Преотдаване на наем

[monnixx]

Идеята ми е да преотдам под наем, част от жилището в което живея, за офис на фирма, в която съм съдружник. Целта е отчитането на съответната част от битовите сметки като разход на дружеството. Законосъобразно ли би било?

[ivanov_p]

От тази глупост няма да спестите нищо, а както сам предполагате ще влезете в полемика с данъчните. Кого го е грижа дали е законно или не, ако това доведе до проверка? Месеци разправии за спестени 300-400 лв.

[endzhov]

Теоретично е възможно, но ако си говорим за юридическа изрядност, е голяма занимавка. На първо място, ако сградата е жилищна (каквато по всяка вероятност е, щом имате "апартамент" в нея), то за използването на помещението като офис, ще е нужно да се мине през промяна на предназначението. Това си е изискване по ЗУТ. И ако тук можете да разчитате на чиновническо лентяйство и да сте спокоен, че никой няма да дойде да ви провери, някой добросъвестен съсед може да реши да пусне сигнал. Отделно, че трябва и съгласие на живущите в етажната собственост по реда на ЗУЕС.

Що се отнася до данъчния въпрос - възможно е да пишете разхода за наем на помещението като разход, свързан с дейността на дружеството по реда на ЗДДС и да имате право на данъчен кредит. Последното важи при уговорката, че вие сте регистриран по ДДС. От друга страна обаче, ако наемът стане "прозрачен", това ще означва, че от НАП ще ви търсят и по реда на ЗДДФЛ за доходите, които формално получавате от наема. Както обаче колегата преди мен е написал, надали такова упражнение си заслужава.

[guest1]

Както са написали предишните - крайния резултат няма да оправдае усилията.
Основния проблем е, че в България - ситуацията не е уредена, както в други държави. Пример - във Великобритания е регламентирано „Как собствениците на малък бизнес могат да приспадат домашния си офис от своите данъци“

Ето някои подробности за това приспадане, за да помогнете на данъкоплатците да определят дали могат да го поискат:

- Служителите нямат право да претендират за приспадане на домашния офис.
- Приспадането на домашния офис, изчислено във формуляр 8829 , е достъпно както за собствениците на жилища, така и за наемателите.
- Има определени разходи, които данъкоплатците могат да приспадат. Те могат да включват ипотечни лихви, застраховки, комунални услуги, ремонти, поддръжка, амортизация и наем.
- Данъкоплатците трябва да отговарят на специфични изисквания, за да поискат домашни разходи като приспадане. Дори тогава подлежащата на приспадане сума на тези видове разходи може да бъде ограничена.
- Терминът „дом“ за целите на това приспадане:
1. Включва къща, апартамент, кооперация, мобилен дом, лодка или подобен имот.
2. Включва и структури в имота. Това са места като самостоятелен гараж, студио, плевня или оранжерия.
3. Не включва никаква част от собствеността на данъкоплатеца, използвана изключително като хотел, мотел, хан или подобен бизнес.
- Като цяло има две основни изисквания, за да може домът на данъкоплатеца да се квалифицира като приспадане:
1. Като цяло трябва да има изключително използване на част от дома за редовно извършване на бизнес.
2. Например, данъкоплатец, който използва допълнителна стая, за да управлява своя бизнес, може да получи приспадане на домашен офис само за тази допълнителна стая, стига да се използва както редовно, така и изключително в бизнеса.
- Домът обикновено трябва да бъде основното място на дейност на данъкоплатеца. Данъкоплатецът може също да изпълни това изискване, ако административни или управленски дейности се извършват в дома и няма друго място за изпълнение на тези задължения. Следователно, някой, който извършва бизнес извън дома си, но също така използва дома си за извършване на бизнес, все още може да отговаря на условията за приспадане на домашен офис.

[monnixx]

Ясно, значи наистина не си струва. Благодаря за отговорите!

[errant_lawyer]

Здравейте,

малко късно се включвам в темата, но мисля, че резултатът, който целите, от правна гледна точка може да бъде постигнат чрез сключване на договор за предоставяне на адрес. В него записвате, че дружеството има право право да се регистрира на еди-кой си адрес; че изпълнителят по договора се задължава да приема всички писма, пратки, съдебни книжа и т.н., адресирани до дружеството, и да ги препраща по имейл в еди-какъв си срок; че възложителят няма право физически да ползва помещенията и прочие. Със сигурност може да намерите в интернет бланки за това (често се използва, когато съдружниците са чужденци, има адвокатски и счетоводни кантори, които предоставят такива услуги).
Това не е договор за наем и по този начин отпадат описаните по-горе проблеми.

Вторият важен въпрос е цената. За това трябва да се ориентирате по пазара. Обадете се в няколко адвокатски кантори и счетоводни къщи в града, в който се намирате, и ги питайте дали предоставят такава услуга и колко струва. Преди години една кантора предлагаше такава услуга в София предимно на чужденци за около 200 - 300 лв. на месец.

Следващият важен въпрос засяга икономическата полза от това начинание. Позволих си да направя малко изчисления при цена на договора 300 лв./месец, като приех, че дружеството няма загуби от предходни години. В този случай доходът на съдружника от дивиденти и от договора за услуги ще се определи по формулата
1 472 + х*(85,5%*у - 1 368), където
х = процентното участие на съдружника в дружеството
y = данъчната печалба

Aко нямаше сключен договор, доходът на съдружника щеше да е само от дивиденти и щеше да е равен на х*85,5%*у.

От формулите е видно, че икономически смисъл от това упражнение има, ако дружеството е на загуба, защото тогава съдружникът има гарантиран доход, или ако размерът на дела на съдружника е малък (обратно при едноличен собствени на капитала - спестява се малко повече от размера на данъка върху дивидентите).

Последният въпрос са рисковете в това начинание - ако цената наистина е пазарна, не смятам, че бихте имали проблем. Това не означава, че НАП няма да се опитат да не признаят разходите за данъчни цели, но ако обжалвате ревизионния акт, не би следвало да имате проблем.