От сдружение в ООД

[petrova_il]

Възможно ли е вписване на еднолично дружество с ограничена отговорност със собственик на капитала „Фолклорен танцов състав”, регистриран като сдружение с идеална цел по реда на Закона за лицата и семейството (ЗЛС)?

За да откаже вписването първоинстанционният съд е приел, че с образуването на търговското дружество се цели заобикаляне на закона, тъй като с оглед правния характер на сдружението то няма право да извършва търговска дейност.
Въпрос:правилно ли е решението на съда за отказ за вписване на образуваното ТД ?
Много ще съм Ви блгодарна ако ми отговорите!

[neonato]

Понеже питате за едно време как беше (по ЗЛС в отменената част чл. 134 - 154) ............... беше така:

РЕШЕНИЕ № 212 ОТ 26.01.1995 Г. ПО Ф. Д. № 119/94 Г., V Г. О. НА ВС

СДРУЖЕНИЕТО С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, РЕГИСТРИРАНО ПО ЗЛС, МОЖЕ ДА ОБРАЗУВА С ИМУЩЕСТВОТО СИ ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ПО РЕДА НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Чл. 134 и сл. ЗЛС
Чл. 113 ТЗ
Чл. 114, ал. 3 ТЗ


Заявено е искане за вписване на еднолично дружество с ограничена отговорност със собственик на капитала "Фолклорен танцов състав", регистриран като сдружение с идеална цел по реда на Закон за лицата и семейството. За да откаже вписването първоинстанционният съд е приел, че с образуването на търговското дружество се цели заобикаляне на закона, тъй като с оглед правния характер на сдружението то няма право да извършва стопанска дейност. Изводът е направен в противоречие с нормите на чл. 113 и сл. ТЗ.
Сдружението с нестопанска цел, регистрирано като юридическо лице по ЗЛС, няма право да извършва търговска дейност. Тази забрана произтича от целите на сдружението и от факта, че този вид юридически лица, заедно с фондациите, образувани по режима на ЗЛС, тъй като по презумпцията на закона не извършват дейност с цел печалба, са освободени от заплащане на данъци.
Когато обаче с имуществото на едно юридическо лице с нестопанска цел се образува търговско дружество, последното, като отделно юридическо лице става самостоятелен правен субект, различен от сдружението, което го е създало, афишира се в търговския свят именно като търговско дружество с всички правни последици от това, включително и със задълженията си към фиска. Търговската дейност, която ще се извършва е дейност на дружеството с ограничена отговорност, а не на сдружението по ЗЛС, затова аргументите за заобикаляне на закона са несъстоятелни. Налице е материалноправната предпоставка за регистриране на дружеството - чл. 113 ТЗ позволява дружеството с ограничена отговорност да се образува от едно юридическо лице.
С оглед изложеното решението, с което е отказано вписване на еднолично дружество "Б". ООД гр. Р., е постановено в нарушение на закона - чл. 207 "а" ГПК. При постановяване на решението съдът е допуснал и съществени процесуални нарушения, свързани със задълженията му по чл. 4, ал. 3 ГПК. Той не е дал указания на заявителя да представи учредителен акт, заместващ дружествения договор при образуване на едноличното ООД, съгласно изменението на чл. 114, ал. 3 ТЗ.


РЕШЕНИЕ № 892 ОТ 07.07.1993 Г. ПО АДМ. Д. № 159/93 Г., III Г. О. НА ВС

ФОНДАЦИЯТА Е САМОСТОЯТЕЛЕН ВИД ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, СУБЕКТ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО, КОЯТО СЕ СЪЗДАВА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ. ТЯ СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ДЪРЖАВНИ И МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, КОГАТО РЕАЛИЗИРА ИДЕАЛНАТА ЦЕЛ, ЗА КОЯТО Е УЧРЕДЕНА.
АКО ФОНДАЦИЯТА ОСЪЩЕСТВЯВА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, ТО ТЯ ПОДЛЕЖИ НА ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ФОНДАЦИЯТА НЕ Е РЕГИСТРИРАЛА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ, НЕ Я ОСВОБОЖДАВА ОТ ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
Чл. 19 ЗДОД
Чл. 1 ЗДОА (отм.)
Чл. 9 Наредба № 1/91 г.
Чл. 1 УСД
Чл. 2 УСД
Чл. 87 УСД
§ 1 от Доп. разпоредби ЗДБ/1991 г.
Чл. 132 ЗЛС
Чл. 149 ЗЛС
Чл. 154 ЗЛС
Чл. 1 ТЗ
Чл. 4 ТЗ
Чл. 1 ПМС № 133/90 г.
Чл. 3 ПМС № 133/90 г.
§ 2 ПМС № 36/92 г.
Чл. 1 ПМС № 178/92 г.


