forum.lex.bg

Здравейте и на кратко по темата: 1) Заповед за изпълнение по 410; 2) Възражение, в което се претендират разноски; 3) Заявителят преценява, че няма да депозира искова молба. 4) Съдът ще обезсили заповедта. Ще присъди ли и на какво основание претендираните във възражението разноски?

По различна хипотеза:

1) Заповед по 410, изпълнителен лист и следователно изп.дело; 2) Възражение по 423, ал. 1 т. 1 (претендира ненадлежно връчване). 3) Въззивният съд приема възражението, обезсилва заповедта и ИЛ и указва на страната да си предяви установителен иск. 4) Страната има доказателства, за това, че връчването е надлежно и следователно са пропуснати всички срокове за възражение. Не желае да депозира искова молба. Молба ли (или друго) следва да се депозира със становище относно недопустимостта на възражението?

Благодаря на всеки, който вземе отношение по въпроса/ите.

Според мен няма как да се присъдят разноски по възражение срещу Заповед за изпълнение.

Имам едно такова дело по 423 ГПК.
Първо съдията от СРС тръгна да го администрира и ми изпрати възражението с молбата за отговор, а според мен трябваше да го направи въззивния съд. Не знам сега дали въззивния ще ми я прати наново. Ако заповедта и ИЛ се обезсилят, което става при предпоставките на чл. 411, ал.2, т. 2,3 и 4, трябва да водиш нов иск, нямаш такъв по по 422. В тази връзка съдът трябва да ти изпрати молбата за отговор и там да си направиш възраженията, както и в о.з. Не ти доказваш, че заповедта е връчена, а възивника ще доказва, че не е връчена. Естествено, ако имаш доказателства ще ги представиш.
Ако му приемат възражението ще ти дадат срок за иск по 422 ГПК и според мен само ако ти отхвърлят иска другата страна ще може да претендира разноски. Ако обаче вече си събрал парите съдът ще обезсили ЗИ и ИЛ и другата страна ще вземе обратен ИЛ.

На мен лично по възражение по чл.410, 76 състав, по моя молба за допълване на разпореждането с което се обезсилва заповедта за изпълнение ми присъди юрисконскултско възнаграждение.

Няма неправомерно събрани суми в рамките на това производство. Работата е там, че възражението на длъжника е преклудирано по време понеже заповедта му е връчена и той не е възразил овреме. Относно доказателствената тежест няма как да го карат да доказва отрицателен факт (че не му е връчвано нещо). Моят въпрос по-скоро касае ситуация, в която съдът по обективни причини е нямал информация, че заповедта е връчена надлежно и по тази причина е приел възражението, обезсилил е ЗИ и ИЛ и е указал на взискателя да предяви установителен иск в срок. Въпросът е, че взискателят иска да уведоми съда, че длъжникът изобщо няма право да възразява, НО не иска да води установителен иск. Но всеки друг документ подаден в срока за депозиране на искова молба, който не представлява искова молба няма ли да се игнорира и в крайна сметка да обезсили ИЛ. А иначе прегледах решения на РС, в които ако длъжникът по заповедта е претендирал разноски във възражението и кредиторът по заповедта не е депозирал в срока ИМ то с определението, с което съдът обезсилва заповедта се произнася и присъжда претендираните от длъжника разноски.

Има състави, които присъжда ти непоискано юрисконсултско. Да не казвам голяма дума, но поне 1/4 от ИЛ издадени от СРС в които не си искал юрисконсултско са с присъдено такова.

Тук няма отрицателен факт, жалещата страна трябва да докаже, обстоятелствата по възражението, които могат да доведат до уважаването му и които са изчерпателно изброени в ГПК. Още повече при разпореждане на съда за издаване на ИЛ, което се мотивира с връченото съобщение.
В моят случай прибрах парите от тъговеца, но адвокатката му тръгна да се жали и то при положение, че благородно намалих юрисконсултските с 200 лв., защото работим при един ЧСИ и вместо подарък за Нова година ми пусна възражение, че търговецът не бил напуснал адреса, а висял по цял ден там като прани гащи. Тя обаче доказва този факт с договор за наем, за периода на връчването и свидетелски показания.

