Казус относно прехвърляне на предприятието на търговец

[kalahan2008]

Zoom, вижте ми аргументацията по-горе. Не твърдя, че е перфектна, но не съм съгласен, че продажната цена се превъща автоматично в имущество на ООД, респ. в ново предприятие - ООД трябва само да го реши това. Поне аз така мисля

[neonato]

РЕШЕНИЕ № 1782 ОТ 05.11.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1124/2001 Г., V Г. О. НА ВКС

ПРОДАЖБА НА ЕДНО КООПЕРАТИВНО ПРЕДПРИЯТИЕ САМА ПО СЕБЕ СИ НЕ Е ОСНОВАНИЕ ЗА ЗАЛИЧАВАНЕТО МУ В РЕГИСТЪРА. ПОСЛЕДНОТО МОЖЕ ДА СТАНЕ САМО ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОВЕДЕНА ЛИКВИДАЦИЯ ПО РЕДА НА ЧЛ. 273 ТЗ ИЛИ ТОЗИ, ПРЕДВИДЕН В ЧЛ. 47, ЗК, КАКТО И ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ (ЧЛ. 735, АЛ. 2 ТЗ).

Чл. 273 ТЗ
Чл. 735 ТЗ
Чл. 47 ЗК


Производството е по чл. 218а и сл. ГПК.
ЦКС, град С., е подал касационна жалба против Решение № 184/4.04.2001 г. по гражд. д. № 112/2001 г. на П. апелативен съд, с оплаквания за наличия на отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
ВКС, V гр. о. намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С Решение № 3812/2000 г. от 4.01.2001 г. по ф. д. № 1368/95 г. С. окръжен съд е оставил без уважение искането на ЦКС - С., за вписване в регистъра при ОС - С. З., заличаване на КП "Г.-В" - С. З.
Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, като е приел, че същото е правилно.
Според ПАС кооперативното предприятие е прехвърлено на трето лице, но от това не следва, че са налице условия за заличаването му в регистъра. Защото прехвърлянето на КП "Г.-В." от ЦКС на трето лице - "П. К." АД, гр. С. З., и с вписването на това прехвърляне КП "Г.-В." е прекратено без ликвидация, поради което няма законно основание за неговото заличаване. Въззивният съд счита, че заличаване може да стане само в случай на ликвидация - по чл. 273 ТЗ или чл. 47 ЗК и при несъстоятелност - чл. 735, ал. 2 ТЗ, каквито условия в случая не са налице.
ВКС, състав на V г. о., споделя приетото от въззивния съд и счита, че решението не страда от сочените от касатора пороци - нарушения, съдържащи се в разпоредбата на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
Съжденията на ЦКС, изложени в касационната жалба, че търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е обект на правото, а не субект, и че при сделката, с която се прехвърля КП "Г.-В." от ЦКС на "П.-К." АД, гр. С. З., се придобиват от последния права върху обект, а правният субект остава да съществува, са правилни, но те не могат да обусловят извод, различен от приетия от ПАС. Вярно е, че след сделката КП "Г.-В.", гр. С. З. продължава да съществува в правния мир (именно и поради това се иска заличаването му), но липсва законово основание за постановяване на съдебен акт за заличаването му. Доколкото КП "Г.- В." продължава да съществува като субект на правото, а това продължаване се обезсмисля от липсата на каквато и да е дейност, би следвало кооперацията да се обяви в ликвидация и след приключването й да се иска заличаване от регистъра на съда - вж. чл. 47 ЗК във вр. с чл. 40, ал. 2, във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 3 ЗК.
Предвид изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд е правилно, поради което то следва да се остави в сила.


РЕШЕНИЕ № 344 ОТ 08.05.2006 Г. ПО Т. Д. № 659/2005 Г., I Т. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 2 от 2006 г.

ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕ ПО ЧЛ. 15 ТЗ ИМА ЗА ПОСЛЕДИЦА ЧАСТНО ПРАВОПРИЕМСТВО И СДЕЛКАТА НЕ СЕ ОТРАЗЯВА ВЪРХУ ЧЛЕНСТВЕНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ НА СЪДРУЖНИЦИТЕ НА ДРУЖЕСТВОТО ПРЕХВЪРЛИТЕЛ.
В МАТЕРИЯТА ОТНОСНО ПРЕОБРАЗУВАНЕТО Е НАЛИЦЕ ИЗВЕСТНО СХОДСТВО С ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕ ПО ПОВОД ИЗИСКВАНЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР, КАКТО И С ВЪВЕЖДАНЕ НА НОРМАТА НА ЧЛ. 15, АЛ. 2 ТЗ И С ПРЕДВИДЕНАТА ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРИТЕ СЪС СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА. НО ФАКТИЧЕСКИЯТ СЪСТАВ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО КАТО ЦЯЛО Е НАПЪЛНО РАЗЛИЧЕН ОТ ТОЗИ НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ, РАЗЛИЧЕН Е И ХАРАКТЕРЪТ НА ДОГОВОРИТЕ, КАКТО И ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ.
Чл. 15 ТЗ
Чл. 262 ТЗ
Чл. 273 ТЗ


