начало

ЕСПЧ: Дисциплинарните съдилища на адвокатурата отговарят на изискванията за независимост и безпристрастност ЕСПЧ: Дисциплинарните съдилища на адвокатурата отговарят на изискванията за независимост и безпристрастност

Нужен ли е НОВ ГПК или е по-добре да се промени действащия?!

Дискусии и предложения по проекти за закони


Нужен ли е НОВ ГПК или е по-добре да се промени действащия?!

ДА
23
38%
НЕ
38
62%
 
Общо гласове : 61

Мнениеот hebigatsu » 10 Сеп 2007, 11:48

enigma написа:Ами Ми_лена - и на мен ми писва от безпринципната ти позиция - прочети си постовете и си виж аргументацията.

Мите - ами то ти само с това се занимаваш, и след като нямаш, какво да кажеш, защо изобщо ти трябваше да се обаждаш.


8) Това беше вече, повече от безпринципно включване. Мисля, че личното отношение взема връх, пред юридическия спор. А това, както съм казвал и друг път, праща дискусията в кошчето с боклука.

Като автор на темата, моля модератора да я заключи, тъй като и самото заглавие не е вече актуално. :twisted:

Поздрави и душевен покой!
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот zapetaia » 10 Сеп 2007, 12:08

Митко написа: "... помисли върху проблема - новия ГПК!"
"проблема- новия ГПК"- Това, май, обобщава темата.
zapetaia
Младши потребител
 
Мнения: 84
Регистриран на: 08 Юни 2007, 17:04

Мнениеот mitko6 » 10 Сеп 2007, 19:09

enigma написа:Мите - ами то ти само с това се занимаваш, и след като нямаш, какво да кажеш, защо изобщо ти трябваше да се обаждаш.


Имам и съм го казал, но има и много още да се каже по отношение на тази недодялана еклектика.
mitko6
Потребител
 
Мнения: 514
Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57

Мнениеот gudio » 11 Сеп 2007, 10:28

mi_lena написа:
mitko6 написа: ..... но има и много още да се каже по отношение на тази недодялана еклектика.


И да каже, уважаемият законодател, дали заповедното производство е част от изпълнителния процес, като се позовава на систематичност. :roll:
На мен ми се струва, че хич не му е мястото там, ама какво разбирам аз от изпълнителен процес. :oops:

:lol: "Фъ ниакуи буржоазни кудификации... (така говореше един колега, ама почина, горкият)...", всъщност даже в повечето... заповедното производство е уредено там... та "законодателят" като преписвал - и той го сложил там :wink:
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот enigma » 11 Сеп 2007, 12:19

Не това е причината - имам предвид Балуев,

ЗПр е смесен институт, чиято същностна цел е бързото и навременно принудително изпълнение при неоспорени вземания - именно затова и се нарича заповед за изпълнение . Другаде самата ЗИ играе ролята на ИЛ и не се издава такъв, но при нас са предпочели (по изрично настояване на депутати) да се издава и вторичен ИЛ за да се запази практиката на издаване на ИЛ при несъдебни изпълнителни основания отнесена към ИЛ при заповедта за незабавно изпълнение.

Смесната природа идва от това, че при неоспорване на ЗИ към нея се формира и СПН като от разрешен в исково производство граждански спор - без обаче да имаме двустранно спорно производство.

Но тъй като основната и същностна функция е именно бързото принудително изпълнение, е предпочетено включването му в изпълнителното производство - следен е същностният критерий, а не формирането на СПН и други незадължителни елементи (и без тях може да се издава ЗИ и ще се упражняват принудително правата - предвиждането им само създава допълнителна правна сигурност) - както впрочем - правилно отбелязано от Балуев - е и по целия широк свят(вж. и ЗГС).

Аналогия може да се търси с издаването на дубликат на изпълнителен лист, където възможността производството да прерасне на практика в исково е само вторична и незадължителна.


