Казук с изпълнителен лист, починал длъжник и чл.429 ал.2 ГПК

[ivan2]

Вижте колеги, безпределно ми е ясно, че е следвало в 14-дневния срок да се атакува ЗИ и ИЛ пред ОКръжен съд. Повтарям казуса:
1.Договор за кредит между банка и двама родители.
2.Родителите почиват - единия 2006г, другия 2008г..
3.През декември 2011г ЕДИНИЯТ ОТ ДВАМАТА ПРЕКИ НАСЛЕДНИЦИ получава ПДИ от ЧСИ, че дължи еди колко си пари в качеството си на ДЛЪЖНИК, като към ПДИ са приложени Заповедта за изпълнение и Изпълнителния лист, в които ЧЕРНО НА БЯЛО Е НАПИСАНО, че се издават СРЕЩУ починалите родители.
4.Този същия пряк наследник отишъл в 14-дневния срок до ЧСИ, и му заявил, че не е приел наследството, и че въобще няма нищо общо с този кредит. ТОВА ИЗЯВЛЕНИЕ НЕ Е ДОКУМЕНТИРАНО НИКЪДЕ.
5.След един месец този пряк наследник прави справка по банковата си сметка и е уведомен, че ЧСИ е разпоредил запор и отнемане на дължимата сума.
6.Човека идва при мен и иска да го защитя. Аз сядам, изчитам законитет и съдебната практика, и решавам, че ЧСИ е действал неправомерно, и единствения начин да се защити клиента е по реда на чл.441 ГПК. И съответно пиша искова молба, като твърдя, че издадените ЗИ и ИЛ са нищожни, защото производството е започнало срещу починали лица, които на всичкото отгоре са и осъдени в гроба си. След това твърдя, че ЧСИ не е имал право да конституира като длъжник ищеца, т.к.чл.429 ал.2 ГПК е неприложим.
7.Съда ми отхвърля иска, защото казва, че ЧСИ е действал правомерно, по две причини: Първо, ЧСИ правилно е конституирал длъжника, защото последния не бил заявил пред него, че не е приел наследството. ВТОРО, според съда след като длъжника не бил обжавал и възразил срещу ЗИ и ИЛ, те били "НАДЛЕЖНО ИЗДАДЕНИ, влезли в сила и породили правни последици, и съответно ЧСИ действал напълно законосъобразно."


Това е казуса. Моля помагайте, защото ми изтича срока за обжалването. Може и да съм сбъркал, като съм тръгнал по този ред на защита, но:
ПЪРВО - считам, че друг ред за защита няма.
ВТОРО - аз съм на категоричното мнение, че ЗИ и ИЛ не са влезли в сила, защото са нищожни,и също така, прекия неслидник не е имал право да ги атакува, защото ТОЙ НЕ Е БИЛДЛЪЖРИК /това обратното е в противоречие с утвърдената съдебна практика/. Така или иначе, 14-дневния срок е изпуснат, моля ви не ми натяквайте, че е трябвло да се обжалва, това е повече от ясно. Ако някой има конструктивна идея, моля да помага. Всеобщото мнение на колегите ми, с които обсъдих казуса, е че съда ще защити ЧСИ, защото бил колега. А ходи обяснявай на клиента, който дойде при мен и ме пита: Защо ми взеха парите?", та ходи му обяснявай, че законите са ни такива. Спорпед мен има празнота в закона. Второто което ме учудва е, колко много колеги приемат съвсем спокойно обстоятелството, че процедурата е започнала срещу починали лица. И още нещо - аз считам, че в това производство има преплитане на функции - вярно е, че съда издава ЗИ и ИЛ, но те не влизат в сила в съдебната процедура, а вече при ЧСИ, и от там идва страхотно големия проблем.
Колеги, моля помагайте!

[ivan2]

А защо да няма вреди, докато не се обезсили ЗИ и ИЛ? Защото не е паднало основанието ли? А на вас как ви се струва следната ситуация - някакъв си ЧСИ, който въз основа на корективно или разширително тълкуване на закона - именно на чл.429 ал.2 ГПК, така както му е удобно, ви пише длъжник, ви отнема от банковата сметка примерно 3000лв? И на вас ви идва като гръм от ясно небе, защото нито са ви викали на съд, нито тези пари ги дължите? ТОВА НЕ Е ЛИ ВРЕДА?
За мен лично този казус е типичен пример за надмощие на процесуалния закон над материалния, а уж процеса бил създаден и функционирал за да защити материалното право - сори проф.Сталев, но съдебната ни система е на друго мнение.
ПОЛЯ, за не знам кой си пореден път пиша, че именно на основание чл.429 ал.2 ГПК ЧСИ е започнал производството срещу клиента ми.
А ТАЗИ ПРАКТИКА, извинявайте, къде я четете? Опитах да я намеря, но нещо не ми се получава ...