Докладчик председател на отделение Таня Райковска

Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Н. Г. от гр. Д. срещу решение № 166 от 22.07.2005 г. по т. д. № 196/2005 г. на В. А. С., с което въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение от 25.01.2005 г. по т. д. № 23/2004 г. на Д. О. С., с което е бил уважен иск с правно основание чл. 74 ТЗ срещу "К. Д." ООД, гр. Д., поради недопустимост на иска и е постановено прекратяване на производството.
Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора, въззивната инстанция незаконосъобразно е приела, че купувачът на търговското предприятие на първоначалния ответник по делото, който бил заличен от регистъра, не е пасивно легитимиран да отговаря по иска и това не водело до недопустимост на иска по чл. 74 ТЗ. Според жалбоподателя, налице била правна хипотеза, сходна с вливането по смисъла на чл. 262 ТЗ и затова цялото имущество на едно или повече дружества преминавало към приемащото дружество, което ставало техен правоприемник. Излага и доводи за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, изразили се в решаване на делото, въпреки неизясненост на релевантните по делото факти (чл. 186 ГПК).
Иска се отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС.
Ответникът по касационната жалба - "К. Д." ООД в писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд - състав на първо отделение на Търговска колегия, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл. 218в, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд с искова молба от 05.03.2003 г. ищецът П. Н. Г. от гр. Д. е предявил иск с правно основание по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание от 06.02.2004 г. на търговско дружество "Л." ООД, гр. Д.
В рамките на първоинстанционното производство съдът е констатирал, че с решение от 06.04.2004 г. е вписано прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ на "К. Д." ООД, с последващо решение от 30.06.2004 г. е вписано прекратяване на "Л." ООД, със срок на ликвидация и ликвидатор, а с решение от 17.08.2004 г. е постановено заличаване на търговското дружество от регистъра. Исковото производство е било прекратено с определение от 30.04.2004 г. поради липса на пасивно легитимирана страна, което по реда на въззивното обжалване е било отменено от ВАС с указания за конституиране като ответник по иска на мястото на заличеното юридическо лице на правоприемника му "К. Д." ООД, гр. Д.
С решение от 25.01.2005 г. по т. д. № 23/2004 г. Д. О. С. е уважил предявения иск по чл. 74 ТЗ и отменил решенията на общото събрание на "Л." ООД.
С решение № 166 от 22.07.2005 г. по т. д. № 196/2005 г. ВАС е приел, че искът е недопустим спрямо посочения като ответник - правоприемник "К. Д." ООД, обезсилил е първоинстанционното решение, с което е бил уважен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на "Л." ООД и постановил прекратяване на производството по иска.
Решението е правилно.
Безспорно е, че след предявяване на иска е налице сделка с предприятието на ответника чрез прехвърлянето му по реда на чл. 15 от ТЗ от "Л." ООД на "К. Д." ООД. Вписано е било прекратяване на "Л." ООД, ликвидация и дружеството е било заличено с регистърно решение от 17.08.2004 г., т. е. преди постановяване на решението от първоинстанционния съд. Правилно въззивният съд е посочил, че при прехвърляне на предприятието на търговското дружество в конкретната хипотеза е налице частно правоприемство и последиците от сделката за страните по нея са само облигационноправни. Приобретателят "К. Д." ООД не би могъл да встъпи в материалноправните отношения, произтичащи от членствените права на всеки един от съдружниците в "Л." ООД, което дружество е било в ликвидация след вписване на прехвърлянето, а в последствие и заличено, поради приключване на ликвидационното производство.
Прехвърлянето на предприятие по чл. 15 ТЗ има за последица само частно правоприемство и сделката не се отразява върху членственото правоотношение на съдружниците на дружеството прехвърлител. Ответникът по касационната жалба е частен правоприемник само по отношение на прехвърленото предприятие на "Л." ООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, т. е. на обект на правото.
Неправилно е позоваването в касационната жалба на материята относно преобразуване на търговските дружества и визиране изрично на преобразуване чрез вливане и довод за аналогична ситуация. Преобразуването е фактически състав, който има за последица правоприемство, като при вливането, на което се позовава касаторът, се постига едновременно прекратяване на вливащото се дружество, промяна на членствените права и общо правоприемство. При прехвърляне на предприятието по реда на чл. 15 ТЗ "Л." ООД като субект на правото е продължило да съществува, не се е прекратило като юридическо лице по силата на закона, и е взело решение за прекратяване на дейността си посредством ликвидационно производство, след което е и заличено. Би могло да вземе решение и да образува ново търговско предприятие, като по този начин продължи да осъществява търговска дейност. В материята относно преобразуването е налице известно сходство с прехвърлянето на предприятие по повод изискване за сключване на договор, както и с въвеждане на нормата на чл. 15, ал. 2 ТЗ и с предвидената защита на кредиторите със специални правила. Но фактическият състав на преобразуването като цяло е напълно различен от този на прехвърляне на предприятие, различен е и характерът на договорите, както и правните последици. Това обуславя и отделянето на съответните материи в два отделни правни института.
При преобразуване чрез вливане в момента на вписване в регистъра членственото правоотношение се прекратява и възниква екс леге. Т. е. прекратява се членственото правоотношение на съдружниците от влялото се дружество, тъй като се прекратява правния субект - насрещна страна по членственото правоотношение, и се придобиват членствени права в приемащото дружество. Приемащото дружество обаче не е правоприемник на преобразуващото се дружество по отношение на членствените правоотношения, тъй като става дума за новосъздадено дружество, което предполага нови и по-различни по съдържание от прекратените членствени правоотношения.
Предвид изложените съображения, неоснователно е и поддържаното от касатора несъобразяване с чл. 273, ал. 2 ТЗ от страна на въззивния съд. Тази законова норма визира възможност за възобновяване на производството по ликвидация, но вписването на този факт не се отразява на правосубектността на заличеното дружество, т. е. не я възстановява. Целта на законовата регламентация е извършване на определени действия с оглед целите само на ликвидационното производство - осребряване на имущество, а не с цел предявяване на нови искове или разглеждане на конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, свързан с отмяна на решение на общо събрание, което вече не съществува като орган на заличеното дружество.
Или правилно въззивният съд е посочил, че след заличаване на "Л." ООД, чиито решения са предмет на иска по чл. 74 ТЗ, то конституираният като ответник приобретател по договора по чл. 15 ТЗ - "К. Д." ООД не е легитимирана страна, поради което искът е недопустим.
Като се е произнесъл по недопустим иск първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, поради което законосъобразно въззивният съд на основание чл. 209, ал. 1 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил прекратяване на производството.


ТЗ
....................................................
Допълнителни разпоредби
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) "Обособена част" по смисъла на този закон е организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни).




Обособена част по смисъла на § 1а е предмет на сделка само в производството по несъстоятелност.
В останалите случаи, при функциониращ търговец, както и в производство по ликвидация, прехвърляне на някаква обособена дейност, част, имот, вещ или както и да го завоалирате - отиваме на нормативно предвидения ред за форма за действителност на сделката според нейния предмет. Иначе - нищожност, ако ползвате чл. 15 ТЗ за нещо различно от съвкупност, а всъщност сделката касае част от нея (съвкупността).

