т.10 от ТР 2/15 по т.д.2/13 има ли ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ ?

[kr_nemski]

КОЛЕГИ, ДАЙТЕ МНЕНИЕ ИЛИ СЪД.ПРАКТИКА по следния проблем :
Т.10 "Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие"
- АКО ДАВНОСТТА ИЗТИЧА СЛЕД ДАТАТА НА ТР 2015г. Е ЯСНО.
-НО АКО ДАВНОСТТА Е ИЗТЕКЛА ПРЕДИ 2015г ???
-едни съдилища приемат, че важи ППлВС от 1980г. , и давността тече не от последното действие, а от прекратяването на изп.дело /2г. след това/
-други приемат, че щом ТР от 2015г отменя това от 1980, и не е упоменато изрично че действа само занапред, то давността тече от последното действиие и за случаи ,когато тя изтича и преди 2015г.
/ казуса е такъв -послено изп.действие 2009 ; изп.дело прекратено 2011г., образувано ново изп.дело 2015
в първия вариант няма изтекла давност, във втория е изтекла

[kalahan2008]

Ще си позволя да изразя малко по-остро мнение, защото вече по второ дело по чл. 439 ГПК ответникът-кредитор заявява подобна глупост - че се прилагало старото ППВС № 3/1980 г.
Ще го кажа и тук, за да престанат колекторите да се излагат:
Неправилен е доводът, че до постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, погасителна давност по време на изпълнителния процес не е текла. Със същото тълкувателно решение /т. 10/ изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, в което се приемаше, че погасителна давност по време на изпълнителния процес не тече. Тези доводи показват явно неразбиране на същността на тълкувателните решения на ВКС, които нямат нормативен характер.
На основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт, поради което първоинстанционният съд е длъжен да се съобрази с даденото с него тълкуване на закона. Целта на тази уредба е ВКС да може да осъществява пълноценно конституционно възложената му функция за уеднаквяване на съдебната практика на инстанциите по същество /чл. 124 от Конституцията на Република България/.
Тълкувателните решения са актове на ОС на ВКС, които дават разяснения по конкретни правни въпроси за преодоляване на противоречива и неправилна практика за решаване на идентични спорове и имат характера на задължителен акт за правораздавателните органи по тълкуването и прилагането на закона. С тълкувателните решения не се регулират по нов начин съществуващи обществени отношения, не се създават нови правила за поведение, а само се дава задължително тълкуване на вече съществуващи правни норми. В тълкувателните решения се градят изводи относно правните последици, които настъпват при наличието на определени факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на правната норма. Тълкуването на нормата е неразделна част от самата норма и затова то произвежда действие към момента на влизане в сила на съответната норма, а не от момента на постановяване на тълкувателното решение. Образуваното пред Общо събрание на една от колегиите или на двете колегии на Върховния касационен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право /Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.
Спирането или прекъсването на давността не следва от едно или друго тълкувателно решение или постановление на ВС или ВКС, а от закона /чл. 115 и 116 от ЗЗД/. При липсата на законовите предпоставки за спиране на давността, посочени в чл. 115 от ЗЗД, не са налице основания да се приеме, че до постановяване на ТР 2/2013 г. давността не е текла.

[bliznaci1986]