[ivan2]

Да, Поля, благодаря, всъщност аз публикувах практика точно в същия смисъл. И аз твърдя, че чл.429 ал.2 ГПК е неприложим, и именно на това основание действията на ЧСИ са НЕПРАВОМЕРНИ. Така смята и съда в цитираната практика в частта за неприложимостта на 429-2. Обаче, не намерих нито едно решение, какво се случва ако наследника не обжалва/възрази, т.е ако процедурата продължи вече от ЧСИ - правомерни, или неправомерни са действията му...

[Гост.]

ivan2, като за начало и след проверка- не умеете да се вслушвате в молбите ми, та от тук насетне за вас съм poli_g, колега.

Какво пропуснахте до тук- вметнахте, че двамата поръчители са починали, но пропуснахте, че кредитополучателят е и брат на вашия доверител( спомних си, че съм ви молила да не ме наричате поля, та се върнах в историята си).

Какво казват съдебните актове?- необжалвана в срок заповед и ил влизат в сила. Като сме го дрънкали това преди година( почти толкоз време ви е отнел този иск), защо все се хващате че срокът за жалба бил изтекъл, след като самата заповед не е влязла в сила по отношение поръчителите?
Защо не депозирахте една молба по това заповедно с приложен акт за смърт и у-ние за наследници. Съдът, в изпълнение на нЕкои служебни обязяности все щеше да се произнесе за частично обезсилване ( другия брат е жив и здрав, а като кредитополучател- ще плаща), при все да не сте спазил срока( и Балуев преди година ви е подсказал точно този начин). Защото, докато не се обезсили тази заповед не е в правомощията на СИ да правораздава по тея въпроси ( липса на процесуална правоспособност като порок в заповедното)- има си издадена заповед, предприема изпълнение по нея. Бездействието ви го ползва( не го препятства поне).

п.п. горе бъркате в "първо" и "второ"- това е пътят, но според мен сте прескочил една от фазите, а по отношение второ...нито заповедта е нищожна( недопустима- да, защото не е налице правоприемство по 227), нито пък имаме зареян поглед в небесата по повод,или без, случващото се.
Не търся спор- игнорирайте написаното от мен. В цялата тема.

[daksus]

Модераторите, моля Ви преместете темата във форума за юристи. Никак не звучи добре адвокат да търси решение на проблемите на свой клиент във форум.

[neutralen]

Уважаема госпожо kalahan2008,мога да отговоря на всички поставени от Вас въпроси но не виждам защо да го правя, като виждам че Вие преиначавате това което съм писал, пък и въпросите които поставяте са в страни от темата.Предмета на казуса е - правилно ли Съдът е отхвърлил иска на Питащия срещу СИ, като е приел, че в случая следва да се приложи чл.429, ал.2 от ГПК. Питащия подържа обратната теза, че не следва да се прилага чл.429 ал.2 от ГПК, щото тя има предвид случаите, когато Длъжника е починал след издаването на ИЛ, а при неговия казус в зап.производство е издаден ИЛ срещу починали длъжници. В подкрепа на своето становище Питащия сочи трайна съдебна практика, включително на ВКС.
Поради анонимно/псевдонимния характер на форума, очевидно е че участват в дискусията и СИ, които позовавайки се на собствената си противозаконна практика се опитват да агитират другите участници във форума колко не разбират какво правят СИ, как всичко било по-сложно отколкото си го мислим и т.н.
За това ако имате нещо по темата напишете, ако не - не си губете времето.

[ivan2]

