Архитектурни елементи

[bgarch]

С какво конкретно "стърчащата над покривната равнина шахта на асансьора" ще се превърне в "архитектурно-художествен елемент" по смисъла на чл.93(2) Н7? С площта си ли? Или с "разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот"?
А естетическото оформление на "стърчащата над покривната равнина шахта на асансьора", според мен, не я поставя непременно в хипотезата на чл.93(2) Н7.

ellibelli, не се опитвай в рамките на юридическата си подготовка и с юридически инструментариум да отсичаш еднозначно естетически категории! Как да ти обясня, как може "стърчащата над покривната равнина шахта на асансьора да се превърне в "архитектурно-художествен елемент", ако не се откъснем от членовете и алинеите на правната материя и не преминем отвъд границата, отделяща правото от естетиката?
Проблемът е, че в случая правото си служи с естетически категории, които по принцип нямат еднозначно значение (красив- грозен, хубав- лош, естетичен- неестетичен, художествен- нехудожествен). Тук можем да разискваме, дали такъв текст е удачен в наредба, определяща правила и нормативи за застрояване, но не и да разсъждаваме в посоката, че една асансьорна шахта не може да бъде архитектурно- художествен елемент. Може да бъде, но може и да не бъде- въпрос на решение, въпрос на талант на съответния архитект. Дори и вещите лица при една петорна експертиза сигурно ще се разделят на отделни групи, определящи по различен начин естетическите качества на такъв елемент на сградата.

[magodeoz]

Не винаги и не е задължително. Възможно е в определени случаи асансьорната уредба да бъде част от инженерно съоръжение, а също и самостоятелен обект.

Това, последното, трябва непременно да се види! Стърчаща насред полето асансьорна уредба - самостоятелен обект би била чудесна туристическа атракция, която ще носи приходи в изпосталялата ни държава. Що се отнася до "асансьорната уредба" като част от инженерно съоръжение - може, що да не може. Но това не променя нещата принципно.

[bgarch]

И за да можем да отговорим на aspida като се върнем на основния въпрос- може ли консултантът да откаже издаването на положителен доклад за съответствие на проекта, то нека цитираме и ЗНА:

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
.....
Чл. 50. (1) Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) По изключение органът, издал акта за тълкуване може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му.

Нека юристите във форума отговорят:
В случая консултантът има ли право да тълкува нормативния акт по смисъла на този закон?

[ellibelli]

...Може да бъде, но може и да не бъде- въпрос на решение, въпрос на талант на съответния архитект.

Споделям разсъжденията Ви, но дори да прилича на "архитектурно-художествен елемент", това не означава непременно, че трябва да попада под хипотезата на чл.93 Н7. Старая се да се придържам в рамките на зададения въпрос от aspida за да може да си "оформи идеи за защита" на проекта.

[julyanvonemona]

Отново моля aspida да ме извини, но bgarch и ellibelli по мое мнение не би следвало да задълбочават темата към въпросите за естетизацията на техническото съоръжение "антена, асансьорна шахта и пр.". Вярно е че това отклонява мисленето към значимостта ни (или не) като архитекти, в замяна на това обаче губим много по-ценната опция на логично мислещи индивиди. В един момент трети наблюдател лесно ще отсъди че не се различаваме съществено от "строевата подготовка" която се опитва да ни внуши zelen.
"Ключа от палатката" е в това да разберем дали едно техническо съоръженеие, макар и част от сграда, следва да се подчинява на условията валидни за архитектурните елементи до толкова до колкото техническите изисквания за функционирането на това съоръжение задължително следва да излезнат извън параметрите на архитектурните елементи посочени в чл.92 Н7.

[ellibelli]

Стърчаща насред полето асансьорна уредба - самостоятелен обект би била чудесна туристическа атракция...

Точно така, но не точно на полето! Насред полето би била като част от инженерно съоръжение...

[magodeoz]