Производството е по чл. 225 ГПК.
Образувано е по жалба на фондация С-Ф. гр. С. с искане за преглед по реда на надзора и отмяна на влязлото в сила решение от 26.ХI.1992 г. по адм. д. № 288/92 г. на С. г. съд. Изложени са конкретни доводи за поддържаните отменителни основания по смисъла на чл. 207, буква "а", "б" и "г" ГПК.
Върховният съд намира, че молбата е неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение С. г. съд е отхвърлил жалбата на фондация С-Ф. срещу акт за данъчна проверка № СДУ-1552 от 29.V.1992 г. на С. данъчно управление - гр. С., в частта му, с която са определени дължими данък върху оборота, акциз, данък върху печалбата, вноски за общински народен съвет и за фонд "Мелиорации", в общ размер на 299 947 000 лв. (двеста деветдесет и девет милиона и деветстотин четиридесет и седем хиляди лева), включително и съответните лихви.
Със същото решение е отменен мълчаливия отказ на Главно данъчно управление на Министерство на финансите да се произнесе по жалбата (възражение № СДУ-1552 от 8.VI.1992 г.) на фондацията срещу същия акт за данъчна проверка в частта му на определените мита и импортна такса с лихви и размер на 88 102 000 лв., като в тази част производството е прекратено поради недопустимост на жалбата.
Атакуваното решение не е постановено при посочените отменителни основания, като съдът е изложил аргументирани правни съображения на доводите в жалбата срещу данъчнооблагателния акт, които се поддържат и в молбата за преглед по реда на надзора в настоящето производство.
С административния акт № СДУ-1552 от 20.V.1992 г. на С. данъчно управление е извършена данъчна проверка на молителя за периода от 20.IV.1991 г. до 31.XII.1991 г. Установено е, че същата е извършвала стопанска дейност, изразяваща се основно в рефинансиране на сделки от фирми.
Юридическият статут на фондацията се установява от приложеното решение за регистрация от 2.IV.1991 г. по фирмено дело № 1667/91 г. на С. г. съд - фирмено отделение. В съображенията на изложените в него мотиви като правно основание за регистрация са посочени текстове на чл. 149 и сл. от Закона за лицата и семейството. Регистриран е предмет на дейност, обосноваваща дейност с идеална цел.
Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че фондацията е самостоятелен вид юридическо лице, субект на гражданското право, която се създава с нестопанска цел. Същата може да извършва стопанска дейност, но не пряко, а по ред и начин, уреден от законодателството на страната към момента на нейното учредяване. Правната същност на фондациите е регламентирана в разпоредбите на чл. 149-154 ЗЛС. Текстовете се съдържат в глава III от същия закон в раздел Юридически лица с нестопанска цел (определяйки като такива и сдруженията (чл. 134-148) ). Съгласно ЗЛС както сдруженията, така и фондациите са юридически лица с идеална цел и не следва да извършват стопанска дейност. Аргумент в тази насока е тълкуването на разпоредбата на чл. 132 ЗЛС, А съгласно чл. 149 ЗЛС фондацията се учредява с акт за дарение или завещание, в който се посочват целта и имуществото на фондацията. В конкретния случай в учредителния договор - т. 2 е предвидено фондовете на фондация да се образуват и от стопанска дейност, т. е. включена е възможността за извършване на стопанка дейност. формата на нейното осъществяване са уредени в Указ № 56 (чл. 1, ал. 2 и чл. 2). Изрично текста, на чл. 2 от Указ № 56 предвижда като основна форма за осъществяване на стопанска дейност фирмата. С приемането на Търговския закон отново е регламентирана възможността да се упражнява стопанска дейност чрез регистриране на търговско дружество - чл. 1, т. 1 и 7 и чл. 4 ТЗ. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че след като фондацията е реализирала пряко стопанска дейност, за нея се пораждат фискални задължения. Законосъобразно съдът не е възприел довода на молителя, тогава жалбоподателя, за освобождаването му от данъци, позовавайки се на ПМС № 133 от 14.XII.1990 г. (ДВ, бр. 103/90 г.) за осигуряване на условията за развитието и функционирането на фондациите в сила от 1.I.1991 г.
Съгласно чл. 1 от посоченото постановление фондациите се освобождават от държавни и местни данъци и такси, ако извършват дейност съгласно чл. 149-152 ЗЛС, т. е. нестопанска дейност, реализираща тяхната регистрация с идеална цел. Изрично е предвидено в чл. 3 от постановлението, че за стопанска дейност, извършвана от фирми на фондацията, се прилага действащото данъчно законодателство.