Уважаема poli_g, винаги съм ценял мненията Ви във форума, и веднъж, или може би и повече, съм ползвал съветите Ви! Моите уважения и извинения, ако съм Ви засегнал, колега!!!
Струва ми се, че си противоречите - от една страна сочите, че ЗИ не е влязла в сила, а от друга, че подлежи на частично обезсилване. И какъв би бил ефекта ако все пак поискам от съда обезсилване? ОК, съда обезсилва частично заповедта. Това как ще рефлектира върху процеса по чл.441 ГПК?
А дали е нищожна или не, няма да споря - за мен липсата на правен субект в правоотношението означава липса на правоотношение. Безспорно е, че е недопустим, но този порок в процеса сочи на нищожност - мое мнение - защото посочете ми един, поне един принцип на гражданския процес, който е приложим - равнопоставеност, право на защита, състезателност???
Както и да е, това не е важно. Казуса за мен е: действал ли е ЧСИ правомерно или не. Ако е действал, спирам битката. Ако не е, пускам жалба. Моята кауза е да се опитам да убедя съда, че ЧСИ не е имал право да приложи чл.429 ал.2 ГПК. Аз така и не разумявам, защо прилагането на тази разпоредба се приема като нещо нормално, при починали длъжници ПРЕДИ началото на гражданския процес, и неприето наследство. Една моя колежка ми заяви: "Ми какво друго да прави ЧСИ в случая? Мислиш че трябва да върне ИЛ и да откаже образуване на изпълнителното дело ли?" Ми ето, намерих съдебна практика, в която многокретно не аз, а ВКС казва, че ПДИ не подлежи на връчване в случая, и че чл.429 ал.2 е неприложим. Какво повече? Ах да, забравих - при положение че ЧСИ може да си образува дело, да си начисли таксите, да си прибере парите, в което няма нищо лошо, то какъв е проблема, дали действа законосъобразно или не?
ОБАЧЕ, ПОСТАВЕТЕ СЕ АКО ОБИЧАТЕ НА МЯСТОТО НА МОЯ КЛИЕНТ - та той се възприема като ограбен! И е прав според мен.
Благодаря колеги, за дискусията.

[neutralen]

Уважаеми ivan2. От последните Ви изказвания във форума оставам с впечатление, че Вие се колебаете дали да подадете Жалба против решението на Съда. Моето мнение е че на всяка цена следва да подадете Жалба, защото изложените от Вас доводи против Решението са правилни и основателни.
При подаване на Жалбата следва да изхождате от следното:
1. Вие сте направили възражение , че ИЛ е нищожен, тъй като е издаден срещу починали преди издаването му Длъжници. При това положение Съдът следва да се произнесе/в Мотивите/ по преюдициалното правоотношение/издаването на ИЛ/, обуславящо образуването на Изп. производство. Ако Съдът не се е произнвесъл по това Ваше възражение, постановеното Решение се явява неправилно.
2. Противно на Вашата теза, Съдът приема, че действията на СИ са правомерни, понеже в случая/според Съда/ се прилага разпоредбата на чл.429 ал.2 от ГПК. При това положение в Мотивите Съдът следва да изброи/посочи доказателствата въз основа на които прави извода, че СИ е изпълнил разпоредбите на чл.429, ал.2, изр.2 от ГПК, а именно - че след като Наследника се е явил при него, СИ е съставил Протокол в който е определил срока по чл.51 от ЗН в който Наследника да приеме/откаже наследството и след това е съобщил изявлението на Наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Ако в мотивите липсват такива доводи а към делото посочените доказателства, Решението на Съда се явява неправилно.
Желая Ви успех !

[ivan2]

Колега неутрален, и аз така разсъждавам. Има един детайл, който не съм споменал, но той е от доказателствената част на процеса - по делото в съда аз поисках съда да задължи ЧСИ да представи заверено копие от изпълнителното дело, което не бе сторено, в смисъл, съда го задължи, но ЧСИ не го представи, така или иначе. На следващо място, имам едно колебание относно доказателствената тежест за установяване на не/законосъобразното поведение на ЧСИ. В смисъл, аз твърдя, че той е нарушил закона, като е извършил еди кои си действия, или не е извършил еди-кои си действия. За тези, които е извършил, спор няма. Спора е за тези, които не е - а именно, да е поканил наследника да приеме наследството. Те., според мен от ключово значение е прилагането на изпълнителното дело, за което считам, че е допуснато и нарушение от страна на съда, че не е направил необходимото то да бъде приложено, след като аз съм поискал това. Ерго въпроса е, ЧСИ ли трябва да доказва, че законосъобразно си е свършил работата, или аз - че не е? Мисля, че последното е вярното. Вие как мислите?

[neutralen]

Уважаеми ivan2, няма да коментирам, ще цитирам Закона:
1. Чл.434 от ГПК - "За всяко предприето и извършено от него действие, съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението."
2. Чл.45 ал.2 от ЗЗД - "Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното."
Сам си правете изводите, но моя съвет е при Жалбата да акцентирате на това което Ви писах предния път като го съчетаете с Вашата теза с оглед цитираната практика на ВКС относно чл.429 ал.2 от ГПК.
Успех !

[Гост.]

Имам един въпрос- действията на СИ по чл. 429 подлежат ли на самостоятелен съдебен контрол?

