Дружество по ЗЗД

[Стойчо Стойчев]

Моля ви кажете ми дружествата учредени по ЗЗД равнопоставени ли са на предприятията, регистрирани по ТЗ. Имам предвид при участие в търгове, теглене на кредити и т.н. Моля ви за мнение и коментар.

[jura]

Според мен дружествата по ЗЗД не са равнопоставени на "предприятията, регистрирани по ТЗ " (впрочем по ТЗ се регистрират дружествата, а не предприятията!), защото гражданските дружества по ЗЗД не са юридически лица. За правната действителност не съществува обособен правен субект. Носители на правата и задълженията са самите съдружници, а не дружеството.Така, че за участие в търгове, за теглене на кредити и т.н ще трябва да участват съдружниците като физически лица, а не дружеството - то няма правоспособност.

[Тета]

Гражданските дружества, образувани по реда на ЗЗД, НЕ СА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, затова не могат да бъдат равнопоставени на търговските дружества. Друг е въпросът, ако търговци/както Вие ги наричате предприятия/ създадат дружество по ЗЗД, за да участват в търг. Това е допустимо, но като участници в търга ще бъдат съдружниците / както Вие ги наричате предприятия/ посредством образуваното за целта гражданско дружество.

[???????]

Дружествата по ЗЗД или т.нар. граждански дружества са равнопоставени с търговците по ТЗ. Единственото по-различно нещо при участие в търгове, конкурси, обществени поръчки и др. е, че гражданското дружество по ЗЗД представя комплекта документи, необходим за участие от всички свои участници, т.е. ако гражданското дружество по ЗЗД е учредено от 3 физически или юридически лица, всяко едно от тях трябва да представи изискумите за участие в процедурата документи. При търговците по ТЗ без значение от колко лица са учредени само търговското дружество представя коплекта документи. Това е единственото по-различно нещо и до някъде усложнение при гражданското дружество.

[bgjurist]

Не, дружествата по ЗЗД не са юридически лица (дори и да са уредени като консорциум). Справка - проф. Поля Голева.

[zvezdiii]

Моля ви, кажете ми може ли съществуващо граждаснко дружество да се трансформира например в ЕООД или ООД?

[prnedev]

Може, що да не може, но колко ще ви излезе тази "трансформация" е друг въпрос

[palimsest]

Дружеството, създадено по реда на чл.357 и следващите от ЗЗД (което ще наричаме за краткост „гражданско дружество” съгласно установената практика) действително не е правен субект съгласно българското законодателство. То представлява форма на сдружаване на двама или повече правни субекти – физически или юридически лица, с обща стопанска цел, за постигане на която съдружниците могат да направят вноски в пари или вещи (движими или недвижими). Поради това, че не е самостоятелен правен субект, гражданското дружество не може да притежава свое имущество. Вещните права, които съдружниците придобиват с цел осъществяване на общата стопанска дейност, се превръщат в обща собственост (съсобственост) на всички съдружници (чл.359, ал.1 ЗЗД). Дяловете на съдружниците в общата собственост могат да бъдат уговорени в договора за дружество, а ако липсва конкретна уговорка, предполага се, че дяловете им са равни. Съсобствеността на съдружниците е неделима - не може да бъде прекратена по искане на съдружник, докато той не поиска да бъде прекратено участието му в дружеството. При прекратяване на дружеството на някое от основанията, предвидени в договора за дружество или в ЗЗД, между съдружниците възниква обикновена съсобственост върху вещните права и тя следва да се прекрати по общия ред – чрез делба.
Тъй като наред с качеството си на съдружник в гражданското дружество всеки от съдружниците има и своя самостоятелна дееспособност, той следва при извършването на всякакви правни действия да указва в какво си качество действа – т.е. в случай че действа за сметка на съдружниците в гражданското дружество това да бъде изрично указано с оглед избягване на спор дали правата са придобити само за него или стават обща собственост на съдружниците.
При анализ от правна страна на сделка, сключена с гражданско дружество, без съмнение трябва да се вземе предвид, че задълженията, описани в договора ще възникнат за всички съдружници в дружеството. В ЗЗД липсва установена законова презумпция, че между съдружниците възниква солидарна отговорност, което означава, че отговорността между съдружниците ще се разпредели по начина, който е уговорен в дружествения договор, освен ако в конкретната сделка не бъде предвидено всички съдружници да отговарят солидарно.Освен това, съгласно чл.304 от Търговския закон, в случай че няколко лица поемат общо задължение по търговска сделка, те се смятат за солидарни длъжници, освен ако от сделката не следва друго. Тъй като по принцип всяка банкова сделка е търговска, то задълженията за насрещната страна – в случая за всички съдружници в гражданското дружество, считаме че ще възникнат при условията на солидарност.
Съдружниците в гражданското дружество принципно имат право да го управлява. Но управлението, както и представителството могат да бъдат уредени в дружествения договор, като се разпределят правомощията или начинът на вземане на решения по определени въпроси. Съдружниците могат също да упълномощят трето лице, което не е съдружник, да ги представлява по определени въпроси – което е практика например при съдебни спорове, които засягат дружеството и в които се наемат адвокати за процесуално представителство.

