forum.lex.bg

Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:...
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

Жилището на длъжника е СИО и единствено за него,но съпругата(брака не е прекратен) има и 1/2 от друго(наследствено) жилище.ЧСИ е наложил възбрана на 1/2 от жилището на длъжника,но отказва да продължи изпълнението,като се позовава на чл.444,т.7.Според него другото жилище трябва да е само на другия/те член/ове на семейството
Търсих,но не намирам практика или обсъждане на такъв казус,та ще съм благодарен,ако някой който има практика да помогне.

Аз съм на мнение,че ако 1/2 от другия имот притежавана от съпругата,отговаря на условията на НАРЕДБА за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство Приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г,то семейството спокойно може да се пренесе да живее там и жилището на длъжника да се продаде при условията на гл. 44 ГПК.

nqgol написа:
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:...
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

Жилището на длъжника е СИО и единствено за него,но съпругата(брака не е прекратен) има и 1/2 от друго(наследствено) жилище.ЧСИ е наложил възбрана на 1/2 от жилището на длъжника,но отказва да продължи изпълнението,като се позовава на чл.444,т.7.Според него другото жилище трябва да е само на другия/те член/ове на семейството
Търсих,но не намирам практика или обсъждане на такъв казус,та ще съм благодарен,ако някой който има практика да помогне.
Аз съм на мнение,че ако 1/2 от другия имот притежавана от съпругата,отговаря на условията на НАРЕДБА за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство Приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г,то семейството спокойно може да се пренесе да живее там и жилището на длъжника да се продаде при условията на гл. 44 ГПК.

Демек проблемът според ЧСИ е, че съпругът не притежава цялото жилище? Правилно ли съм разбрал?

Правилно сте разбрали.Това е мнението му в разговор,не сме подавали молба за опис и продажба,понеже не искам да се конфронтирам с ЧСИто без сигурни аргументи и да обжалвам отказа му,ако няма шанс пред ОС.За това ми се иска да видя практика,но не намирам.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година,в състав:
като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №270 по описа на Съда за 2015 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,ал.ІІ от ГПК,във вр. с чл.444,т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на Р.Н.И. ***, с ЕГН ********** против действията на ЧСИ Д. Д. по изп.дело №255/2014г. -насочване на принудителното изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество на длъжника.Жалбоподателят излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното изпълнително действие с искане за неговата отмяна.

Взискателят в изпълнително производство възразява против жалбата,като излага съображения,обосноваващи нейната неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд,след като обсъди изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие,възражението на взискателя по изп.дело и прецени извършените до момента действия от ДСИ прие за установено следното:

Въз основа на молба от Р.К.Р. ***,с ЕГН ********** и изпълнителен лист, изд. по ч.гр.дело № 5975/2008г. по описа на ПРС е образувано изп.дело № 255/2014г. по описа на ЧСИ Д. рег. № на Камарата на ЧСИ срещу Р.Н.И. от гр.С.,ж.к „И.“ бл.,вх.,ет.,ап. за сумата в размер на 48 895,75 лева-представляваща левовата равностойност на 25 000 евро, ведно със законната лихва,считано от 28.02.2008г. до окончателното й изплащане.Видно от книжата по делото,принудителното изпълнение е насочено против посочен от взискателя недвижим имот-собственост на длъжника.

С Протокол за опис и оценка на недвижим имот на 27.11.2014г. е извършен опис на недвижим имот-собственост на длъжника, а именно: самостоятелен обект сграда с идентификатор 55155.503.1074.1.7 по кадастралната карта на гр.П. с предназначение : жилище с площ от 82,13 кв.м., ведно с избено помещение №16 със застроена площ от 11,49 кв.м.,ведно с 6,5423 % ид.части от общите части на сградата. Със съдебно-техническа експертиза е определена пазарна цена на имота: 60 076 лева.С Разпореждане №1 от 13.12.2014г. е насрочена публична продан на имота за периода 19.12.2014г.-19.01.2015г. с определена начална цена 45 057,00 лева.С молба от 20.01.2015г. длъжникът в производството е поискал отмяна на предприетите изпълнителни действия по отношение на посочения недвижи имот,с изложени твърдения,че имота представлява несеквестируемо жилище по смисъла на чл.444,т.7 от ГПК. С обжалваното в настоящото производство Разпореждане от 20.01.2015г. ЧСИ е оставил молбата без уважение. В разпореждането е посоченото,че същото подлежи на обжалване. Предвид указаната на длъжника процесуална възможност да обжалва акта на съдебният изпълнител,с който се отказва преустановяване на принудителното изпълнение срещу имущество на длъжника,което последния смята за насеквестируемо, следва да се приеме,че настоящата жалба е процесуално допустима,като подадена в срок.

