авал по запис на заповед

[portokal]

Ако не беше Мао, това изречение щеше да звучи философски-погребално.

[error]

Ами до това води, да. Третите лица имат обаче избор дали да останат в моята власт,(което би довело до промяна в членствените правоотношения в резултат на външна намеса) което прави принудата не толкова принудителна.
.

[portokal]

Аз по-скоро се опитах да наблегна на втория абзац. Третите лица не са длъжни да се поддадат на "принудата" (но ще го направят, ако преценят, че имат интерес и рискът за тях не е голям и си струва), а проблемът, че все пак кредит няма да бъде получен, е на дружеството, не на банката. Като не може да получи кредит от нея, ще търси други кредитодатели или ще кара без кредит.

[error]

Аз по-скоро се опитах да наблегна на втория абзац. Третите лица не са длъжни да се поддадат на "принудата", а проблемът, че все пак кредит няма да бъде получен, е на дружеството, не на банката. Като не може да получи кредит от нея, ще търси други кредитодатели или ще кара без кредит.

Проблемът, portokal, е и на двете страни Това е част от предмета на дейност на банката - да "продава" кредити.

[portokal]

Ами да, но "санкцията" за нея според мен е само това, че няма да и вървят "продажбите", примерно. Когато види, че не вървят, тя би трябвало да преосмисли изискванията. Пазар.

[inspectora]

... и предлагам темата да се измести във форума на бгмама вече ...

[error]

... и предлагам темата да се измести във форума на бгмама вече ...

Точно заради такова ниво на дискусиите и аргументите, в тях престанаха да участват много стойностни хора. Предпочитате да дискутирате правни проблеми с Melly? ОК. Успех!

[geovan]

... и предлагам темата да се измести във форума на бгмама вече ...

Прав си за това - твоята "компетентна" намеса по темата наистина я докара до нивото на бгмама .
Няма да изпадам в подробности, но ако наистина не разбираш част от нормите на чл.8 и 9 на ЗЗД и съдържащата се в тях "целесъобразност" както и принципите за свобода на договарянето ,значи и твоята диплома ...знаеш какво да я правиш.
И понеже показваш знания по "комунизъм" - да ти напомня /щото вероятно само папагалстваш по темата/ ,че точно при комунизЪма съществуваше един раздел в ЗЗД където договорянето ставаше по принуда .Раздела и нормите можеш сам да си ги намериш. И като си демократ, как реши, че банките могат да имат привилегиите на бившата социалистическа държава и да поставят каквито си условия искат / по-скоро каквито условия измислят некадърните им юристи и умиращите от страх за работата си техни крадливи началници/.

[ianeva]

...
П.П.: И банката кредита го дава, за да спечели после - да, но естествено, че ще си прецени сама дали и при какви условия ще го даде /защото може и да не го даде - няма да спечели, но няма и риска да загуби .../

Само че, inspector-е, част от предмета на дейност на банките е тази - "да дава кредити". И тази дейност, както сам знаете, е особено специфична. Ето защо е и предмет на особена регулация /не е нужно да ме пращате в Корея/ - посредством редица закони и наредби, както и Европейски директиви /каква наглост само да си позволят да приемат директива, съгласно която наказателна лихва при предсрочно погасяване на потребителски кредит не се дължи, представяте ли си!, а дори не са близки до Мао/ е регламентирана, защото и обществените отношения са специфични.
И съм абсолютно съгласна с еrror - правен рекет се нарича това, което банките извършват и то не само спрямо дружествата, а и срещу всяко физическо лице. Защото липсва точно свободата при договаряне - страните не определят условията, определя ги само едната страна. Нещо повече, когато няколко от представителите на тази една страна - кредитор, поставят едни и същи условия или предоговарят по един и същи начин, без право на какъвто и да е избор на другата страна /а това и де юре и де факто е точно така/, започва да намирисва на нещо друго - на т.нар. картелни споразумения.
п.п. Никога не съм разбирала свободата на договаряне като свобода на едната страна едностранно да определя условията. Може би е заради дипломата ми.
Лека вечер на всички!

[inspectora]

Аз си чакам да ми посочите текстовете от закона /директива или регламент/ ... от там нататък мога да ви пратя всичките в Корея /ама в Северна нали / ...

За картелните споразумения ... хмм - може и да има хляб в този аргумент в подкрепа на тезата, че се нарушава законът - ами питащият/ата да действат по случая

И като си демократ, как реши, че банките могат да имат привилегиите на бившата социалистическа държава и да поставят каквито си условия искат.

