" управляват и представляват ЗАЕДНО"

[teri_a]

Здравейте, колеги!
Нова съм в сайта, а и в професията.
Колкото и да съм внимавала на лекциите по търговско право, пък и допълнително се опитах да намеря в разни разработки отговор на моят въпрос така и не успях. Вместо това все повече се оплетох.
Може въпросът да ви се стори елементарен, за мен е базисен и не мога да си отговоря.
Става въпрос за ООД, в което има един първоначално (с учредяване на дружеството) и един последващо назначен управител. При назначаване на вторият управител съдружниците са с идея начина на управление и представителство от двамата управители да става заедно.
Подготвила съм необходимите документи (покани до съдружниците с дневния ред, протокол от общото събрание с взетите решения, включително за назначаването на новия управител, за възнаграждението му, за начина, по-който управителите ще упражняват възложените им от дружеството функции "заедно", за изменението на дружественият договор - нова разпоредба, която предвижда, че в случаите, когато има назначени 2 или повече управителите, начина, по-който същите управляват и представляват е в съответствие с решението на ОС на дружеството и т.н.).
Въпросът, който си задавам обаче е - На практика къде е границата - какво следва да подписват двамата управители заедно, и по-точно какво всеки от тях може да извършва сам. Не мога да приема че търговският оборот търпи подписване на всяка фактура, командировъчно и т.н. да се извършва от двамата управители.
Съвсем зациклих и не смятам да ви губя времето с мои разсъждения по въпроса.
Опитах да намеря каквото и да е за "начини на управление и представителство - заедно, поотделно и заедно и поотделно" но уви нищо.
Моля да ме ориентирате, дори с някаква елементарна насока.
Предварително Ви благодаря!!!!!!!!!

[zoom]

Навсякъде само заедно, иначе - липса на волеизявление. Естествено може да се упълномощят един - друг за няккои неща, но това не минава навсякъде.
На практика по - важните неща ще подписват заедно, а фактурите - ще си направят пълномощници и така. Търговския оборот наистина се затруднява, но иначе за какво е тази правна фигура?

[teri_a]

Благодаря много за помоща.
И аз така смятам, но ме объркваше факта, че в ал. 2 на чл. 141 от ТЗ, където единствено се регламентира съвместното упражняване на правомощия се говори единствено за "представлява", което ме караше да мисля, че действия по ал. 1 или такива на обикновено управление, макар да не ми се струваше логичен този извод.
Във връзка с това сетих се за варианта с упълномощаването, но и за изрично (с конкретно посочване на конкретни действия) ограничаване на властта на всеки, макар да има действие само в отношенията между търговеца и управителите, а не и за трети лица.

[kolman]

Чл. 141 ал.1 казва "организира и ръководи". В ал. 2 се използва термина "представлява". Има разлика - едното е действие на "обикновено управление", което може да се върши от всеки един от управителите. Защото обикновеното управление е насочено към структуриране предприятието на търговеца - напр. действие за приемане на стока на склад, как ще бъде заведена складовата книга, кой ще отговаря за нея, къде ще се отчете, как да се попълни - на пишеща машина или с молив, и т.н. и т.н. Но представителството пред трети лица, при двама управители, които действат ЗАЕДНО - само ЗАЕДНО. Напр. - склададжията не изпълнява разпорежданията на единия от управителите - уволняват го. Но заповедта за уволнение - само заедно.

[neonato]

РЕШЕНИЕ № 125 ОТ 24.02.2006 Г. ПО ГР. Д. № 370/2005 Г., I Т. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 10 от 2005 г.

ПРИ КОЛЕКТИВНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ДЕЙСТВАТ ВИНАГИ ЗАЕДНО, ЗАЩОТО ВОЛЯТА НА ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО СЕ ИЗРАЗЯВА ЧРЕЗ ИЗРАЗЕНАТА ОТ ТЯХ ОБЩА ВОЛЯ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ СДЕЛКАТА ЩЕ БЪДЕ НИЩОЖНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 2 ЗЗД, ПОРАДИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ. СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОР ОТ ИМЕТО НА ДРУЖЕСТВОТО ОТ ЕДИН ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НЕ Е СКЛЮЧВАНЕ НА СДЕЛКА БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ, А ЛИПСА НА СДЕЛКА, ПОРАДИ ЛИПСА НА ВАЛИДНО ФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ НА ЮРИДИЧЕСКОТО ЛИЦЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕТО Й.
Чл. 235, ал. 1 ТЗ
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД
Докладчик съдия Никола Хитров