За да отговорим на въпроса, поставен от julyanvonemona, следва да анализираме що е то "техническо съоръжение". Е ли такова съоръжение строеж? Справка с текста на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ показва, че е. Съгласно чл. 137 (3): Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Повече от ясно е, че предвижданията на тези планове са приоритетни при определяне на приложимите в конкретните случаи правни норми. В чл. 112 (2) се изброяват и конкретизират отделните видове имоти според тяхното предназначение при урегулирането им. Видно от полемиката по конкретния казус, в случая става въпрос за имот по т. 2 от текста (имот, предназначен за застрояване), а не за такъв по т. 10 (за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура). Оттук следва императивната необходимост от прилагане на нормите, изброени в Раздели ІІІ и ІV от Глава трета на закона, а не онези, посочени в Глава четвърта. По-нататък: общите норми по тези раздели са конкретизирани в наредбата по чл. 13 – от чл. 70 до чл. 93 включително. Тъй като не е известно дали коментираната сграда е жилищна, не е ясно дали трябва да добавим в списъка и изискванията по чл. 95 до чл. 117 включително.
В чл. 86 от въпросната наредба е дефинирано понятието "издатини" като "части от сградите, които излизат пред фасадните плоскости, изградени по линиите на застрояване, и над покривната плоскост". Е ли асансьорната шахта част от сградата? Част е, безспорно. Следователно, ако същата тази шахта излиза пред фасадната плоскост, или над покривната плоскост, ще бъде издатина по смисъла на горната норма. И, след като е издатина, размерите и се ограничават съгласно чл. 92 (1) от наредбата (общо правило). Нормата по чл. 93 (2) представлява изключение от общото правило, казвайки, че части от сградите не се считат за издатини, и не се ограничават – но не изобщо, а само ако отговарят на три допълнителни ограничителни условия – да бъдат "архитектурно-художествени елементи", и да бъдат с определена площ и на определено отстояние от страничната граница на имота.
Вторите две условия са ясни – има зададени конкретни параметри, и не би трябвало да има спор относно удовлетворяването им. Първото условие обаче предполага, както правилно посочи Melly някъде по-горе, преценка по целесъобразност. Думата "архитектурно-художествен" е съставна дума. Дали даден елемент е "архитектурен" – естествено, ще прецени архитектът – създател на сградата. Съгласно тълковния речник на българския език думата "художествен" има две значения: 1. Който се отнася до изкуство или до произведения на изкуството; 2. Който е в съответствие с изискванията на изкуството, на естетиката. Доколкото архитектурата, освен наука, е и изкуство – думата "художествен" в първия си смисъл е приложима и към произведенията на архитектурата и техните части. Отново преценката е преди всичко на автора. А пък дали даден елемент е в съответствие с изискванията на естетиката – това, разбира се, е въпрос на вкус.
Моля аудиторията да ме извини за пространното словоизлияние.

[julyanvonemona]

magodeoz, браво на Вас - блестящо защитихте кредото на моего брата архитекта, но раздел "издатини" попада в споменатата от мен глава двадесет и шеста Н7 ЗУТ, бих желал там да проявите систематичното си мислене.

[magodeoz]

Издатините са в глава двадесет и четвърта. Глава двадесет и шеста се отнася само и единствено до проектиране на жилищни сгради и жилища. Изобщо не е ясно дали е приложима в конкретния случай.

[julyanvonemona]

Грешката е моя! Визирайте сймо издатините - в контекста на чл.13 ал.2 ЗУТ и §18 ЗР на ЗУТ, ако желаете разбира се

[nk7702n]

Извинявам се за отклонението от темата, наистина доста интересна, но някой може ли да ми каже, ако е доказвал по административно търпимост на сграда, строена преди 1998 г., и да е имал успех чрез писмени доказателства, освен чрез съдебно - техническа експертиза!? От доста време се боря с едни заповеди по чл. 225 от ЗУТ и това ми е последната възможност да паднат! И се чудя, тя разпоредбата на параграф 16 от ЗУТ е много обща, и трите алинеи са общо формулирани, но по - конкретно кое е най - важно да се докаже в архитектурно и конструктивно отношение!?

[ellibelli]

magodeoz, поздравявам Ви искрено за пространното писание! Намирам го и за полезно, доколкото е във възможностите ми да го разбера, но все още не съм убедена, че, така да ги нарека - "асансьорни издатини" имат непременно връзка с чл.92 чл.93 от Н7.
Асансьорната уредба е инженерно съоръжение посредством, което се осъществява вертикалана комуникация, например в сграда (без значение дали е жилищна или не). Асансьорните уредби се избират (и изчисляват) от съответните инженери и за да изпълняват функциите си трябва да се проектират при спазване на съответните норми, свързани с тези уредби, но не и норми от Н7, с които да се ограничава избора на вида, местоположението и габаритите на асансьра. И се има предвид случай, при който избора е по целесъобразност.
magodeoz, като какво бихте определили "стърчащия обем" на група асансьорни шахти над покривната равнина, ако площа му е над 25 кв.м и височината му, например, е 1,2 м над покривната равнина?