Лол, лол, лол ... сега да не искате да ми кажете, че някой насилва някой да тегли кредит?
Че то по тая логика магазините са за затваряне всичките - как може едностранно да си определят цените - ми хората могат да искат по-евтини стоки ...

И към Янева /пак/: регулацията на банковата дейност е само в една единствена насока - сигурност и стабилност, т.е. по-скоро към норми, указващи на кого да не се дава кредит, отколкото в насока да се облекчават режимите /разбирай - да ги накарат с минимум обезпечения да пускат кредити ... по-скоро се регулират "обратно" - от държавата се изисква кредитирането да се обезпечава стабилно .../. Винаги е по-важно една банка да не фалира, отколкото да отпуска кредити /говоря от обществена гледна точка, то за самата банка си е ясно това/ ...

... както и да е - пак взехме да се отплесваме ...

П.П.: Пак към Янева /просто останалите ... к`во да говорим .../: Той ЕС /а донякъде и САЩ като ще си говорим за запад/ все по-смело върви към соц./ком. обществен строй ... тъй че с неговите регулации ...

[DEKAH]

В България няма банки. Има само признати от закона кожудери и лихвари.

[geovan]

"добрите нрави" и "интересите на обществото" не се изчерпват само в ходенето по нужда на определените за това места/и за което поне има обществен консенсус/ .
Ако управителят Х авалира като физ.лице ЗнаЗ за дълг на фирмата си и после ако бъде освободен от тази длъжност от собствениците / действие, което той не може да контролира или оспори респ. и не може да направи поръчителството му недействително/ и ако следващия управител или собствениците "излапат" кредита и/или унищожат другите обезпечения - тогава Х какво прави .Теоретично и практически може да остане единствено отговорен за чуждо задължение /което е поел с оглед рекета на банката и уж за "доброто" на дружеството/.
Апропо, този сценарий може да бъде и режисиран от собствениците + банкера .
Това Инспекторе е меко казано против "добрите нрави" и добросъвестността и ама изобщо не е в "интересите на обществото.
Така , че спри да се "пънеш на бързея". Колкото и да ти е странно , правото възниква като регулатор на отношенията с оглед справедливото им възникване и приключване.
А нечестоплътността на някои правоотношения се оценява не с оглед "законността при възникване" а според възможния краен резултат. И един от начините за доказване на неправилност на дадена теза е да я развиеш до степен в която тя сама се превръща в абсурд . Е май този казус го придвижихме точно в тази посока.
И поради това подобни искания на банките са в недопустими и незаконни .

[ivan_lawyer]

Не е фатално да се подпише авал, защото има обратни искове на авалиста срещу дружеството.

Освен това при действията по записа на заповед има процедура по уведомяване.

Например по едно дело бяха уведомили авалиста за плащане и му заведоха изпълнително дело. Но съдът отмени изпълнителния лист, на основание, че първо главният длъжник трябва да се уведоми. А авала беше банков, макар и джиросано.

[inspectora]

Колкото и да ти е странно, правото възниква като регулатор на отношенията с оглед справедливото им възникване и приключване.

Това не го знаех

Така , че спри да се "пънеш на бързея".

Дерзайте ... аз ако бях на вас щях да почна да водя искове за прогласяване нищожност на авалиращото изявление поради причините, че е неморално
/Въпреки че едва ли има смисъл, с оглед константната практика, в това число и на съда по подобни казуси - колко парички съм събрал от управителите-авалисти ... Много лошо, че горките не се сетиха да твърдят нищожност на поръчителството си ... но нищо могат да си търсят обратно парите като събрани без основание /

А нечестоплътността на някои правоотношения се оценява не с оглед "законността при възникване" а според възможния краен резултат

Сега за нечистоплътност ли говорим, или за законност?
Разбрахме се за нечистоплътността вече - "аре у лево" с чистоплътните си съмишленици ...

И поради това подобни искания на банките са в недопустими и незаконни.

Те такова животно не бях виждал ... било незаконно да си позволя да искам нещо от някой ... да му излагам моите условия за сключване на сделка с него, като заявявам, че не съм склонен да ги променям и оставям единствено в него решението да приеме ли сделката при тези условия /няма да споменавам, че тоя някой сам е дошъл при мен да ме моли да сключа с него дадената сделка/ ... Пък ако случайно този някой започне да ми поставя неговите условия, а аз не ги приема - оле ужас, аз съм вече най-големият престъпник и нарушител на закона ...

/само за протокола, че нейде прочетох, че някой останал с впечатление, че съм я кредитен инспектор, я банков юрист - не съм такъв и нямам нищо общо с никакви финансови институции, освен банковите ми сметки, каквито като всеки нормален човек и аз имам/

Не е фатално да се подпише авал, защото има обратни искове на авалиста срещу дружеството.

