК, когато такова е изпълняемото право по изпълнителния лист. В случая изпълняемото право е парично вземане и осъщественият въвод на купувачите в продадените и възложените им при публичната продан имоти е на основание чл. 498 от ГПК въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Следователно, в случая се обжалва въвод по чл.498 от ГПК, защитата срещу който може да се осъществи само по исков път, но не и чрез обжалване по реда на чл.435 ал.2 и ал.5 от ГПК. Правилно е прието също така, че жалбоподателят - трето лице не е владелец, а държател по договора за наем на процесните имоти с жалбоподателя - длъжник по изпълнителното дело. Поради това жалбоподателят „И.” ЕАД не е легитимиран да обжалва въвода във владение по чл. 435, ал. 5 от ГПК, дори посочената разпоредба да би била приложима в процесния случай. А що се касае за жалбоподателя „А.” Е. , същият няма правен интерес да обжалва въвода във владение по чл. 435, ал. 2 от ГПК, даже посочената разпоредба да би била приложима в процесния случай, тъй като не се позовава на нито едно от лимитативно изброените основания за обжалване по този текст. В заключение се обуславя изводът, че жалбата е насочена против неподлежащо на обжалване действие и като такава е недопустима.

Неоснователно е и оплакването, че Окръжният съд не се е произнесъл по жалбата срещу отказа на ЧСИ П. И. да уважи направеното пред него искане по чл.523, ал.2 от ГПК да отложи изпълнението и да даде на третото лице 3-дневен срок да поиска спиране на изпълнението от Районния съд. Апелативният съд констатира, че такова искане за произнасяне по отказ на ЧСИ П. И. да приложи разпоредбата на чл.523, ал.2 от ГПК не е направено в жалбата пред ПОС, а е поискано от Окръжния съд да спре изпълнението. Правилно Окръжният съд е приел, че искането е направено като евентуално и не е заявено при условията на чл. 438 от ГПК като обезпечителна мярка до приключване на производството по жалбата, при която хипотеза единствено е допустимо да бъде разгледано в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител. Поради това правилно Окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата и в частта относно искането за спиране на изпълнението.

По изложените съображения частните жалби се оставят без уважение.

Ето защо, Пловдивският апелативен съд



О П Р Е Д Е Л И :



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на длъжника „А.” Е. гр. П. и на третото лице „И" ЕАД гр. С. против определение № 237/20.01.2012 г. по в. гр. д. № 161/2012 г. на Окръжен съд - Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.