РЕШЕНИЕ
№ 170

гр. София 17.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 13.06.2018 (тринадесети юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, гражданско дело № 2382 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1979/04.04.2017 година, подадена от Н. Ф. Т. и А. А. З., срещу решение № 24/12.02.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 637/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд В., по въззивна жалба на Х. А. Х., е отменил частично първоинстанционното решение № 141/28.11.2016 година на Окръжен съд Търговище, постановено по гр. д. № 48/2016 година и е постановил ново, с което е признал за установено по предявения от Х. А. Х. срещу Н. Ф. Т. иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че паричното вземане на Н. Ф. Т. по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 година присъда № 24/20.10.2000 година, постановена по н. о. х. д. № 72/ 2000 година на Окръжен съд Търговище, изпълнителен лист от 18.04.2002 година в частта му срещу солидарния длъжник Х. А. Х., в размер на сумата 28 525.66 лева (включваща главница 9 605.31 лева, разноски от 25.75 лева и мораторни лихви от 18 894.60 лева.) не съществува поради погасяването му по давност и по предявения от Х. А. Х. срещу А. А. З. иск с правно основание чл.439 от ГПК, че паричното вземане на А. А. З. по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 година присъда № 24/20.10.2000 година, постановена по н. о. х. д. № 72/ 2000 година на Окръжен съд Търговище, изпълнителен лист от 18.04.2002 година в частта му срещу солидарния длъжник Х. А. Х., в размер на сумата от 56 854.40 лева (включваща главница от 19 210.62 лева, разноски от 51.50 лева и мораторни лихви от 37 592.28 лева), не съществува поради погасяването му по давност.
В подадената от Н. Ф. Т. и А. А. З. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу тях от Х. А. Х. искове с правно основание чл. 439 от ГПК да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Х. А. Х. е подал отговор на същата с вх. № 2849/15.05.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 24/12.02.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 637/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Н. Ф. Т. и А. А. З. са били уведомени за обжалваното решение на 07.03.2017 година, като подадената от тях касационна жалба е с вх. № 1979/04.04.2017 година и е подадена по пощата на 03.04.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 218/14.03.2018 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство или и към тези, които са приключили преди това.
ППВС № 3/18.11.1980 година е прието при действието на ЗУС (отм.), който е бил обнародван н ДВ бр. 23/19.03.1972 година. Съгласно чл. 58, т. 1 и т. 2 от този закон ППВС издава два вида постановления, а именно тълкувателни такива по прилагането на закона и ръководни такива за насочване дейността на съдилищата и особените юрисдикции. По силата на чл. 59 от ЗУС (отм.) първите от тях са задължителни за съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор. Посочения закон е отменен със ЗСВ (отм.), който е бил обнародван в ДВ бр. 59/22.07.1994 година. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 2 от този закон общото събраните на съответната колегия на ВКС може да постановява тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика, като по силата на чл. 86, ал. 2 от закона тези решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Възможността за постановяване на такива тълкувателни решения при противоречива или неправилна практика е запазена в чл. 124 от действащия ЗСВ, като по силата на чл. 130, ал. 2 от този закон те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С постановените по реда на горните разпоредби тълкувателни ППВС и ТР съдът не дава разрешение на конкретен правен спор. С тях той извършва общо тълкуване на конкретна правна норма, по повод на прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице неправилно практика. Противоречива съдебна практика е налице, когато една и съща правна разпоредба се прилага п по различен начин от отделните съдилища, а неправилно практика е налице, когато вследствие на неправилно и неточно тълкуване съдилищата прилагат правната норма в различен от вложения в нея смисъл. Тези противоречия или неправилното прилагане на правната норма, трябва да са възникнали по повод на прилагането й от съдилищата при разрешаването на конкретни правни спорове. По този ред не може да бъде давано абстрактно или теоретично тълкуване на правната норма. В поставените тълкувателни ППВС и ТР се изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това се създава задължение на съответните органи, така както са изброени по-горе, да прилагат разпоредбата в смисъла, опреден в тълкувателния акт. Тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма, която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по съответния за това. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма. Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпроса от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна, посочените по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на другите правни субекти извън посочените в тях. Последните обаче, макар и да не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд В. е неправилно по следните съображения:
