Задънена улица по чл. 81 (1) от ЗУТ

[anserk]

Ще ми се да заостря и вниманието ви на това, че се тълкува материя от раздел III на ЗУТ - публична държавна и общинска собственост.
PP:
Прочетох, преди enter-a. От опит: не искам нещо, ако знам че ще имам работа с адвокати (даже и голи) и BGсъд (пак си навлякох оплюването)
Оставам на позиция: чл.192 ал.1 ЗУТ

[magodeoz]

...че достъпа на всички посочени във скицата имоти е вече осигурен от съществуващата преди изменението улична мрежа. В този аспект тупика не осигурява нищо...

Тупикът осигурява достъп - независимо дали има, или няма друг такъв. Ще си призная нещо - онзи ден си купих обувки, нищо, че вече си имам един чифт.
Приятна почивка !

[anserk]

Честито , от повече глава не боли

[julyanvonemona]

magodeoz, да ама законодателят ти е осигурил да си купиш един чифт обувки и е приел че нямаш нужда от друг, а това дето ти искаш да си купиш втори и имаш възможност за това, заповядай! Ама не за сметка на една бъдеща отчуждителна процедура. Анадън му?

[magodeoz]

Анламийоръм. Туй къде го четете?

[julyanvonemona]

Кое турцизма или отчуждителната процедура? Ако е за отчуждителната... до утре, а за турцизма - нали знаеш! При мен всичко е фонетика!

[magodeoz]

Мен лично и двете не ме притесняват. Свобода на частната инициатива, ведно с публично - частното партньорство - такива неща. Но ограничения, непредвидени в закон, да се прилагат по целесъобразност (ако правилно съм разбрал) - туй, ще ме прощавате - не. Лека нощ на всички!

[julyanvonemona]

Дори с риск единствино да докажа, че интелектуалният ми ресурс е недостатъчен за това, ще се опитам да направя систематичен анализ на разпоредбата по чл.81(1) ЗУТ
Действително първият израз а именно “Чл. 81. (1) Задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3,5 м,....” е ориентиран към това какви технически параметри следва да имат задънените улици. Magodeoz, а вероятно и vdggbg, пропускат пояснението „за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти”, считайки го за пояснение единствено към по-нататък посочените в разпоредбата технически параметри. Намирам, че израза „за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти” съвсем не е ориентиран единствено вътре в самата разпоредба, а следва де се разбира в общия контекст на закона, съществено изискване на който е посочено в „чл.108 (5) Предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да...” И наистина, както посочих в един от предишните си постове, улицата тупик е територия предназначена да бъде публична общинска собственост и независимо дали тя е плесната, не дай боже, в план по чл.16 ал.1 до 6 вкл. ЗУТ, в план с вече приложена първа регулация или в изменение на действащ ПУП-ПР,според предвижданиятя на този план настъпва или съгласно чл.205 и сл. ЗУТ, в един момент следва да настъпи, нейното отчуждаване. Няма контрааргументи, които да бъдат привлечени в подкрепа на евентуална теза – в смисъл, че икономичното (или не) предвижддане на даден ПУП не следва да се съобразява със средствата по осъществяването на едно бъдещо отчуждаване според пазарна оценка (Всички знаем какво е това нали!). Икономическата неефективност от такова устройствено решение – освен от всичко останало – произтича дори само от нарушаване на състоянието нирвана – обичайно за общинарския чиновник – пред което той неизбежно ще се изправи един ден, когато се наложи да осъществи предвижданията на такъв план.
Така лансираната от magodeoz теза ,за това че предвиждането на друг достъп до УПИ І в примера посочен на приложената скица представлява някакъв имплицитно заложен модул за разширена и нерегламентирана от текста на разпоредбата забрана избледнява, до степен на пълна ахроматичност. А за да не стават по- нататъшни недоразумения следва да подчертая че икономичността за която става дума по-горе, ( чл.108 (5) ЗУТ )е зададена като изброяване, чрез съюзите "и да" и отделена от целесъобразността! Така че никой не се опитва да представя забраната като целесъобразност! Иконочичността на плана обаче, в случая е абсолютно законово изискване и освен че подлежи на съдебен контрол, има и приоритет по отношение идеята за осъществяването на друг достъп до УПИ І

[magodeoz]

В посочения текст на чл. 108 (5) "икономичната осъществимост" на плана е обвързана с "целесъобразното устройство" на засегнатите територии. И двете понятия, обаче, са предмет на преценка в зависимост от гледната точка на конкретния засегнат субект. Обобщението в смисъл, че създаването на алтернативен достъп до имот в условията на чл. 81 (1) от ЗУТ a priori е "неикономично", и, следователно, законово недопустимо, ми се вижда необосновано. Сигурно има и други, по-сериозни, аргументи в подкрепа на тази теза. Въпросът с бъдещото отчуждаване наистина стои на дневен ред в такива случаи, но там преценката относно "икономичността" и "целесъобразността" са още по-сложни за чиновническия акъл, който обикновено се разпростира в радиус от най-близката кръчма до най-близкия клозет.

[anserk]

Ей, anserk, добре, че не сте доктор, защото, за да дадете на някой хапче за гърло, сигурно преди това щяхте да го накарате да си събуе гащите - за по-сигурно. задължително!..........
А Вие какво мислите (освен ако за индуциране на мисловна дейност не е необходимо предварително да има определен брой предписания, заповеди, мотиви, а също и пълен психологически профил (вкл. кръвна група )на питащия)?