Не е фатално ама е незаконно

[DEKAH]

Аз установих само едно - ЗЗД не важи за банките. При тях няма свобода на договаряне. Не може едната страна да те кара да подписваш заробващи условия, само защото на нея и е кеф.

Същата работа и с авала. От какъв зор управителя ще подписва ЗЗ като авал??? Защо, след като кредита е обезпечен с поне 1 ипотека трябва да има ЗЗ, че и авалирана от управителя??? Фирмата ли тегли кредит или управителя?

Въобще - банките в България НЕ СА БАНКИ. Те са гнусни лихвари!

[geovan]

Хитруваш Инспекторе , ама на дребно хитруваш .Не подменяй понятията от ЗЗД с понятието "морал". Сърфираш по въпроса и не се усещаш, че работиш за противната теза.
Бил си събрал парички от авалисти -управители и си доволен от себе си. Никой не спори, че авалиста ще плаща и съдът безспорно ще го осъди - нали това е въпросът. Защо банката поставя изискване физическо лице да гарантира фирмен дълг /без да е собственик/?
Ама банката поставяла условие и той се съгласил. А да се сещаш за един крал дето заменял кралство за паница леща. Или да знаеш случай лекар да ти е поискал къщата ,жената , децата и колата за да те оперира от апендицит/щото ако не го направи ще пукнеш от перитонит/.
Ама имал обратен иск - има ,ама няма какво да вземе от дружеството.
Голям "тарикатлък" е това банковото обезпечение.
А този "номер" преди се играеше масово от работодатели , които изнудваха собствените си работници да им стават поръчители по фирмените кредити. Познавам доста такива "изгорели" поръчители.Ама в тази схема има някакъв резон - все пак длъжника сам си намира поръчителите.
Наглост е кредиторът принудително да си избира "втори" длъжник и при това неограничено отговорен.
Ама лошо няма - аз пък с удоволствие съветвъм длъжниците как да прецакват наглите банкери и знаеш ли колко много парички съм им спестил. И вярвам "богоугодната" ми дейност да продължи още доста време .

[hidden]

Мисля, че темата се води в напълно погрешна насока. Има си Наредба № 9 на БНБ oт 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, където са посочени критериите, съобразно които се преценява дали един кредит /експозиция/ е рисков или не. Банката следва да създаде вътрешни правила за надзор и мониторинг на експозициите и избягване предоставяне на кредити с неадекватно високи нива на риск. Всяка банка предоставя отчети на БНБ относно мониторинговите критерии и спазването им. Банката изчислява стойността на всяка рискова експозиция, като прилага рискови тегла според класовете, съгласно Наредба № 8 от 14 декември 2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции. Налице са редица формули, съобразно които се изчислява кредитният риск, посочени са в Наредба 8 на БНБ, като за пример ще дам формулата за изчисляване на рисковото тегло:
Рисково тегло = RWc = (LGD * N [ (1 – Rc)-0.5 * G(PD) + (Rc/(1 – Rc))0.5 *
G(0.999)] – PD * LGD) * (1 – 1.5 * b)-1 * (1 + (M – 2.5) * b) * 12.5 * 1.06.

Наредбите на БНБ се опитват да въведат обективни критерии, съобрано които се преценява степента на кредитен риск, като неспазването на критериите подлежи на вътрешен /вътрешнобанков/ и външен /от БНБ/ мониторинг и отчетност.

