Става дума за този законопроект: http://www.parliament.bg/?page=app&lng= ... on=execute
И въпросът е след като ЮЛ са една правна фикция, не трябва ли да се знае кой стои зад нея; дали интересът на икономиката е над закрилата на тези, които доброволно са образували ТД.
Да не знаеш с кого правиш бизнес
Приетите на първо четене промени в Закона за търговския регистър ще убият публичността
Покрай скандалния проект на Министерството на правосъдието за конфискация на имущество без присъда през седмицата безшумно мина на първо четене в парламента друго отроче на същия родител – промени в Закона за търговския регистър (ЗТР), ограничаващи неговата публичност. Този поход срещу прозрачността бе умело прикрит зад по-шумния дебат относно конфискацията и прикрепен към измененията в ЗТР, уреждащи пререгистрацията на фирмите. По този начин поддръжниците на проекта тихомълком го придвижиха напред, спестявайки дискусията на ранен етап.
Измененията в ЗТР предвиждат от понятието търговски регистър да се изключат документите, които се съдържат във фирмените дела, с изключение на обстоятелствата и актовете, които се обявяват по силата на закон. Понастоящем тези дела са изцяло общодостъпни в интернет, т.е. предлага се ограничаване на свободния достъп. Занапред достъп до делата ще се получава само с електронен подпис или цифров сертификат, т.е. създава се възможност за проследяване на хората, които са отваряли съответните папки. Според друга разпоредба от проекта оповестяването на обстоятелствата и актовете, които ще са част от търговския регистър, няма да включва лични данни, "с изключение на информацията, за която със закон се изисква до бъде оповестена". Като допълнение към "защитата на личните данни" в подлежащите на обявяване актове търговците получават правото сами да подават документите със заличени от тях лични данни. Ако не са ги заличили, те ще имат правото и задължението да предоставят и копия от актовете със заличени лични данни (§ 3 от проектозакона).
Така предложените промени са крайно проблематични. На първо място, те са с неясна цел. Във фирмените дела се съдържат огромно количество важни документи за проследяване историята на една фирма. Личните данни (ако въобще има такива) в тях са минимални, но за сметка на това ограничаването на достъпа до документите стеснява възможността да се проверява как например са гласували представителите на държавата в събранието на акционерите на дружество с държавно участие, което е платило милиони левове с неясни цели. Пречи да се провери също така дали кметът е приложил към заявлението си за вписване на промени в партидата на дадено общинско дружество съответното решение на общинския съвет и ако такова не съществува, дали все пак искането му е било удовлетворено. И в единия, и в другия случай (които впрочем са действителни) изтичат значителни средства от държавни или общински дружества, за което при достъпни фирмени дела би имало поне някаква прозрачност и възможност за обществен контрол. Тоест не само не става ясно защо се ограничава свободният достъп, но несъмнена последица от това ще бъде осигуряването на
защита чрез тайна
за случаите на злоупотреби и корупция.
Идеята за заличаване на лични данни в обстоятелствата и актовете, подлежащи на обявяване, пък е просто абсурдна. Тук му е мястото да припомним, че подобно препращане към законодателството за защита на личните данни в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси доведе до разнобой в практиката по публикуване на декларациите за конфликт на интереси. В резултат на това в някои институции такива декларации просто не се публикуват, което накърнява обществения интерес от прозрачност и превенция на непочтеността и корупцията в администрацията. Вместо да предвижда изрично публичност на определени данни, съдържащи се в регистъра, проектът препраща към общия Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Предназначението на ЗТР като специален закон е да опише публичните данни в търговския регистър, а не да препраща към чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, според който лични са всички данни, които идентифицират или правят идентифицируем даден човек. Буквалното прилагане на ЗЗЛД към данните от търговския регистър чрез заличаване например на ЕГН ще доведе до абсурди, при които няма да е ясно не само в какви фирми участват дадени държавници, политици, магистрати и други публични фигури, но дори кой действително измежду стотиците Иван Иванов Иванов е управител на дадено дружество.
До непредвидимост в прилагането на закона ще доведе и
"измиването на ръцете"
при което държавата предоставя на личния избор на търговците да преценят кои от данните в представяните от тях официални документи са лични. Едва ли е нужно да се обяснява какви са вредите за прозрачността от нееднаквото публикуване на едни и същи данни за различните търговци. На това отгоре се създава възможност да изтичат данни за справките на потребителите на регистъра, сред които попадат разследващите журналисти. Какъв по-изгоден начин да се препятстват разследванията за злоупотреби и корупция на публични фигури, които засега у нас са успешни единствено в областта на медийните публикации.
Все пак вече от много време в цивилизованите общества има консенсус, че данните на търговците следва да са публични поради надделяващ обществен интерес за това. Така се брани стабилността на стопанския оборот, възможността на инвеститорите – бизнес и граждани да преценят контрагентите си, избягват се измамите и ограбването на спестяванията. В България публичността на търговския регистър е установена за първи път с Търговския законъ, обн. ДВ бр.114 от 29 май 1897 г., според чл.14, ал.2 от който "тези регистри са публични и всеки може да ги преглежда", а според чл.15 извършените в търговските регистри вписвания се публикуват в "Държавен вестник". С Директива 68/151/ЕЕС, изм. с Директива 2003/58/ЕС е създадено задължение за страните - членки на ЕС, да поддържат публичен електронен регистър на обстоятелствата за търговците, в това число за това кой участва в управителните и контролните им органи. Тоест, предлаганият проект
ще наруши и европейското законодателство.
През последните години този опит не е изолиран. Още когато се прие първата редакция на Закона за защита на личните данни през 2002 г., в него бе включен текст, според който информацията за участието в управителни и контролни органи на юридически лица представлява "защитени лични данни". Тази безумна норма бе отменена през 2005 г. след критики както на неправителствения сектор, така и на експерти от ЕС. През 2006 г. дебатът се повтори при приемането на ЗТР. Така че гледаме трета серия на един и същ филм. Кой ще спечели от липсата на прозрачност на информацията за участие във фирми или данни, даващи възможност да се узнае повече за източване на публични средства чрез държавни и общински дружества, нека всеки прецени сам. Досега обаче никой не обясни защо когато става въпрос за техните данни, публичните личности са ревниви почитатели на защитата на "личните данни", а когато трябва МВР и службите да събират данни за обикновените хора, в това няма нищо лошо и е полезно заради "борбата с престъпността".
край на цитата