@ vdggbg, добре е да се съобразиш при бъдещи инвестиционни намерения, че ползването (уредбата) на имота и застрояването му е като огледало за инвеститора и аргументите "така ми кеф" нищо хубаво няма да донесат Всичко е със сметка, вкл. и ЗУТ

[julyanvonemona]

В посочения текст на чл. 108 (5) "икономичната осъществимост" на плана е обвързана с "целесъобразното устройство" на засегнатите територии

magodeoz, убеден съм че сте вникнали в смисъла на написаното в чл.105 (5)ЗУТ и, че Вия самият не сте убеден в горния Ваш цитат.

[magodeoz]

Дали аз съм убеден - това е ирелевантно. Виж, законодателят в какво точно е бил убеден - историята мълчи (поне засега).

[julyanvonemona]

magodeoz, макар и частично да споделям категорията "тиквеници" все пак споменатата практика на посчените от мен административни съдилища, която според vdggbg представлявя приложение на "челния социалистически опит", е нещо релевантно и е в духа на това което аз застъпвам, макар лично аз да се съмнявам, някои от съответните съдии да си е дал труда фундаментално да се замисля по въпроса! Аз разбирам закона така както съм се изказал до тук, а това, че решенията на съдиите съвпадат с моето разбиране наистина го намирам за случаен процес, защото и аз имам известни познания върху личностните им характеристики, но съвсем не съм очарован.

[wladi]

Решението е функция на собствеността.

Вариант 1 - едно и също лице е собственик на имот I и IV, лицето желае да подари на общината част от своя имот IV и да се създаде тупик за ползване от 3-те имота. Няма причина да бъде отказано, но преди обявяването му следва от общината да поискат изрично подаряването на земята.


Вариант 2, собственика на имот I иска преминаване през имот IV, който е чужда собственост, без значение чия - държавна, общинска, частна. Отказ - има си достъп.

[julyanvonemona]

Няма причина да бъде отказано, но преди обявяването му следва от общината да поискат изрично подаряването на земята.

wladi, Айде бе! Аз общинарския кмет (макар че нито един от тях няма толкова акъл), не ща да прокарвам улици и да си създавам главоболия с благоустрояването им (строителни програми, решения на сесии на общинарските съветници и труд в повече от колкото трябва), като титул на общинската собственост и с правата да одобрявам ПУП-чета, хич ама хич не ща да одобря тъпия тупик независимо, че ти ми подаряваш кирливата си земя. Виж ако от нея мога да спретна някой УПИ и за мен - тогава става! Иначе, ще измисля най-малко два законови мотива да ти откажа!

[wladi]

Познавам няколко общини в които това е трайно разработена практика. Такава необходимост често възниква при инвестиционни намерия в някой от имотите. Въпрос на отделни договори с общината предвид инвестиционните намерения за чия сметка да бъдат инвестициите в новите пътища. По често остава задължение на инвеститора.

[magodeoz]

... все пак споменатата практика на посчените от мен административни съдилища, която според vdggbg представлявя приложение на "челния социалистически опит", е нещо релевантно и е в духа на това което аз застъпвам...

Дайте да и хвърлим едно око на тази "спомената практика", ако не е неудобно. Иначе - разбрах каква теза застъпвате. Сигурно има смисъл да се ограничи по някакъв начин пилеенето на обществен ресурс, но това едва ли следва да става на базата на субективна преценка, а обективни критерии в закона липсват, затова и към защитата на Вашата теза подхождате отдалече, и с, хайде така да ги наречем, непреки аргументи.

[julyanvonemona]

magodeoz , както ивсички Вие които се интересувате от темата. Исчакайте няколко дни! Ще се отчета!

[julyanvonemona]

magodeoz ,тези дни посветих в четене на файлове на книжни носители. Действително има категорични решения на ВС но те са поради изричната забранителна норма по чл.55 ал.2 ППЗТСУ, в редакцията му от преди изменението през 90-те години на миналия век относно тупиците. Това че някои окръжни административни съдилища (Аз все пак ще представя техни решения, но сега съм от чужд компютър след петъка ще бъда на моя) приемат за основа разсъжденията на съдиите от бившия ВС на НРБ и ги прилагат по отношениие чл.81(1) ЗУТ, не бива да се счита за неправилно. По начало цялото устройство на територията е от публично-правен характер. Изключенията по чл.134 ал.2т.6 ЗУТ, както и едностранното волеизявление на една от страните по §8 ал2 т.3 са екстраординерни и не променят общото правило за публичността на предвижданията по подробните устройствени планове. В духа на казаното веднъж осъществен достъпа до даден имот чрез улица, няма как да бъде мотивирано повторно допълнително осъществяване на такъв достъп чрез допълнителна улица - в тежест на общината (отчуждавания прокарване на мрежи и пр., независимо че аз искам да даря тази земя. Моето едностранно волеизявление (за дарението)е извън хипотезата на чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ. Публично-частното партньорство е друга бира, но тя категорично е извън хипотезите по ЗУТ, освен ако се търси опора в чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ, при наличие на вече сключен договор за публично-частно партньорство и бъде възприето че в следствие на настъпили "съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът;....". А и от договора за публично-частно партньорство, такава правна опора се обоснове като следствие. Подобно субсидиарно разбиране на разпоредбата по чл.134 (1) 1) ЗУТ обаче, на самия мен ми се вижда леко пресилено.

[julyanvonemona]

magodeoz, Понеже не чаткам, как да кача линк към сайта на Бургаския административен съд, моля отворете сайта и вижте топло-топлото решение на този съд №1171 по дело 1050/2010г от 20.10.2010г. На втората страница (по към края) освен другите са посочени и мотивите свързани с поддържаната от мен теза по чл.81 (1) ЗУТ. Тук ще си позволя да се самоизтъкна, че в атаката с/у ПУП-чето съм взел активно участие, като консултант на процесуалния защитник. Не страдам от излишна скромност!