[magodeoz]

@nk7702n: Че кое и е общото на разпоредбата по § 16 от ПР на ЗУТ? Съвсем конкретна си е. Според думите Ви, става въпрос за разпоредбата по ал. 2 на този параграф - в нея има две общи, и едно специално изисквания. Първо трябва да се докаже, че постройката е строена през периода от 8 април 1987 г. до 30 юни 1998 г. Ако няма с какво друго, времето се доказва с декларации от свидетели. На второ място следва да се докаже, че същата е била допустима съгласно действалите тогава подробни устройствени планове, и правила и нормативи. Става въпрос за ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5. Като алтернатива може да се докаже допустимост и според ЗУТ, и Наредба № 7. И, накрая, като императивно условие - да е била декларирана до 31 декември 1998 г. Това става с представяне на входящ номер на преписка в съответната община, или на заверено копие от самата декларация, получено от общината.
От гледна точка на допустимостта (може би това Ви затруднява) най-важно е да се докаже, че ако би било поискано разрешение за строеж по онова време, или към днешна дата, то би било издадено. По-ясно от това трудно може да се формулира без конкретен анализ.
Забележете - за разлика от строежите по алинея 1, за които не е предоставена възможност за узаконяване (освен ако не е подадено заявление в срока по §184 (2) от ПР към ЗИД на ЗУТ), за строежите по ал. 2 и ал. 3 такава възможност съществува още с подаването на декларацията за извършен незаконен строеж.
Ако обаче има проведена процедура по узаконяване, приключила с отказ - постройката се премахва (§184 (12). Тогава не може да се търси търпимост, защото одобряващият орган е установил и мотивирал несъответствие с изискванията по §16.

[magodeoz]

като какво бихте определили "стърчащия обем" на група асансьорни шахти над покривната равнина, ако площа му е над 25 кв.м и височината му, например, е 1,2 м над покривната равнина?

Бих го определил като грубо нарушение на действащите норми. Инженерно – техническото съоръжение, каквото е асансьорната уредба, винаги може да се проектира, и то при спазване на всички технически изисквания, така, че да отговаря на ограниченията, наложени от устройствените правила и норми. Права сте (предполагам, че сте дама) – асансьор се избира по целесъобразност, но сградата, която той обслужва, следва да се проектира законосъобразно.

[nk7702n]

Браво, колега, ще си трием изказванията вече, така ли? Ами, може пък някой да има желание да коментира, не мислите ли, въпросът не беше насочен точно към Вас, а изобщо към всички колеги!?

[magodeoz]

Аз не виждам някой нещо да е изтрил.

[julyanvonemona]

nk7702n! magodeoz Ви отговори на въпроса едновременно коректно, аналитично и синтетично, вярно и таочно. Какво повече искате със забележката си

Браво, колега, ще си трием изказванията вече, така ли? Ами, може пък някой да има желание да коментира, не мислите ли, въпросът не беше насочен точно към Вас, а изобщо към всички колеги!?

Нека знаете че на мен и на всички останали знайни и незнайни форумци дължите коленопреклонно извинение заради въпроса си извън темата - нещо което е под изрична възбрана от правилата на форума. Анадън му?А?!

[magodeoz]

Грешката е моя! Визирайте сймо издатините - в контекста на чл.13 ал.2 ЗУТ и §18 ЗР на ЗУТ, ако желаете разбира се

julyanvonemona, разбирам накъде биете... Изказванията Ви клонят натам, щото всяка община да може да си определя свои си, специфични изисквания за разполагане на сгради, издатини, изисквания към конкретните видове застрояване, и тям подобни.
В това по принцип няма нищо лошо, но законът в днешния си вид не го допуска. Що се отнася до наредбата - калпава е, но друга няма. А докато проима - и закон, и наредби като за пред света - много тикви ще трябва да омекнат...

[julyanvonemona]

Не разбирате magodeoz - не разбирате! Само бъдете търпелив още малко и ще поясня какво имам предвид! В общи линии става въпрос за калпавата Н7, но тя освен че е калпава въбще урежда материи за които в ЗУТ няма никакъв модул По подробно ще поясня след още малко!

[bgarch]

Асансьорната уредба е инженерно съоръжение посредством, което се осъществява вертикалана комуникация, например в сграда (без значение дали е жилищна или не). Асансьорните уредби се избират (и изчисляват) от съответните инженери и за да изпълняват функциите си трябва да се проектират при спазване на съответните норми, свързани с тези уредби, но не и норми от Н7, с които да се ограничава избора на вида, местоположението и габаритите на асансьра. И се има предвид случай, при който избора е по целесъобразност.

ellibelli, непременно искате да докажете, че ако нещо в една сграда е изчислявано от инженер или е нужно за функционирането на сградата и е предмет на разработка от инженер, то това нещо не е част от архитектурата на сградата, то не се нормира от Н7 и въобще инженерите си правят някакви си инженерни неща, пък архитектите- техни си, архитектурни. Това просто не е така!
Една сграда е съвкупност от функционални, конструктивни и инженерни решения, които се овладяват и оформят от архитекта така, че сградата да отговаря на неговите виждания за естетика. Архитектът отговаря и за естетиката на инженерните съоръжения в сградата. И това в никакъв случай не означава

че това отклонява мисленето към значимостта ни (или не) като архитекти

, както вече бях упрекнат някъде във форума, а това просто са ангажиментите и отговорността на архитекта при проектирането, а на запад от нас- и при строителството на една сграда.