Поне така си мисля, че е разсъждавал законодателя.
Последна промяна enigma на 11 Сеп 2007, 12:43, променена общо 3 пъти
Meno Male! Scarpia.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот enigma » 11 Сеп 2007, 12:20

:roll:

Очаквам коментар от Ми_лена
Meno Male! Scarpia.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот enigma » 11 Сеп 2007, 13:07

Някак си много по допирателната отговори и всъщност нищо не каза. А моето обяснение беше, мисля, крайно просто и изчистено?
Meno Male! Scarpia.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот mi_lena » 11 Сеп 2007, 13:17

Вечная памят за ГПК-1952

Не случайно сега нашето право прилича на гора, в която вилнее циганска сеч и се пее законодателна чалга

Валентин Брайков, Адвокат

Снимка: Политика
Не е ясно ще отговарят ли депутатите (на снимката - юристите Николай Свинаров и Татяна Дончева), ако смяната на ГПК се окаже безрезултатна и вредна.
Има нещо, което много и отдавна дразни българските младотурци в законодателството - това е равносметката, че цялата гражданскоправна система се крепи на четири стълба. Това са Законът за задълженията и договорите, Законът за собствеността, Законът за наследството и Гражданският процесуален кодекс. Всички те са създадени между 1949 и1952 година, т.е. при апогея на сталинизма. Следващият в класацията е Законът за нормативните актове от 1973 г. - върхът на тоталитаризма. Тези пет закона са трън в суетата на днешните законодателни занаятчии, защото ги плаши споменът за легендарните аристократи на българската юридическа мисъл от онова време и библейската мъдрост "По плодовете им ще ги познаете". Не случайно сега нашето право прилича на гора, в която вилнее циганска сеч и се пее законодателна чалга. Вече е ред и на горните пет дъба. Оттам дойде великденската радостна вест, че нов ГПК-2006 е приет на първо четене, т.е. че ГПК-1952 е почти катурнат.
"Живеем в законов потоп", каза виенският кардинал Кристоф Шьонборн на 23.10.2005. България навлиза в този потоп чрез нормативния водопад на присъединяването към ЕС. В този юридически катаклизъм единствената опора за правата на обикновения гражданин е процесуалният закон, чрез който той може да ги брани в съд. В такъв момент да сменяте бронята и меча на субективните граждански права е равно на умишленото им жертване в разгара на сражение. Това означава да отнемете на съдилищата и на търсещите правосъдие 55 години всестранна съдебна практика и авторитетна процесуална литература, осигуряващи стабилност, приемственост и предвидимост. Дори да е съвършен, ГПК-2006 ще се нуждае поне от 10-15 години, за да стабилизира приложението си. Колко субективни граждански права ще паднат беззащитни по време на този хаос? Не можеше ли да се мисли за нов ГПК след шока и стреса на присъединяването, най-рано след петата му година? Колко страни членки на ЕС си смениха процесуалните кодекси в такъв момент? Кой сменя самолет във въздуха?
Неизбежният правосъден хаос от нов ГПК е може би истинската цел. Забележете, че в почти всеки нов закон има глава за собствено производство или особени процесуални норми, изключващи общите на ГПК. Отделни материални права си шият по поръчка индивидуални процедурни костюми. Така първо се разбива единството на процесуалната стража, а после се елиминира нейната системност. Тя се раздробява, става партикуларна, несинхронизирана, фрагментарна и по такъв начин не само безпомощна срещу произвола на силния, но и оръжие на този произвол. Връх на тази тенденция е динозавърът на българския Кодекс - стан, Данъчно-осигурителният (т.н.) процесуален (и т.н.) кодекс, напомнящ затворнически устав тип "Гуантанамо". Разбиването на процесуалноправната система е тих триумф на организираната престъпност.
Пробутването на ГПК-2006 е своеобразен процесуален преврат. То е и един насилствен отказ от 55 години съдебно и научно наследство. Някой иска да отстрани органа в храма на българското гражданско право, какъвто е ГПК-1952.

