Каузална връзка при запис на заповед?

[razlichen]

Здравейте, при ипотечен кредит към банка с имущество на ООД, задължаваха и собствениците на ООД-то да подписват записи на заповед за сумата по заема. Въпросът ми е минават ли тези записи на заповед пред съда ,не трябва ли да съществува каузална връзка между кредитор и длъжник/собственик в ООД/ и не трябва ли най-малко банката да насочи изпълнението първо към имуществото на ООД-то и ако не се удовлетвори от него, към личното на собственика, благодаря?

[inspectora]

Въпросът ми е минават ли тези записи на заповед пред съда - ДА ,не трябва ли да съществува каузална връзка между кредитор и длъжник/собственик в ООД/ и не трябва ли най-малко банката да насочи изпълнението първо към имуществото на ООД-то и ако не се удовлетвори от него, към личното на собственика - НЕ, може да си ползва ЗЗ и директно - нали за това са разписвани , благодаря? - моля

[razlichen]

На лекции преподавател беше казал, че има някакво тълкувателно решение по въпроса за каузалната връзка между длъжник и кредитор по ЗЗ или менителница, затова си мислех, че ипотечният заем не може да бъде такава връзка, но не откривам такова решение и едва ли ще може да се атакува ЗЗ на това основание...?

[inspectora]

На лекции преподавател беше казал...

Може ли да споделите името на преподавателя ...

[razlichen]

Павел Сарафов във ВТУ

[inspectora]

Павел Сарафов във ВТУ

... без коментар ...
Аз лично нямам добро мнение за него нито като преподавател, нито като юрист /въпреки, че е мнооого над средното ниво/, нито като човек, въпреки научните му трудове, които е изписал и практическия му опит, който има, които не са малко за възрастта му ... /лично мнение, с което никой не ангажирам/ ...
Привърженик съм на теориите за "абсолютен абстрактн характер" на т.нар. "абстрактни сделки". Напоследък все повече юристи /включително и действащи магистрати/, "търсят каузата" в ЗЗ, но това не е правилно, още повече, че "мотивите" им за това са меко казано несъстоятелни ...
... но кой съм аз, за да давам такива оценки ...

[razlichen]

Благодаря за мнението, наистина здравата логика клони към това становище, но кой съм и аз да казвам, въпросът е, че точно в момента с вълната изпълнителни дела ,заведени от банки има голямо приложение, а за тълкователно решение в тази посока

[kalahan2008]