Частната жалба,обаче-на заявените в нея оплаквания,се явява неоснователна.

Изпълнителен процес върху несеквестируемо право е недопустим и нормите, които уреждат несеквестируемостта, са императивни.

Жалбоподателят в конкретната хипотеза възразява,че е описан несеквестируем имот,но настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при доказателствена тежест за длъжника, който извлича благоприятни последици, не са доказани предпоставките на чл. 444, т.7 от ГПК, а именно, че нито длъжникът, нито членовете от семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище. Нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК постановява, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Смисълът на несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 от ГПК изисква да се изключи изпълнението върху единствено жилище на длъжника при определени условия.Видно от книжата по изпълнителното делото освен имота,по отношение на който е насочено принудителното изпълнение длъжникът притежава още един имот с жилищно предназначение: ½ ид.част от имот с идентификатор 73626.506.365.2.5 ,находящ се в гр.Т. Ето защо възражението на жалбоподателя против насочването на принудителното изпълнение към жилището,находящо се в гр.П.се явява неоснователно. Нормата на чл. 444, т.7, пр.1 от ГПК не следва да се приложи, поради което жалбоподателят неоснователно се позовава на нея в подадената жалба. Действията на ЧСИ като законосъобразни следва да се потвърдят.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.01.2015г. по изпълнително дело № 20148870400255/2014г. по описа на ЧСИ Д. рег.№ на Камарата на ЧСИ.

На осн.чл. 437, ал.ІV пр.второ от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

По делото е установено, че жалбоподателите притежават в режим на СИО 1/3 ид. част от имот в с. Иванча, включващ в себе си жилищна постройка /къща/, а само И. 1/6 ид. част от апартамент в гр. В. Т., което поставя въпроса дали жалбоподателите имат друго жилище по смисъла на чл. 444 т. 7 ГПК, което да доведе до отпадане на несеквестируемостта на имота в с. Л.. Несеквестируемостта на единственото жилището на длъжника е предвидена от законодателя, за да гарантира на последния и членовете на неговото семейство нужния им подслон за едно нормално съществуване. Такава фактическа и правна характеристика за жалбоподателите има само имота им в с. Л., което очевидно е съобразено и от самия ЧСИ, видно от протокола му за опис от 08.03.2013г. По делото е установено, че само това жилище служи за живеене на длъжниците по изпълнението заедно с техните деца, за това следва да се квалифицира като единствено по смисъла на визираната разпоредба. Притежаваните идеални части от други жилищни имоти не означава, че е налице секвестируемост на всички имоти на жалбоподателите. Това притежание не нарушава въведената с чл. 444 т. 7 ГПК забрана, длъжникът и членовете на неговото семейство да нямат друго жилище. Обективно тези имоти, в които жалбоподателите притежават съответните идеални части не им служат за живеене и не могат да задоволят жилищните им потребности. Това от друга страна означава, че върху тези имоти, доколкото не са жилище за жалбоподателите, може да бъде насочено изпълнението, включително и чрез налагане на възбрана върху съответната идеална част. За това наложената възбрана върху притежаваната от И. 1/6 ид. част от апартамента в гр. В. Т. не нарушава новелата на чл. 444 т. 7 ГПК.

http://www.os-gabrovo.org/CMS_ADM/image ... 592712.htm
В случая е установено, от справката извлечение от имотния регистър, че длъжницата притежава идеални части от друг жилищен недвижим имот. Дали този друг жилищен имот е обитаем изобщо и в частност от длъжницата няма правно значение. Няма изрично законово условие другите жилища по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК да са собственост единствено на длъжника или на членовете на семейството му, с които живее заедно. Следователно, твърдението на жалбоподателите, че е нарушена разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК е неоснователно и недоказано.