Съставът на Апелативен съд В. е приел за установено, че с влязла в сила на 08.04.2002 година присъда № 24/20.10.2000 година, постановена по н. о. х. д. № 72/2000 година на Окръжен съд Търговище Х. А. Х. е бил осъден за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, както и солидарно с М. И.И. да заплати обезщетения по чл. 45 от ЗЗД на А. А. З. и Ф. Х. З., който бил починал на 06.08.2008 година и наследен от А. А. З. и Н. Ф. Т., за морални вреди от причинената смърт на сина на Ф. Х. З. и А. А. З., а именно Ю. З., в размер на по 20 000 лева за всеки от родителите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 05.10.1999 година до окончателното плащане. На 18.04.2002г. в полза на взискателите е бил издаден изпълнителен лист за обезщетенията от по 20 000 лева, заедно с лихвите от 05.10.1999 година и разноските от 103 лева, въз основа на който на 08.11.2002 година срещу двамата солидарни длъжници е било образувано изпълнително дело № 635/2002 година по описа на Съдебно изпълнителната служба при Районен съд Търговище. С постановление от 30.11.2012 година изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като изпълнителния лист е бил върнат на Н. Ф. Т. и А. А. З.. Впоследствие по молба на същите е било образувано ново изпълнително дело № 28/2012 година поописа на Съдебно изпълнителната служба при Районен съд Търговище. Освен това въззивният съд е приел, че след влизане в сила на присъдата по отношение на гражданския иск за обезщетението на 08.04.2002 година е започнала да тече нова петгодишна давност. Тя е била прекъсната с искането на А. А. З. и Ф. Х. З. за осъществяване от съдебния изпълнител на конкретен изпълнителен способ с молбата от 08.11.2002 година по изпълнително дело № 635/2002 година по описа на Съдебно изпълнителната служба при Районен съд Търговище, а след това и с налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника Х. А. Х. на 25.11.2002 година, От този момент (25.11.2002 година) била започнала да тече нова петгодишна давност, която не е била прекъсната и е изтекла на 25.11.2007 година. През този период не са били извършвани никакви изпълнителни действия спрямо длъжника, нито са постъпвали плащания по запора, нито е било налице признаване на вземането от длъжника, поради което и давността не е била прекъсната. Съставът на Апелативен съд В. е посочил, че съгласно дадените с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС в изпълнителния процес давността не спирала, защото кредиторът можел да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи), както и че ППВС № 3/118.11.1980 година следвало да счита изгубило сила. В случая не било налице и никое от предвидените в чл. 115, ал. 1 от ЗЗД основания за спиране на давността и тя не е била спряна. Изложеното водело до извода, че вземанията на Н. Ф. Т. и А. А. З. в претендираните от Х. А. Х. размери не съществували, поради погасяването им по давност и предявените искове по чл. 439 от ГПК били основателни и следвало да бъдат уважени.
С образуването на изпълнително дело № 635/2002 година по описа на Съдебно изпълнителната служба при Районен съд Търговище давността за вземането на Н. Ф. Т. и А. А. З. се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното производство, което е станало с постановление на съдебния изпълнител от 30.11.2012 година. Тъй като за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД в случаите по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, то новата изпълнителна давност започва да тече от момента на прекратяването на изпълнителното производсво-30.11.2012 година. Същата обаче отново е прекъсната и спряна с образуването на ново изпълнително дело № 28/2012 година поописа на Съдебно изпълнителната служба при Районен съд Търговище, като спирането на давността по същото трябва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното вземането на Н. Ф. Т. и А. А. З. към Х. А. Х. не е погасено по давност и предявените от последният искове са неоснователни. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора Х. А. Х. ще трябва да заплати на Н. Ф. Т. сумата от 1400.51 лева разноски по делото, а на адвокат Д. Т. сумата от 2235.37 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 24/12.02.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 637/2016 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. Х. с Е. [ЕГН] и адрес [населено място], Затвора [населено място] срещу Н. Ф. Т. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Т. иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че паричното вземане на Н. Ф. Т. по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 година присъда № 24/20.10.2000 година, постановена по н. о. х. д. № 72/ 2000 година на Окръжен съд Търговище, изпълнителен лист от 18.04.2002 година в частта му срещу солидарния длъжник Х. А. Х., в размер на сумата 28 525.66 лева (включваща главница 9 605.31 лева, разноски от 25.75 лева и мораторни лихви от 18 894.60 лева.) не съществува поради погасяването му по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. Х. с Е. [ЕГН] и адрес [населено място], Затвора [населено място] срещу А. А. З. иск с правно основание чл.439 от ГПК, че паричното вземане на А. А. З. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Т. по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 година присъда № 24/20.10.2000 година, постановена по н. о. х. д. № 72/ 2000 година на Окръжен съд Търговище, изпълнителен лист от 18.04.2002 година в частта му срещу солидарния длъжник Х. А. Х., в размер на сумата от 56 854.40 лева (включваща главница от 19 210.62 лева, разноски от 51.50 лева и мораторни лихви от 37 592.28 лева), не съществува поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА Х. А. Х. с Е. [ЕГН] и адрес [населено място], Затвора [населено място] да заплати на Н. Ф. Т. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Т. сумата от 1400.51 лева разноски по делото, а на адвокат Д. Т. сумата от 2235.37 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
По въпроса едно решение на ВКС, което считам за пълна глупост и то защото не се прави разлика между стария и новия ГПК и не се отчита факта, че Постановлението е прието при действието на стария ГПК. Влизането на новия, предвид изменянето на разпоредбата и преуреждането на производствата довежда до практически неприложимостта на Постановлението от момента на влизането в сила на действието на новото ГПК. Това според мен.

