Странна симбиоза се наблюдава във вашите мнения.
Аз пък, простете, но не разбирам етичните ви съображения. Та ако ги развиете бих прочела мотивите ви против.
В противен случай приемам, че имате такива и по въпроса с осиновяването( защото не намирам друго логично обяснение освен липсата на генетична връзка между заместващата майка и плода)- заместващата майка не е прищявка, а както вече бе уточнено, защото евентуалната генетична майка има медицински проблем с износване на плода. Износване- сещате се, ембриона или няма къде да се закрепи, за да израсте, изхрани и се роди, или по др. причини все бива изхвърлен от организма.
Да се отрича възможността на жена, която има здрави яйцеклетки, но е в невъзможност да износи собственият си плод ..... е пуританско.
Горното от позицията на емоцията в качеството ми на майка преминала през редица трудности на бременността за да се сдобие с две живи деца( да са ми живи и здрави), а понастоящем лишена окончателно и безвъзвратно от възможност за трето( ако не съществува заместваща майка като институт в правото ни).
Личната камбанария променя сериозно мирогледа и този ми опит ще ме води в следващите думи.
По въпроса с възнаграждението- тази майка няма да може да престира труд, нали така? Е, тя трябва да се храни, все пак, за да износи здраво бебе. Твърдо "за" регламентация и на причиненото и неудобство да си даде тялото под наем, за да се осъществят всички медицински интервенции по имплантиране на оплодената яйцеклетка( това си е доста неприятно, понякога и болезнено изживяване), да преживее несгодите на бременността( всяка бременна би ме разбрала), както и да роди. Като казах раждане- решението по какъв начин да се осъществява то смятам, че трябва да е на медицинския екип, наблюдаващ бременността, не на родителите или заместващата майка( и сега медиците определят начина на раждане по строго определени медицински критерии).
Възмездно! В цял свят се заплащат суми от порядъка на 10000 до 25000 евро(долара) за тази... "услуга"( тук напомням, че изпълнителят може да откаже приемане на сумата), но отново по медицински критерии следва да се ограничи възможността за бройките и. Което означава вписване в нарочен регистър.
Мнението на via_victoria е най-близко до личното ми, с малки изключения.
Личното ми мнение е, че заместващото майчинство би могло да е допустимо при всеки случай на взаимно съгласие на страните
личното съгласие е недостатъчно, но то следва да е първото стъпало, върху което да се развие съдебно производство. Договорът следва да е одобрен от съда, не просто нотариално заверен. В този смисъл съм и "за" назначаване на комбинирана съдебно-психиатрична-психологична експертиза на бъдещите родители и сурогатната майка, вкл. ангажиране и на Д" СП"- ОЗД.
След подписване (и одобрение от съда- бел. моя)на договора за заместващото майчинство би следвало прекъсването на бременността да е само по медицински причини - предполага се, че страните са обмислили решенията си предварително.....
Съгласна.
Ако имаме едновременно донорство на сперматозоиди и яйцеклетки при заместваща майка, то считам, че мероприятието се обезмисля - щом нямаме генетичен материал от родителите, е по-добре да си осиновят дете - процедурата е по-лека и пак е при липса на генетично родство....
Съгласна съм. Сурогатното майчинство е институт, който се занимава с проблемите по износване на плода, ерго- проблеми при жената в този смисъл, не с безплодието.
Заместващото майчинство е добре да е достъпно и за двойки, несключили брак, но нотариално заявили желанието си да станат родители
Доста либерално, но не съм съгласна- не защото няма възможност да припознаеш неродено дете, а защото ако не си готов да афишираш пред обществото, че си узрял да се обвържеш правно с човека до теб, някак намеренията ти са в сферата на "удобното" в определени моменти от живота.
Бракът не е удобство, а отговорност, каквото е и отглеждането на едно дете. Е, нали именно крайният резултат от тези семейни отношения ще бъде регулиран с този закон?
Ако имаме генетична майка със здрави яйцеклетки и наличен проблем с износване, но проблемът е при съпруга и? Не виждам причина да се отрече възможността на тези двойки да ползват заместващото майчинство.
- трябва ли да се признае възможността за донорство на сперматозоиди при заместващото майчинство или трябва да се забрани изрично
Положително. Самият институт на заместването предполага в голяма степен асистирани репродуктивни технологии до имплантиране на оплодената яйцеклетка в износващата майка. В този смисъл е без значение, след като не са налице медицински проблеми, произхода на ембриона. Произхода от баща и сега е уреден в това отношение в СК.
Какво мислите как трябва да бъде уредено заместващото майчинство:
- възмездно или безвъзмездно;
- трябва ли да се признае възможността за донорство на сперматозоиди при заместващото майчинство или трябва да се забрани изрично;
- следва ли заместващото майчинство да се предвиди само в полза на съпрузи или и в полза на лица, които не са в брак помежду си;
- какво следва да урежда договорът за заместващо майчинство;
- кой следва да взема решенията във връзка с бременността и раждането;
- подлежи ли на принудително изпълнение договора за заместващо майчинство...
В голямата си част съм съгласна с написаното в блога, като изключим бележката за възмездност, по изложените до тук мотиви, и наличие на сключен граждански брак.
Да, смятам, че следва да се предвиди механизъм за принудително изпълнение в частта след раждане, защото в Гърция сурогатната майка имала възможност да задържи детето. Не това е крайната цел на този труден път.
) безплатно. Така че и аз не съм чак толкова "за" безплатността.