[prnedev]

@palimsest,
след твоето какво трябва да се добави? Нещо от рода:
"Разбрахте ли нещо? Ако не, обърнете се към..."

[palimsest]

Както вече споменах с оглед липсата на правосубектност, гражданското дружество не може да бъде и носител на задължения. Това обстоятелство е и основния аргумент, във връзка с който се предлага тези дружества да бъдат изключени от кръга на клиентите на банките и другите финансови институции по отношение на продукти по актива, само в отделни нормативни актове по силата на законова фикция гражданските дружества са приравнени към правен субект, и то само за конкретно посочени хипотези и правоотношения. В практиката обаче се е наложило участието на този вид сдружения в гражданския и търговския оборот, като в някои случаи те се създават за особено големи проекти със значителен материален интерес....
По въпроса за процесуалната възможност да се води исков или изпълнителен процес срещу гражданско дружество, това е невъзможно,поне според мен...(Калахан и другите по-компетентни да си кажат мнението). В тази връзка, реализацията на правата на евентуален кредитор ще се подчинява на правилата, приложими относно сделките, сключени с няколко лица като солидарни длъжници – т.е. тя ще може да търси изпълнение на цялото вземане от всеки от съдлъжниците.

От изложеното по-горе е видно, че гражданското дружество е специфична форма на сдружаване при която възниква особен вид имуществена общност. Във връзка с това действително се налага, в случай, че се приеме за целесъобразно да се сключи сделка с гражданско дружество (при цялата условност на тази формулировка) да се спазват някои особени правила с оглед избягване на недействителност на сделката и защита интересите на евентуален кредитор . Считам, че като минимум е необходимо следното:
1. да се анализират уговорените между съдружниците права и задължения, начинът на управление и представителство, разпоредбите относно придобиване на имущества за дружеството, условия за прекратяване, и т.н.
2. В договорите с потенциален кредитор (за кредит, гаранция, залог или др.), като насрещна страна трябва да се посочи не само гражданското дружество с възприетото му наименование, но задължително да се укажат всички съдружници в него (с тяхното име/фирма, адрес/седалище, ЕГН/БУЛСТАТ, и всички други обичайни индивидуализиращи данни за ФЛ или ЮЛ).
3. В договорите задължително да се предвижда солидарна отговорност за съдружниците в гражданското дружество за всички произтичащи от договора задължения.
4. Да се прави задължително анализ на възникналите правоотношения между съдружниците във връзка с техните права върху активите, служещи за осъществяване на стопанската дейност на дружеството. При учредяване на обезпечение върху недвижими или движими вещи, внесени за общо ползване за нуждите на гражданското дружество, обезпечението следва да бъде учредено от съдружника, който е негов собственик. В случай на имот или движима вещ, придобит за дружеството при условията на чл.359 от ЗЗД, обезпечението следва да се учреди от всички съдружници в качеството им на съсобственици на вещта. За целта съдружниците – юридически лица трябва да вземат отделно решение за учредяването на обезпечението по реда, установен във вътрешните им актове.