Не, няколко ще да са- какво казва чл. 426 ГПК? ( това в контекста на вметката ми, че докато има заповед и ИЛ- ще изпълнява).
Къде, в кой нормативен акт е разписано задължението, по скоро правомощието, на СИ дори да установи, че има недопустима заповед и ИЛ да я обезсилва? или да прекратява принудителното изпълнение?

[ivan2]

Не оспорпвам, че докато има ЗИ и ИЛ, ЧСИ ще ги изпълнява. Само че големия въпрос е: СРЕЩУ КОГО? В момента на постъпване на молбата от взискателя, изпълнителния лист НЕ СОЧИ надлежен длъжнник. Оттук насетне възникват всички тези въпроси, на които законът никъде не отговаря. И тогава пристъпваме към тълкуване. Както споменах по-горе, според мен в тази процедура има преплитане на функции - ЧСИ продължава процедура, започната и НЕЗАВЪРШЕНА в съда. Тази особеност, гарнирана с обстоятелството, че в съдебното производство съда НЕ ПРОВЕРЯВА надлежността на страната, сочена от взискателя като длъжник, води именно до описаната ситуация.
ВЪПРОС: При атакуване на ЗИ и ИЛ в срок съда ги обезсилва с основанието, че така издадения ИЛ не може да бъде приведен в изпълнение, тъй като чл.429 ал.2 ГПК е неприложим, и ПДИ не подлежи на връчване. Какво променя тази констатация, ако липсва жалба в срок - самата липса на жалба ли? В съдебните актове, които цитирах, винаги това са мотивите на съда за обезсилване на ЗИ и ИЛ. Аз питам, ако съда не ги е обезсилил, защо, след като ЧСИ за да продължи изпълнението трябва да се позове на чл.429 ал.2 ГПК, а тази правна норма е очевидно неприложима, трябва да приемем че ЧСИ НА ВСЯКА ЦЕНА СЛЕДВА ДА ПРОДЪЛЖИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО? Може би защото има право да тълкува закона разширително? Или защото няма право да спре изпълнението, като укаже на взискателя, че молбата му страда от недостатъци, т.к.представените документи не са годни да поставят валидна правна основа на изпълнението? Наясно съм, че ИЛ има формална доказателствена сила, НО ТЯ НЕ Е НЕОГРАНИЧЕНА - ако ИЛ сочи като длъжник починалия човек, нека ЧСИ да насочи изпълнението срещу него!!!!!!!!!!! Или точно това искате да ми кажете - че ЧСИ е действал неправомерно още в момента, в който е приел молбата и не е указал на взискателя, че същата е нередовна? За мен вина за да се стигне до издаване на ЗИ и ИЛ срещу починали лица има точно взискателя, и той не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение!

[neutralen]

Уважаеми ivan2 ! От последното Ви изказване във форума виждам че Вие се отклонявате от темата, при това разсъжденията Ви са неправилни.
Вие водите дело срещу СИ по чл.45 от ЗЗД. Когато СИ образува делото по представения му ИЛ, той не знае, че длъжниците са починали преди издаването на ИЛ. Праща ПДИ, явява се Наследника. Пак Ви повтарям - съгласно чл.429 ал.2 изр.2 от ГПК, СИ е длъжен по силата на тази разпоредба на закона да даде срок на Наследника който да заяви дали приема или отказва наследството, като изявлението на наследника се съобщава на районния съдия за да бъде надлежно вписано. Ако Наследника откаже наследството СИ преустановява изп.действия и чака кредитора да му посочи други способи за изпълнение. Ако в продължение на 2 години не бъдат предприети нови изп.действия, Изп. производство се прекратява по силата на закона/чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/. Ако в дадения му от СИ срок Наследника не заяви дали приема/отказва наследството се прилага разпоредбата на чл.51 ал.2 от Закона за наследството.
СИ е само изпълнител - на него не могат да се противопоставят възражения че ИЛ е нищожен и дори да му се направи такова възражение, той няма правомощия да спира или прекратява изпълнението, нито да сезира съда по този въпрос. Задължение на СИ е да приложи разпоредбата на чл.429 ал.2 изр.2 от ГПК - като не я приложил СИ е действал в нарушение на закона поради което предявения от Вас иск по чл.45 от ЗЗД се явява основателен.
Съдът пред който сте предявили Иска, при постановяване на Решението в Мотивите следва да се произнесе по преюдициалното правоотношение - нищожност на ИЛ, ако сте направили такова възражение.
Успех !

[Гост.]

съгласно чл.429 ал.2 изр.2 от ГПК, СИ е длъжен по силата на тази разпоредба на закона да даде срок на Наследника който да заяви дали приема или отказва наследството, като изявлението на наследника се съобщава на районния съдия за да бъде надлежно вписано.