Сигурно вече са готови за печат "Предварителни бележки към увода в новия ГПК", защото всичко започва от днес. Не че ГПК-1952 е свещена и неприкосновена крава. Неговият приемник обаче трябва да се роди след най-широко, най-дълго и най-спокойно обсъждане. Какво пречи проектът да се издаде и представи на обществеността с коментар на неговите автори? Да се бърза бавно. Не бива да правим процесуален кодекс чрез четническо-хайдушка тактика на анонимни будители, които изстрелват в мъглата от засада своите законодателни скрижали, после симулират дискусия и накрая си гласуват своя проект. Хилядите практикуващи юристи не са безгласни пациенти на няколко процесуални доктора.
Липсва прозрачност в зачатието на ГПК-2006. Наистина, в доклада на Европейската комисия за България от 26.09.2006 на стр.10,15 и 23 се споменава забава в приемането на нов ГПК. Кой обаче докладва на Брюксел, че ГПК-1952 е негоден и трябва нов? Защо Брюксел не казва кое му е негодното? Къде е прозрачността в мнението на ЕК за българския ГПК? Ситуацията подозрително напомня затварянето на ядрените реактори на Козлодуй - там не стана ясно защо, след като са безопасни и годни, ЕК иска да ги изхвърлим. И сега не е ясно кой ще отговаря, ако смяната на ГПК се окаже безрезултатна и вредна. Дори божествен ГПК няма да излекува българския съд от лошото материално право, с което е принуден да борави, нито ще го спаси от неграмотното дипломирано опълчение, идващо от множеството юридически факултети.
Не можеш да станеш Комисар Лекс, ако си по природа Комисар Рекс. Това трябва да помнят всички, които считат новия ГПК за свой кариерен трамплин. Тъжно е да гледаш как политиката превръща впечатляващи процесуалисти в партийни ДАтчици или живи приложения към нотариални актове. На тях предлагам следните цитати:
стр.66: "…законодателят предпочете да отмени, респ. да измени отделни разпоредби на ГПК и да го допълни с нови вместо да го отмени и замени с нов ГПК. Този подход бе мъдър….Той обезпечава приемственост и възможност да бъде използвана богатата практика на ВС и ВДА по прилагане на ГПК повече от 55 години, изтекли от неговото влизане в сила през 1952".
стр.67: "…време е законодателят да ограничи активността си в гражданскопроцесуалната материя до най-наложителното, за да се постигне желаната стабилност на закона и практиката".
Тези пасажи са от учебника по Българско Гражданско Процесуално Право-2006г. на патриарха на българския граждански процес проф. Живко Сталев - духовен баща на поколения български юристи. Колко такива духовни синове и дъщери се отказаха от него преди първи европейски петли? Можеше ли на неговите 95 години да не го огорчаваме?
Съзнателно оставям на други колеги конкретен коментар на новия ГПК. За истинското отношение на властта към него говори новоприетият чл.293А от Наказателния кодекс, предвиждащ затвор за неплатен дълг. Така във връзка с принципите на процеса се сещам за една крилата фраза на Тодор Живков, казана по друг повод, но пак за принципи: "Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари". Имам само две предложения към ГПК-2006: първо, емблемата му да бъде лебед, яхнал крокодил и второ, бланките на съдебните решения да започват с "Вимето на народа" вместо "В името на народа".
Ако все пак ГПК-2006 мине на второ четене, предлагам на колегите-съмишленици да запалят по една свещ за Вечна Памет на ГПК-1952 и тихо да си кажем: "Този грях не е мой, Господи".
Аватар
mi_lena
Потребител
 
Мнения: 621
Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
Местоположение: София

Мнениеот enigma » 11 Сеп 2007, 13:49

Е, да, обаче да не се забравя, че грехът е на министър Станков, който е подписал спогодбата с ЕС за нов ГПК и въз основа на която Брюксел извиваше ръцете на НС и на Комисията по прави въпроси в частност, като просто постави приемането му като едно от условията да не се задействат предпазните клаузи. Той не беше ли също и съдия ............... .
Meno Male! Scarpia.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот mi_lena » 11 Сеп 2007, 14:11

Не разбирам откъде идва тази персонална злоба към съдиите. Надали ще мога и да разбера, тъй като никога не съм делила колегите на съдии и адвокати; на дознатели и научни сътрудници ІІ ст. (например); на възпитаници на СУ и на БСУ (също например) и пр. Боклуци има навсякъде. Навсякъде има и свестни хора.

Тъй като попарата на новия ГПК ще я сърбаме всички ние, делението по гилдии е смешно и неуместно.
Аватар
mi_lena
Потребител
 
Мнения: 621
Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
Местоположение: София

Мнениеот hebigatsu » 11 Сеп 2007, 14:14

mi_lena написа:Не разбирам откъде идва тази персонална злоба към съдиите. Надали ще мога и да разбера, тъй като никога не съм делила колегите на съдии и адвокати; на дознатели и научни сътрудници ІІ ст. (например); на възпитаници на СУ и на БСУ (също например) и пр. Боклуци има навсякъде. Навсякъде има и свестни хора.

Тъй като попарата на новия ГПК ще я сърбаме всички ние, делението по гилдии е смешно и неуместно.

8) Моите адмирации!
Въпросът е какво да се направи, че да не я "сърбаме" тая попара, след като не сме я дробили!?!?!? :wink:
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот enigma » 11 Сеп 2007, 14:58

Ми_лена,

не е злоба, а препратка към една твоя забележка, че съдиите са заинтересованата страна, която ще страда и оправя новия съдопроизводствен закон. Нещо в този дух беше.