[lawchoice]

...
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
По въпроса едно решение на ВКС, което считам за пълна глупост и то защото не се прави разлика между стария и новия ГПК и не се отчита факта, че Постановлението е прието при действието на стария ГПК. Влизането на новия, предвид изменянето на разпоредбата и преуреждането на производствата довежда до практически неприложимостта на Постановлението от момента на влизането в сила на действието на новото ГПК. Това според мен.

Чудесно е, че имате собствено мнение. но доколко то е изразено по същество на правен проблем в юридически форум, то трябва да е обосновано с правно издържани съждения, а не с квалификации...

[jzschrstsprstr]

Чрез тълкуването на законовите разпоредби се изяснява и разяснява техният смисъл и съдържанието на изразените чрез тях правни норми. Утвърдено е разбирането, че задължителни тълкувателни актове, в които е дадено общо (неказуално) тълкуване имат обратно, ретроактивно действие (ex tunc) от момента на влизане в сила на тълкуваната законова разпоредба, която е техен предмет. Със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма, а не се създава ново правило за поведение, действащо за в бъдеще, поради което същото има действие от влизането в сила на самия закон, чийто смисъл изяснява.

Така и съгласно изричната разпоредба на чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове ЗНА), поместена в глава пета „Тълкуване на нормативните актове“: „Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.“ Разпоредбата на ал. 2 гласи, че “По изключение органът, издал акта за тълкуване може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му.“ Константна е практиката по чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, че съгласно чл. 50, ал.1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установения с цитирания текст принцип следва да се отнася за тълкуването, което прави Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от ЗСВ, което се извършва при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал.2 от ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Тълкувателното решение на ВКС, е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнася, съгласно чл. 130, ал.2 от ЗСВ, независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, определящи за казуса (Определение № 20 от 12.03.2019 г. по гр. д. №7/2019 г. на ВКС; Определение № 53 от 26.03.2018 г. по ч. гр. д. № 1049/2018 г. на ВКС, 2-ро гр. отд.; Определение № 195 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3351/2017 г. на ВКС, 1-во гр. отд.; Решение № 416 от 22.10.2012 г. по гр.д. №294/2012 г. на ВКС; Решение № 681 от 24.09.2009 г. по гр. д. №3189/2008 г. на ВКС; и мн. др. все в същия смисъл).

Постановление №3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, също има действие от влизането в сила на тълкуваната разпоредба на ЗЗД. Нейният смисъл следва да се разбира така, както тя е била разтълкувана от Върховния съд докато въпросното постановление е било в сила. От приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС и изричната отмяна с него на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. на ВС, последното губи силата си и задължителния си характер. То вече не съществува в правния мир. На свой ред задължително действие поражда тълкувателното решение на ВКС – отново ретроактивно, от датата на влизане в сила на ЗЗД. Така, кой смисъл следва да се вложи в новелата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД би следвало да зависи от това кога се предявява искането/повдига спорът тя да бъде приложена от съответния правоприлагащ орган по чл. 130, ал. 2 ЗСВ (респ. чл. 59 ЗУС от 1976 отм.), именно който е адресатът на задължението.

ППВС № 3 от 18.11.1980 г. на ВС е прието при действието на Закона за устройството на съдилищата от 1976 г. (отм.). Разпоредбата на чл. 59 от този закон гласи, че „Тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд са задължителни съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор.“ По сходен начин чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт постановява, че „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.“ Нито ППВС № 3 от 18.11.1980 г. на ВС е било задължително за правните субекти, които не са правоприлагащи органи, нито ТР от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК понастоящем е задължително за тях. Най-малкото защото тези тълкувателни актове не са самостоятелни, нямат нормативен характер (поради което впрочем тълкуването не нарушава чл. 14 ЗНА) и не подлежат на обнародване. Гражданите и организациите не са били длъжни да се съобразяват с постановлението на Пленума на Върховния съд, не са длъжни и сега да имат предвид тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС, поради което не се нарушават и принципите на правна сигурност и предвидимост.