[kalahan2008]

РЕШЕНИЕ № 1782 ОТ 05.11.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1124/2001 Г., V Г. О. НА ВКС
...
Доколкото КП "Г.- В." продължава да съществува като субект на правото, а това продължаване се обезсмисля от липсата на каквато и да е дейност, би следвало кооперацията да се обяви в ликвидация и след приключването й да се иска заличаване от регистъра на съда - вж. чл. 47 ЗК във вр. с чл. 40, ал. 2, във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 3 ЗК.

[REVOLUTION]

Zoom, вижте ми аргументацията по-горе. Не твърдя, че е перфектна, но не съм съгласен, че продажната цена се превъща автоматично в имущество на ООД, респ. в ново предприятие - ООД трябва само да го реши това. Поне аз така мисля

E къде отива тази продажна цена?Тези пари не висят във въздуха , а ако ООД пък реши , че не ще цената в имуществото си , какво става?Спред мен автоматично парите отиват в имуществото на търговеца , което пък поставя основата на новото му предприятие.Дали ще развива нова дейност или ще върви към ликвидация и прекратяване на юл наистина си го решава самото ООД.Но не веднага , не с нарочен акт(ТЗ не предвижда такъв) или в някаква тържествена форма , напротив , ако след продажбата на предприятието ТД не вземе решение за прекратяване , следва да се счита , че конклудентно, ООД е взело решение да продължава търговска дейност!

[kalahan2008]

След продажбата на предприятието ООД трябва да реши дали да премине към ликвидация или да продължи дейноста си. Никаква конклудентност не може да има тук. По тази логика може да се приеме също така, че ООД конклудентно е решило да прекрати дейността си.
Трябва изрично да реши дали цената ще формира ново предприятие или ще отиде за ликвидационни квоти. В противен случай, според мен, ще може да се приложи хипотезата на прекратяване на ООД по иск на прокурора.
Аз само си разсъждавам на глас, не ме убивайте с камъни. Пиша си "свободни съчинения"

[portokal]

ТЗ допуска да се прехвърли обособена част от предприятието.Да кажем на определен клон , пак ще си е по 15 , макар да има недвижими имоти!

Откъде следва това?
Аз също мисля, че би било много практично редът да е този по чл. 15, но не виждам по какъв начин ТЗ го урежда. Чл. 15 с облекчената форма говори за предприятиеТО.

[REVOLUTION]

След продажбата на предприятието ООД трябва да реши дали да премине към ликвидация или да продължи дейноста си. Никаква конклудентност не може да има тук. По тази логика може да се приеме също така, че ООД конклудентно е решило да прекрати дейността си.
Трябва изрично да реши дали цената ще формира ново предприятие или ще отиде за ликвидационни квоти. В противен случай, според мен, ще може да се приложи хипотезата на прекратяване на ООД по иск на прокурора.
Аз само си разсъждавам на глас, не ме убивайте с камъни. Пиша си "свободни съчинения"

Да , ама не , защото за прекратяване на дейността , съответно на ТД е уредено в ТЗ и следва да се вземе решение!Такава уредба за продължаване на дейността няма , така че за решението може да се съди и от конклудентни действия.
Каква ще е правната квалификация на подобен иск от прокурора?

Абе ква е тая история с камъните , да не са те гонили наистина , че ми се виждаш наплашен!

[REVOLUTION]

ТЗ допуска да се прехвърли обособена част от предприятието.Да кажем на определен клон , пак ще си е по 15 , макар да има недвижими имоти!

Откъде следва това?
Аз също мисля, че би било много практично редът да е този по чл. 15, но не виждам по какъв начин ТЗ го урежда. Чл. 15 с облекчената форма говори за предприятиеТО.

Според мен от чл.15(2) , по аргумент от него за противното , може да се прехвърли и част от предприятието.Нормата е логическо продължение на чл.15 и следва , че и при част от предприятието , формата ще е писмена с нот.заверка , единственото отклонение , ще е , че няма да има нужда от решение по 262п.

[portokal]

Може и да си прав.