Производството е по реда на чл. 218и, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. АД - Д. против решение № 75/13.04.2005 г. по в.т.д. № 26/2005 г. на В. АС, с което е оставено в сила решение от 24.01.2002 г. по т.д. № 323/2001 г. на В. ОС, с което касаторът е осъден да заплати на О. Ц. К. АД - К. сумата 357 816.04 лв. за доставена сярна киселина, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва и разноски.
Касационната жалба е подадена от ответника на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, като се инвокират оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска.
Решението е правилно. АС е изпълнил задължителните указания на ВКС - I т. о. в отменително решение № 798/11.01.2005 г. по т.д. № 467/2004 г.
ОЦК АД е предявил иск против ответника за заплащане на сумата 357 816.04 лв., след допуснато увеличение на иска с определение от 12.12.2001 г., представляваща цена на доставена сярна киселина за периода от 20.07.1998 г. до 10.09.1999 г. по 29 бр. фактури.
Ответникът не оспорва, че е получил сярна киселина на стойност исковата сума. Обаче твърди, че не е легитимиран да отговаря по иска, като се позовава на представените от него три бр. договори, понеже по силата на извършена цесия вземането на ищеца към ответника е цедирано на трето лице.
Ищецът възразява, че представените договори нямат действие по отношение на него, защото са подписани само от единия - Р. Д., от двамата изп. директори.
В изпълнение указанията на ВКС - I т. о., АС е събрал доказателства за представителството на ОЦК АД към датата на подписването на договорите - 13.04.2000 г. Безспорно установено е, че към датата на сключване на договорите, ОЦК АД се е представлявало заедно от Р. Д. и З. С. След като представителството на АД е колективно, а е упражнено само от единия, то сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и цесията не е породила своето правно действие по отношение на ищеца. Затова той е носител на правото да получи цената на доставената от него киселина.
1. Неоснователен е довода в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Договорите са представени от ответника по първоинстанционното дело в с.з. на 27.06.2001 г. и на ищеца е дадена възможност да изрази писмено становище по представените доказателства. С молба от 5.07.2001 г. процесуалният представител на ищеца е изразил становище, че представените договори са неотносими, невлезли в сила и нищожни. В следващото с.з. на 24.10.2001 г. юрисконсултът на ответника декларира, че са получили молбата от 5.07.2001 г., без да изрази каквото и да било становище по нея.
При повторното разглеждане на делото от въззивният съд: ответникът твърди, че договорите са подписани от двамата изп. директори и моли за назначаването на графологична експертиза Основание за това искане е, че в договорите (на листове 50 и 57) и I споразумението (на лист 66), въпреки че в уводната им част е посочено че ОЦК АД - К. се представлява от изп. директор Р. Д., накрая при печатите имало положени два подписа за ОЦК, без да е посочено на кого са. АС е оставил без уважение искането, като е приел, че по представените от ответника договори в първата инстанция, ищецът се е позовал на тяхната нищожност, но ответникът не е направил никакви доказателствени искания във връзка с това твърдение на ищеца за нищожност.
В случая страната, която оспорва документа, не оспорва своя подпис, а броя на подписите на страната, която го е представила Затова тежестта за доказване истинността и доказателствената стойност на документа е на страната, която го представя. Поради това неоснователен е доводът по касационната жалба, свързан с оспорване по чл. 154, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е позовал на преклудирана възможност за оспорване на документ по чл. 154, ал. 1 ГПК, а на преклудирана възможност за доказване истинността на представения от ответника в първата инстанция и оспорен от ищеца, едва при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, частен документ по смисъла на чл. 154, ал. 3, предл. 2 ГПК. Или, оспорващата страна ищеца ОЦК АД не оспорва подписа на неговия представляващ, а предмет на оспорване са подписите на лицата представляващи ответника А. АД. Тъй като А. е представил документите за да се ползува от доказателствената им сила, затова в негова тежест е да докаже тяхната автентичност, валидност и доказателствена стойност.
2. Неоснователен е и доводът на касатора за нарушение на материалния закон - чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 235, ал. 1 ТЗ членовете на УС на АД представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго.
При колективното представителство представителите действуват винаги заедно и трябва да формират обща воля, защото волята на търговското дружество се изразява чрез изразената от тях обща воля. В противен случай извършеното правно действие няма да породи правни последици. Сделката ще бъде нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие. Сключването на договор от името на дружеството от един от представителите, не е сключване на сделка без представителна власт, а липса на сделка поради липса на валидно формирано съгласие на ю.л. за сключването й. За да породи правното си действие сделката, е необходимо общото съгласие на двамата представляващи дружеството.По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

[teri_a]

Благодаря на всички за включването ви по темата!
За мен обаче продължава да стои въпроса
В посоченото решение на ВКС се говори единствено за представителство, в който случай съм съгласна, че двамата управители следва да участват заедно. Остава да приемем, че действия на обикновено управление може да бъдат извършвани и самостоятелно от всеки от тях, но трябва да се внимава, защото много от действията на управление могат да бъдат съчетани с упражняването на представителна власт. Следва, че много внимателно при назначаването на двама управители в условията на съвместно упражняване на правомощията им в договорите им поне или решението на ОС\еднол. собственик на капитала трябва да бъде определена границата, за да може съответно да бъде търсена отговорността им поне във вътрешните отношения, ако не спрямо трети лица.