и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, във вр. с чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от И. Д. К. от с. П., общ. С. против Заповед № ДК-19-Бл-
1/04.01.2011 г. на Главен инспектор С. Б. П. Р. Ю. Р., издадена на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, с която е постановена забрана за ползването на неприетия по установения ред строеж „Кафе – аперитив”, находящ се в ПИ № 000335, м. “Бистрица”, земл. на общ. С., с ползвател И. К..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила по нейното издаване. Жалбоподателят твърди, че не е присъствал на проверката извършена от служители на Р., а за обекта има издаден акт за узаконяване и е
представил всички необходими документи за издаване на удостоверение за въвеждането му в експлоатация, но по вина на общинска администрация същото не е издадено. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд - Б., като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на нива с площ 1,767 дка, находяща се в м. “Бистрица”, землището на с. П., общ. С., която по КВС е ПИ № 000335, придобит чрез договор за покупко – продажба на недвижим имот Вх. рег. 760/20.09.1999 г., Акт № 191, т. ІІ, д. № 1450/1999 г., п. кн. том 79,
стр. 220 по описа по СВ/АВ П. РС – Гоце Делчев. За същия имот е издадена Заповед № 465/26.07.2006 г. от кмета на община С., с която на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 60 от ЗУТ е одобрен ПУП – ПЗ за заведение за обществено хранене. По делото няма данни заповедта да е обжалвана, поради което съдът намира, че същата е влязла в сила. Със Заявление вх. № 04-00-35/16.01.2004 г. до кмета на община С. жалбоподателят е заявил на основание § 184, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР ЗУТ, че през 2002 г. е построил в ПИ № 000335, без строителни книжа, кафе – аперитив, кафе – бар и стаи за персонал, които ще използва за заведения за обществено хранене. Искане за узаконяване изрично не е предявено. Въз основа на същото заявление Главният архитект на общината е издал Акт за узаконовяване № 03/25.03.2009 г., влязъл в сила на 19.04.2009 г. за строителен обект “кафе –аперитив”.
На 02.11.2010 г. от длъжностни лица П. Р. Ю. Р. е извършена проверка, констатациите от която са обективирани в КА № 19-КМ/02.11.2010 г. От същия е видно, че проверения обект “кафе – аперитив”, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ около 124 кв.м. с частичен тавански етаж, напълно завършена и захранена с ток и вода се ползва без да е въведен в експлоатация в нарушение на чл. 178 от ЗУТ. Проверката е извършена в отсъствие на собственика, като КА му е връчен по пощата с обратна разписка и придружително писмо на 12.11.2010 г. Възражение по него не постъпило.
По същество жалбоподателят не отрича, че проверения обект няма издадено разрешение за ползване по реда на чл. 178 от ЗУТ. Въз основа на констативния акт и на основание чл. 178, ал. 5, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ Главен инспектор С. Б. П. Р. Ю. Р., действайки по заместване, е издал Заповед № ДК-19-Бл-1/04.01.2011 г., с която е забранил ползването на неприетия по установения ред строеж, подробно описан в него, ползван от жалбоподателя. Заповедта е връчена на К. по пощата с обратна разписка на 07.01.2011 г., който я е обжалвал пред АС – Б., чрез административния орган с жалба вх. № СЧ-604-00-331/21.01.2011 г. по описа на Р. Ю. Р.. П. гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за който същият е неблагоприятен и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваната заповед на Главен инспектор С. Б. П. Р. Ю. Р. е издадена от компетентен орган, П. условията на заместване съгласно Заповед № РД-13-513/14.12.2010 г. на Началника на ДНСК – София, на органа с делегирани
правомощия за това съгласно Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г. и Заповед № РД-13-447/01.11.2010 г., приложени като доказателство по делото и съдържа разпореждане за забрана достъпа до строеж, подробно посочен в нея, тъй като същият не е въведен в експлоатация по установения законов ред. Издадена е въз
основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица П. РНДСК Ю. Р.. Спазена е изискуемата от закона писмена форма. Същата е съобразена с материалноправните и процесуално правните разпоредби на закона. Посоченото правно основание съответства на установените от административният орган обстоятелства, за когото е възникнало правото и задължението да постанови забрана ползването на строежа.
Безспорно процесния по делото обект представлява „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Обжалваната заповед, с която на основание чл. 178, ал. 5 и ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по законоустановения ред обект "кафе - аперитив” е мотивирана П. съответна на доказателствата фактическа обстановка, с която е прието, че се касае до строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ,
невъведен в експлоатация от извършителя на стоежа.
За издаване на заповед по чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е меродавна единствено липсата на приемане на строежа (въвеждане в експлоатация) от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, във връзка с предназначението, за което се използва.
Безспорно е по делото, че процедура по приемане на строежа не е задвижена и липсва акт за въвеждане в експлоатация, от което следва, че е налице хипотезата по чл. 178, ал. 1 ЗУТ. От доказателствата, приети като такива, в т.ч. и твърденията на жалбоподателя, които освен защитно средство имат характер и на доказателства за установяване на неблагоприатни за него факти, безспорно се установи, че строежът не е въведен в експлоатация и се ползва по предназначение.
Без значение в настоящото производство е дали сградата е законен или незаконен строеж, изграден без надлежно издадени строителни книжа, какъвто е настоящия случай, но с издаден Акт за узаконяване. Разрешение за ползуване се издава и е задължителна предпоставка за въвеждане в експлоатация и на напълно законни строежи, а не само досежно незаконни такива. Процесният обект не попада в изключителната хипотеза на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ
, поради което съдът намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Установените от административния орган фактически основания не се опровергаха в хода на производството с допустими по закон доказателствени средства. Същата не страда от твърдения в жалбата порок за материална незаконосъобразност, като съдът не констатира и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи и това, че
забраната за ползване на обекта е с временен характер - до въвеждане на същия в експлоатация по реда и от органа по чл. 177 ЗУТ, П. наличие на основания за това.
Предвид изложеното Административен съд – Б. намира, че жалбата на И. К. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати по сметка на Р. Ю. Р. сумата 150,00 лв., определена съобразно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по
жалби и протести срещу индивидуални административни актове по ЗУТ са окончателни.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, във вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд - Б.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. К. от с. П., общ. С. против Заповед № ДК-19-Бл-
1/04.01.2011 г. на Главен инспектор С. Б. П. Р. Ю. Р..
ОСЪЖДА И. Д. К. от с. П., общ. С. да заплати по сметка на Р. Ю. Р.
сумата 150,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!