Ами него го инициираха и написаха основно съдии!!!!!! Ами вземете си ги озаптете в края на краищата, вместо да се правите на най-пострадали от реформите, а същевременно да стоите пасивни. Аз лично бях свидетел, как се прокарваха практики на едни състави, само и само да се обори практиката на друг (или на петчленка - примерно новото законодателно решение за крайния срок за искането за отмяна на вл. в сила съд. реш.) - така ли се пише закон от професионалисти!? Ако имам някакво негативно отношение, то е именно в тази насока.


А ще страдат всички юристи работещи в материята, плюс де що има граждани. Питаш ли се какво е да си юрисконсулт и адвокат, да ти сервират нещо подобно като новото ГПК на главата и същевременно да нямаш ни най-малка представа как ще реагира съда на избраното от теб решение за действие - проблемите на съдията са бели кахъри в сравнение с това - защото при грешен избор на решение може направо да си загубиш работата или хляба, а някой да загуби пък много пари например.


Ако си го приела като лична нападка към съдийската професия - не съм бил ясен и си поднасям извиненията. (но си запазвам правото да имам особено мнение за определни личности :wink: ).

А и ти правиш тънки разграничения все пак, хайде да не се лъжем :oops: .
Meno Male! Scarpia.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот hebigatsu » 11 Сеп 2007, 15:22

enigma написа:
А ще страдат всички юристи работещи в материята, плюс де що има граждани. Питаш ли се какво е да си юрисконсулт и адвокат, да ти сервират нещо подобно като новото ГПК на главата и същевременно да нямаш ни най-малка представа как ще реагира съда на избраното от теб решение за действие - проблемите на съдията са бели кахъри в сравнение с това - защото при грешен избор на решение може направо да си загубиш работата или хляба, а някой да загуби пък много пари например.


8) Хм-мм.... Не само работата и хляба, ами и главата може да си загуби някой колега, точно поради липсата на предвидимост на изхода от процедурите.

От проведените дискусии до тук се вижда колко нееднозначно се приемат основни текстове от новия ГПК, а каква ще е шарена съдебната практика..... хич не ми се мисли :twisted:
Ако може да се прави някакъв първоначален извод, относно предстоящите проблеми по прилагането на процедурите на новия кодекс, то той се очертава като общественоопасен, вместо да е обществено полезен, каквото би трябвало да е предназначението на всеки нормативен акт. :evil: (Поне така пишеше в дебелите книги, доколкото си спомням :roll: :wink: )

Та така.... Прав е колегата Брайков в квалификациите си употребени в цитираната статия. Ние юристите може и да се приспособим някак си и да се адаптираме към новите процедури, но това ще стане за сметка на обикновените хора, които представа си нямат какво става, защото няма кой да им го каже. А нормативната уредба в БГ отива по дяволите като система и все повече заприличва на тресавище, в което трябва да се молиш да не попадаш.

Поздрави и душевен покой! (Ако можете да го намерите разбира се) :twisted:
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот vanvan » 12 Сеп 2007, 13:19

Колеги,ще бъда благодарен на всеки от вас,който успее да ми обясни кои решения подлежат на касационно обжалване.
Разбрах,че решенията по трудовите дела не са от тази категория.
vanvan
Младши потребител
 
Мнения: 27
Регистриран на: 12 Сеп 2007, 13:13

Мнениеот ignatius » 12 Сеп 2007, 19:59

mi_lena написа:Вечная памят за ГПК-1952

Не случайно сега нашето право прилича на гора, в която вилнее циганска сеч и се пее законодателна чалга

Валентин Брайков, Адвокат

Снимка: Политика
Не е ясно ще отговарят ли депутатите (на снимката - юристите Николай Свинаров и Татяна Дончева), ако смяната на ГПК се окаже безрезултатна и вредна.


Хехе.Тия ли са били младотурците в бълг.законодателство?!Дончева- комсомолско-партиен кадър и Свинаров-адвокат на Доган по време на т.нар. възродителен процес са явно хора тясно свързани с БКП.Смешно да се мисли,че могат да направят някаква реформа на комунистическите закони по тяхна инициатива.Ясно е че някой друг натиска.
Въобще цялата статия е алабала.Домъчняло му за старите закони и за техните автори.От време-навреме се появяват такива и ни плашат колко е опасно да се правят реформи, особено ако някой другар не "участва" в тях. Предвиждат хаос ,разруха и т.н.,но без да представят конкретни доводи. Всеки може да сравни:ВАС от 1998 до 2004 вкл е приел 5 тълк.решения, докато за двете години 2006 и 2007 са 6. Същото ще се случи и с ВКС, така че хаосът няма да се сбъдне.
Освен това,сигурно 2/3 от практиката/константна и противоречива/ ще е приложима и за новия кодекс.
1.e4 Nf6
ignatius
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 26 Юни 2006, 20:25