Единственото по-актуално ТР във връзка със записа на заповед, за което се сещам, е следното:
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията Кръстьо Яначков
ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ ВЪЗ ОСНОВА ЗАПИС НА ЗАПОВЕД
Чл. 42 от ЗБ
Чл. 237, б. "в" от ГПК
Чл. 536 от ТЗ
Чл. 432, ал. 1 от ТЗ
Чл. 535, т. 1 и т. 2 ТЗ
Министърът на правосъдието на основание чл. 86, ал. 1 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.
1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, достатъчно ли е изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или следва да е включен и в съдържанието на документа по чл. 535, т. 1 ТЗ.
2. Изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на записа на заповед ли са или за спазването на изискването по чл. 535, т. 2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане действието на поетото задължение за плащане.
3. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, следва ли записът на заповед да е бил предявен за плащане. В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването му за плащане, или се укрива, как следва да се удостоверява извършеното предявяване за плащане - само чрез протест или чрез нотариална покана, писмо с обратна разписка, телеграма или по друг начин.
4. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. В случай, че в молбата по чл. 242, ал. 1 ГПК не е посочен точният размер на лихвата и не е внесена съответна държавна такса, допустимо ли е издаването на изпълнителен лист за лихвата.
5. При подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед или е достатъчен заверен от страната препис или нотариално заверено копие.
Въз основа на предложението за тълкувателно решение, направено от министъра на правосъдието е образувано т. дело № 1/2004 г. на ТК на ВКС.
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговска колегия на ВКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист на банка по извлечение от сметка.
1. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ.
2. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ по молба на банката кредитор срещу поръчителите.
Въз основа на посоченото предложение за тълкувателно решение, направено от председателя на ВКС е образувано т. дело № 1/2005 г. на ТК на ВКС.
Предвид връзката между делата, с определение ОСТК ги е съединил в едно производство - т. дело № 1/2004 г. за издаване на тълкувателно решение.
ОСТК, за да се произнесе, съобрази следното:
Едно от посочените в чл. 237, б. "е" ГПК несъдебни изпълнителни основания е записът на заповед. За да има записът на заповед изпълнителна сила, той трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените реквизити.
Според чл. 243, ал. 1 ГПК в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Следователно, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед съдът следва да провери дали са налице изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен - чл. 535, чл. 536 ТЗ.
1. Съдебната практика е противоречива по въпроса къде трябва да се съдържа изразът "запис на заповед", за да е редовен документът от външна страна: само в заглавието; само в текстовото съдържание или е нужно да бъде включен и в заглавието и в текста на документа.
ОСТК приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед според чл. 536, ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед", произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл. 535 с. з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед" или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.
2. Противоречива е практиката на съдилищата във връзка с решаването на въпросите дали изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на записа на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл. 535, т. 2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение. В едни случаи се приема, че в записа на заповед изрично следва да се употреби изразът "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам". В други случаи се приема, че щом в документа не е поставено условие за пораждане на действието на изявлението за задължаване, то тогава е изпълнено изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ. ОСТК приема, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразите "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други думи или изрази като "се задължавам", "неотменимо се задължавам", "поемам задължение" и др. Достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. От разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ следва, че законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Щом като липсва условие, изискването за безусловно плащане е налице.
3. Противоречива съдебна практика има и по третия в предложението на министъра на правосъдието за тълкуване въпрос.
Според едното становище, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, респ. за да се издаде изпълнителен лист, записът на заповед следва да е бил предявен за плащане. То се аргументира с обстоятелството, че при менителничните ефекти доброволното изпълнение на задължението се предхожда от предявяване на документа от кредитора за плащане. Според другото разбиране, ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.
Във връзка с поставения за тълкуване въпрос ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз.
Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.
Съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен - чл. 535, чл. 536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист. Ако се иска издаване на изпълнителен лист срещу джиранти и техни авалисти, възниква въпросът дали претендираното право не е преклудирано; следва да се провери предявяването на записа на заповед за плащане, както и извършването на протест в случай на отказ да се удостовери предявяването. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.
4. Съдебната практика е противоречива относно въпроса допустимо ли е издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
ОСТК приема, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните (мораторни) лихви.
По молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - в случая въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК. При издаването на изпълнителен лист съдът не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т. ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.
Съгласно чл. 535, т. 2 ТЗ записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати - ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничен ефект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението, т. е. колко и какви пари трябва да се заплатят. Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл. 535 ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни лихви.
Според чл. 244, ал. 2 ГПК жалбата срещу определението по издаване на изпълнителен лист може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237 с. к. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба се потвърждава изводът, че в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.
5. ОСТК намира, че предложението на министъра на правосъдието за тълкувателно решение по въпроса, при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед или е достатъчен заверен от страната препис или нотариално заверено копие, следва да се отклони.
Според чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗСВ, общото събрание на съответната колегия на ВКС произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Безспорно е, че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист. Как ще се съхранява менителничният ефект - да се даде за пазене от съда или другаде, не е въпрос на противоречива съдебна практика, а на техническа организация по съхраняване на ефекта.
6. По въпроса - допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ, са оформени две противоположни становища в зависимост от това дали в производството по издаване на изпълнителен лист могат да се установят предпоставките на чл. 432, ал. 1 ТЗ.
ОСТК приема, че допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ, са оформени две противоположни становища в зависимост от това дали в производството за издаване на изпълнителен лист могат да се установяват предпоставките на чл. 432, ал. 1 ТЗ.
ОСТК приема, че не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някое от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ.
Съгласно чл. 237, б. "в" ГПК подлежат на принудително изпълнение документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, ако задължението не е изпълнено. Според чл. 42, ал. 1 ЗБ, когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. От разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ТЗ следва, че дори в договора за банков кредит да не е уговорено, банката има право да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, при наличието на посочени в тази разпоредба предпоставки.
Производството по чл. 237 и сл. ГПК е безспорно и в него извън компетентността на съда е да установява налице ли са материалноправните предпоставки за предсрочна изискуемост на дълга. Наличието на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1 ТЗ може да бъде установено в спорно производство. Едностранното им установяване само с частни документи, представени от банката-кредитор в производство по издаване на изпълнителен лист е в противоречие с чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК за установяване на вземането с официален документ или документ, изходящ от длъжника.
7. Съществува противоречива съдебна практика и по въпроса допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.
Според едното разбиране, издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ срещу поръчителите е допустимо. Според другото разбиране, не би следвало по посочения ред по молба на банката-кредитор да се издава изпълнителен лист срещу поръчителите.
ОСТК намира за правилно първото становище.
Един от признаците, с които се характеризира договорът за банков кредит е, че той е обезпечен договор. От разпоредбата на чл. 41 ЗБ следва, че банката отпуска парите при представяне на насрещно обезпечение от кредитополучателя.
Когато изпълнението на задължението на кредитополучателя (заемателя) е осигурено чрез допълнителни длъжници към кредитора - в случая поръчителство, спадащо към т. н. лични обезпечения, няма пречка, предвид разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗЗД, при представяне на посоченото в чл. 42, ал. 1 ЗБ несъдебно изпълнително основание "извлечение от сметка", придружено от договора за банков кредит и договора за поръчителство, изпълнителен лист да бъде издаден срещу поръчителя.
По изложените съображения ОСТК на Върховния касационен съд
РЕШИ:
1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "запис на заповед", а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът "запис на заповед".
2. Изрази като "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам" или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.
3. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.
В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест.
4. Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
5. Отклонява предложението за тълкувателно решение на министъра на правосъдието в частта му по въпроса - при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
6. Не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпусната сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ.
7. Допустимо е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.