Последващото ПМС № 36/26.II.1992 г. (ДВ, бр. 20/92 г.) с което са отменени чл.1 и 3 от ПМС № 133 от 1990 г. не намира приложение тъй като не е било в сила през ревизирания период. Но с оглед на неговото съдържание се налага изводът, че фондациите следва да осъществяват само нестопанска дейност с оглед на преките цели на същите. Правилно съдът е приел, че фондацията представлява юридическо лице с универсална правосубектност и макар, че е регистрирана като юридическо лице с идеална цел, с оглед целта и предмета й на дейност, включваща и стопанска такава, то носи белезите и на фирма по Указ № 56, съответно след 1.VII.1991 г. на търговско дружество по смисъла на Търговския закон. Обстоятелството, че фондацията не е регистрирала търговско дружество за осъществяване на търговската си дейност, не я освобождава от фискалните й задължения. В този смисъл е и ПМС № 178 от 18.IХ.1992 г. което има тълкувателен характер досежно общия режим на условията за развитието и функционирането на фондациите (ДВ, бр. 79/92 г.).
Законосъобразно съдът не е възприел довода на молителя относно приложението на чл. 19 от Закона за данък върху общия доход, от който черпи аргумент за определяне 20% данък върху печалбата, реализирана от стопанската дейност.
Съдът е изложил аргументирани съображения в мотивите си за неприложимост разпоредбата на чл. 19 ЗДОД. Законосъобразен е изводът му, че за извършваната стопанска дейност от фондацията същата дължи данък върху печалбата, определен в размер на 40% в съответствие с чл. 87, ал. 2 от Указ № 56. А съгласно ал. 3 на чл. 87 от Указ № 56 фондацията дължи вноски за общинските народни съвети в размер на 10% от балансовата печалба съгласно чл. 2, т.4 от Правилника за приложение на Указ № 56. Законосъобразно фондацията е задължена да заплати фискално задължение от 2% за фонд Мелиорации съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1991 г.
Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че фондацията дължи данък върху оборота и акциз на стоки, съобразно реализираната от нея стопанска и търговска дейност - чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от ЗДОА. От страна на данъчната администрация точно е приложена разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1 от 15.IV.1991 г. на Министерство на финансите за приложение на ЗДОА, съгласно която при определяне на продажна цена с включен в нея данък или акциз, се прилага "правилото под сто" към цената на придобиване. Самото правило аритметически е обяснено в текста на чл. 9 от цитираната наредба.
Неоснователно е позоваването на молителя на представеното фотокопие на писмо № 94-00-58 от 1.IV.1992 г. на Главно управление "Данъци". Видно от неговото съдържание даденото указание за недължимост на някои данъци се отнася само до фондации, които осъществяват стопанска дейност чрез регистрирани фирми по Указ № 56 или Търговския закон. Освен това същото няма сила на тълкувателен характер, тъй като не е издадено от компетентния за това орган, издал нормативния акт.
Съдът не е допуснал процесуално нарушение като е отказал да се произнесе по акта на данъчната администрация в частта му на определените мита. Вярно е, че е издаден от некомпетентен орган, тъй като следва да се състави от митническата администрация. Жалбата обаче в тази й част е процесуално недопустима, тъй като актът в тази му част, не подлежи на съдебен контрол по реда на ЗАП съобразно разпоредбата на чл. 34, т. 3. В съответствие със закона съдът е прекратил производството по жалбата в тази част на атакувания данъчен акт.
Съдът е допуснал неправилност в диспозитива на решението си, постановявайки отмяна на мълчаливия отказ на Главно данъчно управление да се произнесе по жалбата на молителя срещу акта за данъчна проверка в частта на определените мита и импортни такси с лихви. Преди всичко той не е имал процесуалната възможност да се произнесе като некомпетентен орган. Наличието на мълчаливия отказ се явява също така нищожен и е извън съдебния контрол на ЗАП по чл. 34, т. 3. Освен това на съдебно обжалване по реда на ЗАП подлежи първоначалния административен акт, щом като по-горния административен орган не е отменил или изменил обжалвания акт. Допуснатото нарушение обаче не опорочава съдебния акт, тъй като производството в тази част е прекратено.