Е, така не се ли стига до някакъв правен абсурд? - СИ да "санира" недопустим съдебен акт.

neutralen, ще ми обясните ли тълкуването си на "нищожен ИЛ", защото като да се разминаваме с вас по отношение и този въпрос.

[ivan2]

Ми именно де - като не е възможно санирането, как така ще да са валидни и законосъобразни действията на ЧСИ?
Неутрален, аз приемам и тези аргументи, и съм ги изложил в жалбата си, но освен тях считам, че ЧСИ е следвало въобще да не предприема изпълнение срещу наследника на починалите длъжници, по многократно повторените по-горе съображения. А вашата теза е вярна, ако се приеме, че е възможно саниране на този недопустим /според мен нищожен/ ИЛ. То и саниране не е възможно, ако се приеме че е влязъл в сила, като недопустим ...

[Гост.]

В правомощията на кого е да се произнесе по въпроса за недопустимостта на ЗИ и ИЛ? Изобщо за порока?

как така ще да са валидни и законосъобразни действията на ЧСИ?

426 ГПК, написах го вече- една молба от В и представен ИЛ са достатъчни да образува ИД.

[alexander_]

Уважаеми колега poli_g ,
Права сте да посочвате разпоредбата на чл. 426, която междувпрочем е озаглавена "Започване на изпълнението", част от Глава тридесет и осма. ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

Колегата neutralen правилно е посочил, че чл. 429 ГПК ("Субективни предели на изпълнителния лист", т.е. ИЛ все пак има предели, а не е безгранично овластяващ документ) задължава СИ да извърши определено действие. В следствие на пропуска на СИ, за мен продължаването на правилно започналото изпълнение, не е законосъобразно и подлежи на съдебен контрол.

Мнението е лично, като не е съобразено със съдебна практика.

[Гост.]

Имам един въпрос- действията на СИ по чл. 429 подлежат ли на самостоятелен съдебен контрол?
....

[neutralen]

Като се обърне каруцата пътища много.
Уважаема poli_g, не се разминаваме по въпроса дали ИЛ е нищожен - като изразявам мнение по казуса, изхождам от настоящата фаза на процеса/въззивно обжалване/ при която досега извършените проц.действия от ivan2 са вече необратими. Че ИЛ е нищожен е твърдение на ivan2q a не мое. Моето мнение е че ИЛ е недопустим и следва да бъде обезсилен. На този етап по това дело не може да стане.
Относно въпросите дали с действията си СИ "санира" порочния ИЛ и подлежат ли на съдебен контрол такива действия на СИ, отговорът е - НЕ, СИ не може да санира порочен ИЛ.
Относно съдебния контрол се прилагат разпоредбите на чл.435 от ГПК, от които се вижда, че Длъжникът има право да обжалва само в изчерпателно изброени случаи в ал.2. За разлика от него Взискателят може да обжалва ОТКАЗЪТ на СИ да извърши исканото изпълнително действие. От горното следва, че в определени случаи СИ може да направи ОТКАЗ от извършване на изп. действия. Такъв е и случая по делото на ivan2, но не е ясно дали в кориците на делото има доказателства, че Наследника е направил Възражение пред СИ, че ИЛ е издаден след като Длъжниците са починали. При такива изявления от страна на Наследника, СИ е бил длъжен да състави Протокол/ чл.434 от ГПК/, да сравни датите от Удостоверението за наследниците и издадения ИЛ и ако установи, че възражението е основателно е следвало да направи ОТКАЗ от извършване на Изп.здействия/чл.435 ал.1 от ГПК/, който да връчи на Взискателя, който от своя страна има право на Жалба/чл.436-438 от ГПК./
Само СИ си мислят, че никой не разбира какви нарушения вършат, но клиентите понякога допускат фатални грешки
които и адвокатите не могат да оправят, както е казуса на ivan2, но иска му все пак е основателен.

[alexander_]

Имам един въпрос- действията на СИ по чл. 429 подлежат ли на самостоятелен съдебен контрол?
....

С оглед на коментарите по-горе, мисля че не това е предмета на спора. Ако правилно съм разбрал иска е по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с 441 ГПК.

От друга страна обаче, аз лично не успях да разбера в кой момент и как наследникът е приравнен на длъжник по образуваното изп. дело.
Ако към момента на изпълнение върху банковата сметка на наследника той е трето лице, то тогава не следва ли да може да обжалва действията на СИ, съгласно Чл. 435. (4)?