Заверен препис на ЗЗ

[ah14881488]

Здравейите и предварително благодаря!Цесионер съм по един договор за цесия и на 1.09.2016 ще подам молба за издаване на ИЛ до РС.Понеже ИЛ ще се издава въз основа на документ по 417.9 от ГПК(запис на заповед), мога ли да го представя в заверено копие в молбата си за издаване на ИЛ и ЗНИ?

[bludniq_sin]

Не. Или поне не би трябвало да го приемат. Вие така може да си извадите 5 изпълнителни листа на едно и също основание. Освен това отбелязването за това, че има издаден изпълнителен лист се прави върху самия документ, който удостоверява вземането. Това пак е с идеята да не ползвате един и същи документ няколко пъти.

[ivanov_p]

По принцип записът на заповед се джиросва. Разликата с цесията е, че при джирото "договорът" е подписа на гърба на заповедта и длъжникът не се уведомява. Прехвърлянето на ЗЗ с цесия е по-обременителен вариант, но допустим. При прехвърляне с цесия, а и с джиро, може да подадете заявление по общия ред или по 410 ГПК и без да представяте записа на заповед, като плащането по изпълнителния лист ще бъде противопоставено от длъжника на оригинала на ЗЗ, въпрос на избор. В случай, че изберете 417 ГПК задължително трябва да представите ЗЗ в оригинал. Аз лично ползвам 417 ГПК само ако длъжника има нещо, което да се запорира или възбрани без да знае за заявлението, иначе е кьопава история.

[ah14881488]

http://npazar.court-sh.org/img/File/del ... 362414.htm

,,Съгласно трайно установената практика, при издаване на заповед за незабавно изпълнение, основаваща се на представен запис на заповед, то записа следва да е в оригинал. В този смисъл е и посоченото в т.5 от ТР № 1/ 2005 г. на ВКС, че оригиналът на записа на заповед следва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист. Което не изключва и възможност за представяне на копие от него, но с необходимото уточнение, че в тези случаи следва да се приложат разпоредбите на чл. 525 от ТЗ, доколкото чл. 537 от ТЗ препраща към правилата за менителницата, но в случая ако е бил издаден в няколко екземпляра, то това изисква означаване на броя на екземплярите и посочване къде се намира оригиналът. Такова твърдение не се навежда нито от ищцата, нито пък се установява представеното от нея копие да е номерирано или означено по някакъв начин като пореден екземпляр на издадена запис на заповед. Следователно принципът, посочен в чл. 525 от ТЗ, че менителницата, а в случая записа на заповед се издава в един екземпляр, освен ако не е издаден в няколко екземпляра, които са означени в текста като такива, показва, че това е единствения наличен екземпляр. Ищцата не сочи наличието на друг, различен от представения екземпляр, както намиращ се при нея, така и на друго място. В случая наличността на оригинал на запис на заповед и неговото представяне пред съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение е отговорност на ищцата, но в настоящия случай се установява, че представения от нея документ не е оригинал. В същото време не се установява от твърденията на ищцата, същата да е предприемала действия в своя защита, като кредитор, да иска обезсилване на издадената в нейна полза ценна книга, каквато несъмнено представлява записа на заповед, по реда на чл. 560 от ГПК, поради това, че оригиналът на ценната книга е унищожен или ищцата е лишена от владението върху нея въпреки волята си. Това е механизъм за защита на кредитора по издадената запис на заповед, доколкото изгубването или унищожаването на ценната книга лишава кредитора да получи плащане по нея. От друга страна представянето на копие от ценната книга, а не оригиналът на същата, особено в случаите, когато е издадена в един екземпляр, лишава кредитора по нея да реализира вземането по ефекта. В този смисъл е и посоченото в „Записът на заповед и менителницата” от М. П., изд. Софи-Р, 1998 г., стр. 162. В същия смисъл е и посоченото в т.5 от ТР №1/2005 г. на ВКС, където е записано, че „оригиналът на записа на заповед следва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист”. Къде се намира обаче оригиналът на процесния запис на заповед не се установи, следователно той не е наличен при ищцата, а с това и пред съда по заповедното производство. Освен екземпляри, от оригиналът на записа на заповед могат да се правят и преписи, съгл. чл. 528 от ТЗ, но и те имат конкретно съдържание, посочено в закона, установяващо къде завършва преписът, както и къде се намира оригиналът, съгл. чл.529, ал.1 от ТЗ. Всичко това обаче не се установява от представения на стр.15 от ч.г.д.№ 991/2012 г. на НПРС запис на заповед. Доказването на наличието на оригинал е в тежест на ищцата, която е кредитор – поемател и евентуален притежател на ценната книга.‘‘