[kalahan2008]

След продажбата на предприятието ООД трябва да реши дали да премине към ликвидация или да продължи дейноста си. Никаква конклудентност не може да има тук. По тази логика може да се приеме също така, че ООД конклудентно е решило да прекрати дейността си.
Трябва изрично да реши дали цената ще формира ново предприятие или ще отиде за ликвидационни квоти. В противен случай, според мен, ще може да се приложи хипотезата на прекратяване на ООД по иск на прокурора.
Аз само си разсъждавам на глас, не ме убивайте с камъни. Пиша си "свободни съчинения"

Да , ама не , защото за прекратяване на дейността , съответно на ТД е уредено в ТЗ и следва да се вземе решение!Такава уредба за продължаване на дейността няма , така че за решението може да се съди и от конклудентни действия.
Каква ще е правната квалификация на подобен иск от прокурора?

Абе ква е тая история с камъните , да не са те гонили наистина , че ми се виждаш наплашен!

Правната квалификация на иска на прокурора е чл. 155, т. 2 ТЗ. Каква дейност ще развива дружество без имущество? И каква е логиката след продажбата на търг. предприятие цената пак да се превърне в...търговско предприятие? Ами то по тази логика си е направо замяна на част от едно търг. предприятие (т.е. цената) с друго - продаденото (сигурно пак изцепих нек'ва глупост ). Аз пък мисля, че цената на предприятието е нещо различно от самото предприятие.
А за камъните - това е "лаф" от библията - там нали беше - нека който е безгрешен пръв хвърли камък, или нещо такова.

[neonato]

Иск на прокурора по чл. 155, т. 2 ТЗ с мотиви в обстоятелствената част на исковата молба, че ООД/ЕООД следва да бъде прекратено поради неизвършване на дейност след продажбата на търг. предприятие и получаване на продажната цена, за мен означава предизвестен изход на делото - отхвърляне на този иск.
Неизвършването на дейност означава пасивно поведение, докато чл. 155, т. 2 ТЗ урежда точно обратната хипотеза - извършване на такава в противоречие със закона (практиката по този текст е известна).
Няма основание да се иска по съдебен ред ликвидация в този случай. Чл. 63, ал. 1 ТЗ определя ясно за какво се учредява едно ТД и изразеното намерение в учредителния акт/дружествения договор на ЕООД/ООД за това е достатъчно, а реалното му изпълнение е друго нещо и то не е скрепено със санкция от рода на прекратяването по реда на чл. 155, т. 2 ТЗ при пасивност.
Мотивите в първото копирано решение в частта "а това продължаване се обезсмисля от липсата на каквато и да е дейност, би следвало кооперацията да се обяви в ликвидация и след приключването й да се иска заличаване от регистъра на съда" са един вариант/предположение за икономически и логически нормалното развитие на нещата след продажба на търговско предприятие (затова са и думите "би следвало" в мотивите на решението на ВКС), но това не означава задължение за доброволно обявяване в ликвидация от съответния комепетентен да приеме решение орган на ТД, след което, при неприемането на такова решение, да бъде успешно проведен иск на прокурора по чл. 155, т. 2 ТЗ, който урежда съвсем различна хипотеза.

Продажба на обосочена част от търг. предприятие, в която има недвижим имот/и (в частта за недв. имот/и), е нищожна, поради неспазване на формата за прехвърляне на недвижим имот. Продажба на обособена част от търг. предприятие, в която няма недвижим имот, е нищожна, поради противоречие със закона (чл. 15 ТЗ, който допуска само прехвърляне на предприятието като съвкупност).

[kalahan2008]

Неизвършването на дейност означава пасивно поведение, докато чл. 155, т. 2 ТЗ урежда точно обратната хипотеза - извършване на такава в противоречие със закона (практиката по този текст е известна).

Само че според revolution имало "конклудентно решение за продължаване на дейността" на ООД-то, а не пасивно поведение (неизвършване на дейност).

[nanah]

КОЛЕГИ,ЗАЯВЛЕНИЕ В1 ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЕТ ОТ КОЙ СЕ ПОДАВА В АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯ-ОТ ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ ИЛИ ПРАВОПРИЕМНИКА