В моят случай има интересен момент. След като е разбрал за заповедното, длъжникът е платил на цедента с банков превод, а цедентът е върнал платежното същия ден, с основание, че трябва да се плати на моята фирма, по заповед за изпълнение по еди кое си дело. Ново плащане няма. Аз изтъкнах този факт, че длъжникът е разбрал за заповедта и номера на делото много преди да се издаде ИЛ, а заради направеното плащане наведох и довод за липса на правен интерес от възражението, което дава възможност да се оспори вземането, а с плащането длъжникът го е признал. Не вярвам да мине, защото не е типичен случай на "липса на интерес", но съд може да реши всичко.

По първия въпрос: Да, естествено, че ще си иска и разноските /адвокатски или други/ На какво основание ? На основание това, че плаща на адвокат И да, ще се присъдят или поне би трябвало.

По втория въпрос: Идеята не я разбирам, но щом има указание от съда за предявяване на УИ = при пропущане на срока......ще се случи това, описано в първия ми абзац

Заповедното е част от изпълнителното, което се третира в чл. 79 ГПК, относно разноските.

ivanov_p написа:Заповедното е част от изпълнителното, което се третира в чл. 79 ГПК, относно разноските.

Иванов, не че нещо, но......ако не си сигурен в нещо, не пиши !

Или.......дай - цитирай, за да знам всички

astika, по втората част - имаме доказателства (които съдът няма как да знае ако не му бъдат посочени и ест. длъжникът не ги е посочил), че връчването на заповедта е редовно и срокът за възражение е пропуснат. При това положение ако депозираме нещо различно от искова молба без да е платена държавната такса не мисля, че съдът изобщо ще разгледа депозирания от нас документ (или?). Т.е от нас се очаква да заплатим държавна такса за установителен иск, да депозираме искова молба в която на първо място ще се твърди, че делото само по себе си е недопустимо, тъй като правото на възражение на ответника на база на което е образувано това дело е преклудирано по време и изобщо не е трябвало да бъде уважено от съда - един вид трябва да твърдя, че собственият ми иск е недопустим (или?) защото не искам да влизам в доказване на иска по основание и размер (без да влизам в детайли и с ясното съзнание, че това ще прецени съдът - вземането е безспорно)

3) Въззивният съд приема възражението, обезсилва заповедта и ИЛ и указва на страната да си предяви установителен иск. 4

Може аз нещо да не мога да разбера, но доколкото се ориентирам: ДЛ е успял да посочи разни нещица, които доказват пред Съда, че възражението му си е в срок и всичко е ток и жица. КР обаче има доказателства за обратното /които не желае да представи/. Не иска да плаща и ДТ, щото за него категорично срока е изтърван.

Ако горното е вярно /като разсъждение/, то ако КР не ще да води дело - проблемът си е негов.

п.с
Аз като незнам какво да правя - питам Приложи си доказателствата и питай

Трогателно!

Тълкувателно дело № 7/2008г. на Общото събрание на колегиите при ВАС на РБ с което е прието, че административните съдилища не присъждат разноски в производството по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно наказателни дела. В мотивите към това решение е посочено, че такива разноски не се присъждат и от районните съдилища при отмяна на наказателно постановление. След като направените разноски по водене на НАХ дела и при касационното оспорване на решенията по тези дела не се дължат,

Трябва един вид по ЗОДОВ - закона за отговорност за вреди причинени на граждани.
Цяло чудо е че има такъв закон, ужасът е пълен.
При мен е така - осъдих Столична община - и нищо - требва да се лутам с решението по съда.
Не ми се коментира, колко е застопорена системата.