Мнениеот error » 13 Сеп 2007, 12:17

ignatius написа: Хехе.Тия ли са били младотурците в бълг.законодателство?!Дончева- комсомолско-партиен кадър и Свинаров-адвокат на Доган по време на т.нар. възродителен процес са явно хора тясно свързани с БКП.Смешно да се мисли,че могат да направят някаква реформа на комунистическите закони по тяхна инициатива.Ясно е че някой друг натиска.
Въобще цялата статия е алабала.Домъчняло му за старите закони и за техните автори.От време-навреме се появяват такива и ни плашат колко е опасно да се правят реформи, особено ако някой другар не "участва" в тях. Предвиждат хаос ,разруха и т.н.,но без да представят конкретни доводи. Всеки може да сравни:ВАС от 1998 до 2004 вкл е приел 5 тълк.решения, докато за двете години 2006 и 2007 са 6. Същото ще се случи и с ВКС, така че хаосът няма да се сбъдне.
Освен това,сигурно 2/3 от практиката/константна и противоречива/ ще е приложима и за новия кодекс.


Снимките към статията се слагат от вестника, а не от автора на статията. Кои са младотурците - всеки сам преценява. А на теб ти пожелавам някой ден да достигнеш поне 1/10 от знанията и професионалния авторитет на Брайков.
Аватар
error
Потребител
 
Мнения: 458
Регистриран на: 20 Окт 2004, 16:01

Мнениеот ignatius » 13 Сеп 2007, 23:14

error написа:А на теб ти пожелавам някой ден да достигнеш поне 1/10 от знанията и професионалния авторитет на Брайков.

Мерси.
1.e4 Nf6
ignatius
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 26 Юни 2006, 20:25

Мнениеот gudio » 18 Сеп 2007, 10:21

ignatius написа:
error написа:А на теб ти пожелавам някой ден да достигнеш поне 1/10 от знанията и професионалния авторитет на Брайков.

Мерси.

:wink: Дано не прозвучи кофти, ама аз бих добавил, че с "един промил" от парите на Брайков, един от най-успешните адвокати, ignatius би си оправил живота веднъж завинаги :lol: :lol:
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот error » 18 Сеп 2007, 12:03

Така е.
Аватар
error
Потребител
 
Мнения: 458
Регистриран на: 20 Окт 2004, 16:01

Мнениеот nezret » 04 Яну 2008, 17:18

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
40-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


ОТНОСНО:Несъответствие на предвидената в новоприетия Гражданско процесуален кодекс уредба за предявяване на колективни искове с изискванията на Директива 98/27/ЕО за исковете за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПИРИНСКИ,

В бр.59 на Държавен вестник е обнародван нов Граждански процесуален кодекс /ГПК/, който ще влезе в сила от 01.03.2008г. Глава тридесет и трета на Кодекса въвежда правна уредба на производството по предявяване, разглеждане и решаване на колективни искове, като предвижда тези разпоредби да бъдат приложими и към колективните искове по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Понастоящем изискванията на Директива 98/27/ЕО за исковете за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите са въведени в Глава девета, Раздел III на Закона за защита на потребителите (чл. 186 -190а). Същевременно, параграф 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс предвижда отмяната на чл.186б, чл.188, ал.2 и 3, чл.189, ал.2, 3 и 5 и чл.190а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Считаме, че горепосочената промяна на Закона за защита на потребителите, направена посредством приемането на новия ГПК и по-точно на § 25 от него, може да доведе до предприемане на процедура срещу Република България от страна на Европейската комисия за неточно въвеждане изискванията на Директива 98/27/ЕО и за неприлагане на европейското законодателство.

В подкрепа на горното излагаме следните аргументи:

На първо място, отбелязваме, че Законът за защита на потребителите регламентира колективни искове със специален характер, които имат за цел преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и осигуряват защита на обществения интерес. Необходимостта от специални разпоредби, които регламентират този вид колективни искове, произтича от изискванията на Директива 98/27/ЕО. В тази връзка общият ред за разглеждане на колективни искове уреден в новия ГПК не може да бъде пряко приложим и към колективните искове за забрана и преустановяване на търговски практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите, тъй като редът за разглеждане на колективните искове, предвиден в ГПК e предназначен за колективни искове, които имат за цел защита на увредения интерес и не отчита спецификата на исковете по чл. 186, ал1 от ЗЗП.