Ако правните субекти изискат/спорят към даден момент да бъде приложена една задължително тълкувана разпоредба, несъмнено тя ще бъде приложена по единствено възможния начин – в този й смисъл, който е даден с тълкувателния акт. Но ако отправят исканията си, респ. бъде повдигнат спор пред правоприлагащите органи едва когато този акт е вече отменен и на негово място е постановен друг, тогава съответната законова разпоредба ще бъде приложена в новоизяснения й смисъл.

В една своя статия проф. Нено Неновски пише за „безсилието на юриста да се пребори с историята“…

p.s. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения, които са в сила, са задължителни въобще, а не само по отношение на действието им от датата на приемането занапред. Не са предвидени и ограничения на обратното действие само до даден момент.

Решение № 170/17.09.2018 по дело № 2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. без основание ограничава пълното ретроактивно действие на последващите тълкувателните решения в полза на един несъществуващ тълкувателен акт на ВС, създавайки по този начин една твърде особена конструкция за съгласуване (разпределяне) във времето на тълкуванията на два акта, първият от които е загубил действие и изрично отменен от втория...

[Melly]

В общата теория на правото е изведен основополагащ принцип в правото за действието на правните норми по време, място и спрямо лицата.
Това е рамката, в която се изследват последиците от възникналите към даден момент правоотношения между спорещите страни, освен ако на дадена норма имаща еднакво съдържание не е придадено обратно действие.
Допълвам:
Колкото до тълкувателните актове на ПВС и на ВКС, то те имат по-широк обсег на тълкуване на нормите - съобразяват се с предмета на регулиране на обществените отношения действащи преди и след обследвания период, т.е изхождат от действащия основен закон - Конституцията и т.н. и т.н.

[kalahan2008]

РЕШЕНИЕ
№ 170

гр. София 17.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 13.06.2018 (тринадесети юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна, посочените по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на другите правни субекти извън посочените в тях. Последните обаче, макар и да не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.

Отдавна съм изказал мнение, че тълкувателните решения вече се превръщат в квазинормативни актове, но ето че това вече е официализирано и в решение на ВКС по 290 ГПК. Очевидно съдиите от ВКС приравняват тълкувателните решения на нормативни актове, тъй като в чл. 14 ЗНА е визирано обратно действие единствено на нормативните актове. Сега ще се наложи тълкуване на тълкувателното решение, защото има достатъчно съдебна практика в обратния смисъл, тълкуваща разпоредбата на чл. 50 ЗНА.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗНА тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.
В чл. 50, ал. 2 е предвидено изключение, и то само за автентичното тълкуване - по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. Тук е важно да се отбележи, че чл. 50, ал. 2 ЗНА е в сила от 2007 г. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.), т.е. към момента на постановяване на ППВС 3/1980 г. такава правна норма изобщо не е имало.
В допълнение ще отбележа, че в това решение на ВКС се коментират случаите, когато се налага ново тълкуване на правната норма поради промяна в обществените отношения, каквато според ТР 2/2013 г. е настъпила още с влизане в сила на новата Конституция през 1991 г.:

Приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.

Следователно, според ОСГТК на ВКС ППВС 3/1980 г. е загубило сила още през 1991 г., а не чак през 2015 г., когато е постановено ТР 2/2013.
Съдиите от ВКС пропускат и факта, че ППВС е било задължително само за правоприлагащите органи, но не и за частноправните субекти. Ако беше така, щеше да е налице същинско нормативно действие на тълкувателните постановления и решения, което е забранено от КРБ от 1991 г. Следователно при наличието на висящ спор до постановяване на ТР 2/2013 г. решаващият съдебен състав е обвързан от задължителното тълкуване на ППВС 3/1980 г., но при наличие на висящ съдебен спор след 26.06.2015 г. съдебният състав (вкл. и решаващия конкретния горецитиран казус) е обвързан не от ППВС 3/1980, а от ТР 2/2013. На практика съставът на ВКС разсъждава точно по начин, който приравнява ТР на нормативен акт, което не само че противоречи на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, но и противоречи на конституцията, която придава законодателни функции единствено на Народното събрание, но не и на ВКС!
Съдиите от ВКС не се избират пряко от народа, поради което нямат и не могат да имат право да творят норми. Макар и тълкуването на практика да включва и нормотворчески елемент, не бива да се забравя, че все пак в България действа континенталната, а не англосаксонската правна система. Затова решението на ВКС противоречи и на установените правни традиции в България и като такива следва да се разглежда като изолирано, да не кажа и нещо повече.