Щом банката е преценила, че ипотека и особен залог не гарантират напълно интересите й, значи е преценила, че отпускането на кредит е съпроводено със сравнително висок риск. Действително в настоящата криза изпълнението по ЗОЗ /насочено главно срещу движими вещи - строителна техника, машини и съоръжения за изработка на определени продукти, МПС и др./ е неособено ефективно, с оглед силно стеснения пазар и липсата на сериозни инвеститори. Същото се отнася дори и за недвижимите имоти, тъй като в момента пазарът на имоти е силно стеснен и вероятността банката да не успее да покрие кредита си от продажбата на имота е доста висока.
Казвате, че ипотеката обезпечава двойно кредита...Вие как го преценихте? Може би при пазарните нива на имотите преди 2-3 години е било така, но в момента положението с продажбата на имоти е наистина страшно. Погледнете Наредбата, тама са посочени критерии и относно оценяването на имотите. Доколко са ясни и обективни, е отделен въпрос.
И накрая само искам да добавя, че лизинговите компании също практикуват авалирането на лизингополучателя от управителя/ите на дружеството.
Що се отнася до политико-икономическата страна на дискусията, аз лично смятам, че и двете страни са прави донякъде. Действително съществува свобода на договаряне и никоя банка не може да бъде задължена по никакъв начин да отпусне кредит, освен с изрични императивни норми, каквито в момента не съществуват. Но е вярно също така, че и изборът на алтернативни източници на кредитиране е силно стеснен. 30 банки са и малко, и много. Поне 1/3 от тях работят със силно специфичен кръг от клиенти и на практика тях не следва да ги броим. Между другото, не е вярно, че на запад лихвените нива били 3%, а тук - 13%. Това просто не е вярно - и на запад лихвите са доста високи /всъщност, зависи коя държава точно се има предвид, защото "на запад" е твърде общо понятие/. "На запад" /например САЩ/ държавата се намеси и изкупи "токсичните" кредити /т.е. несъбираемите/, като така на практика данъкоплатците платиха за неразумно отпуснатите кредити. За щастие, това не се случи и няма да се случи у нас /надявам се/.
Аз лично съм, против подобен род социална солидарност - всички да плащаме заради некадърността и алчността на определен кръг хора - кредитни инспектори, управници на банки, недобросъветсни кредитополучатели. Но пък от друга страна там има хиляди банки, а тук, както казахме, са твърде малко. Просто сме малка страна и изборът не е особено голям. Алтернативата с кредит от чуждестранна банка зад граница ми звучи интересно, но нереалистично.

[inspectora]

Бил си събрал парички от авалисти-управители и си доволен от себе си. Никой не спори, че авалиста ще плаща и съдът безспорно ще го осъди - нали това е въпросът. Защо банката поставя изискване физическо лице да гарантира фирмен дълг /без да е собственик/?

Това го споменах, защото твърдите че било незаконно - е като е незаконно как се случва тогава? /не го споменах, за "да си ги мерим", или за да обяснявам колко съм доволен от себе си/

Сега пък не било незаконно - ами тогава какво спорим? И аз съм на мнение, че не е незаконно - ето, че в крайна сметка стигнахме до консенсус

Поставяли "изискване" - може да "изисква" този, който има власт спрямо другия ... /власт - разбирай в юридически смисъл на думата .../. Никой нищо не изисква - пазар му се вика на това ...

И само една още една вметка - има и дружества, на които банките не "изискват" управителите/собствениците да стават поръчители /ама на тези дружества уставния капитал си им стои в по касите, а не в джобовете на собствениците /

И вече взехме да се повтаряме ... казах ви на недоволните от пазарния модел на икономика: пролетариите - съединявайте се и успехи ... /вече веднъж сте го правили ... и 40 години нямаше лихви и авалисти ... /

[portokal]

Нещо повече, когато няколко от представителите на тази една страна - кредитор, поставят едни и същи условия или предоговарят по един и същи начин, без право на какъвто и да е избор на другата страна /а това и де юре и де факто е точно така/, започва да намирисва на нещо друго - на т.нар. картелни споразумения.
п.п. Никога не съм разбирала свободата на договаряне като свобода на едната страна едностранно да определя условията. Може би е заради дипломата ми.

На мен все ми изглежда логично, че пазарът естествено си регулира ако не всичко, поне масовия случай.
Когато едната страна е прекалено по-силна по една или друга причина и е наистина явно несправедливо тя да диктува условията, правото би трябвало да се постарае да внесе някакво "равновесие" (най-лесният за сещане пример е трудовото законодателство). С подобни неща обаче категорично не бива да се прекалява, а и във всеки случай мисля, че докато изрични "установяващи равновесие" норми няма, не можем да ги извеждаме единствено с аргумент от типа "ама несправедливо е едната страна да определя условията".
Както каза inspectora, и магазинът определя едностранно цената на хляба. Границата май е доста тънка.

Към Геован: с всяка норма и с всяка възможност може да се злоупотреби.

[error]

Както каза inspectora, и магазинът определя едностранно цената на хляба. Границата май е доста тънка.

inspectora просто подменя тезата. Спорът не е за цената на хляба, а за условията по продажбата му.
Никой тук не спори за цената на кредита. Ако отидеш да си купиш хляб, но магазинът постави като условие да ти го продаде (за цената няма спор), член на семейството ти да се разголи публично, как би квалифицирала това условие? Като гавра или като свобода на договаряне. Естествено, че няма да го купиш този хляб и ще отидеш в друг магазин, но спорът тук е за квалификацията на допълнителното условие и за свободата на договаряне по отношение на него.