Налице е разминаване между понятията колективен интерес, респективно колективен иск, използвани в ГПК и в ЗЗП. Съгласно новия ГПК, колективният иск се предявява от името на лицата увредени от едно нарушение, докато Директива 98/27/ЕО изрично посочва, че защитата на колективните интереси на потребителите не трябва да се разбира като сбор от частните интереси на всички увредени лица.

На следващо място, трябва да се има предвид, че разпоредбите на Глава тридесет и трета от ГПК противоречат на чл.2 от Директива 98/27/ЕО, който изисква исковете за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, да се разглеждат при процедура на бързо производство. Отбелязваме, че сега действащият чл. 186б на ЗЗП въвежда напълно изискванията на чл.2 от Директива 98/27/ЕО като предвижда, че съдът разглежда незабавно иска и се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпването на исковата молба. С отмяната на чл.186б от ЗЗП, колективните искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, няма да се разглеждат по реда на бързото производство, което е изключително важно за своевременното преустановяване на търговски практики, които са в нарушение на закона. Действително, ГПК предвижда правна възможност за постановяване от съда на привременни мерки за защита на увредения интерес. За съжаление обаче, както бе отбелязано по-горе, колективните искове по чл.186, ал.1 от ЗЗП нямат за цел защита на увредения интерес и в тази връзка при разглеждане на тези искове от компетентния съд привременна мярка няма да може да бъде постановена. От друга страна, считаме, че бързото производство и налагането на привременни мерки не са еквивалентни юридически способи и с тях не може да бъде постигнат еднакъв ефект. При бързото производство се акцентира върху постановяването на съдебно решение в кратък законоустановен срок, докато привременната мярка се постановява в рамките на висящ съдебен процес и нейното налагане се оставя на преценката на съда. В допълнение отбелязваме, че ГПК не дава дефиниция на понятието привременна мярка и не изброява видовете привременни мерки, които могат за бъдат разпоредени от съда. Чл.2, б.”б” от Директива 98/27/ЕО изисква съдебното решение, постановено по предявен колективен иск за преустановяване и забрана на търговска практика, да бъде направено обществено достояние и когато е необходимо да съдържа задължение за ответника да направи коригиращо изявление с цел отстраняване на вредните последици от нарушението. Чрез постановяването на привременна мярка, нарушителят не може да бъде задължен да направи коригиращо изявление, тъй като съдебният процес все още е висящ и въпросът за вината не е решен със силата на присъдено нещо.

От друга страна, чл.381, ал.1. на новоприетия ГПК предвижда допълнителни изисквания, които ограничават правото на иск на квалифицираните организации по ЗЗП. Тези допълнителни изисквания включват доказване способността „сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с воденето на делото”. Трябва да се има предвид, че ЗЗП съдържа специфични изисквания към квалифицираните организации, които имат право да предявяват колективни искове и не е необходимо да се създават допълнителни изисквания към тези лица, с общ закон. Законовото изискване на чл. 381, ал.1 на ГПК ограничава кръга на лицата, легитимирани да предявяват такива искове.

В тази връзка считаме, че отношението между Гражданския процесуален кодекс и Закона за защита на потребителите в частта относно колективните искове трябва да бъде отношение между общ и специален закон, като правната уредба на колективните искове в ЗЗП, следва да се запази.

Въз основа на гореизложеното и с оглед стриктното изпълнение на поетите от Република България ангажименти за пълно въвеждане и ефективно прилагане на европейското законодателство за защита на потребителите, в т.ч. и изискванията на Директива 98/27/ЕО, Ви предлагаме §25 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК да бъде отменен преди неговото влизане в сила.



С уважение,




МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА
И ЕНЕРГЕТИКАТА :

ПЕТЪР ДИМИТРОВ




Съгласувал: ....................................26.07.2007г., Нина Радева, заместник-министър



Одобрил:…………………………..26.07.2007г., Емил Алексиев, директор на дирекция „Защита на потребителите”


Изготвили:…….. …………………26.07.2007г., Калина Андреева, дирекция „ЗП”

………………………..26.07.2007год. Райна Кънева, дирекция „ЗП”
nezret
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 19 Фев 2003, 00:39
Местоположение: София

ПредишнаСледваща

Назад към Обсъждане на законопроекти


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 15 госта


cron