[kalahan2008]

Решение № 416 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 294/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева
Неоснователен е и доводът, че промяната на съдебната практика по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ не следва да засяга придобити права. Съмнения в практиката е имало по въпроса какъв е характера на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ - конститутивен, или установителен, които са отпаднали с постановяване на ТР № 1/1995 г. на ВС. Не е имало колебание в практиката относно това в какъв обем се реституират права и кой остава собственик на нереститураната част. Отделно от това, съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установения с цитирания текст принцип следва да се отнася за тълкуването, което прави Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от ЗСВ или чл. 292 от ГПК което се извършва при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. При това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно не може да се определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, както това е възможно по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗНА.

Решение № 17 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4335/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова
Правилно съдът е отчел, че давността е започнала да тече от момента на приключване на реституционната процедура на ищците - 25.02.1999 г. Несъстоятелни са доводите на касаторите, че формирайки изводите си, въззивният съд, който разглежда делото по реда на ГПК от 1952 г. отм., недопустимо се е позовал на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, въведена като задължителна за съдилищата с действащия ГПК, в сила от 1.03.2008 г. С решенията, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, ВКС дава тълкуване на правни норми. Това тълкуване следва да се приложи от съдилищата, разглеждащи спорове, по които тези правни норми са приложими /арг. чл. 50, ал. 1 Закон за нормативните актове/.

Определение № 20 от 12.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 7/2019 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Бонка Дечева
Нормите, уреждащи подведомствеността и подсъдността са процесуални. Те имат незабавно действие, освен ако законодателя изрично не отложи приложението им, като предвиди заварените дела да се разглеждат по досегашния ред. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, респективно общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища при противоречива или неправилна съдебна практика, обобщавана по реда на чл. 124, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Това тълкуване на върховните правораздавателни органи не е нормативно, поради което не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗНА. Тълкувателните решения и Тълкувателните постановления са задължителни за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса и кога е образувано делото – дали преди или след постановяването им. С извършеното тълкуване на закона посредством издаваните от ВКС и ВАС на тълкувателни решения и тълкувателни постановления не се създава ново правило за поведения или регламентация, а се цели да се открие точния смисъл на нормата, за да се осигури еднакво приложение на законите от съдилищата, като се изясни, как е следвало да се разбира съдържанието на нормата. По тези съображения са неправилни доводите на РС-Стара Загора, че следва да се прилага обявената за изгубила силата си т. 4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и втора колегия на ВАС.

Определение № 53 от 26.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1049/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов
Конституционната разпоредба на чл. 124 от основния закон установява правомощие на ВКС за осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Този върховен надзор се извършва чрез инстанционната компетентност на съда по конкретни дела, но най-вече е намерила отражение в предвидената в чл. 124 и следв. ЗСВ специфична компетентност на върховната съдебна инстанция да приема нарочни тълкувателни актове за преодоляване на противоречивата или неправилна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, които са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Правомощието на ВКС по чл. 124 от Конституцията е гаранция за спазване на основните принципи на правовата държава и равенство на гражданите пред закона, заложени в чл. 4 и чл. 6, ал. 2 на Конституцията /Решение № 2 от 10.02.2005 г. по к. д. № 9/2004 г. на КС/. Със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма, а не се създава ново правило за поведение, действащо за в бъдеще, поради което същото има действие от влизането в сила на самия закон, чийто смисъл изяснява /Определение № 38/02.03.2018 г. по ч. гр. д. № 325/2018 г. на ВКС, II г. о./. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт, което се извършва при противоречива или неправилна практика по приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Така тълкувателните решения на ВКС са задължителни за посочените в чл. 130, ал. 2 ЗСВ субекти по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса /Решение № 681/24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о./. В същия смисъл са и указанията, обективирани в т. 1 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, според които извършеното тълкуване на закона посредством издаваните от ВКС тълкувателни решения не е дейност по създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на нормата, да реализира визирания в чл. 124 от Конституцията резултат- осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата, като изясни, как е следвало да се разбира съдържанието на създадения от законодателя нормативен текст.

