Вижте, далече съм от мисълта, че ако нечие поведение по служба се намира в причинна връзка със смърт, следва да остане невъзмездено, ненаказано, независимо от качеството на жертвата ..Слава богу, не можем да преценяваме ценността на живота според това що за човек е пострадалия.Няма място за такива разсъждения/ вън от хипотезите на съпричиняващо поведение, но пак не иде реч за относителната "ценност на живота"/.
142 а обаче на служител на МВР при задържане по ЗМВР е друг въпрос.
Ако човешки права са нарушени при задържане, това не е равнозначно на умишлено лишаване от свобода от служител на МВР по 142 а от НК.И преценките не са идентични, и фактите, подлежащи на преценка не са, въобще.
Действията на компетентни служители на МВР по правнорегламентирана оперативно- издирвателна дейност, насочена към разкриването, предотвратяването, пресичането и ...каквото и още да беше там ...неутрализиращо въздействие на престъпни посегателства, извършвана със способи, установени в закона не са 142 а от НК.
дали задържането има фактическо основание или не е, е въпрос на преценка - на сериозността на първоначалния сигнал, на съответните писмени данни, обусловили конкретната задача на оперативната група...Не ще да го измислим сега
Конкретната заповед за задържане по ЗМВР.Може да е незаконосъобразна, да й липсват ...описани и формулирани фактически основания.Може да се отмени от административния съд.Това не прави изпълняващия тази заповед или издалия я орган умишлен деец по 142 а в последствие, с обратна сила.
Ако заповедта не е контролирана от съд....като административна заповед, с която се налага ПАМ.Да речем, че наказателния съд може да преценява законосъобразност на заповедта, доколкото няма преюдициални въпроси вън от компетентността му по едно наказателно дело.Това е административен акт, влязъл в сила, издаден от компетентен орган, по предвидения ред.Тая преценка вътре в наказателното дело / по 142 а / на самата заповед за задържане е в някаква степен порочна преценка: срещу задържащия тече наказателно преследване и вътре в него се преценява законосъобразността / унищожаемостта/ на акта за задържане, влязъл в сила, и след този извод за незаконосъобразност, поведението се криминализира, с обратна сила, и то умишлено...
142 а, ал.2 може да намери приложение, ако по начало длъжностното лице не е компетентно да постановява такъв акт за принуда по ЗМВР или ако задържането продължи повече от 24 часа.Тогава може да се говори за умисъл за лишаване от свобода без основание.
Нарушение по повод и във връзка със задържането може да е престъпление по служба, нарушение на служебни задължения, а ако е свързано с правнорегламентирана дейност по употреба на помощни средства и доведе до увреждане - резултатно престъпление против личността. Но не прилича на 142 а .
Съставът по мярката преценява обоснованост на предположение по конкретно обвинение, като самото производство е в минимален състав.
П.П.Много силно ме съмнява обвиняемите по делото за непредпазлива смърт и служителите, които са задържали пострадалия, както твърдите, в дома му... да са едни и същи лица.Обикновено с повече участниици се случват тези операции.Но това е мое подозрение, от вестинкарски писания