Благодаря за решенията.Намирал съм такива,но все пак теса постановени при условете,че длъжникът има 1/2 от друго жилище,а в случая съпругата недлъжник има 1/2 от друго жилище.Все пак текста в болд може да се ползва за обосновка на искането и в този случай.

Намерих решение по подобен казус
".... Видно от приложената справка на Службата по вписванията- гр.Хасково , съпруга на длъжницата Я. М. К. е собственик на 1 / 6 ид.ч. от поземлен имот № 77195.***.**, находящ се в гр.Х., ул.”Г. К.” № **, с площ 398 кв.м. , и на 1/ 6 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор № 77195.***.**.* – жилище на два етажа с площ 61 кв.м. и 1 / 6 ид.ч. от сграда с идентификатор № 77195.***.**.* - гараж с площ от 21 кв.м.

От горното става ясно , че член от семейството на длъжника – в случая съпруга на длъжницата притежава идеална част от друго жилище , поради което е налице изключващо условие относно несеквестируемостта на процесния имот . Императивната разпоредба на закона – чл.444 т.7 от ГПК не отдава значение на това дали притежанието върху друго жилище от член на семейството на длъжника е в изключителна собственост или в съсобственост , като без значение е и обстоятелството , дали длъжникът живее в жилището. Ето защо съдът не може да зачете като релевантно и обстоятелството , че върху имота притежаван от съпруга на длъжницата е запазено правото на ползване на прехвърлителя по придобивната сделка.

От горното става ясно , че в случая длъжницата не може да се ползва от защитата по чл.444 т.7 от ГПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение ."

Дано да свърши работа пред ЧСИ

За мен е спорно.....Дали жилището на съпругата отговаря на НАРЕДБАТА или не, може да се установи безспорно само, ако бъде извършен опис на имота. Тъй като въпросния имот не е на длъжника, то описа отпада като вариант. Ако беше цял имот, а не идеални части, нещата щяха да стоят по друг начин. За да бъде направен опис на имота на длъжника /по мое мнение/, би следвало категорично да е видно от документите за собственост на наследствения имот, че като квадратура, последния отговаря на въпросната наредба и като се вземе предвид числеността на домакинството на самия длъжник /

Чл.1ви от въпросната наредба

Чл. 1. С наредбата се определя жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника съгласно чл. 444, т. 7, предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс

Считам,че наредбата е неприложима при жилището на член от семейството на длъжника,а и никъде не се споменава,че това жилище трябва да отговаря на някакви норми,все пак то няма да се разделя.
Тук може би имат приложения чл.19,ал.1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им в който се установяват нормите за жилищно задоволяване и/или Закона за гражданската регистрация(до 10 души могат да се регистрират в едно жилище),а може и в ЗУТ да има нещо.

Имам предвид следното:

2. на двучленно семейство - 40 кв.м жилищна площ;

Ако имота на съпругата е 75 кв.м, от които тя има 1/2 идеална част и ако семейството е двучленно, то за мен лично отпада варианта за опис на имота - СИО

Защо ? Защото съпругата просто не притежава друг имот, който е жилищен, а има идеална част от имот, в която идеална част не може да живее задно със съпруга си. Но....не обвързвам никого с мислите си.

Все пак иде реч за: "НАРЕДБА ЗА ЖИЛИЩНИТЕ НУЖДИ НА ДЛЪЖНИКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВОТО"

forum.lex.bg

Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Re: Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Re: Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Re: Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Re: Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Re: Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Re: Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Re: Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище

Re: Чл.444,т.7 ГПК съпруга има 1/2 друго жилище