Определение № 196 от 4.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3356/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева
Действително тълкувателното решение, на което се е позовал предходният състав на ВКС, е публикувано на 31.07.2017 г., но това обстоятелство е без значение за правилността на постановения съдебен акт. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт, което се извършва при противоречива или неправилна практика по приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Така тълкувателните решения на ВКС са задължителна за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса - в този смисъл решение № 681/24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о.

Решение № 681 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3189/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева
Правото да се иска възстановяване на запазената част се упражнява по отношение на заветник, който не е призован наследник. Въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2005 г., с което е обявена за изгубила силата си т. 15 от ПП № 4/1964 г. с което бе дадено тълкуване, че наследници по закон, на които е завещан или подарен наследствен имот, спрямо които наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това дали са призовани или не към наследяване. След обявяване за изгубила силата си т. 15 от ПП № 4/1964 г. на ВС с ТР № 1/2005 г. на ВКС следва да се приеме, че изискването за приемане на наследството по опис от желаещия да упражни правото си по чл. 30, ал. 2 от ЗН се отнася за всички случаи, когато лицата, в чиято полза е направено завещанието, или дарението не са наследници по закон. Под такива следва да се разбират само призованите наследници. Това ново тълкуване на правната норма е обосновано с променените в социално икономическото и правно положение, изразяващо с във възможност да се притежават неограничен брой имоти, изменение на чл. 14, ал. 2 от ЗН, с което отпада забраната за завещаване повече от половината на лица, които не са наследници по закон, с разширяване кръга на наследниците по закон и с реституиране на имущество, което съставлява новооткрито наследство, съгласно чл. 91а от ЗН. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установения с цитирания текст принцип следва да се отнася за тълкуването, което прави Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от ЗСВ, което се извършва при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Така задължителната практика на ВКС, след постановяването й с тълкувателни решения е задължителна за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнася, съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, определящи за казуса.
Следователно, като се е съобразил със сега действащата задължителна практика на ВКС, постановена с ТР № 1/2005 г., въззивния съд е разрешил правилно първия поставен правен въпрос по приложението на чл. 30, ал. 2 от ЗН и няма основание за ограничаване на това тълкуване във времето.

[neutralen]

Нито Постановленията, нито Тълкувателните решения на ВКС имат обратно/ретроактивно действие - те действат само за в бъдеще време, тоест само за дела, които в момента на влизане в сила на ТР са на производство пред някоя от инстанциите. Това произтича от разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 3 и чл. 305, ал. 1 т. 3 от ГПК, касаещи Отмяната на влезли в сила решения. Това че 35 години десетки хиляди дела са били решавани неправилно поради задължителния характер на прословутото Постановление № 3/1980 г на Пленума на ВС, вече е без правно значение. Цитираното по-горе Решение № 170/2018 г на ВКС с докладчик Димитър Димитров е неправилно и е подлежало на ОТМЯНА на основание чл.303, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като към момента на постановяване на решението, Постановление № 3/1980 г на Пленума на ВС на което се позовава Докладчика е вече отменено с цитираното ТР № 2/2015 г на ОСГТК на ВКС

[jzschrstsprstr]

Имат обратно действие, neutralen - от приемането на тълкуваната разпоредба, но самото докато са (съществуват) в сила. Смятам, че тълкувателните актове не могат да "преживеят" обезсилването си.

Обезсърчаващото е, че аз моето дело го загубих на въззивна инстанция, която не отдаде особено значение на аргументацията ми. Далеч съм от авторитета на съдия от ВКС (младши съм). Но има и по-авторитетни от мен. Решение № 170/17.09.2018 по дело № 2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. колектора направо го беше приложил към въззивната жалба. Макар и изолирано, изглежда се явява нещо като "прецедент".