[palimsest]

Записът на заповед е абстрактна сделка, но менителничното правоотношение не е абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел, и най-често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение.
Чл. 535 ТЗ
Чл. 254 ГПК



Решение № 390 от 24.04.2008 г. на ВКС - ТК
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (нов, в сила от 01.03.2008 г.) и е образувано по касационна жалба на В. К. С. от С. З., ул. “Х. Б.” № 130, вх. В, ет. 2, ап. 84, подадена против решение № 112/17.10.2007 г. по гражд. д. № 444/2007 г. на СОС.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът П. С. Х., ЕТ с фирма “А.-П. С.” от С. З., ул. “Г. Г.” № 148, вх. “Б”, ет. 1, ап. 40, не е заявил становище по оплакванията в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, II т. о., след като обсъди оплакванията на касатора и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 100/24.07.2007 г. по гражд. д. № 650/2007 г. на СРС, с което се отхвърля искът на В. К. С. от С. З., ул. “Х. Б.” № 130, вх. В, ет. 2, ап. 84, предявен с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) против П. С. Х., ЕТ с фирма “А.-П. С.” от С. З., ул. “Г. Г.” № 148, вх. “Б”, ет. 1, ап. 40, за установяване несъществуването на вземане в размер на 7288,86 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.05.2006 г.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на запис на заповед за сумата 7288,86 лв., издаден на 05.05.2006 г. от В. К. С. от С. З., в качеството му на ЕТ “В. С.”, в полза на П. С. Х., ЕТ с фирма “А.-П. С.” от С. З., е бил издаден изпълнителен лист в полза на взискателя, въз основа на който е образувано изп. д. № 20077650400265 на ЧСИ Г. И., рег. № 765 по описа на КЧСИ. Ищецът в качеството му на длъжник в изпълнителното производство е пропуснал да направи възражение по реда на чл. 252 ГПК, поради което е предявил отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК.
Въззивният съд приема, че от данните по делото е установено, че искът е предявен от физическото лице В. К. С. за установяване недължимостта на задължението му по издадения изпълнителен лист. Самият запис на заповед обаче бил издаден от ищеца, но в качеството му на едноличен търговец, тоест той се е задължил по записа, но в качеството си на търговец, поради което съдът е приел, че искът, предявен от физическото лице В. К. С. за установяване недължимостта на задължението по изпълнителния лист на лицето в качеството му на едноличен търговец, е неоснователен.
Искът е приет за неоснователен и по други съображения.
Установено е, че на 04.05.2006 г. страните са сключили договор за доставка, съгласно който ответникът се е задължил да доставя на ищеца гориво. От представените по делото ПКО и фактури се установило, че между страните са възникнали търговски правоотношения, а според твърденията на ищеца записът на заповед бил издаден за тази цел, което означавало, според приетото от въззивния съд, че издаденият запис на заповед визира възникнали каузални правоотношения.
ВКС, II т. о., приема следното:
Ищецът е поддържал твърдения, че той е подписал процесния запис на заповед с намерението да установи търговски отношения с ответницата, но такива не възникнали и той не получил никаква стока от нея. Поради това и сумата по записа не се дължала, защото между страните не са възникнали никакви каузални правоотношения.
Настоящият състав на ВКС, II т. о., не споделя приетото от въззивния съд, че след като записът на заповед е подписан от физическото лице, но в качеството му на едноличен търговец, а искът е предявен от името на физическото лице, този иск е неоснователен на това основание. Правен субект е физическото лице, а фирмата, под чието име то извършва дейност, не е субект на правото. В процесния случай, макар записът на заповед от 05.05.2006 г. да е подписан от В. К. С. в качеството му на едноличен търговец, отговорността е за физическото лице, независимо от качеството му на едноличен търговец. Фирмата, под която действа едноличният търговец, никога не може да бъде страна при сключване на сделки или в съдебно производство, тъй като е неправосубектна. Ето защо приетото от въззивния съд, че искът е неоснователен на това основание, е неправилно.
Правилно обаче се приема от въззивния съд, че отрицателният установителен иск по чл. 254 ГПК е неоснователен. Договорът за доставка на горива е подписан на 04.05.2004 г., а процесният запис на заповед е издаден на другия ден - на 05.05.2006 г. От представените по делото като доказателства 21 бр. ПКО, съставени по време след подписване на договора и след издаване на записа на заповед, е видно, че ищецът е плащал на ответника за доставени му от последния горива.
Наличието на търговски отношения се установява и от представените по делото 36 бр. данъчни фактури, които са подписани от ищеца и които също са били издадени по време след издаване на записа на заповед.
Вярно е, че по делото няма данни записът на заповед да е издаден, за да се обезпечат вземанията, произтичащи от доставките на горива по сключения между страните договор, но сам ищецът твърди в исковата си молба, че той е подписал записа с цел установяване на бъдещи търговски ваимоотношения, а с оглед данните по делото е безспорно, че между тях са възникнали продажбени отношения.
Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, но менителничното правоотношение не е поначало абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел, и най-често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение, а като каузална сделка, за която се е твърдяло в случая, са били бъдещи търговски отношения - доставките на горива, които са доказани безспорно.
Доводът, че каузалните правоотношения са възникнали по време след абстрактната сделка, не налага извод за основателност на иска. В случая това е без значение, доколкото каузалните правоотношения, послужили като основание за издаване на записа, са настъпили.
Касаторът навежда довод за липса на съвпадане на каузалните правоотношения, които да по-служат като основание за издаване на записа на заповед, но съпоставяйки датите на договора, на записа на заповед, на издадените РКО и на данъчните фактури, следва извод, че такива правоотношения са възникнали, още повече че сам ищецът твърди за намерение за създаване на търговски отношения, без същите да са посочени конкретно.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС и не може да обоснове извод за наличие на касационни основания за отмяна.

