Ограничителна заповед към низходящ (син)?

[ivan_ks]

Здравейте, моля за мнение по един нелеп казус, на който съм свидетел, не участвам пряко, но търся помощ за родителската страна в него. Ситуацията е следната:
Мъж на 50г живее с родителите си, в къща на вторият етаж над тях, като си има и адресна регистрация на адреса. След някакъв конфликт между него и родителите, те изискват от него той да напусне жилището, понеже фактически им оказва психически тормоз.
Той се изнася в старата къща в същия двор, като на практика продължава да стои на същия адрес, просто в друга сграда. Родителите заключват жилището, след което той депозира искова молба в съда за 1300лв срещу тях, на основание че те са ограничили достъпа до вещите му , които са изброени. ( Списъка е фрапиращ и завършва с 15кг захар и 4 буркана свинска мас !! Намерил е "свидетели", които са потвърдили че вещите са задържани. ( Това като цяло ми се струва нелепо, защото как може някой да свидетелства че една вещ се намира на место, до което няма достъп).
Въпросът е : може ли да се изиска ограничителна заповед към въпросният индивид и да се задължи да напусне адреса ? В последните 30 дни той не е комуникирал с родителите, нямал е физически контакт с тях, просто присъствието му в такава близост е плашещо за хората, които са на по 70-77 години ...

Благодаря за търпението да изчетете тази нелепа сага.

[bozyo]

сагата е не само нелепа, но и непълна. дори да приемем, че възрастните хора са имали някакви конфликти със сина си, те са решени поне отчасти с напускането на сградата и преселването в другата сграда. тоя вменяван тормоз има ли някаква документална следа, например писмена жалба, или е само в главите на възрастните хора? ако е само психологически, с липсата на контакт той е преустановен. на каква основа ще стъпва ограничителната заповед?

без яснота чия е собствеността върху имотите не може да се прецени законосъобразността на изгонването на сина от къщата и на желанието да не обитава старата къща. но заключването на старата къща без предизвестие наистина ограничава достъпа на сина до вещите и продуктите. колкото и да е "фрапиращ" за Вас списък със захар и мас, това са храни, с които хората през гладните години в началото на 90-те издържаха по месец и повече. ако синът е закупил тези продукти и те са в старата къща, то претенциите му за ограничаване на достъпа до негово имущество са основателни. ако пък продуктите и вещите ги няма, например възрастните хора са ги повредили и/или изхвърлили, то това вече е увреждане на чуждо имущество и Вашите подзащитни могат дори да попаднат под ударите на Наказателния кодекс.

отделно, че на тази иначе почтена възраст хората могат да развият различни психологически заболявания, и част от проблемите им да са плод на здравословни проблеми и да нямат нищо общо със сина. едностранчивото подаване на информация няма да помогне за решаване на проблема, а ще го задълбочи. Вие в какво качество се застъпвате за едната страна в конфликта, потенциален купувач на имота ли? кой може да изложи вижданията на другата страна?

[guest1]

без яснота чия е собствеността върху имотите не може да се прецени законосъобразността на изгонването на сина от къщата и на желанието да не обитава старата къща.

Само да отбележа, че мерките по ЗЗДН - не се съобразяват чак толкова със собствеността на имота! Особено, когато е общ - съсобственост.