[neutralen]

jzschrstsprstr, май не си прочел какво съм написал. Къде виждаш обратно действие назад във времето на ТР № 2/2015 г за случаите от 1980 до 2015 г.?

[kalahan2008]

Не е въпрос на авторитет, а на логика и целесъобразност. ТР са с цел уеднаквяване на практиката съдилищата, а не за създаване на разнородна практика. А това е с цел гарантиране на правната сигурност. Това решение на ВКС е опасен прецедент и от гледна точка на "задължителността" на ТР - излиза, че за едни съдии ТР са задължителни, а за други - не съвсем...Правната сигурност е в основата на правовата държава. Ако няма правна сигурност, няма и правова държава.

[jzschrstsprstr]

jzschrstsprstr, май не си прочел какво съм написал. Къде виждаш обратно действие назад във времето на ТР № 2/2015 г за случаите от 1980 до 2015 г.?

Чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД: Давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането.

Съгласно ППВС 3/80 г. няма основание да се приеме, че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда; погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

ППВС 3/80 г., докато е било в сила, е имало обратно действие – трябвало е да се приеме, че още с влизането си в сила разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД има смисъла, който ВС е открил в нея.

ТР № 2/2015 г., т. 10 на ВКС дава ново тълкуване - че в изпълнителния процес давността не спира и че ППВС 3/80 г. следва да се счита изгубило в сила.

ТР № 2/2015 г. на ВКС също има обратно действие – следва да се приеме, че от влизането й в сила разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД има смисъла, който ВКС вижда в нея.

Днес в сила е ТР № 2/2015 г. на ВКС и правоприлагащите органи следва да се съобразяват с него, тъй като е задължително за тях. ППВС 3/80 г. е обезсилено.

[neutralen]

jzschrstsprstr, обратно действие ще е налице, когато вече приключилите десетки хиляди случаи за периода 1980 - 2015 г, докато е действало Постановление № 3/1980 г на Пленума на ВС, ще могат да бъдат преразгледани и неправилните съдебни решения отменени на основание ТР № 2/2015 г. Не само че няма нито едно решение в този смисъл, но както посочих по-горе, законът/чл.303 и 305 ГПК/ не допуска никакво обратно действие на Постановленията и Тълкувателните решения на ВКС. Добре е да прочетеш посочените от мен разпоредби от ГПК, а не да пишеш без да мислиш

[kalahan2008]

Добре е да прочетеш посочените от мен разпоредби от ГПК, а не да пишеш без да мислиш

Както винаги nautralen просто се заяжда и се хваща за думата (в случая - за "обратно действие"), вместо да каже нещо по същество. Ами тъпо е. И е безсмислено.

[jzschrstsprstr]

Говорим за различни неща, neutralen. По въпроса за отмяната на влезли в сила решения отношение аз не съм взимал. Иначе въпросът е интересен, не се бях замислял.

Виждам известни препятствия:

Чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК: Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

Чл. 305. (1) (Предишен текст на чл. 305 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: 3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3.

Не знам дали е приложим този ред.

[neutralen]

Юзъра kalahan2008 очевидно изпитва завист спрямо изразеното от мен мнение, което е точно "по същество" на темата - относно обратното действие на ТР No 2/2015 г но ОСГТК на ВКС. Явно не му достигат правни знания за да разбере написаното от мен в първия ми пост.

[Melly]

Юзъра kalahan2008 очевидно изпитва завист спрямо изразеното от мен мнение, което е точно "по същество" на темата - относно обратното действие на ТР No 2/2015 г но ОСГТК на ВКС. Явно не му достигат правни знания за да разбере написаното от мен в първия ми пост.

Що не се гръмнеш, neutralen.

[kalahan2008]

Юзъра kalahan2008 очевидно изпитва завист спрямо изразеното от мен мнение, което е точно "по същество" на темата - относно обратното действие на ТР No 2/2015 г но ОСГТК на ВКС. Явно не му достигат правни знания за да разбере написаното от мен в първия ми пост.

Луда работа.

[neutralen]

Melly, и ти като kalahan2008 не си наясно по темата - какво е това "обратно действие" и има ли обратно действие цитираното ТР № 2/2015 г. Четох твоето мнение - нищо конкретно не си написала, щото просто не разбираш за какво става дума.