forum.lex.bg

Какво мислите по въпроса дали по време на неуспешно проведен ОУИ за погасяване по давност на периодични вземания, предявен от длъжник и спряно от съда изпълнително дело, което пък е прекратено поради перемпция още преди предявяване на ОУИ и спиране на изп.дело, давността счита ли се за прекъсната с предявяване от самия длъжник иск?

Тъй като фрапантно бях порязан от първа и втора инстанция, която не прие наличието на перемпция в един по ранен етап на изп.дело, а има и втора перемпция по-късно(2-год.бездействие), след няколко месеца си мисля да предявя нов ОУИ, но се притеснявам съдът да не приеме че предходният ОУИ е прекъснал давността.

Притеснява ме и спирането по наша инициатива на прекратеното ex lege бирническо дело.

Да не говорим, че и по допустимостта сигурно ще има филм. Въпреки че за иск по чл.439 едва ли може да се приеме забраната по 299, ако се касае посочване в новото дело на втори период на бездействие...

С предявяване на иск давността не се прекъсва а СПИРА и не тече докато трае процеса

drlaw написа:Притеснява ме и спирането по наша инициатива на прекратеното ex lege бирническо дело.

Е, това е проблем, който ви поставя в невъзможност да направите правопогасяващо възражение.Възможно да не са толкова лоши нещата, но при тази лаконичност( а казусът ви изисква обстоятелственост) от мен това.

neutralen написа:С предявяване на иск давността не се прекъсва а СПИРА и не тече докато трае процеса

Това не е вярно!

Изпълнителният лист е издаден на нестдебно изп. основание по реда на отм.ГПК. Изп. дело първоначално е било при ДСИ и после изпратено за прдължение при ЧСИ. Има период на бездействие на взискателя повече от две години. Според мен и давността беше изтекла и предявихме Отрицателен установителен иск, който за жалост Съдът отхвърли, като прие че разни справки и самата молба за изпращане на делото били прекъсвали 2-годишния срок по чл. 330 от ГПК(отм).

Има и втори период на бездействие на взискателя по-голям от 2 години.
Като заведох ОУИ, поисках като обезпечение и спиране на изп. дело и съдът ми издаде Заповед за спиране.
Делото беше спряно, но то е и прекратено преди спирането ex lege по чл. 433, ал. 1, т.8 въпреки че ЧСИ не го е прекратил. Може ли прекратено дело да бъде спряно?

Та тука ми е чуденката.


Според мен завеждането на делото по ОУИ не е прекъснало давността по смисъла на чл. 116, б."б" ЗЗД, защото за да се стигне до това би следвало кредиторът да заведе делото, а не длъжникът, т.е. носителят на материалното право да предяви иск. Има аналогична практика по отношение на придобивната давност, но за погасителната не знам дали има такива решения.

Дори и се чудя дали давността е била спряна по време висящността на делото по ОУИ, пак поради същите съображения.

Ще се радвам да споделите вашото мнение по отношение на тези мои терзания.