[rts]

Ако съдружниците са се подписали на договора за банков кредит като СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ и като обезпечение за задължението си са издали ЗЗ на Банката - не виждам проблем Банката да насочи изпълнението срещу тях, като използва ЗЗ.

[inspectora]

Ако съдружниците са се подписали на договора за банков кредит като СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ и като обезпечение за задължението си са издали ЗЗ на Банката - не виждам проблем Банката да насочи изпълнението срещу тях, като използва ЗЗ.

А ако не са солидарни? Има ли проблем според Вас?

[rts]

За получаване на заповед за изпълнение, обстоятелството дали съдружниците са солидарни длъжници или не, няма да има значение. Значението може да се прояви ако длъжникът реши да възрази срещу заповедта - в исковия процес, където Банката ще трябва да докаже претенцията си.

[inspectora]

Значението може да се прояви ако длъжникът реши да възрази срещу заповедта - в исковия процес, където Банката ще трябва да докаже претенцията си.

Дам ... тази практика "да не се признава ЗЗ" ако зад него не стои каузално правоотношение ... не ми се говори на тази тема, като знам "мотивите" за тази измишльотина, която е "контралегем" ...

[razlichen]

Като попрочетох малко, струва ме се, че ЗЗ е издаден за гарантиране на извънменителничното каузално правоотношение/дълга към банката/, така че няма мърдане...

[Гост.]

не ви разбирам спора( ........), ала да сте чували за чл. 60 от ЗКИ?
Та, това е вашето решение.

п.п. ТР1 от 2005 е неотносимо към спора "Каузално- ЗЗ", но вероятно и да греша.

[hidden]

......

[Гост.]

п.п. ТР1 от 2005 е неотносимо към спора "Каузално- ЗЗ", но вероятно и да греша.

Тълкувателното решение действително е неотносимо, но както посочих, това е единственото ТР във връзка със ЗЗ, което е излизало напоследък. Всички останали са обикновени СР.
Пояснявам за вечно неразбралите.

Е, не - вече приемам да е тенденциозно.
Колега, и като е неотносимо, като как е релеватно към спора?
Щото е единствено? Или за да се демонстрира знанието за него с презумпцията, че останалите юристи нямат такова?

п.п. " Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно. "

Допълвам: Сега наистина установих нещо, което подозирах. Знаеш, че с теб пропускам спора- неведнъж съм го афиширала. Нека си остане така и в бъдеще.